Р Е Ш Е Н И Е
№ 380 29.08.2013 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият районен съд Девети състав
На шестнадесети август 2013 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: В.В.
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 210 по описа за 2013 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове: за разпределение на реалното ползване на дворното
място – чл.32 от ЗС и ответниците да прекратят неправомерните действия
/поставена врата на второ стълбищно рамо и премахнати парапети на общото
стълбище/, с които възпрепятстват упражняване правото на собственост на ищеца
върху същите две постройки - чл.109 от ЗС.
Ищците твърдят в исковата си молба, че двамата са съпрузи и са собственици на 7/8 ид.ч. от дворно място в гр. Т хххххх, с площ от 343 кв.м., представляващо ПИ № 73626.505.45, при определените граници. В дворното място е има двуетажна жилищна сграда с по един апартамент на етаж, като първият етаж е собственост на ищците, вторият – на ответниците. За първия етаж има самостоятелен вход. За втория етаж има друг вход със стълбище, което е от избените помещения до таванските помещение. От първия етаж има междинна врата, тъй като стълбището за избата и за тавана е обща част. Ответниците притежават 1/8 ид.ч. от дворното място, но са завзели повече от притежаваното от тях. До стената на къщата откъм техния /на ответниците/ вход са изградили гараж с дъсчени стени; до него-парно котле в дъсчена барака; до него – баня и тоалетна, а по-навътре – механа. Ищците имат изградени в дворното място лятна кухня, тоалетна и баня. Страните не могли да постигнат споразумение за правилното разпределение на ползването на дворното място. Освен това ответниците без разрешение на ищците поставили врата след второто стълбищно рамо на стълбището, водещо до таванските помещения и по този начин им затворили пътя към тавана. Ответниците още премахнали и парапетите на стълбището. Ищците считат, че ответниците нямат право да поставят такава врата и да им затворят пътя до общото таванско помещение и нямат право да премахват парапетите на стълбището. Касае се за неоснователно действие, пречещо на ищците да упражняват правото си на собственост. Ищците молят съдът да постанови решение, с което : 1. да разпредели ползването на дворното място съобразно квотите които имат те и ответниците; 2. да задължи ответниците да прекратят неоснователните си действия по отношение общите части от сградата, а именно – да бъде премахната поставената врата на второто стълбищно рамо на стълбището, водещо до общите тавански помещения и да възстановят премахнатите парапети на това стълбище. Молят да им бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание и в писмена защита от пълномощника им поддържат исковете така, както са предявени.
Ответниците в писмения си отговор твърдят, че първоначални собственици на целия имот, вкл. и съседния парцел са били С.А.В. и А.С.П.. С нот.акт № 148 том ІІ дело 601/1965 г. двамата прехвърлили на праводателя на първия ответник 1/8 ид.част от дворното място и целия втори етаж от изградената двуетажна жилищна сграда със самостоятелен вход от запад. Със същия нот.акт е разпределено правото на реално ползване на имота, като на праводателя на първия ответник е отредено ползване на 42 кв.м., представляващи ивица от западната част на сградата до дъното на парцела на границата със съседния западен имот, собственост на прехвърлителите – праводатели. На 15.04.1968 г. страните по посочената сделка от 1965 г. се уговорили писмено, че ще им прехвърлят още 46 кв.м., като е отразено и плащането. От тогава праводателят на първия ответник е сложел началото на придобивна давност освен на посочените първо 42 кв.м. и на допълнително договорените 46 кв.м. т.е. общо 88 кв.м. От 1968 г. владението на целия имот започва и продължава по имотните граници в южната част на имот 662 като не са предприети действия по уреждане на регулационните отношения, предвиждащи допълване на квадратурата на парцела., включени в тези 350 кв.м.,предмет на сделката от 1965 г. По регулационния план с добавката от тези 46 кв.м. в западната част имотът става от около 396 кв.м. Поради тази покупка и реално владение частта на праводателите на първия ответник не е 1/8 ид.