№ 21
гр. Н., 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620100915 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба с обективно съединени искове на основание чл.92 от
ЗЗД, с цена на иска 14 980 лв.; на основание чл.55 от ЗЗД с цена на иска от 8, 28 лв. и на
основание чл.82 от ЗЗД с цена на иска от 24 900 лв., от страна на ищеца С. К. Н. от гр. К.,
обл. Ш., против ответната страна „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. В., представлявано от
всеки двама от членовете на Управителния съвет П. С. С., Я.М.Д. и Д.К.Д..
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик, на основание договор за покупко-
продажба от *** г., на недвижим имот с административен адрес в гр. К., обл. Ш., ул. ***.
Обектът бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север“ АД, поради което ищецът бил клиент на ответната страна по договор за продажба на
ел.енергия при общи условия на „Енерго-Про Продажби“ АД, с клиентски номер *** и
абонатен №***. Когато закупил имота ищецът установил, че електромерът, с който се
измервала консумираната ел.енергия, се намира в къщата, а не е монтиран на място,
достъпно за служителите, които извършват отчета и следва да имат визуален достъп до
показанията на електромера. До 2019 г. „Електроразпределение Север“ АД не предприело
необходимите действия за изнасянето на електромера и монтирането му на границата на
имота и не извършвало ежемесечен отчет на данните от същото. „Енерго-Про Продажби“
АД не изпълнявало задълженията си да фактурира ежемесечно дължимите суми по
действащите за съответния период цени. Ответната страна издавала фактури за количество
енергия, натрупано за период много по-дълъг от един месец – за период по-дълъг от 3-4
години. Така били начислявани суми за минало време, с грешно отразен във фактурата
1
период и по действащи в момента на фактурирането по-високи цени. Издаваните по този
начин фактури съдържали непосилни за ищеца цени. През 2018 г. ищецът се установил за
поС.но в имота. След разговор с представители на ответника, той бил принуден да заплати
сметки за период от около 6 години назад, като било постигнато споразумение сумата да се
плати разсрочено за период от около три месеца. На *** г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД извършили изнасяне на имотната граница и подмяна на
средството за измерване и монтирането му на стълба на улицата. През месец юни 2019 г.
ищецът установил, че му е начислена сума за ел.енергия в размер на 470, 75 лв. Оспорил
този размер и започнал преговори с ответната страна, но те не завършили с подписване на
споразумение, тъй като тази фактура включвала енергия за период много по-дълъг от месец,
за който период ищецът вече бил заплатил. В началото на месец август 2019 г. снабдяването
с електрическа енергия на дома му било прекъснато, без ищецът да е бил предупреден. По
подадено от ответната страна заявление било образувано заповедно производство – ч.гр.д.
№*** г. по описа на РС-Н. с претенции за 498, 03 лв. главница и 12, 43 лв. мораторна лихва.
Ищецът подал възражение против издадената заповед за изпълнение, но въпреки това
захранването на имота му с ел. енергия не било възстановено. След това ответната страна
предявила иск за установяване на претенциите си и било образувано гр.д. №*** г. по описа
на РС – Н., по което било постановено решение, потвърдено и от ОС – Ш., съгласно което
ищецът дължал на ответната страна сумите от 27, 79 лв. главница и 0, 66 лв. мораторна
лихва. Тези суми ищецът веднага заплатил. Въпреки многократно подаваните от него
искания, заявления и жалби, включително и до прокуратурата, електрозахранването в дома
му не било възстановено. Имало случаи, в които след като служители на дружеството
отказвали да възстановят ел.захранването, на другия ден пристигали служители и го
възстановявали, но на следващия ден отново го прекъсвали. Конкретните твърдения на
ищеца са, че ел.захранването в обекта му е било прекъснато на *** г., възстановено на
30.09.2020 г., прекъснато на 2.10.2020 г. и възстановено на 4.12.2020 г. Възстановяването на
04.12.2020 г. било извършено след като той представил съдебно удостоверение, издадено от
ОС – Ш., в уверение на това, че е налице съдебно производство. Наложило се ищецът
отново да плати сумите от 7, 63 лв. и 0,65 лв. по горепосочените фактури, тъй като бил
заплашен с прекъсване на ел.захранването и всъщност въпросните суми заплатил два пъти.
Така в период около година и половина ищецът бил принуден да живее без осветление, без
топла вода, без отопление, без възможност да си приготвя топла храна, без хладилник, без
радио и телевизия, без елементарни възможности. Вследствие създалото се положение
здравето на ищеца било влошено. Допреди проблемите с ответната страна ищецът имал
добро здраве и самочувствие, но след това той изпитвал сериозни затруднения в усилията да
осигури съществуването си. Изпаднал в стресово съС.ие и депресия; чувствал се изхвърлен
от обществото, отритнат и лишен от възможност да живее нормално в дома си. Започнал да
вдига кръвно и отключил редица заболявания, свързани с увреждане на черния дроб и
сърцето. От стреса и напрежението развил захарен диабет с инсулинова зависимост. Тъй
като не можел да ползва хладилника си, бил принуден да носи лекарствата си по съседи,
приятели и роднини. След проведено болнично лечение, прегледи и изследвания, с
2
експертно решение му била определена оценка на работоспособността 92% трайно намалена
работоспособност за период от една година и диагноза чернодробна цироза клас В по Чайлд,
захарен диабет тип II, артериална хипертония. Понастоящем с експертно решение на ищеца
била определена 64% трайно намалена работоспособност, чернодробна цироза стадий А по
Чайлд, захарен диабет инсулинозависим тип I, без усложнения, хипертонично сърце без
застойна сърдечна недостатъчност.
