АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 712 /
21.9.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на
двадесети август през две хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ :
Г. ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Петров адм. дело № 339 по описа
на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.
211 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
2. Образувано по жалба, предявена от
Л.М.Л., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 8121К-258 от 16.01.2020г., на
Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 ; чл.
197, ал. 1, т. 6 ; чл. 203, ал. 1, т. 13 ; чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1
от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното правоотношение с МВР на инспектор Л.М.Л. – полицейски инспектор V
степен „Териториална полиция“ в група „Охранителна полиция“ при Районно
управление Септември в Областна дирекция на МВР, Пазарджик, считано от датата
на връчване на заповедта.
Жалбоподателят счита оспорената
заповед за постановена при съществено нарушение на материалния закон и
производствените правила.
Възразява се, че Л. не е извършил деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
Твърди се, че на 25.01.2019 г., Л.
не е удрял по входната врата на къща, намираща се в гр. Белово, ул. Христо
Ботев №57, и съответно не е счупил стъклото на вратата. Според жалбоподателя,
първият човек, който е реагирал на удрянето по вратата, е Л.М., като тя е
забелязала Л. да се намира в двора на къщата, но не е видяла той да удря по
вратата, нито да извършва каквито и да е било агресивни действия. Двамата се
провели спокоен разговор и жалбоподателя доброволно е напуснал двора на къщата.
Поддържа се, че липсват каквито и да
е било доказателства с действията си Л. да е засегнал обществено мнение за службите
на МВР, като нито М.Г., нито Л.М. заявяват, че са загубили доверие в
полицейските служители, каквито необосновани изводи според жалбоподателя са
направени в процесната заповед. Не се доказва по никакъв начин и негативните
емоции, които двете жени са преживели, да са предизвикани от доверителя ми.
Поддържа се също така, че на
25.01.2019 г. около 01:30 часа, Л. не е бил на работа, поради което няма как да
е нарушил служебните си задължения и правилата, установени в Етичния
кодекс за поведение на служителите на МВР. В тази насока се твърди, че Л.Л. е
действал с мисълта, че в къщата се извършва закононарушение, но след
установяването на липсата на такова, доброволно е напуснал двора на къщата.
Относно нарушенията на задължението
по т. 19 и т. 35 от Етичния кодекс се възразява, че в противоречие с
изискванията на чл. 210, ал.
1 от ЗМВР, мотивите на наказващия орган са неясни и твърде общи, не е
конкретизирано с кои точно действия жалбоподателя е уронил престижа на МВР или
е нарушил правото на личен и семеен живот, неприкосновеността на жилището и
тайната на кореспонденцията на гражданите.
Възразява се, че наказващия орган
погрешно е анализирал тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, както и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата, с което е
стигнал до неправилен извод относно извършеното нарушение и съответно
наложеното наказание. В този смисъл се заявява, че Л. е действал в
условията на случайно деяние (т.е. със съзнание, че действа за предотвратяване
на евентуално престъпление), защото не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, както и че за целия период на служба нему са
наложени само две наказания „писмено предупреждение“ за леки нарушения на
служебната дисциплина, последното от които преди 8 години, а е бил многократно
награждаван за постигнати високи резултати и съществен принос при изпълнение на
служебните си задължения.
Счита се също така, че министърът на
вътрешните работи е трябвало да изложи свои съображения, защо в несъответствие
с предложенията на дисциплинарната комисия, налага значително по-тежкото по вид
и последици дисциплинарно наказание.
Според жалбоподателя, двадесет и четири
часовият срок определен в Покана № 8121р-21981 от 13.12.2019 г. е недостатъчен за упражняване в пълен обем на
правото на защита, като в случая това е сторено
за да бъде Л. максимално затруднен да се запознае в цялост със
становището и да даде задълбочени сведения за събитието, с което е нарушено
правото му на защита.
Иска се процесната заповед да бъде
отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.
3. Министъра
на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Катя
Райкова е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат
се изцяло фактическите констатации и правните изводи обективирани в оспорената
заповед.
В представените по делото писмени
бележки се поддържа, че при издаването на атакуваната заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, като са
описани последователно предприетите действия в производството по осъществяване
на дисциплинарната отговорност на Л..
Според ответника, обжалваната
заповед е издадена в съответствие с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като подробно в нея
е описана фактическата обстановка, доказателствата, които са събрани от
дисциплинарно наказващия орган, нарушените разпоредби, правното основание за
издаване на акта. Наказващият орган е изследвал формата на вината и се е
мотивирал защо приема, че деянието е умишлено, коментирал е настъпилите от
деянието вредни последици, преценено е и цялостното поведение на Л.Л..
Сочи се, че дисциплинарното
наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. На основание чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи в
качеството на дисциплинарно наказващ орган е установил извършеното нарушение от
Л.М.Л., видно от положените резолюции, подпис и печат на обобщената справка и становището.
Спазен е и двугодишния срок за налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“.
Счита се, че с действията си Л. е
извършил нарушения, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, а именно т.13, б. „а“, т. 15, т. 19 и т. 35 от Етичния кодекс.
С поведението на Л. е уронил
престижа на МВР, като е създал впечатление, че органите на МВР си позволяват да
нарушават законите на страната, разчитайки, че служебното им положение, ще
предостави възможност да не носят отговорност за неправомерното си положение.
Иска се жалбата да бъде оставена без
уважение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което
се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
5. С Молба вх. № 812102-149 от 25.01.2019г.(л.323), адресирана до Началника на РУ
Септември при ОДМВР, Пазарджик, М.Н.Г.от гр. Белово, ул. „Христо Ботев“, № 57 е
заявила, че на същата дата, около 01:30ч. е чула силен шум, позвънила е на
жената с която живеят в къщата и се е обадила на тел. 112. След пристигане на
полицаите, е слязла в двора и е видяла, че прозореца на входната врата е
счупен.