ч. /43.75/350 ид.ч./ , а е 89.75/396 ид.ч. т.е. близо 2/8 ид.ч. Праводателите на ищците са станали собственици по силата на нот.акт № 62 том ІІ дело № 358/ 1970 г., след като вече е налице уредено реално ползване за другия съсобственик. Недопустимо е пререшаване на въпроса за разпределение на реалното ползване на дворното място. Освен това по втория иск – няма неправомерни действия от ответниците. Първият ответник е придобил собствеността върху имота през 1997 г., а вратата към тавана е поставена и парапета на стълбището е махнат преди това от неговите праводатели. Поставената врата не е заключена, а е само преграда, предпазваща втория жилищен етаж от замърсявания от таванското помещение. Молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Третите лица, привлечени от ищците, в писмения си отговор твърдят, че те лично – праводателите на първия ответник още при строежа на къщата са сложили врата към тавана и те са сложили парапета на стълбището, който после са махнали, защото пречел на ползването на стълбището. Считат, че парапетът е част от тяхното стълбище и е личен, поради което ищците не могат да имат претенции за него. Разпределението на ползването на двора е така още от покупката на имота, като дори праводателите на ищците са си били изградили външни тоалетни и допълнителни постройки в източната част на двора, а третите лица, които са праводатели на първия ответника – в западната част на двора, на границата със съседния имот. Молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62, том ІІ, Т.А. дело № 358 от 14.07.1970 г. по описа на служба по вписванията при Търговищки районен съд: С.А.В. и А.С.П. продават на Т. и на М.К.И. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 7/8 /седем осми/ идеални части от дворното място, цялото с пространство от около 350 кв.м., за което по плана на гр. Търговище е отреден парцел № ХХІІ-535 в кв.8, при граници: ул. “Тимок”, С.С., Г. Х В Д, както и изцяло апартамента, представляващ целия първи – партерен етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в същото дворно място, ведно с половината на стълбището, избеното помещение – без тавана под салона, половината от таванското помещение и половината от общите части на жилищната сграда, за сумата от 5200 лв., която продавачите получили напълно и в брой. С писмен договор с нотариална заверка на подписите за доброволна делба на недвижим имот от 20.11.2007 г. и вписан в служба по вписванията при ТРС на 20.11.2007 г., М.К.И. и И.В.И. /ищците/ получават в свой дял и стават изключителни собственици на следния недвижим имот, находящ се в гр. Търговище с административен адрес: гр. Търговище, ул. Тимок” № 5, а именно: 7/8 идеални части от поземлен имот с площ от 342 кв.м., който ПИ по скица е с идентификатор 73626.505.45, трайно предназначение: урбанизиран; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор : кв.27 п.ІV, № 1419, при изрично посочени съседи, както и изцяло на апартамента, представляващ целия първи – партерен етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в същия ПИ и представляващ самостоятелен обект в сграда-апартамент на първи жилищен етаж със застроена площ от 65 кв.м. и по схема е с идентификатор 73626.505.45.1.1., ведно с половината от стълбището, избеното помещение – без това под салона, половината от таванското помещение и половината от общите части на жилищната сграда, а за уравнение на дела си Стефан В.И. е получил сумата от 2500 лв.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба № 148, том ІІ, дело № 601 от 09.12.1965 г. по описа на служба по вписванията при ТРС, С.А.В. и А.С.П. продават на Т.Б.Т. ¾ ид.части и на Д.И.Т. ¼ ид.част /последните двама са третите лица по делото/ от следния недвижим имот: от дворно място цялото от около 350 кв.м. със застроена в него двуетажна жилищна сграда с общ вход от мазата до тавана, от която жилищна сграда вторият етаж е само изграден и се състои от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, находящи се в гр. Търговище, при съседи: улица “Тимок”, парцел 11-на С.С., дворище 660-на Г. Х К и дворище 661-В.Д.Д., за което дворно място е отреден парцел ІІІ-662 в кв.20 по плана на гр.