№ 13557
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110133335 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М. Й. Д., с ЕГН **********,
Н. В. Ф., ЕГН **********, и В. Р. Ф., ЕГН **********, в качеството им на съсобственици,
последните две като законни наследници на Р. Й. Ф. - бивш титуляр и съсобственик с М. Д.,
на топлоснабден имот- Апартамент № 19, находящ се в ***, с присъединен абонатен №
***, с която ищецът моли да бъдат осъдени ответниците да му заплатят при условията на
разделност следните суми:
- за Н. В. Ф., ЕГН **********, ¼ ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
67,75 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 15,60 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 11.09.2023 г., сумата от 5,53 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.10.2020 г.
до 11.09.2023 г.,
- за В. Р. Ф., ЕГН **********, ¼ ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
67,75 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното
1
изплащане на вземането, сумата от 15,60 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 11.09.2023 г., сумата от 5,53 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.10.2020 г.
до 11.09.2023 г.,
- за М. Й. Д., ЕГН **********, 1/2 ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
135,51 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 31,20 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 11.09.2023 г., сумата от 10,70 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
2,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.10.2020 г.
до 11.09.2023 г.
В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, поддържа, че
ответниците Н. В. Ф. и В. Р. Ф., в качеството им на законни наследници на Р. Й. Ф.- бивш
титуляр и съсобственик на топлоснабден имот- Апартамент № 19, находящ се в ***, с
присъединен абонатен № ***, заедно с М. Й. Д., в качеството си на съсобственик на
топлоснабден имот- Апартамент № 19, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, се
явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Излага твърдения, че имотът е бил съсобствен на Р. Й. Ф. и М. Й. Д., при равни квоти по
силата на наследствено правоприемство, като след смъртта на Р. Ф. неговата ½ ид.ч. е била
наследена от ответниците - Н. В. Ф. и В. Р. Ф.. Твърди се, че продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат
характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно
са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение
за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Бруната“ ООД съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за
уважаване на предявените искове.
Ищецът е представил писмени доказателства за твърденията си е направил
допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да
отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и
заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н. В. Ф., ЕГН **********, В. Р. Ф., ЕГН
**********, и М. Й. Д., ЕГН **********, подават общ отговор на исковата молба, в който
оспорват като неоснователни част от предявените искове, поради погасяването им по
давност, а в останалата част, поради извършено плащане. Възразяват, че претенцията за
сумата от 35,71 лв. по фактура № ********** за отчетен период от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., както и начислената мораторна лихва в размер на 11,33 лв. върху главницата
от 142,54 лв., са погасени по давност. Признават остатъка от задължението от 235,50 лв.,
представляващо главница по фактура № **********/2021 г., задължението от 51,07 лв.,
представляващо мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 235,50 лв.,
задължението от 21,40 лв., представляваща главница за ДР, както и задължението от 5,86
лв., представляващо мораторна лихва върху главницата за ДР в размер на 21,40 лв. Твърдят,
че сумите, за които има извършено признание, са заплатени по сметка на ищеца, ведно с
дължимите лихви от завеждане на исковата молба. Молят за отхвърляне на исковете. С
отговора на исковата молба представят писмено доказателство за извършеното плащане,
което молят да бъде прието по делото.
По искане на ищеца е конституирано като трето лице-помагач „БРУНАТА“ ООД,
което представя доказателства за извършеното дялово разпределение в имота на
ответниците, в т.ч. главни отчети и изравнителни сметки.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт, който признава извършеното плащане на част от претендираните с ИМ
вземания, но поддържа иска в останалата си част, като счита, че въпроса за давността е
правен и следва съда да се произнесе по направеното от ответниците възражение.
Претендира и сторените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение,
доколкото счита, че с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото и са
предприели плащане едва след образуване на същото.
В съдебно заседание, ответниците, с изключение на В. Ф. не се явяват и не се
представляват. Ответницата В. Ф., поддържа подадения съвместен отговор на ИМ и
направеното в него възражение за погасяване на част от вземанията по ИМ по давност.