Със Заповед № 340з-23 от 25.01.2019г. на Началник РУ
Септември е наредено, поименно определена комисия да извърши проверка по
сигнала.
В хода на проверката са събрани обяснения, дадени
непосредствено след инцидента на 25.01.2019г., както следва :
- От Людмила Димитрова М.(л.347), която е заявила, че на
25.01.2019г., около 01:30часа е чула силно тропане по вратата на къщата,
излязла и видяла мъж с полицейска униформа и с пистолет на кръста, който казал,
че е Л.Л. и гони телефонни измамници, както и че е прескочил през оградата,
защото вратите са били заключени. Според М., този човек лъхал силно на алкохол.
Тя влязла в разговор с него и той не бил агресивен. Казал, че е роден тука и че
тук е Септември. М. му казала, че се
намира в Белово и след това се обадила на дъщеря си, която Л. казал, че
познава. След малко пристигнали полицаи. Тогава М. видяла, че стъклото на
входната врата е счупено;
- От М.Н.Г.(л.350), която е заявила, че на
25.01.2019г., около 01:30часа, чула силни удари по входната врата на къщата, след
около десет минути, чула звук от счупено стъкло. Уплашила се много и се обадила
на жената с която съжителства в същата къща. Тя я посъветвала да се обади на
телефон 112. Около 01:40 се обадила на тел. 112 и след това изляза на двора.
Полицейската кола била пристигнала. Генова сочи, че „…. въпросното лице не съм го видяла, то вече беше излезло от двора ….“
;
- От А.Б.Д.(л.354), на длъжност старши полицай, който
заявява, че по сигнал на началник група „Охранителна полиция“ РУ Септември е
посетил мястото на инцидента. Там инспектор Л.Л. заявил, че преследвал
лица, които се опитвали да откраднат джипа му, който се намирал пред къщата му
в село Варвара. Заявил пред служителите, че след като преследвал автомобила на
тези лица с личния си автомобил, стигнал до гр. Белово където едно от лицата
слязло от автомобила и побягнало пеша към къщата където станал инцидента. Л.
спрял до къщата и тръгнал по него но го изгубил. Заявил, че като влязъл в двора
на къщата, започнал да тропа по прозорците на къщата, като в един момент се
счупило стъкло на входна врата, но не направил опит да влезе вътре. След като
се качил в патрулният автомобил, инсп. Д.помолил Л. да предаде служебното
оръжие, което същият сторил незабавно без възражения. По време на пътя Л.
попитал дали знаят М.Б.какъв автомобил кара, а колегата на Д.му заявил, че кара
Ауди А6 сив на цвят. В допълнение, Д.е заявил, че за времето от 00:25часа до
01:50часа се намирали в с. Симеоновец (т.е. в съседство със с. Варвара) и не са
засичали, през този период да е преминавал автомобил с висока скорост, нито пък
собствения на Л. лек автомобил „Фолксваген“ ;
- От Х.Г.С.(л.356), на длъжност мл. автоконтрольор,
който на 24.01.2019г./25.01.2019г. е бил в съвместен патрул със старши полицай
Александър Д.и също е посетил мястото на инцидента. Фактите и обстоятелствата,
които са посочени от Славов са идентични с тези заявени от Димов. Славов също е
заявил, че в с. Симеоновец не са засичали движение на автомобил с висока
скорост или пък собствения на Л. лек автомобил „Фолксваген“ ;
- От Емил Радомиров К.(л.358), на длъжност ст. полицай РУ
Септември, който е заявил, че на 24.01.2019 г. от 19:00 ч., до 07:00 ч. на
25.01.2019 г., заедно с мл. инспектор Д.К., са били назначени в наряд, като
автопатрул обслужващ участък гр. Белово. Около 01.00 ч. до и 01.20 ч. при
извършване на обход съгласно утвърден часови график са видели лек автомобил
„Фолксваген голф“ с рег. № РА8585АС,
който е бил паркиран на ул. „Христо Ботев“ № 57 в гр. Белово. К. е разпознал,
че автомобила е на колегата му Л.Л., който в този момент стоял на шофьорското
място в автомобила. Л. бил ясно разпознат, тъй като светлината от телефона
който е разглеждал е осветявала лицето му. Според К., Л. не е забелязал
патрулния автомобил и не е реагирал по никакъв начин при неговото преминаване.
Около 01:40 ч. К. и К. са получили сигнал от оперативния дежурен при РУ гр.
Септември, че в двора на къщата на адрес гр. Белово, ул. „Христо Ботев“ №57 има
непознато лице, което е въоръжено, а в допълнение им казал, че има счупено
стъкло на входна врата. При пристигане на място са установили, че това е инсп.
Л.Л., който казал: „…дребни измамници…“.
Според К., Л. е бил във видимо нетрезво състояние и му лъхал на алкохол. След
обход и оглед в двора на къщата, установили, че е счупено стъклото на един от
двата входа (задния) на къщата, в която живее М.Г.. И двете жени били шокирани
от случилото се и се питали какво прави този мъж с пистолет в двора им.
При разговора с Л., той заявил, че преследвал два автомобила
- Ауди и Шкода, в които са пътували измамниците. Единият от тях влязъл в двора
на къщата, при което той го последвал, а автомобила продължил пътя си. К. и К.