Търговище, с а м о 1/8 идеална част от това дворно място, заедно с втория етаж от застроената в това дворно място двуетажна жилищна сграда, заедно с отделението от избеното помещение, намиращо се под салона, състоящо се от около 3 кв.м., както и заедно със северната половина от таванското помещение- над двете северни стаи от етажа и половината от стълбището от избените помещения до таванските помещения, като срещу тази ид.част от дворното място купувачите ще ползват 42 кв.м. от същото място и то една ивица покрай западната стена на жилищната сграда широка 2 м., започваща от улицата и стигаща до срещуположния съсед-Г. х. Купувачите Т.Б.Т. и Д.И.Т. заявили, че купуват всяка една от посочените идеални части, описани по-горе , също така, че приемат и срещу ид.част от дворното място да ползват описаната реална част от него. С нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ, № 41, том ХІ, дело № 4542 от 30.12.1997 г. по описа на служба по вписванията при ТРС, Т.Б.Т. и Д.И.Т. , даряват на сина си Б.Т.Б. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/8 ид.част от дворно място, цялото от около 350 кв.м. по нот.акт № 148, том ІІ, нот.д. № 601/1965 г. и от 340 кв.м. по скица № 2960/16.12.1997 г. на Община Търговище, в което дворно място е застроена сграда с общ вход от мазата до тавана, за което дворно място е отреден парцел ІV-1419 в кв.27 по плана на гр.Търговище, при посочените граници, като за тази идеална част от дворното място Т. и Д. Трифонови ползват 42 кв.м. от същото място, и то една ивица покрай западната страна на жилищната сграда, широка 2 метра , започваща от улицата и стигаща до срещуположния съсед- Г. х , заедно с втория етаж от застроената в това дворно място двуетажна жилищна сграда, заедно с отделението от избеното помещение, намиращо се под салона, състоящо се от около 3 кв.м., както и заедно със северната половина от таванското помещение над двете северни стаи над етажа и половината от стълбището от избените помещения до таванските помещения, като дарителите си запазват правото на ползване на имота пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно. Ответниците представиха по делото като писмено доказателство т.нар. Договор между Т.Б.Т. и А.С.П. и С.А.В., сключен на 15.04.1968 г., съгласно който “А С С А продадоха на Т.Б.Т. 46 /четиридесет и шест/ квадратни метра място.” и Т.Б.Т. броил 184 лв. на първите двама посочени пред свидетеля С.С. Маринов. Фигурират подписите на двамата продавачи и на свидетеля. Този така наречен “договор” няма вещно-прехвърлително действие, не е нито договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като не отговаря на законовите изисквания за форма за действителност, а именно нотариален акт – по чл.18 от ЗЗД, няма и облигационно действие, не е нито предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като не отговаря на законовите изисквания да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, каквото е индивидуализацията на имота – по чл.19 ал.2 от ЗЗД.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, съдът разпита трима свидетели: по искане на ищците – И.К.М. – 51 г., б.р. и по искане на ответниците – С.А.В. -77 г., б.р. и с с с – 70 г., първи братовчед на ищеца. Св. М и ищеца са работили заедно във “Винпром” и много пъти е ходил в къщата, но само веднъж се е качвал на тавана – през 2006 г. Св. М е категоричен, че стълбището “имаше парапет и дървена врата”, като вратата била с брава - от старите, от едно време и тя му направила силно впечатление. И. вървял по стъпалата пред св. М, но вратата не била заключена и никой не им е пречил да влязат на тавана. Св. С.В. е зет на А.С.П.. Двамата първо са продали втория етаж от къщата на Т., а после втория етаж – на В, на майка му Т а. алкСлед като продали втория етаж на Т., според св. В през 1966-68 с т.нар. договор от 1968 г. му продали още място към блока, от дясната страна на къщата навътре до границата със съседния имот. Никога не е имало спор между купувачите на първия и на втория етаж, когато продали първия етаж на В те много добре си знаели коя част от двора е с втория етаж. Св. В знае, че на времето за втория етаж имало стълбище и площадка, но после след продажбата не е ходил въобще т.