РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Свиленград, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200385 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от В. Х. К. с ЕГН ********** от град
*****************, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 7647880 на
ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.
21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189,
ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразно издаване на ЕФ - сочи се че били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и че бил издаден в противоречие с
материалния закон.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалвания ЕФ
1
(въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 16.06.2023 година в 10.19 часа в град Свиленград, област Хасково, на
улица „Сан Стефано”, до казино „Империал”, с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима
система за контрол на скоростта на моторните превозни средства (МПС) с
вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е
регистрирано и заснето движещото се в посока магазин „Жанет” МПС – лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Т Рок” с държавен регистрационен
номер Х 23 00 МА, със скорост 61 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч,
съответно превишена стойност на скоростта 11 км/ч. След обработване на
информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К №
7647880 на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на
превозното средство, видно от Справката за собствеността на автомобила към
датата на деянието, както и е посочено че нарушението е извършено в
условията на повторност. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед №
8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с
образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената
Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.
4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето на дата
24.04.2024 година (, видно от отметката, направена в ЕФ, връчен на
2
жалбоподателя и приложен към Жалбата, от изявлението на жалбоподателя,
направено в Жалбата, от Справката относно статуса на ЕФ, от Справката за
нарушител и от Писмо с рег.№ 315000-3579 от 27.05.2024 година) (възражения
относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в
настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят
не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави
възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 16.06.2023 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването
на АТСС – 16.06.2023 година и времето (09.00 часа до 12.00 часа), за общото
ограничение на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване -
стационарен, посоката на задействие, така и броя на установените нарушения
и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. Протоколът е проверен
срещу подпис от Началника на структурното звено. ЕФ е съставен на
основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на
направените записи от системата, като е налична една снимка за конкретния
клип, на които е виден автомобил. От същата се установява, че е заснет
автомобил в процес на приближаване към преносимата система за
видеоконтрол, при измерена скорост на движение 64 км/ч (преди приспадане
на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч, като на
снимката се вижда и друг автомобил.
От представения Протокол № 044-СГ-ИСИС/31.03.2023 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
3
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени административни наказания „Глоба” с
влезли в сила ЕФ за нарушения на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд –
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 4357 от 29.05.2024
година, от Разпечатка от АИС-АНД и от Справката за нарушител, ето защо
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в
резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения:
4
1. Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи
явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че е
бил засечен да се движи процесният автомобил. В приложения по постъпилата
Административнонаказателна преписка (АНП) снимков материал има снимка и е
посочен номер на АТСС, но регистрационният номер на заснетия автомобил не се
установява, не се вижда. Поради това не може да се направи съпоставка и извърши
проверка с отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година.
Изложеното определя снимката като обективно негодно веществено
доказателство, което да установи стойността на измерената скорост на конкретния
автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационния номер
и конкретната възприета от органа скорост. Наличието на Справка за данните на
нарушението не променя горните изводи на Съда предвид факта, че на снимката не
се вижда регистрационният номер на автомобила. За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че в описанието на лист, озаглавен „Снимка към
ЕФ”, който не е част от посочената снимка, а е обективиран на отделен лист е
посочена дата на нарушението, регистрационен номер на автомобила, превозно
средство, място на нарушението, издател на Фиша и идентификационен номер на
уреда, както и отбелязване за „разпознато от АТСС”, но не е посочен размерът на
установената според ЕФ скорост на заснетия автомобил, а наред с това в
приложението към снимковия материал липсват и задължителните за АТСС
географски координати на пътния участък. За посочените писмени данни на лист
„Снимка към ЕФ”, се установява, че са възпроизведени след снемане на
изображението, тъй като сред тях фигурира номерът на съответния ЕФ. В
действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на
задължението на АНО по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на
преписката за Съда.
Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението
е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да
се съдържат други писмени доказателства - Протокол за проверка, Протокол по чл.
10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година и др., нарушението се явява
недоказано. Изводите на АНО относно установена скорост на посочения
автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков
материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на конкретния,
посочен в ЕФ, автомобил.
