Р Е Ш E Н И Е
№ 554
Гр.
Перник, 16.12.2020 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание проведено на четиринадесети декември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло И.
при съдебния секретар
А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 703
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на И.Г.И. с
ЕГН ********** *** против Отказ рег. № 1920з-165 от 15.10.2020 година на
началника на Първо районно управление (РУ) към ОДМВР Перник, за издаване на
разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие от жалбоподателя И.Г.И..
Жалбоподателят, без да сочи
конкретно основания за незаконосъобразност на така постановения отказ, твърди,
че неправилно му е отказано издаване на исканото разрешение, като сочи, че е в
лоши отношения със служител на КОС, че са му отправяни „закани“, че оръжието ще
му бъде отнето, че неправомерно са му съставяни актове за неправилно съхранение
на оръжие и боеприпаси, впоследствие отменени от районния съд. Пледира, че като
бивш служител на МВР освен награди, наказания не са му налагани, че алкохол не
употребява, а от 15 години работи като шофьор на автобус в гр. София, работи с
хора, не е конфликтна личност, че преминава успешно извършваните му на всеки
три години психотестове, изисквани във връзка с професията, която упражнява. Моли
съда да отмени постановения отказ.
В проведеното съдебно заседание на
14.12.2020 година жалбоподателят И.Г.И. редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Г.Б.от АК Перник, който излага допълнителни доводи
за незаконосъобразност на оспорения акт. Подробни съображения развива в
представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание
на 14.12.2020 година ответникът по жалбата – началникът на Първо районно
управление при ОДМВР Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от
главен юрисконсулт З.В., която счита жалбата за неоснователна по подробно
изложени съображения. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 192000-10882
от 15.09.2020 година, депозирано до началника на Първо РУ към ОДМВР Перник, И.Г.И.,
настоящ жалбоподател, е поискал да му бъде издадено разрешение за придобиване
на късо огнестрелно оръжие, което му е необходимо за самоотбрана поради факта,
че е бивш служител на МВР. Към заявлението са приложени
задължителните за редовността на същото и относими към разрешението за придобиване
на огнестрелно оръжие документи, съгласно чл. 76, ал. 4 и чл. 61, ал. 4, във
връзка с чл. 76, ал. 7 от ЗОБВВПИ – карта за извършен предварителен медицински
преглед, от която се установява, че И.Г.И. „не се води на отчет и в момента е
психично здрав“; справка за съдимост рег. № 1414 от 14.09.2020 година, съгласно
която лицето И.Г.И. не е осъждано; удостоверение от Окръжна прокуратура Перник,
съгласно което срещу лицето И.Г.И. към 23.08.2020 година няма повдигнати
обвинения и неприключили наказателни производства; удостоверение УРИ № 313р –
11018 от 25.08.2020 година на ОДМВР Перник, съгласно което лицето И.Г.И. е бил
служител в МВР за периода 05.01.1981 година до 05.04.2001 година, като е
освободен от служба поради пенсиониране, считано от 05.04.2001 година; копие от
диплом за завършено средно образование; вносна бележка за платена такса за
придобиване на оръжие.
Въз основа на подаденото
заявление и приложените към него документи е извършена служебната проверка,
обективирана в справка рег. № 1920р-11937 от 01.10.2020 година. Видно е от
справката, в частта й по линия „Териториална полиция“, че при извършена от
полицейски инспектор КОС към ОД на МВР Перник проверка, е установено, че лицето
И.Г.И. живее на посочения в заявлението адрес, а съгласно извършена справка в
информационната система на МВР за същия „няма данни в последните три години“. Видно
е от справката, в частта й по линия „Криминална полиция“, че при извършена
проверка от оперативен работник в ОДМВР Перник, е установено, че към този
момент лицето И.Г.И. няма регистрации за извършени престъпления от общ
характер.
Въз основа на подаденото
заявление и приложените към него документи полицейски инспектор КОС към ОДМВР
Перник, е изготвил докладна записка рег. № 1920р-12384 от 09.10.2020 година, с
която е предложено на началника на Първо РУ към ОДМВР Перник, да не издава
разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие на И.Г.И.. Предложението е
с мотиви, че нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не създава привилегировано
положение, а визира специфични случаи, при които се изискват и специфични други
документи, поради което не би могло да се приеме, че ако едно лице е бивш
служител на МВР може да получи разрешение за достъп и ползване на оръжие, заявлението
не е мотивирано с основателна причина, която по безспорен начин да обосновава
издаването на исканото разрешение – за самоохрана, за ловни, спортни, културни
цели и колекциониране. Предложението за отказ е правно основано в чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
С Отказ рег.
№ 1920з-165 от 15.10.2020 година началникът на Първо РУ към ОДМВР – Перник, на
основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, е отказал да издаде на жалбоподателя
исканото разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие.
Отказът е
съобщен на жалбоподателя на 15.10.2020 година.
На
29.10.2020 година И.Г.И. е депозирал жалба срещу постановения отказ, депозирана
чрез административния орган до Административен съд – Перник.
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Отказът за издаване на разрешение
за придобиване на късо огнестрелно оръжие е издаден от материално и териториално
компетентния орган, в случая началникът на Първо РУ към ОДМВР Перник по
постоянен адрес на заявителя (чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ) и в кръга на
предоставените му от закона правомощия – чл. 83, ал. 5, предложение второ и
четвърто от ЗОБВВПИ.
Отказът за издаване на разрешение
за придобиване на късо огнестрелно оръжие е в писмена форма, като е мотивиран
съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ след преценка на всички факти
и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите реквизити съгласно
чл. 59 от АПК. Административния орган е приел от фактическа страна, че
заявителят не е доказал необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие за
самооотбрана, като същевременно нормата на
чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не се явява привилегироваща за бившите
служители на МВР при подаване на заявление за придобиване на огнестрелно
оръжие, поради което и фактът, че едно лице е бивш служител на МВР не е
определящ. Посочено е и правното основание за постановяване на процесния отказ,
като въз основа на възприетото от фактическа страна административният орган е
приел, че е налице основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за
постановяване на отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие.
В производството по издаване на
постановения отказ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Преценен за съответствие и с
приложимия материален закон, отказът е законосъобразен.
Контролът
върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите, условията и редът за
издаване на разрешения за упражняването им е уреден в ЗОБВВПИ. Съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал. 3, във връзка с ал. 2 от посочения нормативен акт,
български граждани, каквито са и лицата по чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, могат да
придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение,
замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено
от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от
началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по
постоянния адрес на физическото лице.
Производството по издаване на
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е регламентирано в Глава пета
на ЗОБВВПИ. Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е
законосъобразността на отказ, постановен на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, мотивиран с факта, че заявителят не е доказал необходимост от
придобиване на лично огнестрелно оръжие за самооотбрана. Административният
орган е приел още, че нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не се явява
привилегироваща за бившите служители на МВР при подаване на заявление за
придобиване на лично огнестрелно оръжие, а фактът, че едно лице е бивш служител
на МВР не е определящ. Въз основа на това началникът на Първо РУ към ОДМВР Перник
е приел, че е налице по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за постановяване на
отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие.
Настоящият
съдебен състав намира оспорваният отказ за основан в приложимия материален
закон.
Физическите
лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански
цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ.
Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал.
3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено
значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването,
носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от
фактическия състав по от разрешителното производство по ЗОБВВПИ. Законодателят
е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи
съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от
него, от които доказателства да е видно, че действително е налице основателна
причина за придобиване на огнестрелно оръжие.
Общата
разпоредба на чл. 58, ал. 1
от ЗОБВВПИ съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за
оръжие, които важат при всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по
глава четвърта от закона, вкл. и при подадено заявление по реда на чл. 78, ал.
2 от ЗОБВВПИ. Тълкуването на разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ
в духа и целта на закона не води на извод, че се въвежда изключение от
императива на чл. 58, ал. 1,
съответно че се предвижда по – благоприятен режим за изброените в нея лица (Решение № 17616 от
20.12.2019 година, постановено по адм. дело № 3250/2019 година на Върховния
административен съд, VІІ отделение).
Съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна
причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране.
Видно е от текста на цитираната правна норма административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в
цитираната разпоредба са предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение
за придобиване на огнестрелно оръжие.
Жалбоподателят не сочи в жалбата,
както не е посочил и в заявлението, от какво именно е провокирана
необходимостта от издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно
оръжие и с посочената в заявлението цел – самоотбрана. Излагат се единствено
доводи, че като бивш служител на МВР освен награди, наказания не са му
налагани, че алкохол не употребява, че от 15 години работи като шофьор на
автобус в гр. София, че работи с хора, че не е конфликтна личност, че преминава
успешно извършваните му на всеки три години психотестове, изисквани във връзка
с професията, която упражнява. Тези доводи, извън безспорния факт, че
жалбоподателят е бивш служител на МВР, който се явява определящ единствено реда
за подаване на заявление от такова лице – по чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, съдът
счита за неотносими към това производство, а по – скоро за относими към
издаването на медицинско свидетелство, удостоверяващо, че лицето не страда от
психически разстройства. Наличието
на такова удостоверение е задължително условие за разглеждане на заявление за
издаване на разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие за граждански цели,
вкл. и на бивши служители на МВР, но не обуславя непременно, а още по – малко
самостоятелно, издаването на такова разрешение. Останалите доводи, изложени в
жалбата, относно водени и приключили административни производства по реда на ЗОБВВПИ, в които страна е бил жалбоподателят,
както и сочени лични отношения със служители на МВР, са извън предмета на
настоящия спор, поради което са ирелевантни за същия.