е. няма никакви впечатления какво е било изградено или какво е било премахнато. С В устната уговорка е била, че стълбището нагоре е за тавана и че може да се ходи до тавана. От показанията на св. Стойчо Стойчев се установи, че първоначално по договор неговия баща е продал на а един метър място до сградата, а по – късно с промяната на плана от имота на баща му към имота на а се придавали около два метра място и това място е било заплатено на баща му от Т.Б., който е закупил от а втория етаж от къщата. Според същия свидетел това е станало през 80-те години на м.в., тъй като новата ограда, която разделя двата парцела – на баща му респ.неговия и на страните по делото е правена заедно от него-св.Стойчев, съпруга на сестра му и Т.Б.. От както Т.Б. е направил втория етаж на къщата, той се е ползвал мястото от западната страна на постройката т.е. от дясната страна като се застане с лице към нея. Св. Стойчев каза, че са съседи от 40 години със страните по делото и е влизал в къщата, но през последните години не е влизал и не може изобщо да каже дали е имало парапет, дали има врата за тавана, дали има антре.
От писменото заключение по съдебна техническа експертиза /лист 79-84 по делото/ на вещото лице инж.Д.Д. , потвърдено в откритото съдебно заседание на 16.08.2013 г. се установи безспорно следното: 1. Възможният вариант за ползване на дворното място от ищците и от ответниците, съобразно квотите им – 7/8 за ищците и 1/8 за ответниците е посочен на скица № 2 /виж лист 84/ и е както следва: от общо 343 кв.м. колкото е сега парцела по кадастрална карта: 300.125 кв.м. са за ищците - в източната част на дворното място /част 1 на скицата/ и в западната част на дворното място-от синята пунктирана линия до границата със съседния имот 73626.505.521 , а останалите 42.875 кв.м. са за ответниците – в западната част на дворното място - част 2 на скицата – от ул. “Тимок” до синята пунктирана линия, а не до дъното на парцела.; 2. Няма представена документация за разрешаване поставяне на врата на второ стълбищно рамо и затваряне на общото таванско помещение и за премахване на парапета на стълбището; за поставяне на врата не се изисква специална документация по ЗУТ / проект и разрешение за строеж/.; 3. Вратата може да бъде премахната, а парапета може да бъде изработен и монтиран отново, като общата стойност необходима за възстановяване е 137.53 лв.; 4. Има присъединяване на 46 кв.м. в западната част на границата със съседите.; 5. Регулацията по плановете от 1966 г. и от 1970 г. не е приложена. Квадратурата на имота без приложена регулация в южната част и без допълнителните 46 кв.м. в западната част е 293.25 кв.м. С допълнителните 46 кв.м. /след 1968 г./ в западната част , квадратурата става 339.25 кв.м. Разликата от 3.75 кв.м. с площта от кадастралната карта /343 кв.м. - 339.25 кв.м. = 3.75 кв.м./ идва от изменения в южната граница. ; 6. Настоящото фактическо разпределение на ползване на имота към момента е следното: 251 кв.м. – се ползват от ищците и 92 кв.м. се ползват от ответниците /показано е с червена линия на скица № 2/. Черната линия на комбинирана скица № 1 /лист 83/ е кадастралната граница по двата регулационни плана /от 1956 г. до 1967 г. регулационната линия е показана в син цвят и от 1967г до 1987 г. регулационната линия е показана в зелен цвят/. От констативно – съобразителната част на писменото заключение /лист 81 по делото/ и от допълнителните пояснения, дадени от вещото лице в съдебно заседание се установи, че в частта от дворното място, която се ползва от ответниците /част 2 на скица № 2/ обект № 3 е било гараж, но е съборен и не съществува на място; обект № 3а е дървена постройка, барака за котелно, която реално съществува; обект № 5 е външна тоалетна и тя съществува реално; следва празно място до обект № 4 – съществуваща постройка, стая; обект № 6 – навес, склад за дърва и инструменти, а в частта от дворното място, която се ползва от ищците /част 1 на скица № 2/ има две допълнителни постройки - № 2 – нанесена на кадастралната карта и № 7 – не е нанесена на кадастралната карта, но и двете постройки на ищците са с плътни стени от север, юг и запад, а прозорците и входните им врати са от изток .
