№ 1954
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110202117 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-16/25.01.2022 г., постановено от Зам.-
Председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на „СТАРКОМ
ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК: ********* административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева на основание чл.221, ал.8,
т.2, предложение първо от ЗППЦК за извършено нарушение по чл.115, ал.8,
изр. 1, хип.1 вр. чл.118, ал.2, т.4 от ЗППЦКн.
Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено нарушение и се
релевират твърдения за допуснати СПН. Иска се отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се
представлява от процесуален представител, който да инвокира допълнителни
съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно
призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който
инвокира доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната
въззивна жалба. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
1
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Дружеството „СТАРКОМ ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК: ********* е емитент
на ценни книжа, вписан под № РГ-05-1549 в регистъра на публичните
дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за
Комисията за финансов надзор.
Установява се, че е извършена в КФН на място проверка по документи на
дружеството „СТАРКОМ ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК: ********* в качеството
му на акционер с над 5% участие в капитала на публично дружество
„Еврохолд България“ АД. Чрез единната система на КФН за предоставяне на
информация по електронен път - е-Register, с вх. № 10-05-2987/29.05.2021 г.
„Еврохолд България“ АД представило в КФН покана за свикване на редовно
годишно общо събрание на акционерите (РГОСА) на 30.06.2021 г., съответно
на 16.07.2021 г., при условията на чл. 115, ал. 14 от ЗППЦК.
С писмо вх. № РГ-05-1549-16/16.06.2021 г. в КФН бил представен списък
по смисъла на чл. 223а от ТЗ, с който били представени въпроси и
предложения за решения по тях от акционера „СТАРКОМ ХОЛДИНГ“ АД ,
с цел включването им в дневния ред на РГОСА на публичното дружество
„Еврохолд България“ АД. В тази връзка поканата била актуализирана от
публичното дружество по реда на чл. 115, ал. 8, изречение второ вр. чл.100т,
ал.3 от ЗППЦК и представена обществеността посредством специализираната
информационна медия – www.x3news.bg на 16.06.2021 г. След извършена
справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица в
нестопанска цел по партидата на „Еврохолд България“ АД било установено,
че на основание чл. 118, ал. 2, т. 4 от ЗППЦК във вр. с чл. 223а от ТЗ, на
09.06.2021 г., в законоустановения срок по чл. 223а, ал. 2 от ТЗ, било
подадено искане от „СТАРКОМ ХОЛДИНГ“ АД (акционер, притежаващ
над 5 % от капитала на „Еврохолд България“ АД за включване на въпроси и
предложения за решения в дневния ред на РГОСА, насрочено за 30.06.2021 г.
По партидата на „Еврохолд България“ АД в ТРРЮРНЦ било обявено
вписване на така направеното искане на 15.06.2021 г. Проверяващите органи
приели, че в случая задължението, предвидено в чл. 115, ал. 8, изречение
първо, хипотеза първа от ЗППЦК, не е изпълнено от страна на „СТАРКОМ
ХОЛДИНГ“ АД, в качеството му на акционер в „Еврохолд България“ АД,
който е упражнил правото си да включи точки в дневния ред на РГОСА, тъй
като на КФН не са представени писмените материали по чл. 223а, ал. 4 от ТЗ,
във връзка с включените от акционера точки в дневния ред на РГОСА, в срок
2
до 16.06.2021г. (следващия работен ден след обявяването на въпросите в
ТРРЮЛНЦ). Предвид включените въпроси и предложенията за решения,
същите кореспондират с изискванията на чл.237, ал.3 ТЗ. В случая искането
от акционера било представено на КФН, без да бъдат приложени
необходимите писмени материали към въпросите от дневния ред, а именно -
декларация по чл.237, ал.3 ТЗ за предложения за избор нов член на Надзорния
съвет на публичното дружество, подадена към момента на изготвяне на
поканата за общото събрание, т.е. преди акционерите да гласуват съответният
нов член на съвет, с цел същите да са предварително запознати с всички
обстоятелства по съответната кандидатура, за могат да формират волята си
при избора си. Декларация за кандидат не е била представена в срок за
изборната длъжност с предложение за заемане на член на Надзорния съвет на
„Еврохолд България“ АД. На 31.08.2021 г. е съставен АУАН № Р- 06-
771/31.08.2021 за нарушение на чл.115, ал.8, изр.1, хип.1 вр. чл.118, ал.2, т.4
от ЗППЦК. Въз основа на АУАН на 23.07.2021 г. е постановено оспореното
НП
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от
показанията на свидетеля К.Б.Д. – актосъставител при съставянето на
АУАН и установяване на нарушението, които съдът кредитира изцяло,
като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената
фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. Съдът намира, че показанията на свидетеля Д. като
служител и длъжностно лице на КФН кореспондират на писмените
доказателства по делото и са свързани с изясняването на фактическата
обстановка по случая, която се установява, не само въз основана показанията
й, но и въз основа на цялостната писмена документация по случая, от която
съдът изведе настоящата фактическа обстановка, описана по-горе в мотивите
на решението. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
предпоставени от обективни, но и от субективни фактори.