останали на место и изчакали да пристигнат колегите им Д.и Славов ;
- От Д.К.К., на длъжност старши полицай в РУ Септември,
който е заявил идентични факти и обстоятелства, с тези посочени от Е.К.с който
са били в съвместен наряд по време на инцидента. Според К., На 24.01.2019 г. е
бил на работа от 19.00 ч. до 07.00 ч. съвместно с инсп. К.. Около 01:00 ч. до и
01:20 ч. при извършване на обход съгласно утвърден часови график са видели лек
автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №
РА8585АС, който е бил спрян на ул. „Христо Ботев“ № 57 в гр. Белово. За този
автомобил знаели, че е на колегата им Л.Л.. Преминавайки покрай
автомобила, видели, че Л. седи вътре на
шофьорската седалка и разглежда нещо на мобилния си телефон, като от светлината
на телефона ясно се виждало, че е той. К. и К. минали на два пъти покрай
автомобила на Л., но той не ги забелязал и не реагирал по никакъв начин. След
второто минаване покрай автомобила, инспектор К. се е опитал да се свърже с Л.,
но не успял, тъй като телефонът му звънял, но той не отговорил. Около 01:40 ч.
са получили сигнал от оперативния дежурен при РУ гр. Септември, че в двора на
къщата на адрес гр. Белово, ул. „Христо Ботев“ № 57 има непознато лице, което е
въоръжено, а в допълнение им казал, че има счупено стъкло на входна врата. При
пристигане на място са установили, че там е инсп. Л.Л., като на въпроса: „… Какво става?...“, отговорил: „…Гоним измамници, знаете как е…“.
Същият бил облечен в полицейска униформа (панталон, пуловер, кубинки които не
са били завързани и служебно оръжие). От проведения разговор с него установили,
че лъха на алкохол. К. му казал да си завърже кубинките за да не се спъне, а Л.
отговорил, че след като му се обадили набързо се облякъл и веднага тръгнал, без
да обясни кой точно му се е обадил. При проведения разговор, Л. заявил, че са
преследвали два автомобила с марка „Ауди“ и „Шкода“ в които са пътували
измамниците. Единият от тях влязъл в двора на къщата, при което той го
последвал, а автомобила продължил. На място се намирала Л.М., която живее на
посоченият адрес, като същата обяснила, че докато спяла чула тропане по
входната врата на къщата и когато станала да види какво става е видяла лицето
представило се за полицейски служител Л.Л., който казал, че гони измамници. При
обхода на двора, забелязали счупено стъкло на задния вход на къщата, където
живее М.Г., която е роднина на Л.М.. Малко след пристигането на служителите на
адреса пристигнала и дъщерята на Л.М., Е. М. която била полицейски служител в
РУ гр. Септември. Тя също попитала Л. какво прави там, като той отговорил: „…. Даваме секрети знаеш как е ….“.
Малко след това пристигнали и колегите им Славов и Д.;
- От Е. Здравкова М.(л.367), на длъжност Началник Сектор
„Разследване“ при РУ Септември, която е заявила, че на 25.01.2019год. в 01:35
ч. се обадила майка ѝ Людмила Димитрова М. и казала, че в
двора на дома където живее, на ул. „Христо Ботев“ №57 в гр. Белово има въоръжен
човек, който тропа по вратата на къщата. Била много уплашена и поискала да се
обади на колегите за да поиска съдействие от полицията. Е. М. чула викове и
въпроси: „…Какво правиш тук, тук никой не
живее, защо тропаш…“. Тя казала на майка си да затвори и от личния си
телефон се обадила в Оперативна дежурна част при РУ Септември, като помолила да
се изпрати спешно на горепосочения адрес патрулен екип, който да съдейства на
майка ѝ, тъй като в двора на имота има
човек с оръжие, който тропа по вратата. Дежурният Б. казал, че веднага ще
изпрати екипа от Участък Белово. След това в 01:37 ч. отново се обадила на
майка си, която била все още много уплашена и казала, че този човек се
представил с името Л.Л. и казал, че е полицай и че познава Е. М.. Тя се опитала
да успокои майка, като и казала, че Л. действително е полицай и че се познават,
но нямала представа какво прави там. Затворила телефона и тръгнала веднага с
личния си автомобил към дома на майка си, който се намирал на около 250 - 300
метра от собствения ѝ адрес. Пътуването отнело около
минута. При пристигането, в двора заварила майка си, колегите ѝ Емил К., Д.К. и Л.Л.. Попитала ги
какво се случва. Обърнала се към Л. и го попитала какво прави в дома на майка ѝ по това време. Той ѝ отговорил, че бил на секретен пост
и преследвал телефонни измамници, които избягали. Попитал я дали си спомня за
някакъв случай от преди години, по който са работили в районното управление,
свързан с телефонни измами. Говорел притеснено, но сериозно и по начин, който
за момент дори я накарал да се замисли, възможно ли е това. Докато разговаряли, Е. М. огледала Л.. Направило ѝ впечатление, че бил облечен с
полицейска униформа - кубинки, панталон и тъмна спортна блуза. Блузата ѝ заприличала на плетените пуловери,
които са част от полицейските униформи, но не била сигурна. Не си спомня дали
имал пагони на раменете. Панталона му бил кален. На кръста му имало колан с
пистолет. Видяла също така, че точно пред къщата, на кръстовището на улиците
„Христо Ботев“ и „Балабаница“, е паркиран личния автомобил на Л., марка
„Фолксваген голф“, тъмно син на цвят. Познавала го добре, тъй като той идвал с
него на работа. Обърнала се към колегите си от патрула и ги попитала дали това,
което Л. ѝ обяснява, е вярно. И двамата
повдигнали озадачено раменете си, при което ѝ стана ясно, че Л. лъже. Попитала го
още веднъж, какво прави тук и той ѝ повторил същото. Къщата, в която
живеела майка ѝ била двуетажна. Майка ѝ обитавала приземния и първия етаж,
към които води вход, разположен на северната и стена от към ул. „Христо Ботев“.