Моли да не се присъждат в тежест на ответниците разноски, тъй като счита, че не са дали
повод за водене на делото, като са предприели незабавно плащане на задълженията си, след
узнаване за образуваното дело, а преди това не са били поканени от ищеца да платят.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
Доколкото страните не спорят по фактите, съдът с доклада си е обявил за безспорно,
че ответниците са собственици на процесния имот при заявените в исковата молба квоти,
както и че до процесния имот е доставена топлинна енергия на посочената стойност, а в
имота е извършвана услуга по дялово разпределение от ФДР „Бруната“ ООД. В хода на
производството, ответниците са заплатили, а ищеца е признал, че е получил плащане на
сумата от общо 323,63 лв., с която сума са погасени вземанията на ищеца за главница за
ТЕ до размер от 235,30 лв., съгласно издадената Обща фактура № **********/31.07.2021 г.,
3
представляваща дължимата стойност на потребената в процесния имот ТЕ, в периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., която сума е получена като сбор от прогнозно начислените от
ищеца в периода суми за ТЕ от 128,17 лв. и определената от ФДР след извършеното дялово
разпределение сума за доплащане в размер на 107,13 лв., за която няма данни да е била
платена преди датата на издаване на ОФ – 14.09.2021 г.; за мораторна лихва върху платената
главница за ТЕ от 235,30 лв., в размер на 51,70 лв., дължима за периода от 15.09.2021 г. до
11.09.2023 г.; 21.40 лв. – главница за ДР, дължима за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021
ф. и 5,86 лв. – мораторна лихва върху платената главница за ДР, дължима за периода от
16.10.2020 г. до 11.09.2023 г., както и 10,00 лв. законна лихва върху двете главница, дължима
за периода от образуване на делото на 07.06.2024 г. до 28.08.2024 г. /датата на плащането
им/.
С отговора на исковата молба, ответниците са заявили възражение за давност по
отношение на останалата част от претенцията на ищеца за главницата за ТЕ в размер на
35,71 лв., представляваща сума за доплащане по Обща фактура № **********, дължима за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., с падеж за плащане – 15.10.2020 г. /съгл.
приложената по делото ОФ, на л.23/, както и дължимата върху тази сума мораторна лихва
в посочен размер от 11,33 лв. Това възражение не е прието за основателно от ищеца, като
същия поддържа исковата си претенция в тази част и моли съда да се произнесе по
възражението за давност и неговата основателност, доколкото това е правен въпрос.
С оглед изложеното, единствения спорен въпрос е относно дължимостта на сумите, за
които ответниците са релевирали своевременно възражение за погасяването им по давност и
дължимостта и размера на съдебните разноски за настоящото производство, за решаването
на които въпрос, съдът е насрочил ОСЗ. В проведеното на 11.04.2024 г. съдебно заседание,
ищецът се представлява от упълномощен представител, в лицето на юриск. Ибрямова, която
поддържа исковата претенция изцяло, в частта извън доброволно платената от ответниците
част, както и за присъждане на сторените от ищеца в производството съдебни разноски, в
т.ч. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответниците от своя страна, не се явяват, с изключение на ответника В. Ф., която
счита, че предявените срещу тях обективно и субективно съединени исковете подлежат
изцяло на отхвърляне, в едната част, поради извършеното плащане, а в другата част, поради
погасяване на вземанията на ищеца по давност. Моли съда да им присъжда и сторените от
ищеца разноски в производството, като счита, че не са дали повод за образуване на делото.
Твърди, че са заплатили частта от задълженията си, която не е обхваната от погасителната
давност, веднага след като са узнали за образуваното дело, а преди това не са били известени
от ищеца, че имат неплатени задължения, част от които натрупани от техния наследодател.
По възражението за давност:
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в Общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
4
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 07.06.2024г. В този смисъл, вземанията на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени за
месечните вноски с падеж преди 07.06.2021г.
С исковата молба ищецът претендира установяване на вземания преди тази дата, а
именно от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., предвид което въведеното от ответниците
възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се явява основателно за
периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2021 г. Единствено вземането на ищеца за м.април 2021 г.,
което става изискуемо 45 дни след изтичане на периода за който се отнася, т.е. от 15.06.2021
г. не е погасено по давност, тъй като вземането за м.април 2021 г. е изискуемо едва след
15.06.2021 г., а давността по отношение на същото е прекъсната с подаване на ИМ на
07.06.2024 г.
Независимо от горния извод, плащане на погасени по давност вземания, не
представлява недължимо платено. Следователно, доброволно платените от ответниците
техни задължения за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 235, 30 лв.,
съобразно издадената от ищеца, след изравняването, Обща фактура №
**********/31.07.2021 г., не представлява недължимо платена сума.
По отношение на главницата за ТЕ в размер на 35,71 лв., посочена като „окончателна
сума за доплащане по Обща фактура № **********/31.08.2020 г.“, съдът намира, че
възражението на ответниците за погасяването на това вземане на ищеца по давност, за
основателно.
