РЕШЕНИЕ
№ 1100
гр. Пловдив, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501451 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.М.К., ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника му адвокат С., против Решение № 260186 от 01.03.2022
г., постановено по гр. д. № 4229 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което е
признато за установено, че жалбоподателят дължи в полза на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, сумите, за които е
била издадена заповед № 10927 от 12.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20341 по описа на РС – Пловдив за
2019 г., както следва: сумата от 493,02 лева – главница за предоставени
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
от 30.10.2018 г. до 26.11.2018 г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. *** №***, с
абонатен номер ***, и сумата от 17 лв. - мораторна лихва върху главницата
за периода от 30.11.2018 г. до 31.10.2019 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по
чл. 410 ГПК – 11.12.2019 г., до окончателното й изплащане.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на така постановеното
1
решение. Посочва се, че в мотивите на обжалвания съдебен акт се цитира
постъпил „писмен отговор от особения представител на ответника – Н.Г.К.“,
какъвто няма в кориците на делото, като според жалбоподателя това внася
неяснота дали този текст попада в обхвата на съдебното решение и дали е бил
в основата на изграждането на вътрешното убеждение на съда. Изразяват се
съмнения относно непредубедеността и компетентността на вещото лице,
изготвило заключението по изслушаната пред първата инстанция
съдебнотехническа експертиза. Поддържа се, че съдът не е взел под внимание
съществената част от заключението, в която се прави извод, че извършената
подмяна на ВиК инсталацията не съответства на редица нормативни
изисквания. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, чрез пълномощника ст.
юрисконсулт Х., в който се взема становище за неоснователност на
подадената въззивна жалба и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422
ГПК искове за установяване съществуването на вземанията на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД към ответника К.М.К. за главница в
размер на 493,02 лева - главница за предоставени услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 30.10.2018 г. до
26.11.2018 г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. *** №***, с абонатен номер
***, както и сумата от 17 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 30.11.2018 г. до 31.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410
ГПК – 11.12.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед № 10927 от 12.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 20341 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.
С решението си първоинстанционният съд е приел предявените искове
за основателни и ги уважил изцяло. Приел е за установено по делото въз
2
основа на заключението по изслушаната съдебнотехническа експертиза, че
потребеното от ответника количество вода е отмерено чрез водомер,
представляващ годно измервателно устройство, което е от одобрен тип и
отговаря изцяло на изискванията на Закона за измерванията и подзаконовите
нормативни актове по приложението му, като точно отчита преминалото
количество вода. Изложил е съображения, че отчетеното количество
потребена вода е правилно осчетоводено от страна на ищцовото дружество.
За неоснователни са възприети възраженията на ответника, че същият не е
длъжен да заплаща претендираните суми за потребеното количество вода,
доколкото то е преминало и отчетено през незаконно изградени и
присъединени към водоснабдителната и канализационната система
отклонения.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка,
съдът приема за установено следното:
По делото не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че
ищцовото дружество е ВиК оператор, както и че дейността на същото се
осъществява въз основа на одобрени от ДКЕВР общи условия, които са в сила
за всички потребители от обслужваната територия. Не е спорно също така, че
ответникът има качеството потребител на предоставяните от ищеца услуги,
като за същия е открита партида за доставяне на питейна и отвеждане на
канална вода при ищцовото дружество с аб.№ ***за имот на адрес гр.***, ул.
„***“***.
Приобщени като писмени доказателства по делото са Констативен
протокол № ***от *** г. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с който е
дадено предписание „да се преработи водопроводната инсталация така, че
водомерът на К.К. да обхваща само водочерпните уреди в неговия имот“,
както и Констативен протокол № ***от *** г. на същото дружество с
3
предписание „да се изготви проект за отделяне на всички къщи с монтирани
индивидуални водомери и монтиране на общ водомер, който да бъде
пропорционален“.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Л.К. и С.Д.. От показанията на свидетелката Л.К. – съпруга на
ответника, се установява, че в имота на ул. „***“ №*** има изградени три
къщи, една от които е на ответника. Вътрешната водопроводна система е била
изградена по инициатива на четиримата членове на семейство Д. в края на м.
