РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Видин, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗ. СЪСТАВ ПО МЕЖД. ПР.
СЪТР. И ЗЕЕЗА, в публично заседание на седми ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Д. С.
В.Р. Г.
при участието на секретаря К. Г. И.
като разгледа докладваното от Л. В. Л. Частно наказателно дело №
20241300200314 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции,
издадено и изпратено от Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing,
adresse Hauptstraße1, А-7540 Güssing/, Република Австрия, за признаване и изпълнение на
решение за налагане на финансова санкция, респективно решение № BH GS
/03/246000003411/24 на Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing,
adresse Hauptstraße1, 7540 Güssing/, Австрия, постановено на 13.03.2024г., влязло в сила на
03.04.2024г., с което на Ц. М. П., роден на *.*.*г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес- град Видин, ул. „*“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, е наложена финансова санкция в размер на 80
евро.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на
Видинската окръжна прокуратура, заяви че не оспорва чуждото решение и моли да бъде
признато и допуснато неговото изпълнение.
Засегнатото лице, П. в с.з. заяви, че не оспорва искането на издаващата държава.
Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция,
1
визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените
по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане
на финансова санкция е на държава- член на Европейския съюз- Република Австрия и се
отнася за деяние, което представлява нарушение /управление на МПС с превишена скорост/
на разпоредбите за движение по пътищата, по австрийския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1
– 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или
административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в
часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на
управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни
товари“.
Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., Ц. М. П., роден на *.*.*г., с ЕГН
**********, е с постоянен и настоящ адрес- град Видин, ул. „*“ № *, вх.*, ет.*, ап.*. Тъй
като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област
/съдебен район на Окръжен съд Видин/, то Окръжният съд Видин е компетентен да разгледа
Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и
не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение
визира конкретиката на решението, която се допълва и от приложеното към преписката на
издаващата държава уведомление до засегнатото лице, с което е наложена финансовата
санкция. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България
или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на
решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася
за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се
отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по
2
българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно
наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, за което е постановено
решението. Решението е влязло в сила. Видно от представеното удостоверение, решението е
постановено от несъдебен орган по отношение на действия, които се преследват като
правонарушения, съгласно законодателството на издаващата държава. Засегнатото лице е
имало възможност да отнесе делото до съд с компетентност по наказателни дела.
Производството е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото
си да обжалва решението и за сроковете на обжалване. Решението е било връчено на
засегнатото лице на 19.03.2024г. Засегнатото лице не е поискало повторно разглеждане или
обжалване в регламентирания срок. Към удостоверението е приложено уведомление до
засегнатото лице, в превод на български език, за извършеното нарушение и наложената
санкция.
Представеното удостоверение, ведно с приложението към него, е пълно и визира
конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение.
Предвид изложеното, Съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен.
Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/ съгласно чл. 32, ал. 1,
вр. чл. 16, ал. 6 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български
левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция.
Решението е постановено 13.03.2024г. Служебно известно е, че на тази дата курсът на
Българската народна банка е 1.9558 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 80
евро в български лева е 156,46 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр.
чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение № BH GS /03/246000003411/24 на
Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing, adresse Hauptstraße1, 7540
Güssing/, Австрия, постановено на 13.03.2024г., влязло в сила на 03.04.2024г., с което на Ц.
М. П., роден на *.*.*г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- град Видин, ул. „*“
№ *, вх.*, ет.*, ап.*, е наложена финансова санкция в размер на 80 евро, с равностойност в
български лева е 156,46 лева.
Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.
СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната
3
агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото
решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4