5
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на
нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е изпълнено,
съответно не може да се приеме, че вмененото на В. Х. К. административно
нарушение е безспорно установено и доказано.
В изложения смисъл са и Решение № 716 от 31.10.2022 година, постановено
по КАНД № 800/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 340 от 20.05.2022 година по КАНД №
102/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина
Господинова и др.
2. Настоящият състав на Съда намира, че от приложената към АНП
снимка не може да се установи кое от двете МПС е превишило максимално
допустимата стойност.
От прегледа на приложената в делото снимка безспорно се различават
два автомобила, но от същите по никакъв начин не може да се установи
скоростта на кое точно МПС от заснетите автомобили е отчетена
с процесното АТСС. В текстовото съдържанието на тази снимка липсва
индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с
автоматизираното техническо средство, за да се приеме, че именно
автомобилът на жалбоподателя е този, който е навлязъл в зоната с
ограничение на скоростта.
По делото липсват каквито и да са доказателства, от които да става ясно,
че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта на
конкретния автомобил. Липсват указания за начина на определяне на зоната за
измерване върху доказателственото изображение (, които биха могли да дадат
възможност да се формира извод, че процесният автомобил попада именно в
тази зона, при положение че на представената по делото снимка са заснети два
автомобила), липсват също така и данни съществуват ли други зони, които се
определят от маркерите на изображението и какво е тяхното значение при
определяне на нарушителя и най-вече съществува ли зона (от изображението),
в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на
нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя.
При това положение не може да се установи по непротиворечив начин
осъществено ли е описаното в ЕФ нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От
изложеното следва, че Жалбата е основателна и следва да се уважи, като се
6
отмени ЕФ.
Както вече бе посочено посочената в табличен вид информация относно
конкретните параметри на процесното МПС не променя горните изводи на
Съда, тъй като тя не е част от заснетия клип, респ. снимков материал.
В посочения смисъл е и Решение № 635 от 27.07.2023 година,
постановено по КАНД № 534/2023 година по описа на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова и др.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание. При наличие в ЕФ на
посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че
се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
7
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР –
Хасково, в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ, в
какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване, не са след задължителните
реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и на Наказателното постановление (НП), но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедури (включително
срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в
светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година
на ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от
ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при
липса на изрична разпоредба (в този смисъл е и Решение № 185 от 26.03.2019
година на Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година,
докладчик Съдията Василка Желева). Обстоятелството, че ЕФ е връчен на К.
на 24.04.2024 година не би съставлявало процесуално нарушение от кръга на
съществените, водещо до отмяната му на самостоятелно основание, тъй като
това не би рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на
наказаното лице. В процесния случай, след като на нарушителя е бил връчен
ЕФ, същият го е обжалвал в предвидения от закона срок и е реализирал в
пълнота правото си на защита. На следващо място би следвало да се посочи,
че обстоятелството, че ЕФ е бил надлежно връчен на адресата едва на
24.04.2024 година не изключва възможността за реализиране на
административнонаказателната му отговорност, доколкото както към датата
на съобщаване на ЕФ, така и понастоящем, не са изтекли нито
регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за
реализиране на административнонаказателно преследване, нито уредената в
8
чл. 81, ал. 3 от НК абсолютна такава, които разпоредби са приложими в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, т.е. Съдът би приел, че сроковете, които трябва да са изтекли
следва да са съответно 3 години и 4 години и 6 месеца, които към настоящия
момент не са изтекли.
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията, притежава надлежния Протокол за проверка № 044-
СГ-ИСИС от 31.03.2023 година, издаден от БИМ, констатация на Съда видно
от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в съответствие
с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало проверка,
както би се установило от приетите доказателства от АНП. Т.е. контролните
органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на АТСС,
използвано за измерване на скоростта. В този смисъл не би имало нарушение
на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на
делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно
избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било ирелевантно, тъй
като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да
не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало
нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен
начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност
за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
9
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 4
от ЗДвП.