октомври – началото на м. ноември 2016 г., като работата по направата на
водопровода е била ръководена от С.Д.. Ответникът няма достъп до
водопроводната шахта, която е била изградена, поради наличието на телена
ограда, разделяща дела на ответника от останалата част от двора. Водомерите
в шахтата са четири – един общ и три индивидуални. От показанията на
свидетелката се установява, че с ответника са в крайно обтегнати отношения
със семейство Д., като една от причините за това се сочи водопроводната
система. Според нея тази система е била направена без никакви документи и
не се знаело кой какво количество вода потребява при наличието на четирима
собственици. В показанията си свидетелят С.Д. потвърждава за влошените
отношения с ответника. Посочва, че преди са имали проблеми
водоснабдяването – водопроводът е бил стар и изгнил, а водата е била
половин цол и преминавала от къща в къща, поради което не е стигала за
всички. По тази причина е било взето решение за смяна на водопровода, като
ответникът също е дал съгласието си, взето е било и разрешение. Свидетелят
сочи, че ответникът не е участвал с парични средства в изграждането на
водопровода. Шахтата е била направена по всички изисквания на ВиК с
дистанционно отчитане. За всяка къща е било пуснато водоснабдяване,
включително и до тази на ответника.
От заключението по изслушаната пред първата инстанция
съдебнотехническа експертиза се установява, а и ответникът не оспорва
обстоятелството, че имотът му е водоснабден. Видно от представеното копие
от кадастрална карта, имотът представлява сграда с идентификатор
56784.522.583.2, построена върху поземлен имот с идентификатор
56784.522.583. Върху посочения поземлен имот са построени още две сгради
с идентификатори 56784.522.583.1 и 56784.522.583.3, собственост на трети за
настоящия спор лица. Водоснабдяването на процесния имот съгласно
4
заключението на вещото лице се извършва чрез водопроводно отклонение от
уличен водопровод по ул. „***“. Във водомерна шахта, разположена в
североизточния край на поземления имот, е развит водомерен възел на
новоизграденото водопроводно отклонение към имота. Монтираният водомер
на водопроводното отклонение с фабричен № *** е с преминала
първоначална заводска метрологична проверка през 2016 г. и с монтиран
модул за радиоотчет с положен стикер на кабела му с № ***. След този
водомер, който се явява общ, в южна (югоизточна) посока е развита тръбна
разводка от стоманени поцинковани тръби, на която са монтирани три броя
водомерни възли с индивидуални водомери с монтирани на тях модули за
радиоотчет, отчитащи потреблението на водочерпните прибори в трите
обособени имотни дяла в поземления имот. Най-южно разположеният
индивидуален водомер в шахтата е този, отчитащ потреблението на питейна
вода от монтираните водочерпни прибори на ответника. Този водомер е с
фабричен № *** и е монтиран на *** г. След него в южна и съответно в
западна посока в двора е прекаран подземно площадков водопровод, който е
включен към съществуващото сградно водопроводно отклонение с
монтирания в банята на ответника водомер и изградената сградна
водопроводна инсталация в жилищната сграда и в стопанските постройки,
южно от нея. След *** г. монтираният в банята водомер се явява контролен,
като същият според вещото лице не е изправен. Изправен и годен да отчита
точно преминалите през него количества вода според заключението е
посоченият по-горе индивидуален водомер с фабричен № ***, разположен
във водопроводната шахта. При извършена проверка в Община ***, Район
„***“ вещото лице не е установило наличието на строителни книжа, касаещи
промяна на вътрешната ВиК инсталация в имота с адрес гр.***, ул. „***“
№*** по по предписанието, дадено с констативни протоколи от ***г. и ***г.
на ВиК ЕООД. В тази връзка вещото лице е заключило, че не е спазена
необходимата процедура, предвидена в закона за извършването . При
проверка на място в имота експертът е установил, че извършената подмяна на
ВиК инсталацията съответства на изискванията, определени в чл. 11, ал. 3 и
ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, а направеното присъединяване изпълнява част от предписанията,
дадени в посочените по-горе констативни протоколи, както и че извършената
5
подмяна на ВиК инсталацията не съответства на изискванията, определени в
чл. 12, ал. 1, чл. 13, ал. 1, ал. 2, ал. 4 – 8, чл. 15, ал. 1, чл. 16, чл. 17, ал. 1 и ал.
2 и чл. 18, т. 5 и 64 от същата наредба, като направеното присъединяване не
изпълнява предписанията, дадени в цитираните констативни протоколи,
поради неспазване на необходимата законова процедура, регламентирана в
глава 4 от ЗУТ и в частност посочените разпоредби на Наредба № 4,
изискващи недвижимите имоти да се свързват задължително с изградените
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура въз основа на издадени
строителни книжа.
Настоящият състав на съда намира, че правилно първоинстанционният
съд е кредитирал заключението на съдебнотехническата експертиза и е
поставил същото в основата на фактическите си изводи. Вещото лице е дало
обективно и компетентно заключение и е отговорило пълно на поставените
му въпроси, като е изложило и подробни разяснения при изслушването му в
открито съдебно заседание пред първата инстанция. По делото не се
установиха обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата
безпристрастност. Не се установи също така експертът необосновано да е
излязъл извън обхвата на поставените към експертизата задачи. Предвид
горното, за неоснователни се приемат наведените във въззивната жалба
оплаквания в тази насока. Освен това, същите са до известна степен вътрешно
противоречиви, доколкото в жалбата се излагат съмнения относно
безпристрастността и компететността на вещото лице, а същевременно с това
именно с дадените от него отговори по поставените въпроси се обосновават
направените възражения срещу основателността на исковата претенция.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че потребителите
не са длъжни да заплащат потребеното количество вода, преминало и
отчетено през незаконно изградени и присъединени отклонения. По делото се
установи, че преди подмяната водопроводната инсталация в имота на ул.
„***“ №*** е била в лошо състояние. Водопроводът, снабдявал
последователно трите къщи, построени в имота, е бил стар и изгнил.
Затруднено е било и отчитането на консумираната вода във всеки един от
отделните имоти. В тази насока от страна на ищцовото дружество са давани
на предписания за преработване на водопроводната инсталация.
Действително по делото се установи, че процесната водопроводна инсталация
е била изградена през 2016 г., без да са били издадени необходимите
6
строителни книжа съгласно изискванията на ЗУТ и Наредба № 4. В случая
обаче не може да бъде пренебрегнат фактът, че е налице водоснабден имот.
До имота на ответника безспорно се доставя вода, като е монтиран
индивидуален водомер с функция за радиоотчет, който според заключението
на вещото лице представлява годно измервателно устройство от одобрен тип,
отговарящо изцяло на изискванията на Закона за измерванията и
подзаконовите нормативни актове по приложението му и отчитащо точно
преминалото количество вода. Ето защо настоящият състав на съда намира,
че доколкото е налице доставка на ВиК услуга, то тя подлежи на заплащане,
независимо, че водопроводната инсталация в поземления имот е била
изпълнена без необходими строителни книжа.
По отношение на наведените във въззивната жалба възражения за
цитиран в мотивите на първоинстанционния акт „писмен отговор от особения
представител на ответника – Н.Г.К.“, следва да се отбележи, че действително
в кориците на делото не е наличен такъв отговор, като освен това ответникът
е представляван от упълномощен, а не от особен представител. Настоящият
състав на съда намира обаче, че тази неточност се дължи на допусната
техническа грешка и че тя не е повлияла на съда при формиране на
вътрешното му убеждение, доколкото не се констатира в мотивите на
обжалвания съдебен акт да са обсъждани доводи и възражения, извън
наведените от страните.
Останалите възражения във въззивната жалба са свързани с
поддържаните и пред първата инстанция доводи на ответника, че в
поземления имот има построени три къщи, в които обаче живеят четири
домакинства, съответно четирима различни собственици, както и че
единствено той няма достъп до общата водопроводна шахта, което пораждало
съмнения в потребеното от него количество вода. Неоснователни са
възраженията досежно разминаването в броя на къщите и домакинствата,
които ги обитават. По делото се установи, че след общия водомер, монтиран
в шахтата, са монтирани три индивидуални водомера с модули за
дистанционно отчитане, отчитащи потреблението на водочерпните прибори в
трите обособени дяла в имота. Потреблението на ответника се отчита от най-
южно разположеният в шахтата индивидуален водомер, който от своя страна
е изправен. Това, че в една от останалите къщи, потреблението на вода в
7
която се отчита с отделен водомер, живеят две домакинства и дали и как те
разпределят помежду си потребеното количество вода, е неотносимо към
настоящото производство обстоятелство. Що се отнася до доводите относно
достъпа до шахтата, то съдът намира, че това е въпрос на вътрешни
отношения с останалите собственици на поземления имот, който не засяга
ищцовото дружество.
По изложените съображения и доколкото във въззивната жалба не се
излагат доводи за неправилно определяне на размера на дължимата цена за
потребеното количество вода, съответно на размера на обезщетението за
забава, то настоящият съдебен състав намира, че предявените искове се
явяват основателни, поради което и обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза
на ищцовото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, което съдът определя в размер на
100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260186 от 01.03.2022 г., постановено по
гр. д. № 4229 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8