Решение по дело №303/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Х. М. И., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.3, чрез адв. Ю. Р.-пълномощник, със съдебен адрес [населено място], [улица], Делови център [област], ет.3, офис 309, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000010 от 10.01.2025г. на Началник група при ОД на МВР [област], сектор „Пътна полиция“.

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна с доводи за постановяването ѝ в противоречие с нормите на ЗДвП. В съдебно заседание адв. Р. поддържа жалбата и моли да се уважи, като бъде отменен обжалваният административен акт.

Ответникът по жалбата - Началник група при ОД на МВР [област], сектор „Пътна полиция“, редовно призован, с писмено становище, с което се представя административната преписка, оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и от лице, за което акта е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на 28.01.2025г., а жалбата е подадена в Административен съд-[област] на 10.02.2025г./ и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Със заповед № 24-1030-000010 от 10.01.2025г., издадена от началник-група към ОДМВР-[област], с-р "Пътна полиция", на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Х. И.. В мотивите на заповедта е посочено, че контролните точки на М. са отнети с влезли в сила наказателни постановления (НП), конкретно посочени общо 3 на брой, а именно: НП № 23-0432-001623 от 04.10.2023г., НП № 24-1030-001041 от 26.02.2024г. и НП № 24-1030-003195 от 14.05.2024г.

С всяко едно от тези наказателни постановления са отнемани съответните контролни точки, като в обжалваната заповед са посочени дати на влизане в сила на изброените правоохранителни актове и е направен извод, че с тях са отнети общо 26 контролни точки. Посочено е, че към датата на издаване на заповедта водачът е загубил придобитата правоспособност за управление на МПС и свидетелството му за управление следва да бъде отнето, което е сторено с връчване на обжалваната заповед, удостоверено с нарочно отбелязване на гърба на заповедта, лично от И..

По делото е представена справка-нарушител/водач на Х. И. (л. 23-24), видно от която той е придобил първото си свидетелство за правоуправление категория „В“ на 21.04.2023г. Били са му предоставени 26 к. точки. Записани са отнети точки от влезли в сила НП- 26, общо отнети точки - 26. Представени са НП № 23-0432-001623 от 04.10.2023г., НП № 24-1030-001041 от 26.02.2024г. и НП № 24-1030-003195 от 14.05.2024г. Приети са и копия от АИС „АНД“ за картони на НП.

В хода на съдебното производство в изпълнение на Определение № 1697 от 20.02.2025 г., на 05.03.2023г. Началник на Първо РУ на ОД МВР – [област], е представил разпечатки от АИС АНД - НП 23-0432-001623-001623/04.10.2023г.; на картон на НП с отразени дати на издаване, изпращане за връчване, влизане в сила и извършено плащане по НП; на АУАН GA №892949/24.09.2023г. и картон на АУАН с издадено НП, справка нарушител водач. В писмото се посочва, че не могат да бъдат предоставени заверени копия на физическите екземпляри на НП, поради факта, че липсват в архива, съхраняван в 01 РУ – [област] към момента. Извършена е подобна проверка и не се открива изисканото НП като хартиен носител.

По делото са приети, представените от адвоката на жалбоподателя копие от личната карта на Х. М. И., издадена на 19.07.2024 година с № АА0733785 578358; два броя справки от Търговския регистър; съдебно удостоверение от Районен съд [област], издадено от дата 18.03.2025г., в уверение на това, че АНД 1406/2025 година по описа на РС – [област], VІ н.с. е образувано на 17.03.2025 година по жалба от Х. М. И. срещу НП № 24-1030-003195/14.05.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР – [област], сектор ПП, с което на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева и към 18.03.2025 г. не е насрочено в открито заседание. Представени са и три броя жалби от Х. И. чрез ОДМВР-[област], с-р "Пътна полиция" до Районен съд-[област] срещу издадените му три броя наказателни постановления.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-група към ОДМВР-[област], с-р "Пътна полиция", на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с т. 7 от заповед рег. № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОДМВР-[област], вр. със заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121К-2836/11.03.2024г. на Главен секретар на МВР (л.25-27).