Излагайки горните обстоятелства ищецът счита, че прекъсването на ел. захранването в
дома му е било наложено от доставчика в нарушение на закона, тъй като към датата на
прекъсването ответната страна претендирала суми, чиято дължимост била отречена с
решението на НпРС, потвърдено от ШОС, поради което не били налице предпоставките на
чл.123, ал.1 от ЗЕ. Поради това ищецът, в качеството си на потребител имал право да
претендира уговорената в чл.34, ал.1, във вр. с чл.20, ал.5 и ал.6 от ОУДПЕЕ неустойка,
която се дължала във всички случаи на прекъсване на електроснабдяването по вина на
дружеството. Изчислена при условията на чл.34 от ОУДПЕЕ неустойката възлизала на
сумата от 14 980 лв. за периодите на прекъсване на ел. енергията от 20.11.2019 г. до
30.09.2020 г. и от 02.10.2020 г. до 04.12.2020 г. Затова ищецът моли съда, като се убеди в
основателността на претенцията му, да постанови решение, с което да осъди ответната
страна да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Наред с това ищецът
моли ответната страна да бъде осъдена да му заплати и сумата от 8, 28 лв., платена без
основание в полза на ответното дружество, поради извършено двойно плащане, като сумата
се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба
до окончателното изплащане.
Също така, предвид изложените факти, ищецът счита, че в периода 01.08.2019 г. до
04.12.2020 г. е бил без ел. енергия по вина на ответника, поради което за него бил налице
правен интерес да претендира неимуществени вреди, настъпили в резултат на
неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в прекъсване на захранването на
обекта му с ел.енергия. Това предизвикало у него чувство на потиснатост и безсилие от
невъзможността да разреши проблема; изпитвал срам, унижение, притеснение и
напрежение, рефлектиращи върху социалния му статус ; изпитвам морален дискомфорт от
проявеното към него неуважение и битови неудобства. Преустановяването на ел.енергия се
отразило зле на психиката му – започнал да изпитва тревожност; станал изнервен; не можел
да спи нощем; отслабнал; започнал да се чувства отпаднал, замаян, с ежедневно главоболие,
световъртеж, учестен пулс и сърцебиене. Затова ищецът моли съда, като се убеди в
основателността на претенцията му, да постанови решение, с което да осъди ответната
страна да му заплати за претърпяните неимуществени вреди сумата от 24 900 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В законовия срок е постъпил отговор от страна на ответника, чрез процесуалния
представител адв. Л. М. от АК – В.. В отговора е посочено също, че ответната страна счита
3
исковете за неоснователни. На първо място оспорва наличието на уговорена неустоечна
клауза по отношение на твърдяното от ищеца неизпълнение. Ответната страна не оспорва,
че на *** г. по отношение на процесния обект е била издадена фактура на стойност 470, 75
лв., с падеж 01.07.2019 г. Твърди, че на 19.06.2019 г. ищецът подал искане за разсрочване
плащането на сумата, което искане било удовлетворено, но ищецът не изпълнил
предложеното му споразумение за разсрочено плащане. На 09.07.2019 г. ищецът бил
предупреден чрез sms на посочен от него номер, че предстои изключване на захранването
му. С нареждане №*** г. било постановено преустановяване на захранването на абонати,
поради забава в плащането на дължими суми, като ищецът бил включен в списък за
изключване на *** г., когато именно било прекъснато и захранването на обекта му.