Спорният
въпрос в настоящото дело се свежда до това дали по отношение на жалбоподателя е
налице основателна причина, която да задължава административният орган да
разреши придобиването на оръжие или такива обстоятелства не са налице. Т.е. налице
ли е сочената от жалбоподателя нужда от самоотбрана.
Както се
посочи по-горе снабдяването с огнестрелно оръжие с гражданка цел – в случая за
самоотбрана, е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Това именно
е и причината поради която в законодателството е установен разрешителен режим.
Съдебната
практика по приложението на ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че в тежест на
иницииралото производството лице, в случая настоящият жалбоподател, е да докаже
нуждата от придобиване на огнестрелно оръжие за обслужване на посочената в заявлението цел.
В тази
връзка за административния орган не е установено задължение да издирва
доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешение, включително
да събира данни за наличието на необходимост от самоотбрана за заявителя. Органът
служебно изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешение за
осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, но не и твърдяната
необходимост като правопораждащ юридически факт за това. В оспореният отказ
органът е изложил мотивите, поради които счита, че лицето не отговаря на изискванията
на закона – заявителят не е доказал необходимост от придобиване на огнестрелно
оръжие за самооотбрана, като същевременно нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ
не се явява привилегироваща за бившите служители на МВР при подаване на
заявление за придобиване на огнестрелно оръжие, поради което и фактът, че едно
лице е бивш служител на МВР не е определящ. Независимо от това, видно от систематичното
място на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ
разпоредбата се намира в (раздел първи) на Глава четвърта „Придобиване,
съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и
на пиротехнически изделия“ и следователно е относима към всички лица, попадащи
в приложното поле на разглежданите производства. Общото правило на чл. 58, ал. 1 съдържа
отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие, които важат при
всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава четвърта от
закона. Тълкуването на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ
в духа и логиката на закона не води на извод, че въвежда изключение от
императива на чл. 58, ал. 1 или че
предвижда по – благоприятен режим за изброените в нея лица. Съдебната практика
е възприела непротиворечиво това тълкуване, като в този смисъл са решения, постановени по адм. дело № 10063/2011 година, № 13098/2013 година,
№ 10718/2015 година,
№ 10364/2016 година и № 12551/2017 година
по описа на Върховния административен съд. От разпоредбата на чл. 78 на закона не
следва да се направи извод за изключение от нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10,
което не е изрично предвидено, съответно следва да се тълкувал закона с оглед на
неговата цел. В тази връзка е неотносимо към настоящия спор цитираното съдебно
решение от процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното съдебно
заседание на 14.12.2020 година.
Такива
доказателства не се представиха и по
делото. По
аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК
жалбоподателят следва да установи, че са били налице условията за издаване на
облагоприятстващ акт по искането му. Съдът в настоящото производство разпредели
доказателствената тежест по делото, като изрично указа на жалбоподателя, че
негова е тежестта да докаже наличието на предпоставки за издаване на искания от
него позитивен административен акт. Не се представиха доказателства, които да водят до еднозначен извод за
наличие на реални обстоятелства, които да обосноват необходимост от
придобиването на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана от страна на
жалбоподателя. Следва да се отбележи, че такова обстоятелство не се явява сам
по себе си фактът, че жалбоподателят е бивш служител на МВР. Както беше
посочено по – горе,
чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие,
които важат във всички хипотези по отношение на всички лица, депозиращи искания
за разрешаване на дейност по глава четвърта от закона, включително и при
подадено заявление по реда на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Приемането на противното,
без наличие на допълнителни обективни и конкретни основания, дори били те и
свързани със службата на жалбоподателя в МВР, би означавало също и, че за всеки бивш служител на МВР е налице
потенциална необходимост от самоотобрана с
огнестрелно оръжие, която на свой ред винаги да обоснове издаването на
разрешение по реда на ЗОБВВПИ.
Доказването
на заявената необходимост от придобиване на оръжие за самоотбрана е пълно и
главно. Непровеждането му сочи, че мотивирането на процесния отказ за издаване
на разрешение с липсата на заявената необходимост от придобиване на оръжие за
самоотбрана, е законосъобразно. В посочения смисъл е съдебната практика на
Върховния административен съд (Решение № 11 358 от 24.07.2019 година,
постановено по адм. дело № 10 010/2018 година, VІІ отделение.
Така, въз
основа на приобщените по делото доказателства, се налага еднозначният извод, че
не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен
(благоприятстващ) И.Г.И. административен акт по подаденото от същия заявление.
С оглед на
гореизложените мотиви, настоящия съдебен състав намира за правилен и законосъобразен
изводът на административния орган, че е налице основание за отказ от издаването
на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие от жалбоподателя, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва
да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбподателя
за присъждане на направените съдебни разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.Г.И. с ЕГН ********** ***, против Отказ рег. № 1920з-165 от 15.10.2020
година на началника на Първо районно управление към ОДМВР Перник, за издаване
на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/