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение. По силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя, посочил е наказателните постановления, въз основа на които те са отнети, както и че водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

При преценка законосъобразността на обжалвания акт съдът намира следното.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство. Ал. 2 постановява, че, когато водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи право да управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на притежаваните от него контролни точки не се променя, а ал. 3 - Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно последователно издаваните на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП наредби на министъра на вътрешните работи (отменените Наредба № I-167 от 26.06.2001 г., Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г., както и сега действащата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.), първоначалният максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство е 26.

Издаването в случая на обжалваната ЗППАМ се обосновава от фактическа страна с отнемането на всички контролни точки на водача, извършено с посочени три броя наказателни постановления, като общият сбор на отнетите с тях контролни точки е равен на 26. Представени са трите наказателни постановления, както следва: НП № 23-0432-001623 от 04.10.2023г., НП № 24-1030-001041 от 26.02.2024г. и НП № 24-1030-003195 от 14.05.2024г.

В случая има спор по отношение влизане в сила на НП, с които са отнети контролни точки на водача на МПС за нарушения на ЗДвП – заявено в жалбата е оспорване факта на връчване на НП.

В случая има спор по отношение влизане в сила на НП, с които са отнети контролни точки на водача на МПС за нарушения на ЗДвП – заявено в жалбата е оспорване факта на връчване на НП.

В тази връзка се установи следното: относно НП № 24-1030-003195/14.05.2024 г. по делото е прието съдебно удостоверение от Районен съд [област], издадено от дата 18.03.2025г. за това, че по жалба на Х. И. на 17.03.2025 г е образувано АНД 1406/2025 г. по описа на РС – [област]. Към дата 18.03.2025 г. няма насрочено съдебно заседание; относно НП № 23-0432-001623 от 04.10.2023г. и НП № 24-1030-001041 от 26.02.2024г. са представени са жалби от Х. И. чрез ОДМВР-[област], с-р "Пътна полиция" до Районен съд-[област].

Всички тези доказателства водят на извод, че и трите наказателни постановления не са влезли в сила. Подаването на жалба има суспензивен ефект, т. е. препятства влизането в сила на обжалвания акт /в случая наказателното постановление/, поради което същият не произвежда разпоредените с него правни последици. Последните настъпват едва с влизането в сила на съдебното решение, с което наказателното постановление е потвърдено. Съответно следва да се приеме, че с представените по делото наказателни постановления не се удостоверява отнемане от жалбоподателя посочените в обжалваната ЗППАМ контролни точки. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. По смисъла на тази разпоредба факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Настоящият състав следва да се вземе предвид обжалването по реда на ЗАНН на трите наказателни постановления и образуваните по тях съдебни производства, от което се внася разколебаване на установеното от административния орган.

Според регламентираната в чл. 170, ал. 1 от АПК тежест на доказване в процеса, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в издадения от него административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка съдът приема, че в случая ответникът не доказва по несъмнен начин обстоятелството относно отнемането на всички 26 контролни точки на водача Х. И. и настоящ жалбоподател, а с това и наличието на фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ.

Съдът приема, че обстоятелствата относно издаването на наказателните постановления, връчването им и влизането им в сила, както и фактът по колко контролни точки са отнети с всяко едно от тях, следваше да бъдат доказани чрез пълно доказване от ответника, което не бе сторено в настоящото производство.

След като към момента на издаването на акта не са били налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, издадената на това основание заповед следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна и постановена при съществено нарушаване на административно-производствените правила.

С оглед на гореизложеното, Административен съд - [област] намира, че не са налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като правно основание за изземване на СУМПС, предвид което оспорената заповед се явява незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и като такава следва да бъде отменена.

По разноските:

При този изход на правния спор жалбоподателят има право на разноски, но искане за тяхното присъждане не е направено, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2, предл. последно от АПК, Съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Х. М. И., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.3, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000010 от 10.01.2025г. на Началник група при ОД на МВР [област], сектор „Пътна полиция“, като незаконосъобразна.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.