Ответната страна оспорва заявените обстоятелства, че е имало прекъсване на 02.10.2020 г. и
възстановяване на 04.12.2020 г. Твърди, че основанието, на което ищецът претендира
неустойка /чл.34 от ОУ/ не се отнася за случаите на неправомерно прекъсване на
ел.захранването, когато е основано на неизпълнение на задълженията на потребителя /чл.32,
т.2 от ОУ/, а е уговорена за неизпълнение на задължения на дружеството по чл.122 от Закона
за енергетиката. На следващо място ответната страна твърди, че ищецът не е изправна
страна по сключения договор, тъй като нарушил задълженията си за заплащане на дължими
суми за доставка на ел. енергия, с което не изпълнил задълженията си по чл.17, т.2, във вр. с
чл.26 от ОУ. Вземането на ответната страна било предмет на съдебен спор, в който то било
частично признато за дължимо. Предвид това ответната страна счита, че не дължи неустойка
на ищеца. Също така в ОУ бил регламентиран специален ред за реализиране на
отговорността на страните по договора – в чл.40 от ОУ. Ищецът не изпълнил задълженията
си, произтичащи от въпросната разпоредба да уведоми ответната страна за настъпили вреди,
което препятствало ответника да предприеме действия по предотвратяване, или
ограничаване на вредите, както и размера им. Това съставлявало основание за
освобождаване на ответната страна от отговорност за вреди, съгласно разпоредбата на чл.83
от ЗЗД. Ответното дружество твърди на следващо място, че от негова страна не е налице
неизпълнение на договорни задължения към ищеца. Изключването на ел.захранването на
обекта на ищеца било осъществено правомерно. То било извършено в съответствие с
разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗЕ, тъй като към датата на преустановяване на захранването
ищецът имал неизпълнено задължение. Той не подал възражение срещу издадената фактура
с начислена сума за ел.енергия, а поискал възможност за разсрочено плащане, с което
изразил съгласие да заплати сумата. Поради това от страна на ответника не била нарушена
клаузата на чл.20, ал.5 от ОУ. Ищецът оспорил вземането на ответната страна с подаване на
възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в заповедното производство заповед за
изпълнение, за което оспорване ответникът бил уведомен на *** г. Предвид това ответната
страна твърди, че към момента на спирането на захранването не е бил налице спор по
отношение на вземането, а оспорването на вземането, след като захранването вече е
преустановено, не създавало задължение за възстановяването му, освен ако съдът не го
постанови като мярка за обезпечение на иск. Твърдяният от ищеца факт на извършено
плащане на *** г. на част от сумата по издадената фактура, ответната страна също не счита
4
за основание за възстановяване на преустановеното захранване, защото макар и това
плащане да било извършено съобразно постановеното от РС – Н. решение, то към момента
на плащането решението не било влязло в сила. Предвид това не било налице договорно
неизпълнение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му за плащане на
неустойка.
Ответната страна, в условията на евентуалност, депозира и възражение за прекомерност
на неустойката, като твърди, че ищецът не е претърпял вреди от договорно неизпълнение, а
посочените от него в исковата молба, са следствие от собственото му поведение. В случай,
че съдът сметне, че ищецът е претърпял вреди, то ответната страна твърди, че те са
значително по-малко от претендираните с исковата молба. Страната твърди, че стойността
на претендиратана сума би обогатила ищеца, тъй като тази стойност значително надвишава
стойността на ел.енергията, която при нормални обстоятелства абонатът би консумирал за
исковия период. Също така ищецът не положил грижи да препятства настъпването на
вредите, тъй като: не препятствал спирането на захранването чрез депозиране на възражение
или съдебно оспорване; не предприел мерки за възстановяване на захранването чрез
наличните законови възможности; не предприел мерки да избегне или ограничи щетите.
Ответната страна счита, че липсва причинно-следствена връзка между соченото договорно
неизпълнение и влошеното здравословно съС.ие на ищеца и твърди, че всички здравословни
проблеми, посочени от него, са били факт преди *** г. Оспорено е и твърдението, че ищецът
се е разболял от диабет вследствие липсата на ел.енергия в обекта. По отношение на
претенцията за вреди ответната страна оспорва твърдението, че описаните в исковата молба
вреди са в причинно-следствена връзка с действията на ищеца или с договорно
неизпълнение от страна на ответника. Счита, че още преди прекратяването на захранването
в обекта на ищеца, последният е бил с влошено здраве, със заболявания, които не могат да
се развият в период на няколко месеца. Влошеното психично съС.ие на ищеца било
констатирано преди спирането на ел.енергията – в допълнителен лист 1 към ЕР №*** г.
Ответникът оспорва също, че заболяването диабет се отключило от стрес, породен от
липсата на ток. Твърди, че настъпилите за ищеца вреди са резултат от липса на адекватни
грижи на ищеца за замия себе си. Ответната страна също така заявява, че оспорва
предвидимостта на вредите, счита, че заболяванията на ищеца не са предвидима последица
от липсата на ел. енергия. Оспорва и размера на претенцията, заявява, че няма яснота как
ищецът е определил размера на вредите. Счита, ако бъде прието, че за ищеца са настъпили
вреди, то те са в значително по-малък размер от претендираните в исковата молба. Наред с
това твърди, че ищецът не положил грижа да препятства настъпването им – да депозира
възражение до дружеството, или да оспори вземането на ответника по съдебен ред, като
препятства спиране на захранването в имота си. В условията на евентуалност ответната
страна заявява възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, поради липсата на
инициатива от негова страна и активно поведение за защита на правата си.
Ответната страна оспорва и претенцията за сумата от 8, 28 лв., за която ищецът твърди,
че е платена без основание. В случай, че съдът счете този иск за доказан по основание, то
5
ответникът твърди, че не е дал повод за предявяване на този иск. От страна на ищеца
липсвало искане до дружеството за възстановяването на сумата.
Предвид така изложените обстоятелства и считайки, че предявените искове са
неоснователни, ответната страна моли същите да бъдат отхвърлени, а ако съдът прецени, че
неустойка се следва, то ответната страна моли да бъден намален размера й като прекомерно
голям в сравнение с претърпените вреди.