Това е така, тъй като, след извършеното от ФДР „Бруната“ ООД, реално отчитане на
уредите за измерване на ТЕ, инсталирани в процесния апартамент, ищецът е издал ОФ №
**********/31.08.2020 г., в която освен сторниране на фактурите, в които са удостоверени
месечните задължения на ответниците по прогнозни данни, за които са издадени
съответните кредитни известия /виж на л.24/ в същата ОФ е посочил и сумата за реално
консумираната топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 142,
5
54 лв. и дължимата на потребителя разлика от цената на ТЕ в размер на 10,63 лв., която е
била прихваната от задължението по ОФ от 31.08.2020 г. и така е формиран размера на
новото задължение на потребителя от 35,71 лв., за което е определен срок за плащане –
15.10.2020 г. Тази сума по същество съставлява ново вземане на ищеца, възникнало с
издаването на Общата фактура № **********/31.08.2020 г., тъй като след изравняването
резултата е бил в повече, т.е. „за доплащане“ от потребителя, а не за възстановяване. Тоест,
налице е възникване на ново вземане след издаването на изравнителната сметка и в резултат
от изравняването е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост настъпва 45-
дни след издаването на ОФ от 31.08.2020 г. или от 15.10.2020 г. Изравнителният резултат не
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на исковата
молба от ищеца пред съда.
С подаване на ИМ на 07.06.2024 г. е прекъсната давността за вземанията, възникнали
преди 07.06.2021 г., а всички останали вземания на ищеца, изискуемостта на които е
възникнала преди тази дата, вкл. вземането по ОФ от 31.08.2020 г. в размер на 35,71 лв. се
явяват погасени по давност. Поради акцесорността на претенцията за мораторна лихва,
неоснователна в случая се явява иска по чл.86 от ЗЗД върху погасената по давност главница
за ТЕ в размер на 35,71 лв., до посочения от ответниците размер от 11,33 лв., установен и от
съда по реда на чл.162 от ГПК, посредством онлайн лихвен калкулатор.
Следователно, възражението на ответниците в този смисъл е основателно и в тази част
иска за главницата за ТЕ в размер на 35,71 лв. и иска по чл.86 от ЗЗД за мораторната лихва
върху погасената по давност главница, дължима за периода от 15.10.2020 г. до 11.09.2023 г., в
размер на 11,33 лв., подлежат на отхвърляне, като неоснователни, поради погасяването им
по давност.
При горната доказателствена установеност, съдът намира, че предявените от ищеца
срещу ответниците искове подлежат изцяло на отхвърляне, в едната част поради
извършеното в хода на производството плащане, а в останалата им част, поради погасяване
на вземанията му по давност.
Доколкото с извършеното плащане на главницата за ТЕ до размер от 235,30 лв.и
главницата за ДР в размер на 21,40 лв., мораторната и законна лихва върху тях, до датата на
плащането, съставлява както признание на исковете, така и основание за тяхното
6
отхвърляне, поради погасяването им в хода на производството, единствения спорен въпрос
между страните остава дължимостта и размера на юрисконсултското възнаграждение, което
следва да се присъди в полза на ищеца, за настоящата фаза на производството.
Видно от представените по делото писмени доказателства за плащане от 28.08.2024 г.,
както и устно изразеното от ищеца становище в о.с.з. на 11.04.2025 г., в което признава
вземанията си предмет на настоящото дело за част от главницата за ТЕ, целия размер на
главницата за ДР и част от мораторната лихва върху главниците за ТЕ и ДР, в т.ч. законна
лихва върху двете главници до датата на плащане, за изцяло погасени, съдът приема за
безспорно установено по делото, че след завеждане на настоящото дело /с ИМ от 07.06.2024
г./, Ответниците Н. В. Ф., ЕГН **********, В. Р. Ф., ЕГН **********, и М. Й. Д., ЕГН
**********, да са предприели плащане и погасяване на задълженията си, възлизащи в
размер на общо 323,63 лв., като с плащането на сумата са погасени частично
претендираната с ИМ главница за ТЕ до размер от 235,30 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.;
21,40 лв. - цена за извършена услуга по дялово разпределение в периода от м.08.2020 г. до
м.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главниците от 07.06.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането на 28.08.2024 г.; сумата от 51,07 лв., представляваща дължимата
мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г.; 5,86 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от 16.10.2020
г. до 11.09.2023 г., както и сумата от 10,00 лв., представляваща законна лихва върху
дължимата главница за ТЕ и ДР до датата на плащане - 28.08.2024 г.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
Предвид гореустановеното, вземанията на ищеца за част от главницата за ТЕ, целия
размер на главницата за ДР и за мораторните лихви върху главниците за ТЕ и ДР, в т.ч.
законните лихви върху тях, към датата на устните състезания, са изцяло погасени чрез
извършеното в хода на делото плащане, а в останалата част главницата за ТЕ /от 35,71 лв./ и
мораторната лихва върху нея /от 11,33 лв./ са погасени по давност, което налага извод за
отхвърляне изцяло на предявените искове.