Съгласно показанията на свидетеля В.П.Х., същата е присъствала на
проведеното ОС на „Еврохолд България“ АД на 30.06.2021 г., като при
обсъждане на избор на нов член на Надзорния съвет на посоченото публично
дружество не са били установени проблеми или нередности. Свидетелят Х.
посочва, че били представени набор от документи за предложения изборен
член на Надзорния съвет на „Еврохолд България“ АД. Свидетелят Посочва,
че е имало в тях и процесната декларация по чл.237 ТЗ, съдържаща
информация дали лицето е участвало в други дружества като неотговорен
съдружник, дали притежава повече от 25% в други дружества и дали участва
в управителните органи на други дружества.
3
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Т.е. като
инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по
чл.34 ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите
пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта
за установяване на административно нарушение, по идентичен начин –
описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под
съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя
чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне
на обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че дружеството-жалбоподател е осъществил от обективна
страна състава на нарушението по чл. чл. 115, ал. 8, изречение първо,
хипотеза първа, вр. с чл. 118, ал. 2, т. 4 от Закона за публичното предлагане на
ценни книжа. То не е изпълнило задължението си в качеството си на акционер
в „Еврохолд България“ АД, който е упражнил правото си да включи точки в
дневния ред на РГОСА, да представи на КФН всички писмени материали
по чл. 223а, ал. 4 от ТЗ във връзка с включените от акционера точки в дневния
ред на РГОСА, в срок до 16.06.2021г. (следващия работен ден след
обявяването на въпросите в ТРРЮЛНЦ). Липсвала е процесната декларация
по чл.237, ал.3 ТЗ за предложения за избор нов член на Надзорния съвет на
публичното дружество, подадена към момента на изготвяне на поканата за
общото събрание, т.е. преди акционерите да гласуват съответният нов член на
съвет, с цел същите да са предварително запознати с всички обстоятелства по
съответната кандидатура, за могат да формират волята си при избора си.
Декларация за кандидат не е била представена в срок, независимо, че такава
се посочва да е била налична според показанията на свидетеля Х. за изборната
длъжност с предложение за заемане на член на Надзорния съвет на „Еврохолд
България“ АД. Съдът намира, че показанията на свидетеля Х. не доказват, че
въпросната декларация е била представена преди избора, а не в деня на
избора, за да може да бъде взето информирано решение преди избора на член
на НС на публичното дружество. Процесната информация е била необходима
преди самото гласуване. Визираната декларация по чл.237, ал.3 от ТЗ се явява
част от необходимите писмени материали към въпросите на дневния ред на
общото събрание на публичното дружество. При липса на законосъобразни
действия, задълженото лице е нарушило посочената норма, поради което на
същото правилно е наложена имуществена санкция. Отговорността, която
4
законът възлага на юридическите лица по реда на чл. 221, ал. 8, т. 2 от
ЗППЦК, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е обективна и безвиновна. Тя е
проява на засилена превенция на държавата срещу определени нарушения и
за да бъде ангажирана, е достатъчно само обективно да бъде констатирано
неизпълнение на законови задължения от страна на юридическото лице.
Съдът приема, че извършеното административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния
случай се касае за формално нарушение, за което законът не изисква
настъпването на някакви вредни последици. При това положение, наложеното
наказание ще изпълни предвидената в закона генерална и специална
превенция.
В чл. 221, ал. 8, т. 2 от ЗППЦК е предвидена имуществена санкция от
2000 до 5000 лв. Настоящата инстанция споделя мотивите на наказващия
орган по отношение на размера на санкцията 2 000 лв., поради факта, че я е
наложил в минимален размер и съдът приема същата за правилно определена.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление.
Същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно -
законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и процесуалните правила.
Подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивният жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу нея административено – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да
понесе разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от
съда в пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема
5
на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-16/25.01.2022 г.,
постановено от Зам.-Председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор
на инвестиционната дейност“, с което на основание чл.53 от ЗАНН е
наложено на „СТАРКОМ ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК: *********
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева
на основание чл.221, ал.8, т.2, предложение първо от ЗППЦК за извършено
нарушение по чл.115, ал.8, изр. 1, хип.1 вр. чл.118, ал.2, т.4 от ЗППЦКн.
ОСЪЖДА въззивникът „СТАРКОМ ХОЛДИНГ“ АД да заплати на
въззиваемата страна Комисия за финансов надзор чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. Будапеща № 16 на основание чл.143, ал.3
от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за
дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6