На южната стена на къщата имало друг вход, който води до третия етаж, на който
живеела братовчедка ѝ М.Г.. Двора е общ с две входни врати от към улиците „Христо
Ботев“ и „Балабаница“. Майка ѝ обяснила, че е била събудена от шум
и тропане по задната част на къщата. По същото време и е позвънила братовчедка ѝ, като казала, че чува шумове и тропане по
нейната врата. Майка ѝ е излязла, заобиколила е къщата и е
отишла в задната част на двора, където пред вратата е заварила Л.. Попитала го
какво прави там, а той и казал, че си е вкъщи. Тя му казала, че той не живее
тук и че това не е негова къща. Л. ***?
…“, а тя му казала, че е в Белово. Тогава звъннала на Е. М., като при първото обаждане,
явно чувайки името ѝ, Л. е разбрал с кой разговаря, а по
време на втория разговор, чула успоредно с гласа на майка си и мъжки глас,
който казал: „…Ели, спокойно, Л. съм…“ и още тогава тя го разпознала. Л. обяснил
на майка ѝ, че не трябва да се притеснява,
защото бил полицай, че се познава с дъщеря ѝ, че имал и пистолет. Майка ѝ отрекла Л. да е бил агресивен или
да е вадил пистолета от кобура. Незнаела как е влязъл в двора, тъй
като и двете врати били заключени. М. отишла в задната част на двора и видяла
счупено стъкло на входната врата на къщата. Стъклото било двойно, вградено в
дограмата, като само външното било счупено. Вътрешното било здраво. При
разговор с дежурния Б., той казал, че не
му е известно да има такъв секретен пост по това време. След малко пристигнал
вторият патрул от колегите ѝ Д.и Славов. След тръгването на колегите ѝ заедно с Л. за участъка, тя огледала автомобила на Л., който
останал на място, като ѝ направило впечатление, че предната му
броня била кална, а между отворите по решетката имало трева.
От страна на Л.Л. е била депозирана Докладна записка №
340р-1531 от 25.01.2019г., в която е заявил следното : На 25.01.2019 г., около
01:30 ч. излязъл на терасата на къщата в която живеел в с. Варвара, ул. „23-та“
№ 15, за да пуши тъй като сънят му бил нестабилен. Две три минути след като излязъл чул, че откъм
училището се приближава лек автомобил, като Л. се озадачил и решил да погледне
какво става на улицата. Отворил пътната врата и забелязал до собствения му джип
„Нисан Терано“, паркиран на около 15 метра от входната врата, да се движи
някаква сянка и след като преценил, че това е човек извикал силно. В следващият
момент лицето побягнало посока училището от където се чувало, че работи
автомобила. Той тръгнал веднага след него, но тъй като бил с чехли се върнал
обул си ботите, взел колана със служебното оръжие от гардероба в коридора и
излязъл на улицата. Веднага се качил на личния си автомобил „Фолксваген голф“ и
последвал въпросният автомобил. В докладната записка инспектор Л. подробно описва
маршрута от където е минал автомобилът който е преследвал, според него модел
„Ауди А6“. Заявява, че е минал през с. Симеоновец, след което продължили по
главен рът І-8 и продължили към гр. Белово. Скоростта с която се движили била
между 140 и 160 км. В гр. Белово загубил автомобила и обиколил главната улица.
На около 500-600 м. от сградата на Участък полиция гр. Белово посока „Юндола“
видял лице облечено в тъмни дрехи и шапка което стояло на кръстовището. Като
видяло автомобила лицето побягнало, Л. продължил след него с автомобила и след
като го настигнал спрял автомобила, като в това време лицето се покатерило и
скочило в двора на една къща. Там се чуло силен шум. И трясък и след това
всичко утихнало. Опитал се да последва лицето, но не могъл толкова бързо да
влезе в имота. От къщата се светнали лампи и излязла жена на видима възраст
55-60 год. Л. се представил и обяснил какво се случва. Жената заявила, че е
майка на колежката му Е. М. и след като позвънила по телефона, той също се бил
чул с нея и я успокоил. След като се прибрал в къщи Л. установил, че на
шофьорската врата на джипа „Нисан“ ключалката е разбита.
Съставен е Протокол рег. № 340р-1522 от 25.01.2019г.(л.319) на четиричленната комисия от
служители на РУ Септември, в който е удостоверено, че на същата дата в 09:50ч.
е била дадена възможност Л.Л. да даде проба за алкохол с „Алкотест Дрегер
7410+“, като той е отказал да бъде изпробван. Даденото от Л. обяснение на
отказа да бъде проверен за наличие на алкохол е, че бил във влошено
здравословно състояние в този момент – заболяване на сърдечно съдовата система
; вирусен грип ; усложнение на бронхите на белия дроб и недостиг на въздух.
Извършената на Л. проба за употреба на наркотични вещества била отрицателна.
Относно извършената проверка по сигнала на М.Н.Г., от
назначената за това комисия е съставен Доклад рег. № 340р-5001 от 25.03.2019г.(л.329), в който са описани събраните
сведения от участвалите и присъствалите на инцидента лица, така както бяха
посочени в предходното изложение. Удостоверено в доклада е още, че на
25.01.2019 г. около 01:35 ч. на Единен европейски номер 112 е получен сигнал от
телефонен номер **********, като лицето се е представило за М.Г. от гр. Белово,
ул. „Христо Ботев“ №57. Същата плачеща и видимо притеснена и уплашена, заявила
на оператора : „…. Може ли да ме свържете
с полицията в Белово …… Един човек
долу тропа на вратата, счупи стъклото. Не знам кой …… Ние сме сами две жени …… Аз се заключих в стаята …. Аз
тъкмо се прибрах от работа и съм задрямала и не знам какво става направо….“.