По разноските:
С оглед изхода на делото и с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответниците Н. В. Ф., ЕГН
**********, В. Р. Ф., ЕГН **********, и М. Й. Д., ЕГН **********, с поведението си са
дали повод за завеждане на делото, като въпреки поканата, не са предприели плащане на
задълженията си в посочения в ОУ 45-дневен срок. Доколкото ОУ на ищцовото дружество
не се оспорва от ответниците да са обвързващи между страните, а в същите се посочват
сроковете, в които дължимите месечни суми и тези, след годишното изравняване, се дължат,
то нарочна покана за плащането им не се дължи от ищеца. Липсата на погасяване на
задълженията по ОФ, до 31.08.2020 г. от наследодателя на ответниците Н. и В. Ф.и, и лично
от М. Д., която обитава топлоснабдения имот и лично е предоставяла достъп на ФДР за
7
извършване на реален отчет на уредите, сочи, че ответниците са дали повод за образуване на
делото, като не са заплатили дължимите суми, в установените в ОУ, срокове, след издаване
на месечните фактури, респ. общите такива. Сумите по фактурите се дължат и без
връчването им на потребителя и последното не е основание за тяхното неплащане, още по-
малко извинение за недължимост на сторените от топлопреносното дружество, съдебни
разноски за търсене на непогасените си вземания. Разноски в полза на ищеца се дължат дори
и когато последния е оттеглил иска, поради предприето плащане от ответниците. В този см.
практиката на ВКС е последователна, изразена в редица актове, напр. Определение №
767/05.09.2012 г. по т.д. № 251/2012 г. на ВКС; Определение № 518/15.06.2012 г. по т.д. №
156/2012 г.; Определение № 98/20.02.2009 г. по гр.д. № 91/2009 г. на ВКС и др. На още по-
голямо основание, разноски се дължат и в настоящия случай.
Ето защо ответниците следва да понесат изцяло разноските по производството, макар
и исковете да са отхвърлени, поради извършено в хода на процеса плащане, а за част от
вземанията и поради погасяването им по давност.
Ищецът претендира разноски, които са за платената държавна такса и дължимото му
се юрисконсултско възнаграждение. По делото, няма доказателства за извършено плащане
на претендираните от ищеца съдебни разноски до момента.
На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото, съдът определя дължимото се на ищеца юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лева. Ведно с платената държавна такса от общо 200 лв.,
разноските за производството, които следва да му се възстановят от ответниците възлизат на
300 лв., от която сума М. Д. дължи 150 лв., а останалите две ответници по 75,00 лв. всяка,
съобразно дела им в съсобствеността на процесния имот.
Същите следва да бъдат присъдени на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 вр. с ал.1 от
ГПК.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.235, ал.1 - 3 и чл.78,ал.1, 2 и ал.8 от ГПК:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Н.
В. Ф., ЕГН **********, В. Р. Ф., ЕГН **********, и М. Й. Д., ЕГН **********, в
качеството им на съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в в ***, с присъединен
абонатен № ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане от ответниците, при условията на разделност, следните суми:
- за Н. В. Ф., ЕГН **********, ¼ ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
67,75 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 15,60 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 11.09.2023 г., сумата от 5,53 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
8
със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.10.2020 г.
до 11.09.2023 г.,
- за В. Р. Ф., ЕГН **********, ¼ ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
67,75 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 15,60 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 11.09.2023 г., сумата от 5,53 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.10.2020 г.
до 11.09.2023 г.,
- за М. Й. Д., ЕГН **********, 1/2 ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
135,51 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 31,20 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 11.09.2023 г., сумата от 10,70 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
2,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.10.2020 г.
до 11.09.2023 г., поради извършено в хода на делото плащане и поради погасяване на
част от вземанията на ищеца по давност, а именно за главницата за ТЕ в размер на 35,71 лв.,
представляваща дължима сума по ОФ № **********, за периода от 01.052019 г. до
30.04.2020 г., с падеж за плащане 15.10.2020 г. и сумата от 11,33 лв., представляваща
мораторна лихва върху погасената по давност главница за ТЕ, дължима за периода от
15.10.2020 г. до 11.09.2023 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал.2 вр. с ал.8 от ГПК, М. Й. Д., с ЕГН **********,
Н. В. Ф., ЕГН **********, и В. Р. Ф., ЕГН ********** да заплатят разделно на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 300 лева, или първата от
тях – 150 лв., а втората и третата по 75,00 лв. всяка, представляващи сторените от ищеца
съдебни разноски в настоящото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„БРУНАТА“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище в гр. София, бул. „***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10