ЕФ не се ползва с доказателствена сила за твърденията, отправени в него,
а същите сами по себе си подлежат на установяване с предвидените в закона
доказателствени средства. В конкретната хипотеза, освен, че са налице
твърдения за проявлението на квалифициращия признак „повторност” (с
посочване на номерът на ЕФ и датата му на влизане в сила) на установеното с
АТСС нарушение за скорост, те следва да бъдат доказани по необходимия
начин, чрез съответни писмени доказателства за наличие на влязъл в сила акт,
с който жалбоподателят е санкциониран за нарушение от същия вид. В случая,
е представено копие от ЕФ К № 4790826, прието като писмено доказателство,
ведно със Справка за нарушител/водач от региона, издадена по отношение на
жалбоподателя и Справка относно статуса (Картон) на ЕФ, с отбелязване, че
цитираният ЕФ е издаден на 10.05.2021 година, връчен е на 06.06.2022 година
и е влязъл в сила, както и че вземането за наложената Глоба е платено.
Изхождайки от данните, налични в Писмо с вх.рег.№ 4764 от 11.06.2024
година на РУ – Свиленград, касаещи датата на връчване на посочения ЕФ и
фактът, че не е бил обжалван, би следвало да се приеме, че е влязъл в сила на
21.06.2022 година. Т.е. Съдът би приел, че се потвърждава наличието на
деяние по чл. 21 от ЗДвП, санкционирано с ЕФ, влязъл в сила, поради което би
могло обосновано да се прецени, че процесното нарушение за скорост е в
рамките на едногодишния срок, обосноваващ квалифициращия признак
„повторност”.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - преносима камера за контрол на скоростта
ARH CAM S 1 № 120с52а.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
10
година е въведено изискването при работа с временно разположени на участък
от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма
да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Представена е и
снимка на разположението на уреда, с който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимо такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е
пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с преносимо АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства също би се установило точното място, на което е извършено
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. За пълнота би следвало да се посочи, че
посочването на улица „Сан Стефано” в град Свиленград, област Хасково, до
казино „Империал”, би било достатъчно за означаване на мястото на
нарушението. Още повече, че по делото е представена и снимка, на която са
отразени локацията, включително с GPS координати. От изготвения от
полицейските служители Протокол, Съдът би приел, че също се установява
точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на
движение.
Няма спор по отношение собствеността на процесното МПС и правилно
би била приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се
11
изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или
липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията
на наказанието, ако такава възможност е предвидена и не е определящо само
по себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно
проявена дейност по управление на МПС със скорост над допустимата като
доказателствата по делото биха затвърдили извода за формалната
съставомерност на деянието от обективна страна към датата, посочена в
санкционния акт. В конкретната хипотеза, доколкото отговорността е
ангажирана не на водача, не следва да бъдат обсъждани дали са налице и
други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса
осъществени ли са обективните признаци от състава на нарушение, а именно
тези обосноваващи, респ. изключващи субективния момент, тъй като
отговорността на собственика на МПС е обективна и безвиновна.
В конкретния случай скоростта е превишена с 11 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение), поради което за нарушението, което Съдът би приел,
че е повторно (съгласно данните от Справката за нарушител, ЕФ № 4790826 и
Картона му, както и от Писмо с вх.рег.№ 4764 от 11.06.2024 година), би била
приложима санкцията по ал. 4 от разпоредба на чл. 182, вр.ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. Чл. 182, ал. 4 от ЗДвП предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост във фиксирано допустим размер, извършено при
условията на повторност, точно фиксирано по размер наказание – Глоба в
двоен размер, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, респ. изключващо възможността за намаляне на
наложената административна санкция.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 64 км/ч
до приетата за установена скорост от 61 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя, тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за него от допусната грешка на измерване с техническото средство.
Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния
принцип в административното право, наказание да се налага само тогава,
12
когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай
обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната квалификация
на нарушението.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, както и
допълнително изисканите и налични в кориците на делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното
съдържание от която и да е от страните в процеса, като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност,
така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха
били пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха
потвърдили фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената,
въведена като общо ограничение, при условията на повторност.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 1
от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
13
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 7647880 на ОДМВР - Хасково, с който на В. Х.
К. с ЕГН ********** от град ************, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14