На следващия ден е бил депозиран и писмения сигнал на Генова.
В Дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в
ОДЧ е направен запис(л.370), че около 01:37 ч. М.Г. от гр. Белово, ул. „Христо
Ботев" № 57, е подала сигнал за непознат мъж пред дома ѝ.
За инцидента е била съставена Докладна записка peг. №
340р-1521 от 25.01.2019 г. от мл. инспектор Д.К..
Назначената за проверка на сигнала комисия е посетила адреса
на М.Г. в гр. Белово, ул. „Христо Ботев“ № 57. На място е изготвен констативен
протокол в който е описано следното : „…
Счупено предно стъкло от стъклопакет с размери 77см. височина на 28 см.
широчина, което е част от ляво крило на двукрила входна метална врата с
размери, височина 212 см. на 77 см. широчина, намираща се от югоизточната
страна на имота. Същата е на разстояние 8 м. северно от ул. „Христо Ботев“ гр.
Белово. На земята от към страната на двора се видяха счупени парчета от
стъклото. Вътрешното стъкло от стъклопакета не е засегнато…“(л.381). Изготвен е и съответно е приложен
фотоалбум(л.383).
В Доклада е посочено, че при проверката е констатирано, че
инспектор Л.Л. по време на инцидента е бил редовна смяна и по същото време не е
бил служебно ангажиран. Никой и по никакъв начин не го е търсил във връзка с
изпълнение на служебни задължения. Същият е бил на служба съгласно утвърден
график рег.№ 340р 983 от 17.01.2019г.(л.391), а именно от 08.30 до 17.30 ч. на
24.01.2019 г. и на 25.01.2019 г.
С оглед странното поведение на инсп. Л.Л. е изготвена
докладна записка от комисията peг. № 340р-2443 от 07.02.2019г.(л.350) с предложение за изготвяне на
проект на заявка до Директора на института по психология на МВР за провеждане
на психологично консултиране на инспектор Л.М.Л. и изготвяне на становище за
психологическата годност на същият да изпълнява служебните си задължения като
държавен служител в МВР.
Въз основа на описаните данни, комисията по проверка на
сигнала е формирала предложение до министъра на вътрешните работи, да приеме
сигнала за основателен с оглед
събрани достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2,
т. 4 от ЗМВР, квалифицирано като деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата по
смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР от страна на държавния служител
инспектор Л.М.Л. - полицейски инспектор „Териториална полиция“ в група „ОП“ при
РУ гр. Септември. Според комисията, извършеното от Л. деяние представлява тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР,
като материално правно основание за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и съответно за прекратяване на служебното правоотношение.
6. С оглед наличие на данни за
евентуално извършено престъпление от общ характер по чл. 216, ал. 1 от НК и чл.
170, ал. 1 във връзка с чл. 18 от НК от страна на инспектор Л.М.Л. полицейски
инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ гр. Септември и на основание
чл.25 от Правилата за организацията на работата в МВР с предложенията и
сигналите, са отделени материали от извършената проверка и са изпратени в
Районна прокуратура гр. Пазарджик.
С Постановление № 539/2019 от 15.04.2019г. на Районна прокуратура Пазарджик(л.247) е отказано
да се образува досъдебно производство за извършено от Л. престъпление от общ
характер.
7. Със Заповед № 8121К-10183 от
14.06.2019г. на Министъра на вътрешните работи(л.75), на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор Л.М.Л. и е
определен дисциплинарно разследващ орган, който да проведе дисциплинарното
производство. Тя е връчена на Л. на 05.08.2019г., според съставена разписка за
това. Заповедта е изменена със Заповед № 8121К-11091 от 10.07.2019г. на Министъра
на вътрешните работи, като първоначално определените за председател и член на
дисциплинарно разследващия орган – комисар Дончев и служител Йорданова, са
заменени съответно с главен инспектор Ненко Годжевъргов и младши експерт Петя Попова. Тази заповед също
е връчена на Л. на 05.08.2019г., според приложената по делото Покана №
312р-14573 от 01.08.2019г.(л.217), като нему
е указано, че може да даде писмени обяснения (възражения) по повод образуваното
производство.
8. Жалбоподателя се ползвал от тази
възможност и е представил Сведение вх. № 1818р-20996 от 09.08.2019г.(л.219) в което е
заявил, че е тръгнал след лица който взломили ключалката на предна лява врата
на собствения му джип „Нисан Терано“, който бил паркиран пред имота му в село
Варвара, ул. „23-та“, №15. Същите вече били извършили престъпление от общ
характер. Не е влизал в дом в град Белово, без изричното съгласие, разрешение и
покана от страна на собствениците и обитателите. След като неизвестното лице
прескочило оградата на къщата в град Белово, вътре настанала суматоха - чул се
шум от счупване на стъкла, след това шум от преодоляване на някакви
препятствия. След като се обадил женски глас от къщата, Л. обяснил какво се
случва и тогава от къщата излязла непозната за него жена, попитала какво става,
той пак обяснил, че в нейният двор е влязъл правонарушител. Тя се успокоила,
след изрична и доброволна покана от нейна страна, Л. влезнал в двора на имота.
В сведението Л. изрично заявява, че „…Не съм бил с полицейска униформа, бях
облечен с черен ватиран анцуг, черна памучна блуза,стари кафяви туристически
обувки „Соломон“ и старо избеляло зимно специално яке без никакви отличителни
белези - пагони или емблеми, с изтъркани надписи, което се ползва за домашна
работа …“.
Заявява също така, че по време на инцидента
не е бил употребил алкохол, като „….
употреба на каквото и да било количество алкохол не е констатирано с техническо
средство или медицинско изследване. На въпросния случай не е имало нито покана
нито необходимост от такава констатация ……“. Заявено е още следното : „ …. Оръжие не съм докосвал или показвал,
също така с това облекло което бях - зимното старо яке е доста над размера ми
така, че оръжие по никакъв начин неможе да се види или предположи че съм
имал….“. Л. е заявил още, че към момента на инцидента, не е имал мобилен
телефон в него, понеже в бързината на реакцията същия останал в спалнята в
домът му. В автомобила му се намирало външното зарядно устройство и кабели към
него. В този период използвал мобилен телефон марка „Самсунг С5“ .
В заключение, Л. е заявил, че „ ….. Поведението ми беше абсолютно
културно, добронамерено и професионално, спрямо госпожата и колегите. В случая
има целенасоченост и недоброжелателност от страна на някой служители на РУ
Септември присъствали на случая. Някой неща съм ги спестил и не съм ги свел до
знанието на младши изпълнителите, същите са докладвани на преките началници по
чужд мобилен телефон….“.
9. Дисциплинарно наказващия орган е
отправил покани(л. 148 и сл.), като в
отговор на същите са депозирани сведения(л. 221 и
сл.) от М.Н.Г.; Людмила Димитрова М. ;
мл. инспектор Х.Г.С. ; ст. полицай Емил Радомиров К. ; ст. полицай Д.К.К. ; ст.
полицай А.Б. Д.; Е. Здравкова М., на длъжност Началник Сектор „Разследване“ при
РУ Септември.
Заявените във въпросните сведения,
данни, факти и обстоятелства при които са проявени, са напълно идентични с
тези, описани в сведенията които Генова, Людмила и Е. Миндачкини, Славов, К.,
К. и Д.са представили в производството по Заповед № 340з-23 от 25.01.2019г. на
Началник РУ Септември и които бяха подробно описана в предходното изложение.
Това прави излишно, тяхното повторно пресъздаване. Сведенията които са
представени в производството по Заповед № 340з-23 от 25.01.2019г. на Началник
РУ Септември са дадени непосредствено след настъпване на процесния инцидент,
поради което именно те бяха описани подробно в настоящото решение.
10. В Сведение peг. № 1818р-21914 от
21.08.2019г.(л.227), ст.
инспектор Б.Б.Б., на длъжност началник група „Охранителна полиция“ в РУ Септември
е заявил, че на 25.01.2019г. около 01:50 – 02:00ч. през нощта бил потърсен по
телефона от младши оперативния дежурен в РУ Септември, мл. експерт А.Б., който
му съобщил, че е получен сигнал от лице от женски пол от гр. Белово, че
непознат мъж се намира в двора на къщата й, като е счупил стъкло на входна
врата. На място е изпратен автопатрул в състав мл. инспектор К. и мл. инспектор
К.. След като приключил разговора с Б., Б. веднага се обадил на мл. инспектор
К., който му съобщил, че инсп. Л.Л. се намира във вътрешния двор на къща в гр.
Белово, облечен в полицейска униформа и пистолет на кръста. Л. не давал
смислени обяснения, а заявил, че бил секрет и гонел измамници. На въпрос на Б.
дали Л. им създава някакви проблеми, К. отговорил, че бил спокоен, след което
Б. поискал да разговаря с Л. по телефона, попитал го какво прави там, а той му
отговорил: „..началник нали знаеш как е…“.
Б. казал, че не знае какво има предвид, а той отговорил, че бил по задачи без
да конкретизира какви. Б. попитал Л., какво прави по това време в чужд имот, а
той отговорил: „…секрет нали знаеш…“.
Накрая на разговора им Б. му казал, че разчита на него да окаже съдействие на
колегите, като Л. потвърдил, че няма да има никакви проблеми. Б. разпоредил на
К., по възможност внимателно да вземат оръжието на Л.. След като приключил
разговора с Л., Б. веднага се обадил на мл. инспектор Александър Димов, който
по това време бил на работа, да окажат незабавно съдействие на колегите си от
Участък „Белово“, като им указал, че най-важно било да вземат оръжието на Л..
След около 10-15 минути, Д.докладвал на Б., че Л. е предал без възражения
служебното си оръжие и са го оставили в дома му в с. Варвара. Веднага след
оперативката на 25.01,2019г. Б. е разговарял с Л., който отново не е дал конкретни
обяснения за действията си. Б. попитал Л., дали има проблеми с алкохола, а Л.
отговорил, че няма такова нещо. В един момент Л. казал: „...началник ще ти кажа…“. След тази фраза Б. останал с
впечатлението, че Л. ще му даде някакво смислено обяснение за поведението си,
но той заявил, че : „...имам проблем с
майка, всичко идва от майка…“.
11. Установените данни в хода на
дисциплинарното производство са били подробно описани в Обобщена справка рег. №
1818р-26929 11.10.2019г.(л. 116). До Л. е
отправена Покана рег. 1818р-27019 от 11.10.2019г.(л.211) за
запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или
възражения, която му е връчена на 14.10.2019г. В отговор на поканата, от Л. са
представени Обяснения рег. № 1818р-27315 от 15.10.2019г.(л.214), в които е
заявил „…Нямам какво да добавя във връзка
с воденото срещу мене дисциплинарно производство…“.
12. От дисциплинарно разследващия
орган е изготвено Становище рег. № 27537 от 17.10.2019г.(л.88), в което
подробно и детайлно са описани всички заповеди, сведения и документи съставени
във връзка с инцидента на 25.01.2019г. и всички съдържащи се в тях данни,
включително документите и данните събрани в проверката по сигнала на М.Г., разпоредена със Заповед № 340з-23 от
25.01.2019г. на Началник РУ Септември.
Обобщавайки приетите за установени
данни, дисциплинарната комисия е счела, че в случая не се установява извършено
нарушение на изискването на т. 35 от Етичният кодекс за поведение на държавните
служители, според което държавният служител зачита правото на личен и семеен
живот, неприкосновеността на жилището и тайната на кореспонденцията, като
ограничава това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен
начин. Според дисциплинарно разследващия орган, Л. не е нарушил неприкосновеността
на жилището, тъй като законът защитавал неприкосновеността на жилището, но не и
неприкосновеността на принадлежащия двор и другите намиращи се в него
постройки, като престъплението се смята за извършено само ако деецът е успял да
влезе в жилището по начина и със средствата, посочени в закона.
Счетено е обаче, че е нарушено
правилото на т. 19 от Етичният кодекс, според което, държавният служител пази
доброто име на институцията, която представлява. Според комисията, Л. с
незаконосъобразните си действия и необяснимо поведение пред потърпевшите е
уронил престижа на институцията в която служи.
Относно фактите и обстоятелствата
пряко свързани с инцидента, комисията е приела, че в хода на дисциплинарното
производство е установено категорично, че на 25.01.2019 г. около 01:35 часа,
инсп. Л.Л. без да е бил служебно ангажиран (същият е бил на работа редовна
смяна) е установен в двора на имот, находящ се в гр. Белово, ул. „Христо Ботев“
№ 57, собственост на М.Г. и Л.М., като същият е бил облечен с униформено облекло,
указващо принадлежността му към МВР, и въоръжен със служебно оръжие, което е
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал.2 т. 4 от ЗМВР, за
което според чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР, за „нарушаване на етичните правила за
поведение“, на държавните служители в МВР се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от шест до дванадесет месеца.
Съответно, счетено е, че от данните
по воденото дисциплинарно производство, срещу инсп. Л.Л., не се събрани
категорични данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
член 194, алинея 2, точка 4 от ЗМВР от ЗМВР, за което на основание член 203,
ал. 1, т. 13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Според комисията, пристигналия
патрул на мястото на инцидента на 25.01.2019г. е следвало да извърши проверка
за употреба на алкохол от Л., но това не е направено. Не е бил извършен оглед
на ключалката на предна лява врата на автомобил „Нисан Терано“, собственост на
Л.Л.. Комисията е счела, че „ …. от
жалбоподателката М.Г. не бяха представени на ДРО доказателства, които да сочат
категорично, че именно инспектор Л.Л. е установен в двора на имот й. Не е
установено по безспорен начин, и че е унищожил /чупейки/ стъкло на входната
врата на къщата й, находяща се в гр. Белово, ул. „Христо Ботев", № 57…“.
Счетено от дисциплинарно
разследващия орган е, че част от твърденията на инспектор Л.Л. са недостоверни,
което създава невъзможност да се формират критерии, именно кои твърдения на
Л.Л. да се кредитират от комисията с доверие и кои не, както и как да се
съпоставят тези твърдения с останалите писмени и гласни доказателства. Според
комисията „…Категорично Л. не е съобразил
законосъобразността на действията си, а в последствие с оглед да излезе от
ситуацията, в която сам се е поставил е започнал да измисля различни версии с
цел да оправдае своето деяние …“.
Като краен резултат, предложението
на комисията до дисциплинарно наказващия орган е било, на основание чл.204, т.1 от ЗМВР за извършено
дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4, да издаде заповед, с която на
основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР“, да наложи на държавния служител инспектор
Л.М.Л. дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една
година.
13. След като се е запознал с
Обобщена справка рег. № 1818р-26929 11.10.2019г. и Становище рег. № 27537 от
17.10.2019г., дисциплинарно наказващия орган, в случая Министърът на вътрешните
работи е изготвил Становище рег. № 8121р-21980 от 13.12.2019г.(л.65), в което
след като е описал установените в хода на дисциплинарното производство данни и
е посочил формираните от комисията заключения е приел следното :
Министърът на вътрешните работи е
заявил, че не приема за основателни доводите на дисциплинарно разследващия
орган в обобщената справка и становището за неприкосновеността на жилищата на
Генова и М. и на техния двор и другите намиращи се в него постройки. Прието е,
че те са изолирани от събраните в дисциплинарното производство доказателства,
намират се в пълно противоречие с тях и са довели до неправилния извод, че няма
достатъчно данни за нарушение на т. 35 от Етичният кодекс за поведение на
държавните служители, а именно „Държавният служител зачита правото па личен и
семеен живот, неприкосновеността на жилището и тайната на кореспонденцията,
като ограничава това право само в законоустановените случаи и по
законосъобразен начин“. В този смисъл, Министърът на вътрешните работи е
посочил, че не приема становището на дисциплинарната комисия, че в случая е
нарушено правилото по т. 15 от Етичният кодекс , според която, държавният
служител съобразява законността на действията си, които възнамерява да
предприеме, тъй като Л. не е спазил чл. 32 от Конституцията на Република
България, като е засегнал неприкосновеността на личния живот, нарушавайки
спокойствието на двете жени по незаконосъобразен начин.
Посочено е, че нормата на чл. 35 от
Етичният кодекс, вменява няколко задължения и едно от тях е зачитането правото
на личен живот. При влизането през нощта в чуждия, ограден двор, без каквото и
да било основание, въоръжен, с униформено облекло указващо принадлежност към
МВР, независимо дали е извършил престъпление или не, Л. е нарушил правото на
личен живот на Генова и М. и е засегнал съществено престижа на службата.
