№ 2358
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20221110200293 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на жалба подадена от Р. Г. К. от гр.София срещу наказателно
постановление (НП) № 42-0003136/10.12.2021 г. на директора на Регионална
Дирекция „АА” - гр.София, с което на основание чл.94, ал.1, предл.II от
Закона за автомобилните превози (ЗАвП) му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 700 (седемстотин лева) лв. за извършено
нарушение на чл.39, изр. I от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта (наричана по-долу
за краткост Наредба №34/99 г.).
С жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, като
не му бил предоставен сигнала и не могъл да се запознае със съдържанието
му, технически било невъзможно да не издаде касов бон, нямал задължение
да пъха касовата бележка в торбата на клиента, при неиздадена касова
бележка не може да се направи дневен отчет и не било извършено нарушение
по чл.39, изр.I от Наредба №34 на МТ. Моли се за отмяна на НП.
Жалбfподателят редовно призован се явява в съдебно заседание и по
същество твърди, че клиента е взел касовия бон, но не може да го намери, за
да го представи.
1
За органа издал наказателното постановление – в съдебно заседание не се
явява процесуален представител, като в писмото, с което административно-
наказателната преписка е изпратена в съда е изразено становище
наказателното постановление да бъде потвърдено.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Подаден бил сигнал на 01.10.2021 г. от лице М.СТ., което е пожелало
анонимност за данъчно нарушение, а именно неиздаден платежен документ
от водач на таксиметров автомобил на таксиметрова компания „ОК транс“, с
номер ----- който е извършил превоз на подателя на сигнала на 01.10.2021 г. в
11:20 часа по маршрут от болница „Пирогов“ в гр. София до квартал
„Лозенец“, ул. „Бигла“, като апарат в автомобила има, но той не се включва
да работи и заплаща в 11:40 ч. на същия ден 10 лева за превоза, но не
получава от шофьора фискален бон за направеното плащане, както и в колата
липсвала табела с името на шофьора.
Същият бил заведен с вх. №ИЦ-С-1733/04.10.2021 г. в Централно
управление на НАП и изпратено на началник отдел „Оперативни дейности“ –
София а 11.10.2021 г. Сигналът бил препратен до изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за предприемане на
действия по компетентност. Във връзка със сигнала била разпоредена
проверка на РД „АА”-София. По време на проверката били снети писмени
обяснения от Р. Г. К..
На 15.11.2021 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) срещу Р. Г. К. за това, че на 01.10.2021 г. около 11:20 часа
в гр. София като водач на лек таксиметров автомобил „Р.М.” с ДК № -----,
собственост на Р.Р. К. е извършил лек таксиметров превоз на пътници, от
болница „Пирогов“ до ж. к. „Лозенец“, ул. „Бигла“ на лицето М.СТ. СТ., като
по обяснение на водача е издал фискален бон, след приключване на
таксиметровата услуга, като не е издал фискален бон от ЕТАФП. Като правна
квалификация на нарушението се сочи разпоредбата на чл.39, изр.I от
Наредба № 34/06.12.1999 г. АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел. Същият е връчен на жалбоподателя на 15.11.2021 г. лично, т.е. на
датата на съставянето му.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя К. твърди, че съставил
2
акта по сигнал от клиент, превозен от болница „Пирогов“ до кв. „Лозенец“,
ул. „Бигла“ на 01.10.2021 г. и при повикване на водача е дал обяснение, че е
издал фискален бон и клиента, който е бил превозен трябвало да му изпрати
фискалния бон, но не могъл да го изпрати и затова е съставил акта.
Свидетелят по акта излага, че проверката е по сигнал на гражданин,
извършена на 15.11.2021 г. и след снемане на обяснения на водача е съставен
от К. акт, а той е бил свидетел.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление от
директора на РД „АА” - гр. София. Приложена е Заповед №РД-08-30/24.02.20
г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Изпратено е съобщение до жалбоподателя за съставения му акт и издадено
НП на 14.12.2021 г., като НП е връчено на 22.12.2021 г.
От така установената фактическа обстановка, въз основа на гласните
доказателства: показанията на свидетелите К. и Д., както и писмените
доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок /видно от
разписката за получен препис от наказателното постановление, същото е
връчено на 22.12.2021 г., а жалбата е подадена на 23.12.2021 г./ и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята
същност е основателна, поради следното:
На първо място съдът намира, че процесното наказателно постановление е
издадено от компетентно длъжностно лице. Този извод се прави, изхождайки
от разпоредба на чл. 92, ал.2 ЗАвП, че „наказателните постановление се
издават от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от определени от него длъжностни лица...”, както и
съобразявайки разпоредба на чл. 57, ал.1, т.1 ЗАНН и представената от
въззиваемата страна, приобщена като писмено доказателство, заповед №РД-
08-30/24.02.20 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, видно от която последният е делегирал правомощието по
издаване на наказателни постановления за установени нарушения на ЗАвП и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, не на поименно
определени, а според заемана длъжност лица, сред които фигурира и
3
„директор на РД”.
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения.
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите страдат от
пороци и са незаконосъобразно издадени. Административно-наказателното
производство е строго формално и се подчинява на строго регламентирани
правила. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН при липса на
свидетели присъствали при установяване на нарушението, или при
невъвъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, същият се съставя в
присъствието на други двама свидетели, което и изрично се отбелязва в акта.
Видно от административно-наказателната преписка е, че АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, който не е бил очевидец на нарушението.
Това би могло да бъде отстранено само при условие, че нарушението се
установява въз основа на официални документи, което не е така в процесния
случай. Неспазването на това задължително изискване съдът, счита, че е
съществено процесуално нарушение, което не би могло да бъде санирано при
условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае до нередовност в акта,
а до нарушение при съставянето му.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН) да е
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Поради което
и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което са издадени актовете,
следва да е налице единство, както между словесното описание на
нарушението, така и между посочените като нарушени законови разпоредби.
Разпоредбата на чл.39, изр.I-во от Наредба №34/1999 г., която се твърди, че
е нарушена предвижда, че „След приключване на превоза, водачът
задължително издава фискална касова бележка за извършената таксиметрова
услуга.”. Като в същото време се твърди като нарушение, че не е издаден
фискален бон на клиента след приключване на курса, като в същото време в
4
акта се твърди, че бил издаден такъв, поради което е налице двусмислие
относно твърдението изложено в АУАН. В конкретния случай е следвало да
се направи проверка на дневния финансов отчет на водача за 01.10.2021 г., за
да се установи налице ли е фискализация на курса и конкретно да се снемат
обяснения от сигналиста, за да се установи кое от двете лица излага истинна
версия по случая. Доколкото е приложена санкционната разпоредба на чл.94,
ал.1 от ЗАвП, която предвижда санкция, за този: „който не издаде документ
за платена превозна цена”, е следвало да се посочи каква е била платената
превозна цена от клиента.
От друга страна при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното
наказателно постановление е нарушена императивната разпоредба на чл.42,
т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е конкретизирано
точното място на извършване на нарушението от жалбоподателя, както и не
са описани обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се единствено, че
нарушението е извършено в гр. София.
Административно-наказващия орган следва да конкретизира извършеното
нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина, което е намерило
израз в императивните норми посочени в ЗАНН, които са задължителни при
издаването на АУАН – чл.42 и наказателно постановление – чл.57, ал.1, за да
очертае рамките на обвинението за съответното нарушение и формата му на
вина и лицето срещу което го повдига. При неяснота за самия
административно-наказващ орган относно това какво е нарушението извън
правомощията на съдът е да подмени неговата воля и посочи същия,
доколкото не би могъл да бъде тълкувател на волята му.
По този начин се нарушава правото жалбоподателя да научи в
извършването на какво именно нарушение е обвинен, че е извършил. Това
нарушение е съществено, тъй като нарушава правото му на защита.
Наложеното административно наказание от административно-наказващият
орган около средния размер, доколкото размера на глобата предвиден в
санкционната разпоредба на чл.94, ал.1 от ЗАвП е от 500 лв. до 1000 лв., не е
съобразено с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, а именно при
определянето му да бъдат обсъдени тежестта на нарушението, подбудите за
извършването му и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на жалбоподателя.
5
Като по този начин административно-наказващият орган не е изпълнил
своите задължения за всестранно и пълно разглеждане на преписката,
съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН и по този начин е станал причина за
постановяване на един незаконосъобразен краен акт и е избегната
възможността за саниране на нередовностите в съставеният АУАН, съгласно
чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Като и по същество не се установи така визираното в АУАН и НП
нарушение на чл.39 от Наредба №34/1999 г., поради следното:
Вмененото на жалбоподателя нарушение, особено на плоскостта на начина
на установяването на самото нарушение и квалификацията на същото, преди
всичко доколкото не са били посочени основни факти, нито в съдържанието
на акта, нито в това на наказателното постановление, с оглед изложеното в
сигнала на ползващия таксиметровата услуга, по който е била извършена
проверката не дава основание нарушението, вменено на жалбоподателя, да се
приеме за установено, при това по несъмнен и категоричен начин. Като не е
установено какъв е конкретния маршрут, по който клиента е пътувал, тъй като
такъв не се сочи в сигнала, а именно номера до който е бил нает
таксиметровия автомобил от клиента на ул. „Бигла“ в кв. „Лозенец“ в гр.
София. Като по административно-наказателната преписка липсват данни за
извършена проверка относно изложеното в сигнала, че автомобила е с
неработещ ЕТАФП и без да е имало табела с името на водача в таксиметровия
автомобил.
Като в случая предприетите от контролните органи действия не отразяват
изложеното в съдържанието на сигнала както и не е била извършена надлежна
проверка от данъчните органи по твърденията, касаещи нарушения на
данъчното законодателство, изложени от сигналиста, а след това и вместо да
реализират оплакванията в съответствие с контролните си правомощия са
санкционирали жалбоподателя за нарушение, което не се установява по
несъмнен начин, а и в административнонаказателно производство, в което са
били допуснати и съществени процесуални нарушения.
С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН като незаконосъобразно
следва да бъде отменено на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
Не се претендират разноски от жалбоподател до приключване на делото в
6
първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0003136/10.12.2021 г. на
директор на РД „АА” - гр. София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7