По делото е конституирана за участие трета подпомагаща ответника страна -
„Застрахователна компания Уника“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, представлявано от Д.Т. и Б.П., с пълномощник юрисконсулт В.Д..
От третото лице помагач е постъпило становище, в което се поддържат направените с
отговора в ИМ възражения. Направено е твърдение, че исковете са неоснователни, оспорват
се по размер, заявява се, че с действията си ответникът не е нарушил изискванията и
договорните отношения между него и ищеца. Сочи се, че неимуществени вреди не се
намират в причинно следствена връзка с описаното в ИМ събитие. Твърди се, че
заболяванията на ищеца датират от период, който предхожда прекъсването на
ел.захранването. Заявено е, че по сключения договор с „Енерго-Про Продажби“ АД и
застрахователната компания, е приложимо самоучастие по смисъла на чл.374, ал.2 от КЗ,
което е 5 %, но не по малко от 40 хил. лв. за всяко застрахователно събитие. Посочено е, че
в случай, че съдът приеме, че вредите са възникнали при някои от сочените хипотези,
отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана. Твърди се също, че ищецът е
бил неизправна страна по договора, тъй като електричеството е прекъснато поради
неплащане на услуга.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното: Ищецът е собственик, на основание договор а
покупко-продажба, на недвижим имот, представляващ дворно място с построени жилищна
сграда и полумасивна сграда, находящо се в гр. К., обл. Ш., което се установява от
представения по делото в заверено копие нотариален акт №**, том**, рег. №***, дело *** г.
на нотариус П. А.. В имота се доставяла ел.енергия и същият бил обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД. Ищецът е клиент на
ответната страна „Енерго-Про Продажби“ АД по повод доставка на ел.енергия, като между
страните действа договор за продажба на ел.енергия при общи условия, с клиентски номер
*** и абонатен номер ***, които обстоятелства не е спорно между страните.
Ищецът се установил трайно в имота през 2018 г. През 2019 г. от страна на ответника
били издадени фактури: №**********/*** г., с която му била начислена сума за плащане за
доставена ел. енергия в размер на 470, 75 лв., ползвана в периода 26.04.2019 г. – 26.05.2019
г., с краен срок за плащане до 01.07.2019 г.; фактура №*** г., с която е начислена сума от 7,
63 лв. за потребена ел.енергия в периода 27.05.2019 г. – 25.06.2019 г., с краен срок за
плащане до 01.08.2019 г. и фактура №*** г. с начислена сума от 0, 65 лв. за потребена
ел.енергия в периода 26.06.2019 г. – 26.07.2019 г., с краен срок за плащане до 13.08.2019 г.
Преди издаването на първата от горепосочените фактури, за обекта на ищеца е била
6
издадена фактура №*** г. с начислена сума за плащане 221, 50 лв. По този повод ищецът е
подал при ответната страна заявка на *** г., с която е поискал разсрочване на плащането по
така издадената фактура. От страна на ответника е бил изготвен споразумителен протокол и
изпратен на ищеца за подпис, но той не е бил открит и писмото било върнато на ответната
страна. След издаването на фактурата от *** г. за сумата от 470, 75 лв., ищецът отново подал
заявка №5144682/19.06.2019 г., с която поискал разсрочване на сумата по тази фактура.
Споразумение между страните, обаче не било постигнато, тъй като ищецът не внесъл
определената му сума от 120 лв. до 04.07.2019 г. На 10.07.2019 г. ищецът получил текстово
съобщение (SMS), че поради неплатено задължение от 470, 75 лв. ще бъде прекъснато
ел.захранването в имота му след 22.07.2019 г.
На 01.08.2019 г. било издадено Нареждане №8 от Началник отдел „Управление на
вземанията“ при ответната страна, с което било наредено да се преустанови снабдяването с
ел.енергия на потребители, съгласно приложен списък, поради забава в плащането на
дължими суми за консумирана ел.енергия, на основание чл.123 от ЗЕ и чл.48 от Наредба
№6/24.02.2014 г., като преустановяването на снабдяването да бъде извършено в периода
01.08.2019 г. – 30.08.2019 г. В приложения списък към нареждането фигурирало и името на
ищеца, на когото захранването да бъде прекъснато на *** г. На въпросната дата доставката
на ел.енергия за имота на ищеца била прекъсната и на 16.10.2019 г. ответното дружество
подало заявление на основание чл.410 от ГПК в РС-Н.. Въз основа на това заявление било
образувано ч.гр.д. №*** г. по описа на съда, по което била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №*** г., с която било разпоредено ищецът да заплати на ответната
страна сумите: 498, 03 лв. – главница и 12, 43 лв. – мораторна лихва до 03.10.2019, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2019 г. до окончателното плащане,
както и разноски в производството. В заповедта е вписано, че задължението е за
консумирана и неплатена ел.енергия, за което задължение са издадени горепосочените
фактури №**********/*** г., №*** г., №*** г. и №*** от *** г.
