РЕШЕНИЕ
№ 1495
гр. Пловдив , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III БРАЧЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Недялка Н. Вълчева
като разгледа докладваното от Недялка Н. Вълчева Гражданско дело №
20215330106288 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от на основание чл. 144
от СК.
Производството е образувано по искова молба на Т. Т. Ч.
ЕГН********** ПРОТИВ М. Д. П. ЕГН **********. Ищецата твърди ,че
ответницата е нейна майка . Понастоящем ищцата е навършила пълнолетие
,но към момента на депозиране на исковата молба е ученичка в СУ
,,********,, гр. С. ,дневна форма на обучение .Същата е в невъзможност да
поеме издръжката си ,тъй като не работи и няма имущество , от което да
реализира приход .Предстои и кандидатстване във ВУЗ ,като за целта
посещава частни уроци по български език и математика . Твърди се ,че
ответницата е в състояние да и заплаща месечна издръжка в размер на 700лв
,без осбени затреднения .
Поради това се прави искане да бъде осъдена да заплаща на дъщеря си
месечна издръжка в размер на 700лв. месечно, считано от09.05.2020г..
Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.
Иск с правната квалификация чл.144 и по чл. 149 от СК,
1
Претендираното от ищеца право произтича от следните обстоятелства:
ищцата е дъщеря на ответника, учаща е и не може да се издържа от
имуществото си; ответницата има възможност да предоставя средства за
издръжка; всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето му.
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е
допустима, родово и местно подсъдна на настоящия съд.
Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответницата с указание
да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и
последствията от неподаване на такъв.
В определения срок е постъпил писмен отговор от ответницата ,която
признава иска по основание и размер .
Налице е дееспособност на ищците, с което искова молба се явява
подадена от лица с представителна власт, както и пасивна легитимация на
ответника, като попадащ в кръга на задължените за издръжка лица, съгласно
чл.140, ал.1, т.2 от СК.
Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, че ищцата е дъщеря на ответницата .От
приложените писмени доказателства се установява ,че ищцата е навършила
пълнолетие ,но понастоящем продължава образованието си във- ВУЗ редовна
форма на обучение .
Видно от писмо –справка от НАП П., за ответницата реализира трудов
доход над ****лв и е в състояние без особени затруднения да заплаща
издръжка на своята дъщеря .Същата няма задължение за издръжка към други
низходящи .
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
2
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка на сина си в определен размер следва да се установи, че същият
продължава образованието си във средно или висше учебно заведение, не е
навършил 25- годишна възраст, не може да се издържа от доходите си или от
използване на имуществото си и ответникът може да дава издръжката без
особени затруднения.
С оглед на изложеното, от събраните по делото доказателства се
установи, че ищцата действително е студентка , редовна форма на обучение
и няма доходи, от които да се издържа поради факта, че не работи , а се
обучава при редовната форма на обучение. Не притежава имущество , от
което да реализира приходи/ справка по делото/. От друга страна, установи
се, че ответницата няма задължение за издръжка на други ненавършили
пълнолетие лица,работи ,реализира доход над средния за страната .
Задължението за издръжка е семейно-правно задължение ,в основата му
лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно-
самият закон определя условията ,предпоставките ,при които се поражда
,променя или погасява , и е строго лично –неразривно свързано с личността
на задължения и оправомощения .Задължението на родителите да издържат
децата си е в основата си морално задължение ,но докато задължението за
издръжка по чл143СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от
гледна точка на положението на детето ,то при издръжката на пълнолетен
учащ, пълна безусловност на задължението не е налице.Необходимо е детето
да не може да се издържа от доходите/имуществото си и даването на
издръжка да не създава особено затруднение за родителя . В настоящия
случай съдът приема за безспорно установено ,че ищецът не може да се
издържа от имуществото си и има нужда от издръжка ,макар и пълнолетен
,тъй като продължава обучението си във ВУЗ . Същевременно ответникът Е
В СЪСТОЯНИЕ БЕЗ ЗАТРУДНЕНИЕ ДА ЗАПЛАЩА ИЗДРЪЖКА НА
ДЪЩЕРЯ СИ .
Съдът приема ,че справедливото решение на проблема е осъждането на
ответницата да заплаща издръжка на дъщеря си ,която учи и няма
възможност да се издържа от доходите си ,тъй като практически няма такива
. Приема се от настоящия състав за доказано ,че ответницата реализира ,че те
3
са ориентирани над средната / заплата към момента . При това положение
искът се явява основателен за сумата от 700лв ,която за ответницата не би
представлявала трудност ,самата ответница признава иска по основание и
размер .
При изложените факти и обстоятелства, искът за присъждане издръжка
в размер 700лв се явява основателен, поради което и следва да бъде уважен в
посочения размер.
За производството относно издръжката ответникът дължи държавна
такса в общ размер на 1008лв., чл 7 т 2 .1 от Тарифа №1 към ЗДТ.
По делото липсват доказателства за извършени от ищцата разноски
,поради което такива не се дължат
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. П. ЕГН ********** ,да заплаща на дъщеря си Т. Т. Ч.
ЕГН**********, месечна издръжка в размер на 700лв/ седемстотин лева/ ,
начиная от 02.05.2020г ,до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане .
ОСЪЖДА М. Д. П. ЕГН ********** да заплати по сметка на ПдРС
СУМАТА ОТ 1008 ЛВ./двеста осемдесет и осем ЛЕВА / ДЪРЖАВНИ
ТАКСИ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщението
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5