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Несъмнено към момента на разглеждане на спора, ищците И.В.И. и М.К.И. са собственици на 7/8 идеални части от поземлен имот с площ от 343 кв.м., който ПИ по скица № 10727/05.11.2012 г. на СГКК-Търговище е с идентификатор 73626.505.45, при граници и съседи: 73626.505.525, 73626.505.49, 73626.505.521, 73626.505.44, 73626.505.567, както и изцяло на апартамента, представляващ целия първи – партерен етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в същия ПИ и представляващ самостоятелен обект в сграда - апартамент на първи жилищен етаж със застроена площ от 65 кв.м. и по схема е с идентификатор 73626.505.45.1.1., ведно с половината от стълбището, избеното помещение – без това под салона, половината от таванското помещение и половината от общите части на жилищната сграда /по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62, том ІІ, дело № 358 от 14.07.1970 г. по описа на служба по вписванията при ТРС и писмен договор с нотариална заверка на подписите за доброволна делба на недвижим имот от 20.11.2007 г. и вписан в служба по вписванията при ТРС на 20.11.2007 г./ , а ответникът Б.Т.Б. е собственик на : 1/8 идеална част от същото дворно място - поземлен имот с площ от 343 кв.м., който ПИ по скица № 10727/05.11.2012 г. на СГКК-Търговище е с идентификатор 73626.505.45, като за тази идеална част от дворното място ползва 42 кв.м. от същото място, и то една ивица покрай западната страна на жилищната сграда, широка 2 метра , започваща от улицата и стигаща до срещуположния съсед- Г. х, заедно с втория етаж от застроената в това дворно място двуетажна жилищна сграда, заедно с отделението от избеното помещение, намиращо се под салона, състоящо се от около 3 кв.м., както и заедно със северната половина от таванското помещение над двете северни стаи над етажа и половината от стълбището от избените помещения до таванските помещения /по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 148, том ІІ, дело № 601 от 09.12.1965 г. по описа на служба по вписванията при ТРС и нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ, № 41, том ХІ, дело № 4542 от 30.12.1997 г. по описа на служба по вписванията при ТРС/. Третите лица – Т.Б.Т. и Д.И.Т., помагачи на ответника, имат запазено право на ползване пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно, върху неговия имот. Съдът счита, че съобразно квотите , които притежават съсобствениците на дворното място, разпределението на реалното ползване следва да бъде съгласно т.1 от писменото заключение по съдебна техническа експертиза на вещото лице инж. Д.Д., а именно: от общо 343 кв.м. колкото е сега парцела по кадастрална карта: 300.125 кв.м. са за ищците - в източната част на дворното място /част 1 на скицата/ и в западната част на дворното място от синята пунктирана линия до границата със съседния имот 73626.505.521 , а останалите 42.875 кв.м. са за ответника – в западната част на дворното място /част 2 на скицата – от ул. “Тимок” до синята пунктирана линия/ , като неразделна част от решението е скица № 2, приложена на лист 84 по делото. Съдът счита, че не е доказано и е неоснователно възражението на ответника, че е променено съотношението в идеалните части от дворното място между съсобствениците, а именно, че той е собственик не на 1/8 ид.ч. /42.875 кв.м. от 343 кв.м. обща площ/ , а е собственик на 22.22 % /76.215 кв.м. от 343 кв.м. обща площ/. Безспорно се установи по-горе, че с т.нар. “договор” от 15.04.1968 г. праводателите на ответника Т.Б.Т. и Д.И.Т. не са придобили право на собственост , защото той няма вещно-прехвърлително действие, не е нито договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като не отговаря на законовите изисквания за форма за действителност, а именно нотариален акт – по чл.18 от ЗЗД, няма и облигационно действие, не е нито предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като не отговаря на законовите изисквания да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, каквото е индивидуализацията на имота – по чл.19 ал.2 от ЗЗД. Безспорно се установи от писменото заключение на съдебната техническа експертиза, че за процесния поземлен имот не е приложена регулацията, няма придобиване на собственост и по регулация. Не се доказа и придобиване право на собственост по давност, един единствен свидетел – Стойчо Стойчев каза, че през 80-те години на м.