Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
***, 19.05.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти
граждански състав, в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Г.К., като разгледа
докладваното от съдията ШИРКОВА гр.д. № 914 по описа на съда за 2017 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени искове по чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация
Плевен“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Изп.Директор *** против Д.Х.А.. Ищецът твърди, че срещу ответницата е подадено
заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Твърди, че срещу издадената заповед ответницата подала възражение,
поради което в законовия едномесечен срок подава настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се
в ***, ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са
клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че
съгласно чл.150 ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са
били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник
“Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответницата е
изпаднала в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Твърди, че сградата етажна
собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна
енергия до имота на ответницата има сключен договор за извършване на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия с “ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ ЕООД гр.Варна.
Твърди, че сумите за топлинна енергия са начислявани от „Топлофикация Плевен“
ЕАД по изготвените отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата “ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от
Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Представя писмени доказателства. Моли
съда да конституира като трето лице “ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ ЕООД гр.Варна. Прави
искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
В заключение моли съда да признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните
суми 842,13 лева главница за използвана незаплатена топлинна енергия за периода
01.08.2013г. до 30.04.2015г. и сумата от 192,26 лева лихва за забава върху
главницата за периода 02.10.2013г. до 07.09.2016г, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
6866/2016г. по описа на ПлРС. Прави искане за допускане на експертиза със
задачи, посочени в исковата молба.
Ответницата не представя писмен отговор в едномесечния срок.
Третото лице помагач “ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“
ЕООД гр.Варна е представил
справки за дялово разпределение на ползваната топлоенергия на ответника (лист 30
и сл.). С определението за насрочване на делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза.
Предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение са следните: на първо място ответникът да не е представил
писмен отговор на исковата молба в законовия срок, на следващо място ответникът
да не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и ищецът да е отправил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.239,ал.1,т.1
от ГПК, съдът следва да е указал на страните последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгласно т.2 на ал.1,чл.239
от ГПК искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че по настоящото дело са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответницата Д.Х.А., което не следва да се мотивира по същество съгласно разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК. С исковата молба ищецът е представил
доказателства, че ответницата е собственик на топлоснабден имот. От
представените с исковата молба доказателства се установява, че ответницата е
ползвала топлоенергия и следва да бъде признато за установено, че дължи стойността
и. В заключението си вещото лице е установило, че стойността на консумираната,
но незаплатена топлоенергия от ответницата за процесния период е в размер на
842,11 лева. В заключението вещото лице е установило, че в имота има един брой
водомер и три броя уреди. За всеки месец от процесния период, вещото лице е
установило размера на дължимата сума, която включва сума за отопление, сума за
БГВ за ползвана топла вода и дължима сума за дялово разпределение. От
заключението се установява, че определената начислена сума за сградна
инсталация е начислена и изчислена за жилище с отопляем обем от 192,20 куб.м.
Заключението на вещото лице кореспондира с представените от трето лице помагач
писмени доказателства.
Следва да бъде признато за установено,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 842,13 лева – главница,
представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2013г.- 30.04.2015г; 192,26 лева - лихва върху главницата за
периода от 02.10.2013г. - 07.09.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 12.09.2016г. до окончателното изплащане
на вземането.
При този изход на делото, ответникът
следва да заплати разноските на ищеца. Видно в заповедното производство по
чл.410 ГПК ищецът е претендирал разноски за държавна такса в размер на 111,18 лева
и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева. За исковото
производство по настоящето дело ищецът е претендирал разноски за държавна такса
в размер на 75 лева, за вещо лице в размер на 120 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева. С оглед сложността на заповедното и
исковото производства, съдът счита, че и по двете юрисконсултските възнаграждения
следва да бъдат намалени, като в заповедното производство, на заявителя се
дължат разноски в размер на 50 лева, а в исковото ответникът дължи на ищцовото
дружество разноски в размер на 100 лева. С оглед заявените суми в заповедното
производство и размера на двата иска, предявени в исковото, ответникът следва
да заплати на ищцовото дружество разноски в заповедното производство в размер
на 29,01 лева
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Х.А. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
управление: *** представлявано от *** сумата от 842,13 лева
– главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.08.2013г.-
30.04.2015г;
192,26 лева - лихва върху главницата
за периода от 02.10.2013г. - 07.09.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 12.09.2017г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 6866/2017г. по описа на ПлРС
ОСЪЖДА Д.Х.А. *** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
управление: *** представлявано от ***, сумата от 295 лева - направени в производството по настоящето дело
разноски, както и сумата от 29,01 лева - разноските направени в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 6866 по описа на РС Плевен за 2017г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице помагач “ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ ЕООД гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно разпоредбата на чл.239,ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: