№ 14507
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110152583 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***],
ЕИК [***], срещу Е. Д. К., ЕГН **********, като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, [***], с присъединен абoнатен № [***], дължи сумата от 1624,06
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.12.2021 г., до окончателното й
изплащане, сумата от 291,35 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г.
до 23.11.2021 г., сумата от 54,36 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.11.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.12.2021 г., до окончателното й изплащане, и
сумата от 11,80 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2018 г. до 23.11.2021
г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от 12.01.2022 г. по ч. гр. дело №
72532/2021 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът Е. Д. К., ЕГН
**********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
[***], с присъединен абoнатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на
топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
1
топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са
относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в определения за това срок, след изтичане на срока, за
който се отнасят, а обезщетение за забава се начислява от ищеца само по изготвените
изравнителни сметки, в случай че не се заплатят в посочения 45 дневен срок от издаването
на ОФ. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от
предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414
ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 72532/2021 г. по описа
на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави
искане по чл. 192 ГПК за задължаване на Столична община да представи препис от Договор
за продажба по НДИ от 25.10.1989 г. на името на Д. К. М., както и справка за родствени
връзки. Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 72532/2021 г. по описа
на СРС, 164-и състав.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за
дялово разпределение- [***], като обосновава правен интерес за това.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Д. К., ЕГН **********, не подава отговор на
исковата молба. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК по ч. гр. дело № 72532/2021 г.
по описа на СРС, 164-и състав, длъжникът е оспорил, че дължи процесните вземания по
основание и размер, като е направил възражение за погасителна спрямо тях давност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на
събраните по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
2
От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства –
договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ от 25.10.1989 г., удостоверение за
родствени връзки на Д. К. М.; писмо-отговор до [***] от СО, Район „Студентски“ в което се
сочи, че ап. [***], находящ се в гр. София, [***] е бил закупен по НДИ от Д. К. М., молба-
декларация от Е. Д. К. от 23.05.1996 г., с която се заявява желание откритата за ап. [***] на
горепосочения адрес да бъде открита на нейно име, Списък на етажните собственици в блок
[***] в столичния квартал „[***]“, в който за ап. [***] е вписана ответницата Е. К., която
лично срещу подпис е декларирала, че в апартамента си има инсталирани 5 бр. радиатори, 5
бр. прави вентили и 5 бр. разпределители, ще заплаща потребената ТЕ наведнъж, 100 %, а
топлата вода ще заплаща на брой потребители, като е декларирала през 1996 г. – двама
членове на семейството си, изравнителните сметки за имота и 2 бр. редовни талони за отчет
на уредите за ДР, подписани от клиента Е. К., всички приети по делото, като не оспорени от
ответника в настоящото производство, съдът приема за безспорно установено, че именно
ответника по делото Е. Д. К., придобила имота по наследство от своя баща Д. К. М., закупил
през 1989 г. имота от държавата по реда на НДИ и най-късно през 1996 г., когато е поискала
откриване на партида на нейно име, същата е станала негов собственик. Следователно,
заявените от ответника оспорвания, са бланкетни и недоказани.
Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната
съвкупност обосновават извод, че ответника Е. Д. К. се явява единствен собственик на
процесния ап. [***] с посочен по-горе адрес, а в това си качество и потребител на
доставената до него топлина енергия и в т.см. има качеството „потребител на топлина
енергия за битови нужди“. Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден
апартамент №. [***] е открита партида, с присъединен аб. № [***], по която се отчита
потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота на ответника и която партида
е прехвърлена на името на ответника по негово лично заявление, подадено до ищеца след
придобиване на имота през 1996 г., когато видно от отбелязването върху самата молба-
декларация, е било представено удостоверение за наследници изх. № 122/06.05.1996 г.,
издадено от Район „Студентски“, а самата К. е посочила, че семейството й се състои от 2-ма
члена, като ще използва доставяната до имота ТЕ за битови нужди.