в. са преместили оградата към бащиния му имот, тъй като по регулация се придавали около два метра от западната страна на процесния съсобствен имот. Съдът счита, че е неоснователно възражението на ответника и досежно това, че тъй като ползването на дворното място към момента е по зидовете на съществуващите сгради, то при разпределяне реалното ползване ще се наложи събаряне на сгради, чиято собственост е различна. Видно от скица № 2 към писменото заключение на вещото лице /лист 84 по д./ , синята пунктирана линия, която обозначава разпределението на ползването съобразно квотите е в празно дворно място, а по отношение на постройки № 4 и № 6 , които се ползват от ответника, вещото лице поясни, че едното е стаичка, а другото е навесче, складче за дърва и за инструменти. Постройка № 6 не е заснета и не фигурира в представените скици от СГКК. Отделен е въпроса доколко тези постройки са законни. Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита, че предявеният иск по чл.32 ал.2 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен като реалното ползване се разпредели съгласно т.1 от писменото заключение на вещото лице, като неразделна част от решението е скица № 2, приложена на лист 84 по делото.
Досежно иска по чл.109 от ЗС, съдът намира следното: съгласно визираната разпоредба, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Безспорно се установи от показанията на св. М, че към 2006 г. когато се е качвал до тавана на къщата е имало парапет на стълбището и дървена врата, която отделя антрето на жилището на втория етаж и таванското помещение. Ответната страна не отрича, че е имало парапет на стълбището и врата, отделяща втория жилищен етаж от тавана. Св. В не бил ходил въобще в къщата след продажбата , а св. Стойчев, който е съсед на страните по делото повече от 40 години каза, че през последните години не е влизал в къщата е не знае, не може да каже имало ли е парапет, има ли входна врата за тавана от втория жилищен етаж. Във всички обсъдени по-горе нотариални актове /1965г., 1970г., 1997 г./ и договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите /2007 г./ при индивидуализацията на имотите, собственост на ищците или собственост на ответника е посочено: “ведно с половината от стълбището” или “и половината от стълбището от избените помещения до таванските помещения”, но никъде не е фиксирано къде точно е тази половина . По силата чл.38 от ЗС, при сгради , в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са и стълбите, и вратите към общи тавански и избени помещения. Стълбището и вратата към тавана в двуетажната къща, в която апартаментът на първия етаж е собственост на ищците, а на втория етаж е собственост на ответника, са общи части на съсобствениците в етажната собственост. Неоснователно е възражението на ответника, че парапетът на стълбището на втория етаж е негова собственост, обслужва само него, а не ищците и може да го премахне. То обслужва ищците, които също имат собственост от таванското помещение. Ето защо искът по чл.109 от ЗС в тази част е основателен и следва да бъде уважен, като бъдат задължени ответниците да прекратят неоснователното действие, което пречи на ищците да упражнят правото си на собственост и следователно – да поставят парапет на стълбището. Досежно иска по чл.109 от ЗС в останалата част, съдът счита същият за неоснователен, тъй като се установи от гласните доказателства – показанията на св. М, че ответниците не са заключвали вратата от втория етаж за таванското помещение и не са препятствали ищците да упражнят правото си на собственост.