На *** г. ищецът подал възражение против издадената заповед за изпълнение, поради
което съдът е указал на ответното дружество, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. Съобщението за тези указания са получени от ответното дружество на
19.11.2019 г. и от страна на „Енерго-Про Продажби“ АД е била предявена установителна
претенция на *** г., за която в РС – Н. е образувано гр.д. №*** г. По делото е постановено
решение №** от *** г., влязло в законна сила на *** г., с което съдът е признал за
установено, че ищецът дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 27, 79 лв. –
главница и 0, 66 лв. мораторна лихва, както и разноски съобразно уважената част от
претенциите. Решението е било обжалвано пред ОС – Ш. и е било потвърдено.
На *** г. ищецът е подал искане до ответната страна №*** за възстановяване на
електрозахранването в обекта му, като към искането приложил и препис от постановеното
решение №** от *** г. на НпРС. На 30.09.2020 г. ел.захранването било възстановено, но на
02.10.2020 г. то отново било прекъснато, тъй като след кореспонденция между отдели на
ответното дружество Дирекция „Управление на вземанията“ и Отдел „Събиране на
7
вземанията“, бил изложен мотив, че клиентът следва да бъде без захранване, тъй като
решението по съдебния спор все още не е влязло в законна сила. На *** г. ищецът отново
поискал да бъде възстановено ел.захранването в имота му, но от ответната страна отново
било изложено становище, че той следва да е без ел.захранване, тъй като делото е все още
висящо. Възстановяване на ел.захранването в обекта било извършено на 04.12.2020 г.
Междувременно, няколко дни след постановяване на решение №** от *** г. на НпРС,
ищецът заплатил установените с решението суми, дължими към ответника. На *** г. чрез
система за разплащане Eazy Pay той платил по сметка на ответната страна сумата от 53, 83
лв., дължима по решението, за което плащане била издадена разписка №*** от *** г.
Платената сума включвала плащане от 19, 51 лв. по фактура №**********/*** г.; плащане
от 7, 63 лв. по фактура №*** г. и плащане от 0, 65 по фактура№*** г., както и сумата от 21,
20 лв. – разноски по делото. Така извършеното плащане от ищеца, обаче не било отразено
при ответната страна, фактурите не били закрити в системата за плащане при дружеството и
на *** г. ищецът отново заплатил сумите по фактурите чрез същата система за разплащане,
за което била съставена разписка №***. След това повторно плащане в системата на
„Енерго-Про Продажби“ АД фактурите били закрити с отразена дата на заплащането им ***
г.
От представените по делото от страна на ищеца в заверени копия експертни решения
№*** от *** г., №*** от *** г. на ТЕЛК към „МБАЛ Ш.“ АД и №*** от *** г. на
Специализиран състав на НЕЛК, както и амбулаторни листи, се установява, че ищецът
страда от заболявания с установена диагноза чернодробна цироза стадий „А“ по Чайлд;
захарен диабет инсулинозависим, тип І и хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност. Същият е с 64% трайно намалена трудостопособност и противопоказани
условия на труд: тежък физически труд, нощен труд, нервнопсихично пренапрежение,
неблагоприятни климатични фактори, работа с токсични вещества.
От показанията на изслушаните по делото свидетели, посочени от ищцовата страна –
Б.М.Ю. и В.Б.Р. се установява, че свидетелите, като съседи на ищеца забелязали, че
последният в период повече от година бил с прекъснато ел.захранване и в дома му вечер
било тъмно, без осветление. Ищецът вземал лекарства, които следвало да съхранява в
хладилник и тъй като имотът му бил с прекъснато електричество, ищецът носил лекарствата
си на съхранение при свидетеля Ю. през целия период докато било спряно ел.захранването
му. Свидетелите потвърждават също, че ищецът е с влошено здраве и често посещава
болнични заведения. Недоказани са по делото твърденията на ищеца, че причина за
заболяванията му е прекъсването на ел.енергията в дома му, тъй като е видно от
приложената по делото епикриза, издадена от МБАЛ „*** – В.“ АД, че диагнозите за
заболяванията му са били поставени преди периода на прекъсване на ел.захранването в дома
му и ищецът преди това е бил хоспитализиран от *** г. до *** г., като е бил изписан с
препоръки за медикаментозно лечение. Без съмнение, обаче липсата на ел.енергия е
повлияла на съС.ието на ищеца, доколкото същият е изпитвал дискомфорт и неудобства,
включително и такива свързани със съхранението на медикаментите за заболяванията му.
8
Горепосочените факти съдът приема за установени с категоричност по делото от всички
гореизброени писмени доказателства, от заключението на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, от свидетелските показания, на които съдът няма основание да не се
довери, както и от отговорите на поставени въпроси към ищеца на основание чл.176 от ГПК.
На базата на така посочените доказателства съдът счита, че се налагат следните правни
изводи:
Относно иска по чл.92 от ЗЗД: Този иск е предявен във връзка с чл.34, ал.1 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби”
АД. Съгласно тази разпоредба в случай че потребителите останат без електрическа енергия
по вина на „Енерго-Про Продажби“ АД повече от 24 часа след получаването от „Енерго-Про
Продажби“ АД на уведомление от потребителя, „Енерго-Про Продажби“ АД заплаща
обезщетение на потребителя в размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12
часа без осигурена електрическа енергия. В настоящия случай безспорно страните по делото
са в облигационни отношения по повод доставка на ел.енергия в дома на ищеца и
отношенията им се регламентират от посочените общи условия, като ищецът има
качеството на потребител по смисъла на общите условия. Ответната страна е направила
възражение, че основанието, на което ищецът претендира неустойка (чл.34 от ОУ) не се
отнася за случаите на неправомерно прекъсване на ел.захранването, когато е основано на
неизпълнение на задълженията на потребителя (чл.32, т.2 от ОУ), а е уговорена за
неизпълнение на задължения на дружеството по чл.122 от Закона за енергетиката. Това
възражение е неоснователно. Съгласно чл.32 от ОУ електроснабдителното дружество носи
отговорност за щети, нанесени на потребителите при отказ да започне продажба на
електрическа енергия в нарушение на действащото законодателство и/или на Общите
условия, както и при неправомерно прекъсване на електроснабдяването и размерът на тази
неустойка е регламентиран именно в чл.34 от ОУ. В чл.122 от ЗЕ са регламентирани част от
случаите, в които дружеството не носи отговорност за прекъсване на захранването.
Отговорността на дружеството е изключена и в случаите, когато е налице неизпълнение на
задължения от страна на потребителя, включително при неизпълнение на задължението за
своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия – така, както е предвидено в чл.123, ал.1 от ЗЕ. Това е предвидено и в
Общите условия на дружеството – в чл.20, ал.1, където е записано, че „Енерго-Про
Продажби“ АД има право да поиска от „Електроразпределение Север” АД да прекъсне или
ограничи снабдяването с електрическа енергия, в случай че битов потребител в срок от 10
дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от тези Общи условия или от
подписаните допълнителни споразумения между страните, включително при забава в
плащането на дължимите суми. Това са случаите, в които доставчикът на ел.енергия е
освободен от отговорност, но в останалите случаи, в които е налице прекъсване на ел.
захранването по негова вина, то той следва да носи отговорност съгласно чл.34 от ОУ,
включително и при неправомерно прекъсване на доставката. В този смисъл е и съдебната
практика (напр. Решение №106 от 12.07.2018 г. на ВКС по гр.д. №4027/2017 г. ІV г.о.;
Решение №60213 от22.10.2021 г. на ВКС по гр.д. №2502/2020 г. ІV г.о.). Следователно, за да
9
бъде уважена претенцията на ищеца за заплащане на неустойка е необходимо да е доказано,
че прекъсването на ел.захранването в имота му е било извършено от ответната страна
неправомерно, или че ако е било извършено правомерно, то не е възстановено след
отстраняване на причините, довели до преустановяването съгл. чл.124 от ЗЕ.
Както по-горе се посочи съгл. чл.123, ал.1 от ЗЕ дружеството доставчик има право да
прекъсне ел. захранването на потребител, който не е изпълнил задължението си по договора
за доставка на ел. енергия. В настоящия случай прекъсването на ел.захранването на ищеца
на *** г. е било извършено правомерно и в съответствие с посочената разпоредба, защото
към онзи момент той е имал задължение за заплащане на ел.енергия от 27, 79 лв., установена
и със съдебното решение по воденото дело. Ищецът, обаче е извършил съдебно оспорване
на основанието за прекъсването на ел. захранването, в който случай ответното дружество е
следвало да възстанови захранването. В чл.20, ал.5 от ОУ е регламентирано, че в случай на
съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на потребителя, „Енерго-Про
Продажби“ АД няма право да поиска прекъсване на снабдяването с електрическа енергия по
отношение на спора. Следователно при прекъснато захранване в този случай дружеството
следва да го възстанови, тъй като вече не съществува причината за прекъсването. Ищецът,
получавайки издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, е
подал възражение срещу заповедта на *** г. С това той е осъществил оспорване на
основанието за прекъсване на ел. захранването. Съдът е уведомил ответната страна за
постъпилото възражение и е предоставил срок за подаване на иск за установяване на
вземането, което уведомление ответника е получил на 19.11.2019 г. В този момент ответната
страна е била уведомена за оспорването и е следвало да възстанови захранването в обекта на
ищеца. В периода след този ден и до възстановяването му ел.захранването е било спряно
неправомерно, тъй като това води до нарушаване правилото на чл.20, ал.5 от ОУ. В този
смисъл е налице съдебна практика (напр. Решение №303 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д.
№4081/2017 г. ІV г.о.) В настоящия случай това е периодът от 20.11.2019 г. до 30.09.2020 г.
На 02.10.2020 г. захранването също неправомерно е било прекъснато и до 04.12.2020 г.,
защото е бил налице висящ съдебен спор между страните. Ето защо за тези периоди
ответната страна дължи на ищеца неустойка в размера, посочен в чл.34, ал.1 от ОУ.
Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е установила в заключението си, че
за горепосочените периоди неустойката, изчислена по реда на общите условия, възлиза на
сумата от 14 980 лв. Предвид това съдът счита, че претенцията на ищеца на основание чл.92
от ЗЗД, като основателна и доказана следва да се уважи изцяло, като ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца въпросната сума, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 30.06.2021 г. до окончателното плащане.
Ответната страна, както и подпомагащата страна са направили възражение, че ищецът е
бил неизправна страна по договора, поради което той не може да претендира неустойка.
Съдът счита това възражение за неоснователно. За периода на претендираните вреди от
20.11.2019 г. до 30.09.2020 г. и от 02.10.2020 г. до 04.12.2020 г. не може да се счете, че
ищецът е неизправна страна по договора. В този период ищецът е бил без ел.захранване по
10
вина ответника. От ответната страна и подпомагащата страна е депозирано и възражение за
прекомерност на неустойката, но съдът счита това възражение също за неоснователно.
Предвид продължителния период, в който ищецът е бил без ел. захранване, както и предвид
факта, че същият е бил със заболяване, налагащо прием на медикаменти със специален
начин на съхранение, изискващ ел.енергия, както и предвид обстоятелството, че половината
част от периода на липса на ел. захранване е бил зимен период, в който ищецът очевидно не
е могъл да използва ел. енергия, то не може да се приеме, че размерът на неустойката е
прекомерен. Възражението на ответната и подпомагащата страна, че ищецът не е положил
грижи да възпрепятства настъпването на вреди, като не депозирал възражение и не поискал
възстановяване на захранването, съдът също приема за неоснователно. Видно е от
доказателствата по делото, че в периодите от 20.11.2019 г. до 30.09.2020 г. и от 02.10.2020 г.
до 04.12.2020 г. неколкократно ищецът е отправял искания до ответната страна,
включително е представил препис от постановеното решение №**/*** г. на РС – Н., както и
е заплатил присъдената с решението сума. Предвид това съдът не приема възражението на
ответната страна, че ищецът не е положил грижи да възпрепятства спирането на
ел.захранването, нито че от негова страна са налице действия или бездействия,
съпричиняващи вредите му. Също така съдът намира за неоснователно и възражението на
ответната страна, че твърдяните от ищеца вреда не са били предвидими. На първо място за
ответната страна е известен периодът, през който ищецът е бил без ел.захранване, както и
факта, че една част от този период е зимен. Също така ответното дружество е било известено
за това, че ищецът е с влошено здраве. При подаване от негова страна на искане №*** от
*** г. той е приложил писмено изявление, където е уведомил, че е болен и е посочил е, че
има издадено решение на ТЕЛК.
Относно претенцията по чл.55 от ЗЗД: Тази претенция е основателна и доказана. По
категоричен начин се установява от писмените доказателства, както и от заключението на
назначената по делото експертиза, че ищецът е заплатил два пъти сумите от 7, 63 лв. по
фактура №*** г. и от 0, 65 по фактура№*** г., т.е. общо сумата от 8, 28 лв. Извършеното
второ плащане на сумата, това на *** г. е направено без основание, поради което ищцовата
претенция следва да се уважи. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 8, 28 лв., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба –
30.06.2021 г. до окончателното плащане.
Относно претенцията по чл.82 от ЗЗД: Тази претенция е допустима. Независимо от
предявения иск по чл.92 от ЗЗД, не е налице пречка ищецът да претендира причинени щети
по-големи от размера на неустойката. В разпоредбата на чл.92 от ЗЗД е предвидено, че
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, но кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди. В настоящия случай съдът счита, че тази претенция е и
частично основателна. Отчитайки гореизложените факти съдът счита, че следствие
неправомерното прекъсване на ел.захранването в имота на ищеца в периодите от 20.11.2019
г. до 30.09.2020 г. и от 02.10.2020 г. до 04.12.2020 г., на последния са причинени
11
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни от него негативни преживявания –
посочените по-горе дискомфорт, невъзможност за осъществяване на елементарни дейности
от битов характер, свързани с наличието на ел.енергия. Както по-горе се посочи една част от
този период на липса на ел.енергия в дома на ищеца е зимен период, с по-кратка светла част
на денонощието, което неминуемо създава по-големи неудобства за нормален живот. С най-
голяма тежест следва да се отчете обстоятелството, че ищецът е с влошено здраве, налагащо
прием на медикаменти. Обстоятелството, че той е следвало да съхранява лекарствата си си у
съседи, без съмнение е съставлявало за него голямо неудобство, тъй като това е продължило
в период повече от година. Този продължителен период, в който ищецът е бил без
ел.захранване и свързаните с това негативни преживявания (неудобства, стрес, напрежение)
дават основание да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени щети в по-голям
размер от договорно предвидената неустойка по чл.34, ал.1 от ОУ. Съдът счита, че е
справедливият размер на претърпяни от ищеца вреди е от 25 000 лв. От тази сума следва да
се приспадне размерът на следващата му се неустойка от 14 980 лв. Предвид това
претенцията на ищеца по чл.82 от ЗЗД се явява основателна и доказана в размер на 10 020
лв. и в този размер същата следва да се уважи, а в останалата част до пълния й размер от
24 900 лв. да се отхвърли, като неоснователна и недоказана, а именно за размера от 14 880
лв. Претенцията следва да се отхвърли и за периода от 01.08.2019 г. до 19.11.2019 г. и за
01.10.2020 г., доколкото липсват доказателства в този период ищецът да е останал без
ел.захранване по вина на ответната страна. Относно възраженията на ответната и
подпомагащата страна страна за това, че ищецът е неизправна страна по договора, за това,
че не е положил грижа да предотврати вредите, за съпричиняване на вредите, както и за
невъзможност вредите да бъдат предвидени, то съдът ги счита за неоснователни по
мотивите, изложени по-горе относно претенцията по чл.92 от ЗЗД. Относно иска по чл.82 от
страна на ответника е депозирано възражение за изтекла погасителна давност. То е
неоснователно, доколкото от 20.11.2019 г. и до предявяване на исковата молба не е изтекъл
погасителният давностен срок.
Относно разноските в производството: По делото ищецът е представляван от
процесуалния представител адв. Ж. В. Д.-Д. от АК – Ш. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, което е видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, като за представителството ищецът не е заплатил възнаграждение. Поради това
са налице условията по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и на това основание съдът
следва да постанови в полза на представителя на ищеца да бъде заплатено възнаграждение,
съобразно уважените искове, в размер, съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Конкретният размер следва да се определи в
съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за иска по чл.92 от ЗЗД и така
определен размерът на възнаграждение възлиза на сумата от 1748, 20 лв.; в съответствие със
същата разпоредба и за иска по чл.82 от ЗЗД, като в този случай възнаграждението е от
1301, 80 лв. и в съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за иска по чл.55
от ЗЗД, като в този случай възнаграждението е от 400 лв. Общо възнаграждението е от 3450
лв. Именно този размер ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
12
процесуалния представител на ищеца.
От своя страна ищецът следва да заплати на ответната страна направените разноски
съобразно отхвърлената част от исковата молба и заявеното частично оттегляне на иска по
чл.92 от ЗЗД. Така от направени разноски от 3123 лв. ищецът следва да заплати на ответното
дружество сумата от 1342, 89 лв.
Относно направените по делото разноски за изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза, то същите възлизат на сумата от 385 лв., като от тях, съобразно изхода на делото
сумата от 219, 45 лв. следва да заплати ответната страна, а 165, 55 лв. следва да заплети
ищецът по сметка на съда.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. В., В. Т., бул. ***, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П. С. С., Я.М.Д. и Д.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.92 от ЗЗД ,
на С. К. Н., с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. *** №**, сумата от 14 980 лв.
(четиринадесет хиляди и деветстотин и осемдесет лева), съставляваща неустойка на
основание чл.34, ал.1 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Енерго-Про Продажби” АД, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2021 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. В., В. Т., бул. ***, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П. С. С., Я.М.Д. и Д.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.82 от ЗЗД ,
на С. К. Н., с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. *** №**, сумата от 10 020 лв. (десет
хиляди и двадесет лева), съставляваща обезщетение от договорно неизпълнение на сключен
договор за доставка на електрическа енергия, регламентиран в Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, за периода от
20.11.2019 г. до 30.09.2020 г. и от 02.10.2020 г. до 04.12.2020 г.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. В., В. Т., бул. ***, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П. С. С., Я.М.Д. и Д.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.55 от ЗЗД ,
на С. К. Н., с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. *** №**, сумата от 8, 28 лв. (осем лева
и двадесет и осем стотинки), платена без основание по договор за доставка на електрическа
енергия, регламентиран в Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби” АД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.82 от ЗЗД от страна на С. К. Н.,
с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. *** №** против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., В. Т., бул. ***,
13
представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П. С. С., Я.М.Д. и
Д.К.Д., в останалата му част до пълния размер от 24 900 лв., а именно за размера от 14 880
лв., както и за обезщетение за договорно неизпълнение за периода от 01.08.2019 г. до
19.11.2019 г. и на 01.10.2020 г.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. В., В. Т., бул. ***, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П. С. С., Я.М.Д. и Д.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ж. В. Д.-Д. от
Адвокатска колегия – Ш., с личен №***, с адрес гр. Ш., ул. ***, възнаграждение от 3 450 лв.
(три хиляди четиристотин и петдесет лева).
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. В., В. Т., бул. ***, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П. С. С., Я.М.Д. и Д.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Н.
сумата от 219, 45 лв. (двеста и деветнадесет лева и четиридесет пет стотинки) – разноски за
съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА С. К. Н., с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. *** №** ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В., В. Т., бул. ***, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П. С. С., Я.М.Д. и Д.К.Д. направени по делото разноски от 1 342, 89 лв.
(хиляда триста четиридесет и два лева и осемдесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА С. К. Н., с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. *** №** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд Н. сумата от 165, 55 лв. (сто шестдесет и пет лева и петдесет пет
стотинки) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението постановено при участието на подпомагаща страна „Застрахователна
компания Уника“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
представлявано от Д.Т. и Б.П., с пълномощник юрисконсулт В.Д..
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
14