При избора на на топлинен счетоводител, на проведеното общо събрание 6на ЕС в
жилищната сграда в режим на ЕС /на 18.09.2002 г./, находяща се в гр. София, ж.к. „[***]“,
[***], лично е присъствала Е. К., вписана под № 23 и като собственик на ап. [***] в Списъка
на присъстващите етажни собственици, която видно от протокола от общото събрание е
удостоверила с подписа си, че ще ползва услугите на [***], в т.ч. е изразила съгласие за
въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, декларирала е
наличието на 5 бр. радиатори както и начин на плащане на потребената ТЕ – 100%. Нещо
повече, на проведеното общо събрание ответника К. е положила лично подписа си в
Списъка пред избрания да представлява ЕС при сключването на Договора с избраната ФДР,
представител на ЕС – В. Т., който е декларирал това обстоятелство, видно от отбелязването в
края на списъка.
3
Въпреки, че по делото няма данни договорът да е бил продължен след изтичане на
първоначалния 5 годишен срок, от доказателствата, представени от ФДР в лицето на [***] е
видно, че именно последното дружество осъществява дейността по „топлинно
счетоводство“ за СЕС, в която се намира ап.. [***] на ответника. От становището на третото
лице – помагач, представено по делото се установява, че в процесния топлофициран имот, за
процесния период е имало наличие на пет монтирани топлинни разпределителя върху петте
присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори и наличие
на два индивидуални водомера за топла вода. През процесния отоплителен период абоната
К. е била консуматор на количеството ТЕ, припадащо се на имота от количеството ТЕ,
отдадено от сградната инсталация; количеството ТЕ, потребено от отоплителните тела и
количеството ТЕ, необходимо за подгряването на изразходените куб.м. топла вода. При
изготвяне на изравнителните сметки за абонатната станция, за съответните отчетни
подпериоди, включени в процесния, дяла за отопление и топла вода е изчислен по показания
на топлинните разпределите и водомерите за топла вода, снети в края на всеки отоплителен
сезон. За тези си твърдения, ФДР е представил и писмени доказателства, приети по делото
/на л.73-76/ като не оспорени от ответника, като видно от талоните за отчет на уредите за
дялово разпределение за сезони2018/2019 и 2019/20209-2020 г., същите са подписани лично
от ответника К., съответно на 14.05.2019 г. и 30.05.2020 г., като същата очевидно е
предоставила достъп за реален отчет на уредите в имота си.
От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /неоспорени от
ответника/ в т.ч. извлечение от сметки за аб. № [***], протокол от проведено на 18.06.2002г.
общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, подписан лично от собственика
Е. К., в т.ч. Договор от 09.09.2002г., сключен между ФДР [***] и ЕС, находяща се на
посочения адрес, както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че
сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес е била топлоснабдена през целия
процесен период. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ, в тяхната съвкупност, безспорно се
установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът Е. Д. К., в качеството си на
собственик по наследство на топлоснабдения имот – апартамент. [***], находящ се в гр.
София, ж.к. [***], [***], през процесния период /2018-2020 г./ да е била потребител на
доставяната до имота й топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст
ответникът К., като собственик на топлоснабдения имот, е била обвързана по силата на
закона, съгласно ОУ на ищеца, от договорни отношения с ищцовото дружество, досежно
доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е необходимо изрично нейно
изявление, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца [***], топлинна енергия. В
този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове.
Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО
на ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д.
№ 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е възприето, че „разбирането на съдилищата, че между
страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия
4
по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с
абоната/потребителя…“, съответства на практиката на ВКС, отразена и в решения № 443 от
21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.
д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г.
на ІІІ ГО на ВКС. По този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г.
на ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Обвързването на потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от
Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато
дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В
този смисъл са и множество други определения и решения на ВКС, с които е посочено, че
клаузите от ОУ на ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за
защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират
като неравноправни.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без изричното им
приемане. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът Е. К. /а преди това и предишния собственик, баща й Д. К. М./
да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въз основа на същото да е сключено
с тях допълнително споразумение.
Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че между
страните за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 18.06.2002 г., дялово разпределение за процесния период и главни отчети,
относими за периодите от 2018-2020г., всички те неоспорени от ответника К. се установява,
че последната е осигурявала ежегоден достъп до имота за извършването на реален отчет на
индивидуалните разпределители /видно от приетите 2 бр. редовни талони за отчет на
уредите за дялово разпределение от 14.05.2019 г. за периода 2018-2019 и от 30.05.2020 г.,
относно периода 2019/2020 г., съдържащи подпис на клиента, неоспорен от
ответника/поради което съдът счита, че претендираните за плащане от ищеца суми са
изчислени при спазване на законовите изисквания, като количеството топлинна енергия,
отдадено от сградната инсталация е определено по емпиричен път, съгласно зависимост,
описана в Приложение към чл.61, ал.1 /т.6.1.1. от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването,
като за имота е разпределена „сградна инсталация“ в зависимост от пълния отопляем обем –
212 куб.м. и този на ЕС – 7683 куб.м., съгласно зависимост описана в Приложение към
5
чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от м.04.2007. Вещото лице по
СТЕ, приета също без оспорвания от страните, е установило, че за процесния период,
въпреки заявлението на ответника, че желае потреблението за ТЕ за БГВ да се отчита на
брой потребители, не е разпределяна ТЕ за БГВ. Видно от заключението на СТЕ, за
процесния период за абоната е разпределяна още ТЕ за отопление с 5 бр. отоплителни тела, с
редовни отчети.
Установява се още заключението на СТЕ за целия процесен период, в имота на
ответника е начислена /прогнозно/ ТЕ за отопление на имот и за сградна инсталация /заедно/
– 2078,84 лв. и 879,05 лв. за БГВ или общо 2957,89 лв. Вещото лице е установило, че през
процесния период общия топломер е бил годно средство за търговско измерване, а дяловото
разпределение от ФДР е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба. По
делото от ФДР са представени и приети като писмени доказателства – 2 бр. индивидуални
справки за отопление и топла вода /изравнителни сметки/; 2 бр. талон за отчет, в т.ч.
протоколи за предаването им на представител на ЕС и сертификати за монтираните в имота
разпределители. Съответно сумата след изравняването е за възстановяване на абоната и
възлиза на 1333,84 лв.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, съгласно
методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция са съответствали на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца
количества потребена от ответника топлинна енергия са били съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределена от [***] /преди [***]/, при спазване на действащата
към момента нормативна уредба. Съгласно заключението на СТЕ технологичните разходи в
АС били приспаднати от топлопреносното предприятие за сметка на ищеца. Същите били
изчислявани редовно за всеки месец съгласно приложимата нормативна уредба. Съгласно
заключението на СТЕ, пресметнатите технологични разходи били съгласно методика и
формули, приложени в Наредбата за топлоснабдяването и техническите характеристики на
абонатната станция. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответника във
връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена
за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника били начислени
сметките за процесния период.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в заключението на
СТЕ, без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви
по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР 2 броя
изравнителни сметки за процесния период.
Дължимостта на заявената с исковата молба цена на доставена от ищеца през
6
процесния период топлинна енергия се установява и от изслушаната по делото ССчЕ.
Действително последната е работила по счетоводните записвания на ищеца, но доколкото
същите са редовно водени и съответни на първичните документи по разпределение на
доставяната топлинна енергия на основание чл. 182 ГПК са годно доказателство за
установяване верността на записите по същите и за водилата счетоводството страна.
От приложените по делото съобщения към общите фактури /на л.23-25 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение и главните отчети са коректно отчетени
във фактурите, вкл. и данните от изравнителните сметки. С оглед изложеното, съдът приема,
че претендираните за плащане суми от ответника са правилно изчислени, отговарят на
доставеното и потребено количество ТЕ, като стойността на ТЕ е в съответствие с
одобрените от ДКЕВР за периода цени на ТЕ.