Ищците са заплати по делото: 262.21 лв. – държавни такси общо за завеждане на двата иска; 70 лв. – разноски за възнаграждение на вещо лице и 150 лв. – адвокатски хонорар. Съдът счита, че ответниците следва да заплатят на ищците направените по делото разноски съразмерно уважената част от двата иска, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, а именно сумата от общо 361.66 лв.
Ответниците са направили разноски общо в размер на 270 лв., от които 200 лв. – за адвокатски хонорар и 70 лв. – за възнаграждение на вещото лице. Ищците следва да им заплатят сумата от 67.50 лв., съразмерно отхвърлената част на един от исковете, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
След извършена компенсация ответниците следва да заплатят на ищците сумата от 294.16 лв., разноски по делото, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК .
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ реалното ползване на съсобствен недвижим имот – дворно място в грТ хххх с площ от 343 кв.м., представляващо поземлен имот по скица № 10727/05.11.2012 г. на СГКК-Търговище с идентификатор 73626.505.45, при граници и съседи: 73626.505.525, 73626.505.49, 73626.505.521, 73626.505.44, 73626.505.567, между съсобствениците : И.В.И., ЕГН ********** и М.К.И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Т хххххх, които имат право на собственост върху 7/8 ид.части от дворното място и Б.Т.Б., ЕГН **********,***, който има право на собственост върху 1/8 ид.част от дворното място, на осн. чл.32 ал.2 от ЗС, както следва:
1. На И.В.И., ЕГН ********** и М.К.И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Т хххххх, СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА РЕАЛНО ПОЛЗВАНЕ площ от общо 300.125 кв.м. в източната част на дворното място /част 1 на скицата/ и в западната част на дворното място-от синята пунктирана линия до границата със съседния имот 73626.505.521 по скица № 2 от писменото заключение на съдебна техническа експертиза, приложена на лист 84 по делото.;
2. На Б.Т.Б., ЕГН **********,***, СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА РЕАЛНО ПОЛЗВАНЕ площ от 42.875 кв.м. в западната част на дворното място – от ул. “Тимок” до синята пунктирана линия в част 2 по скица № 2 от писменото заключение на съдебна техническа експертиза, приложена на лист 84 по делото.
НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ от решението е скица № 2 от писменото заключение на съдебна техническа експертиза, приложена на лист 84 по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.В.И., ЕГН ********** и М.К.И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Т хххххх иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС против Д.Н.Б. ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.Т.Б., ЕГН ********** и Д.Н.Б.,*** ДА ПРЕКРАТЯТ ВСЯКАКВИ НЕОСНОВАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ , а именно - премахване на парапета на стълбището до тавана, които действия пречат на И.В.И., ЕГН ********** и М.К.И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Т хххххх, да упражняват своето право на собственост върху общите части на сградата, като ВЪЗСТАНОВЯТ парапета на стълбището до тавана, на осн. чл.109 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.В.И., ЕГН ********** и М.К.И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Т хххххх, против Б.Т.Б., ЕГН ********** и Д.Н.Б.,*** , иск с правно основание чл.109 от ЗС за прекратяване на всякакви неоснователни действия, а именно да премахнат вратата, поставена след второто стълбищно рамо на стълбището, водещо до таванските помещения, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.Т.Б., ЕГН ********** и Д.Н.Б.,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.В.И., ЕГН ********** и М.К.И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Т хххххх, по компенсация сумата от 294.16 лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО има действие по чл.223 ал.1 от ГПК в отношенията на третите лица - Т.Б.Т., ЕГН ********** и Д.И.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: сМ ххх и насрещната страна - И.В.И., ЕГН ********** и М.К.И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Т хххххх.
РЕШЕНИЕТО има действие по чл.223 ал.2 от ГПК в отношенията на третите лица - Т.Б.Т., ЕГН ********** и Д.И.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: сМ ххх и страната, на която помагат - Б.Т.Б., ЕГН ********** и Д.Н.Б.,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд гр. Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: