№ 231
гр. Свиленград , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
Секретар:Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20205620100522 по описа за 2020 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение
на ответника К. П. Д., че дължи на ищеца „ЮБЦ” ЕООД сумата от 119,37 лв.,
представляваща задължение за предоставени далекосъобщителни услуги
съгласно договор от 21.12.2012 г. и допълнително споразумение към него от
13.10.2015 г. за периода 15.03.2017 г. – 14.06.2017 г., за която сума е издадена
Заповед № 170 от 20.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 393/2020 г. по описа на РС Свиленград.
Ищецът твърди, че между третото неучастващо лице „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и ответника на 21.12.2012 г. бил
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за ползване
на мобилен номер **********. Впоследствие страните сключили
допълнително споразумение от 13.10.2015 г., по силата на което на ответника
е предоставен втори мобилен номер **********, като е уговорен срок на
действие на договора до 13.10.2017 г. Поддържа, че ответникът не изпълнил
задълженията си да заплати стойността на ползваните далекосъобщителни
услуги за периода 15.03.2017 г. – 14.06.2017 г. в общ размер на 119,37 лв.
Посочено е още, че „Българска телекомуникационна компания” ЕАД
прехвърлила с договор за цесия от 16.10.2018 г. задълженията си,
произтичащи от горепосочения договор на „С. Г. Груп” ООД. Последният от
своя страна цедирал същото това вземане на ищеца на 01.10.2019 г. Твърди,
че е допустимо длъжникът да бъде уведомен за извършената цесия чрез
връчване на препис от исковата молба. Тъй като ответникът не заплатил
1
доброволно дължимите суми, пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по договора чрез подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС Свиленград. Образувано било ч. гр. д. №
393/2020 г. по описа на РС Свиленград, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Тъй като длъжникът подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, ищецът в съответствие с указанията
на съда предявил иск за съществуване на вземането си.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който изразява становище за неоснователност на исковите
претенции. Твърди, че претендираните от ищеца суми били погасени по
давност. Също така възразява, че не бил надлежно уведомен за извършените
цесии. Оспорва да са му предоставени далекосъобщителните услуги, чието
заплащане се претендира от ищеца. По тези съображения моли да бъде
отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 393/2020 г. по описа на РС Свиленград се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 170/20.07.2020 г. за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните
суми: 119,37 лв., представляваща задължение за предоставени
далекосъобщителни услуги съгласно договор от 21.12.2012 г. и допълнително
споразумение към него от 13.10.2015 г. за периода 15.03.2017 г. – 14.06.2017
г., 33,25 лв. – лихва за забава за периода 04.07.2017 г. – 01.04.2020 г., 25 лв.–
платена държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение. В срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед
за изпълнение, като в изпълнение на указанията на съда на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От събраните по делото доказателства се изяснява, че между третото
неучастващо лице „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответника К. П. Д. на 21.12.2012 г. е подписано допълнително споразумение
за предоставяне на електронни съобщителни услуги за телефонен номер
**********. Приложено е и допълнително споразумение от 13.10.2015 г.,
подписано между същите страни, от което се установява, че „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е поела задължение да предоставя
мобилни услуги на ответника за телефонен номер ********** при условията
на абонаментен план VIVACOM Smart S, а за телефонен номер ********** –
съобразно абонаментен план VIVACOM i-Traffic M. От своя страна,
ответникът е се е задължил да заплаща месечна абонаментна такса за първия
телефонен номер в размер на 13,99 лв., а за втория – в размер на 11,99 лв.
2
Приложими са промоционални условия, съгласно които при комбинация от
услуги, включващи тарифен план i-Traffic M, месечната такса по този план
възлиза на 9,99 лв. за целия срок на договора. От това следва, че по двата
абонаменти плана ответникът е поел задължение да заплати обща месечна
такса в размер на 23,98 лв. Договорът е със срок на действие за 24 месеца от
13.10.2015 г.
За ползваните от абоната К. П. Д. мобилни номера ********** и
********** „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е издала три
броя месечни сметки на обща стойност 119,37 лв., както следва:
- месечна сметка № **********/15.04.2017 г., с падеж на плащане
02.05.2017 г., за отчетен период от 15.03.2017 г. до 14.04.2017 г., за сумата от
23,99 лв., ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги
и тяхната цена. За този период са начислени и лизингови вноски в размер на
15,20 лв. и лихва върху лизинговите вноски в размер на 0,60 лв.;
- месечна сметка № **********/15.05.2017 г., с падеж на плащане
01.06.2017 г., за отчетен период от 15.04.2017 г. до 14.05.2017 г., за сумата от
23,99 лв., ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги
и тяхната цена. За този период са начислени и лизингови вноски в размер на
15,30 лв. и лихва върху лизинговите вноски в размер на 0,50 лв.;
- месечна сметка № **********/15.06.2017 г., с падеж на плащане
02.07.2017 г., за отчетен период от 15.05.2017 г. до 14.06.2017 г., за сумата от
23,99 лв., ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги
и тяхната цена. За този период са начислени и лизингови вноски в размер на
15,40 лв. и лихва върху лизинговите вноски в размер на 0,40 лв.
Според Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г.
продавачът „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД се е задължил да
прехвърли на „С. Г. Груп“ ООД негови вземания, произтичащи от договори,
подробно описани в Приложение № 1. Видно от последното продавачът е
прехвърлил на „С. Г. Груп“ ООД вземанията си към ответника по
горепосочените месечни сметки.
С изрично пълномощно цедентът „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД е упълномощил „С. Г. Груп“ ООД да уведомява от негово
име всички длъжници за прехвърлянето на вземанията съгласно сключения
договор от 16.10.2018 г.
Представен е и втори договор за прехвърляне на вземания от
01.10.2019 г., от който се установява, че „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлил на
ищеца „ЮБЦ” ЕООД придобити вземания по силата на договора за цесия от
16.10.2018 г., сключен с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. В
чл. 1 е посочено, че конкретните вземания са подробно индивидуализирани
3
по основание, размер и длъжник в Приложение № 1, съставляващо
неразделна част от договора. Въпреки дадените от съда изрични указания,
това приложение не беше представено от ищеца.
Представено е и уведомление за цесия от „С. Г. Груп“ ООД, действащо
като пълномощник на цедента по договора за цесия от 16.10.2018 г.
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, и от „ЮЦБ“ ЕООД,
действащо като цедент по договора за цесия от 01.10.2019 г., до ответника.
Уведомлението е подписано от лице, посочено като управител, но от
съдържанието му не става ясно на кого от управителите на двете дружества е
подписът. С него се съобщава на ответника за двете цесии, както и че към
момента негов кредитор е „ЮЦБ“ ЕООД. Уведомлението е връчено на
ответника заедно с исковата молба, което обстоятелство изрично се
потвърждава от него в отговора.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
За основателността на предявения иск е от значение установяването в
обективната действителност на съществуването на валидно правоотношение
по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че тези
услуги са предоставени на ответника през исковия период. Също така следва
да се установи наличието на валиден договор за цесия, по силата на който
именно тези вземания са прехвърлени на ищеца от продавачите с
привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително с
изтеклите лихви, както и че длъжникът е уведомен за извършените цесии.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че в разглеждания случай
между цедента „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника
е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което
операторът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги срещу
заплащането на уговорената цена. Действително представените месечни
сметки представляват едностранно съставени от доставчика на
далекосъобщителни услуги частни свидетелстващи документи,
удостоверяващи изгодни за издателя си факти. Тъй като са неподписани от
ответника, са му непротивопоставими и сами по себе си не са годни да
установят получаване на далекосъобщителни услуги през отчетния период
при изрично направеното оспорване в тази връзка. В конкретния случай обаче
се претендира единствено стойността на абонаментите такси по двата
тарифни плана, които съгласно чл. 25.2 от ОУ абонатът следва да заплаща
ежемесечно през периода на действие на договора за осигуряване на достъп
до мрежата. В тази връзка ответникът не оспорва, че е подписал договора за
далекосъобщителни услуги, който е действал до 15.10.2017 г. Ето защо и с
оглед липсата на въведени твърдения от страна на ответника за невъзможност
да се свърже към мрежата през този период и за прекратяване от негова
4
страна на правоотношението на това основание, съдът приема, че за него е
съществувало задължение да заплати дължимите съобразно договора месечни
абонаменти. По тези съображения съдът приема, че за него е възникнало
задължение да заплати на цедента „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД сумата от 71,94 лв. (23,98 лв. Х 3), представляваща
стойността на абонаментните такси за отчетния период 15.03.2017 г. –
14.06.2017 г. От приложените месечни сметки се установява, че остатъкът от
сумата до пълния размер от 119,37 лв. или общо 47,43 лв. съставлява
лизингови вноски и начислена върху тях лихва. Но нито в исковата молба,
нито в заявлението са изложени твърдения за сключен между страните
договор за лизинг. Към исковата молба не е и представен договор за лизинг,
от който да се установи, че на ответника е предоставено за временно ползване
мобилно устройство, за което той да се е задължил да заплаща
възнаграждение. В тази връзка следва да се изясни, че с оглед действащия в
граждански процес принцип на диспозитивното начало ищецът е този, който
на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК трябва да посочи обстоятелства, на
които се основава искът, и да заяви каква е претенцията му. Съдът няма
задължение да извлича волята на ищеца от приложените към исковата молба
доказателства. Посочените лизингови вноски представляват различно вземане
от стойността на далекосъобщителните услуги, като нито в заповедното
производство, нито в исковото такова ищецът е заявил претенция за
заплащането им. Тъй като изрично е посочено, че цялата сума съставлява
стойност на предоставени далекосъобщителни услуги и няма доказателства за
предоставени такива над сумата от 71,94 лв., съдът приема, че остатъкът от
47,43 лв. е недължим от ответника.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Допустимо е по силата на принципа за свободата на
договарянето (чл. 9 ЗЗД) старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомяването за цесията (така Решение № 137 от 02.06.2015
г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о.). Също така цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение
за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар
и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 ГПК (така Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013
г. на ВКС, ТК, II т. о.).
5
В конкретния случай въз основа на ангажираните от ищеца
доказателства съдът не би могъл да приеме, че договорите за цесия са
породили действие спрямо ответника. На първо място, въпреки дадените от
съда указания, ищецът не представи Приложение № 1 към договора за
прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., от което да се установи, че „С. Г.
Груп“ ООД е прехвърлил на ищеца „ЮБЦ” ЕООД именно това вземане. С
оглед липсата му и изричното посочване в договора, че вземанията се
индивидуализират по основание, размер и длъжник в Приложение № 1, съдът
не би могъл да приеме, че задължението към ответника е предмет на договора
за цесия от 01.10.2019 г. Поради това съдът счита, че ищецът не е доказал, че
е придобил вземането срещу ответника, за което му е издадена заповед за
изпълнение. Също така съдът намира, че ответникът не е надлежно уведомен
за извършената цесия. Приложеното към исковата молба уведомление страда
от пороци, които не биха могли да бъдат отстранени по пътя на тълкуването.
В заглавната му част като негови автори са посочени управителите на две
дружества: „С. Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД. Но уведомлението е
подписано само от едно лице, като не става ясно управител на кое дружество
е то. Действително по изложените по-горе съображения управителят на „С. Г.
Груп“ ООД може да уведоми ответника за двете цесии в качеството му на
пълномощник на цедента „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
в лично качество като цедент по втората цесия. Но изявление на управителя
на ищцовото дружество не би имало подобно действие, тъй като не е
упълномощен от нито един от двамата цеденти. Предвид липсата на
категорични доказателства, че уведомлението е подписано от управителя на
„С. Г. Груп“ ООД, съдът намира, че цесията не би могла да поради действие
спрямо длъжника.
За пълнота на изложението следва да бъде разгледано възражението на
ответника за погасяване на задълженията му по давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г.,
ОСГТК, е разяснено, че понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.
111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
6
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от
отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер. С оглед тези съображения съдът приема, че възникналите по силата
на договора за далекосъобщителни услуги задължения на ответника
представляват периодични плащания и се погасят с изтичането на
тригодишна давност. Според разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
разглеждания случай падежът на отделните вземания е както следва: по
месечна сметка **********/15.04.2017 г. на 02.05.2017 г., месечна сметка №
**********/15.05.2017 г. на 01.06.2017 г. и месечна сметка № №
**********/15.06.2017 г. на 02.07.2017 г. Тук следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно която за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. На основание § 13 от ПЗР на ЗЗдр, обн. ДВ,
бр. 44 от 13.05.2020 г. сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т.
е. от 21.05.2020 г. От това следва, че от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение на 14.05.2020 г. давностните срокове са били спрени
по силата на закона, като са започнали да текат отново на 21.05.2020 г. По
тези съображения съдът намира, че тригодишните срокове е следвало да
7
изтекат, както следва: по месечна сметка № **********/15.04.2017 г. на
13.07.2020 г., месечна сметка № **********/15.05.2017 г. на 10.08.2020 г. и
месечна сметка № **********/15.06.2017 г. на 09.09.2020 г. Разпоредбата на
чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с предявяване на иск
или възражение, като в хипотезата на предявен установителен иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В настоящия случай заявлението е подадено на 17.07.2020 г., към който
момент е била изтекла единствено тригодишната давност по отношение на
вземането по месечна сметка № **********/15.04.2017 г. на 13.07.2020 г. в
размер на 23,98 лв. Към датата на подаване на заявлението останалите
вземания по месечни сметки № **********/15.05.2017 г. и №
**********/15.06.2017 г. в общ размер на 47,96 лв. не са били погасени по
давност.
Но с оглед изложените по-горе съображения за липса на доказателства
за конкретния предмет на договора за цесия от 01.10.2019 г. и за надлежно
уведомяване на ответника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, съдът намира, че
цесията не е произвела действие спрямо него, поради което той не дължи
плащане на задължението, произтичащо от процесния договор в полза на
ищеца-цесионер. По тези съображения предявеният иск следва да бъдат
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На ответника не се дължат разноски, тъй като липсват доказателства за
реалното им извършване.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет.
8, срещу К. П. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с.
Пъстрогор, общ. Свиленград, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение
на К. П. Д., че дължи на „ЮБЦ” ЕООД сумата от 119,37 лв., представляваща
задължение за предоставени далекосъобщителни услуги съгласно договор от
21.12.2012 г. и допълнително споразумение към него от 13.10.2015 г. за
периода 15.03.2017 г. – 14.06.2017 г., за която сума е издадена Заповед № 170
8
от 20.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 393/2020 г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9