Въз основа на заключението на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото се
установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната
стойност. При кредитиране заключенията на СТЕ и ССчЕ настоящият съдебен състав
намира, че цената на доставената в топлоснабдения имот - апартамент. [***], находящ се в
гр. София, ж.к. [***], [***], [***] възлиза в размер на сумата от 1624,06 лева /съгласно
заключението на СТЕ/.
Вещото лице, изготвило заключението по ССчЕ, не е установило извършени
плащания от страна на ответника на суми от отчетния период, нито пък служебно
погасяване от страна на ищеца на стари задължения извън процесния период, със суми за
възстановяване на абоната.
Не се установява, видно от заключението на СТЕ, да са налице вземания на ищеца,
които да са погасени по давност. Вещото лице е установило, че има вземания, които са
изискуеми преди 10.10.2018 г. в размер на 71,79 лв., но същите са от прогнозно начислени
суми за ТЕ за БГВ. Доколкото и в.л. по СТЕ и ФДР твърди, че за периода не е разпределяна
ТЕ за БГВ, то същата сума след изравняването е била приспадната, като са въведени
корекции със знак „-„ за сумата от 71,79 лв. Други вземания, с настъпил падеж преди
10.10.2018 г. /периода е удължен с 68 дни, съобразно ЗМДВИП обявено с решение на НС от
13.03.2020 г./, не се установяват по делото. Предвид изложеното, възражението ан
ответника, че претендираните от ищеца вземания за ТЕ и ДР са недължими като погасени по
давност, се явява изцяло неоснователно.
Ето защо задължението на ответника за главница за ТЕ за процесния период от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. възлиза в размер на 1624,06 лв. /разлика между прогнозно
начислените от ищеца 2957,90 лв. и изравнителните сметки от -1333,84 лв./, предвид което
предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за същия размер,
следва да бъде уважен до този размер, колкото е и претендирания от ищеца в
производството.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
7
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от [***] и одобрени от Комисията Общи условия за
процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г., на Съвета на
директорите на [***], одобрени от КЕВР с решение № ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи
и за ответника Е. К.. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено задължение за
клиентите на [***] да заплащат задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и
ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока
по ал.2 – 45 дневен. В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този
смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на доставената ТЕ през м.05.2018г. следва да бъде
заплатена до 45 дни от изтичането на месеца, за който се отнася или до 15.07.2018 г., но
ищеца може да претендира лихва за забава върху тази стойност едва след издаване на
Общата фактура за отоплителен сезон 2018/2019 г. към 31.07.2019 г. и в случай, че не бъде
заплатена в срок от 45 дни от издаването й. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му
топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ, което съдът кредитира в тази му част,
дължимото обезщетение за забава върху задълженията на ответника по ОФ №
**********/31.07.2019 г. в размер на 1016,52 лв. е в размер на 217,96 лв., а по отношение
дължимото обезщетение за забава върху задължения на ответника по ОФ № [***]/31.07.2020
г., с оглед установената дължима главница от 607,54 лв., мораторната лихва възлиза на 73,39
лв.
Или общия дължим размер на мораторната лихва върху главницата за ТЕ, до който
съдът следва да уважи предявения иск възлиза на сумата от 291,35 лв., колкото се
претендира и от ищеца.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От представените от ФДР [***] документи, касаещи дяловото разпределение в имота,
приети като доказателства и неоспорени от ответника, се установява, че действително за
апартамента, собствен на ответника Е. Д. К. е извършвана дейност по топлинно
счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода. От
приетата по делото справка, отразяваща извлечението от сметката за аб. № [***] /на л.26/ и
заключението на ССчЕ, прието без възражения от страните, кредитирано и от съда, се
установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по дялово
разпределение от ФДР за претендирания от ищеца период от м.05.2018г. до м.04.2020 г.
8
възлиза в размер на 54,36 лв. Видно от приетите по делото писмени доказателства, в
процесния период ищецът е начислил на ответника общо 18 бр. месечни такси за отчитане
на уредите за дялово разпределение в размери от по 3,02 лв./месечно в периода от м.11.2018
г. до м.04.2020 г., като за целта е издавал и месечни фактури. Същите са изцяло дължими,
тъй като не попадат в период на погасителна давност, а и такива възражения не са заявявани
от страна на ответника.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е
заплатил в срок следва да бъде уважен до установения и претендиран от ищеца размер от
54,36 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 45 дни от изтичане на срока, за който се отнасят, т.е. от
издаването на месечните фактури за потребената ТЕ, в които са отразени и дължимите суми
за ДР.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответникът
безспорно е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата
дялово разпределение, като за периода от 15.01.2019 г. /а не както ищеца твърди от
31.12.2018 г./ до 23.11.2021 г. същия дължи и обезщетение за забава в размер на 11,80 лв. /за
просрочената главница от 54,36 лв./, до който размер иска следва да се уважи, видно и от
приетото заключение по ССчЕ.
В заключение и на база приетите доказателства, в т.ч. заключенията по СТЕ и ССчЕ,
дължимата от ответника Е. К. сума възлиза на общо 1981,57 лв., от която сума: 1624,06 лв.
съставлява дължима главница за ТЕ, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 54,36 лв. -
дължима главница за ДР, за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г.; 291,35 лв. съставлява
дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2019 г. до
23.11.2021 г. и 11,80 лв. – представлява дължима мораторна лихва върху установената
главница за ДР от 54,36 лв., за периода от 15.01.2019 г. до 23.11.2021 г., т.е. за част от
претендираните от ищеца размери, за които в полза на последния е била издадена ЗИ по
чл.410 от ГПК на 12.01.2022 г., по ч.гр.д. № 72532/2021 г. по описа на СРС.
9
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищеца.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 692,51
лева, от които 77,51 лева – доплатена държавна такса, 600 лева – за експертизи, 15,00 лв. за
СУ и други такси за снабдяване с документи, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.23 от ЗПрП и
Наредбата за заплащането й в минимален размер от 100 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съобразно с уважената част от исковете му, ищеца има право на разноски в пълен размер от
792,51 лв. за исковото производство.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед пълното
уважаване на предявените искове, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 89,63
лева - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 72532/2021г. по описа на СРС, 164-
ти състав.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Е. Д. К., ЕГН
********** от гр. София, дължи на „[***], ЕИК [***], сумите от общо 1981,57 лв., от която
сума:
1624,06 лв. – съставляваща стойност, за доставяна до топлоснабден имот находящ се в
гр. София, ж.к. [***], [***], [***], ап. 78, топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.12.2021 г. до окончателното плащане
на задължението;
54,36 лв. – представляваща дължима цена за извършвана в топлоснабден имот
находящ се в гр. София, ж.к. [***], [***], [***], ап. 78, услуга по дялово
разпределение, в периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
17.12.2021 г. до окончателното плащане на задължението;
291,35 лв. съставляваща дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ от
1624,06 лв., дължима за периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г.;
11,80 лв. – представляваща дължима мораторна лихва върху установената главница за
ДР от 54,36 лв., за периода от 15.01.2018 г. до 23.11.2021 г., за които суми в полза на
10
ищеца е издадена ЗИ по чл.410 от ГПК на 12.01.2022 г., по ч.гр.д. № 72532/2021 г. по
описа на СРС,164-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Д. К., ЕГН ********** от гр. София да
заплати на „[***], ЕИК [***], сумата от 792,51 лева – разноски в производството по чл.
422 от ГПК, сторени пред СРС, както и 89,63 лева – разноски в производството по ч.гр.д. №
72532/2021г. по описа на СРС, 164-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „[***]“ АД, с ЕИК [***], седалище в [***].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11