Дисциплинарно наказващия орган се е позовал на Тълкувателно постановление № 3
от 07.06.2007г., по т.д. № 4 по описа на ВАС за 2007 г., според което, като
„деяние, уронващо престижа на службата“ следва да се разбира деянието да е от
такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на
доверието от страна на обществото в полицейската институция. Не е задължително
престижът да е вече уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично
място, няма значение дали деянието представлява престъпление или
административно нарушение, но е задължително действията да са станали или да е
възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно
върху авторитета на МВР. Според Министъра, в процесния случай, действията на Л.
не само са станали достояние на други лица (потърпевшите Генова и М.,
служителите на МВР, прокурори), но са и довели до негативно отношение и загуба
на доверие към МВР. В сведенията си Генова и М. категорично са заявили, че
поведението на Л. им е причинило сериозно безпокойство и силна уплаха. За
Генова е имало и трайни негативни последици от деянието - в нея е възникнал
страх, който месеци по-късно се появявал, когато тя излизайки на двора винаги
се сещала за този случай. М. заявява, че няма претенции към Л., но от
действията му се била изплашила, и не желае да го вижда отново, което се
потвърждава и от сведенията на дъщеря й - Е. М.. Двете жени са загубили доверие
в органите на МВР, като в тях се е създало убеждение,
че действия на униформени и въоръжени служители могат да представляват реална
заплаха за тях.
В този смисъл, като неприемлива е
счетена квалификацията на дисциплинарно разследващия орган за неправомерното
поведение на Л., като нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т.
12 от ЗМВР, т.е. нарушаване на етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, с предвидено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една
година. Според Министъра, без да се съобрази със събраните в хода на
производството доказателства, сочещи на действия на Л., уронващи престижа на
службата, при правилно установена фактическа обстановка, комисията е направила
погрешни изводи, за съставомерността на извършеното нарушение на служебната
дисциплина.
Като краен резултат, дисциплинарно
наказващия орган е заявил, че с действията си инспектор Л. е извършил
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР –
„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР“ (т.т. 13, 15, 19 и 35), за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата“ се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Според нарочно съставената разписка,
Л. се е запознал със становището на Министъра на вътрешните работи на
19.12.2019г., като нему е бил връчен препис от същото и от Покана рег. №
81211р-21981 от 13.12.2019г. за даване на писмени обяснения или възражения(л.62).
В отговор на поканата, Л. е
депозирал Обяснения рег. № 1818р-33959 от 20.12.2019г., в които е заявил, че е
оказал пълно съдействие в хода на дисциплинарното производство, поведението му
е било абсолютно колегиално и добронамерено спрямо колегите и гражданите още от
самото начало. Винаги е държал на етиката и моралното си поведение по време на
изпълнение на служебните си задължения, както и след това. По време на службата
си в МВР, стриктно е спазвал законността на страната, опазвал е здравето и
живота на колегите и гражданите и е спасявал здравето и живота на колеги и
граждани. Доказвал е и е затвърдявал доверието на гражданите към МВР,
законността и сигурността. Заявява, че съжалява искрено за извършената от него
постъпка.
14. В тази хронологична
последователност е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №
8121К-258 от 16.01.2020г., на Министъра на вътрешните работи, с която на
основание чл. 194, ал. 2, т. 4 ; чл. 197, ал. 1, т. 6 ; чл. 203, ал. 1, т. 13 ;
чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение с МВР на инспектор Л.М.Л.
– полицейски инспектор V степен „Териториална полиция“ в група „Охранителна
полиция“ при Районно управление Септември в Областна дирекция на МВР,
Пазарджик, считано от датата на връчване на заповедта.
За да постанови този резултат,
административно наказващия орган е приел за несъмнено установено, че на
25.01.2019 г., около 01:35 часа, в гр. Белово, инспектор Л.Л., в извън работно
време, през нощта, без основателна причина и служебна необходимост, въоръжен и
с униформено облекло на МВР, е проникнал в двора на къща, намираща се в гр.
Белово на ул. „Христо Ботев“ № 57. Там
без видима причина, започнал да удря по входната врата на къщата и счупил
предното стъкло на стъклопакета на вратата. От действията му живеещите на
адреса лица - М.Г. и Л.М. силно се уплашили и потърсили съдействие от
полицията. След пристигане на полицейските служители, Л. се държал неадекватно
и не дал смислено обяснение, защо се е намирал там, като сам сменял версиите
си.
Разгледани и подробно обсъдени са
обясненията които Л. е дал по повод инцидента, противоречията съдържащи се в
самите обяснения и противоречията им с останалите данни по делото.
Въз основа на това е формиран извод,
че Л. е извършил нарушения, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, регламентирани в Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, а именно т. 13, т. 15, т. 19 и т. 35 , като е
нарушил правото на
личен живот по начин, който не е законоустановен и с незаконите си действията е
възбудил основателен страх в М.Г. и Л.М., които са загубили доверие в МВР, като
институция, която следва да защитава личният им живот й неприкосновеност на
собствеността им. Неправомерното
поведение на инспектор Л. е станало достояние на служители на МВР, прокурори и
гражданите М.Г. й Л.М.. С действията си инспектор Л. е уронил престижа на МВР.
Създал е впечатление, че органите на МВР си позволяват да нарушават законите на
страната, разчитайки, че служебното им положение, ще предостави възможност да
не носят отговорност за неправомерното си поведение. Неспазването на
установения обществен ред (в частност неприкосновеност на личния живот и
частната собственост) и на служебната етика се отразява изключително негативно
върху авторитета на МВР и има за последица намаляване или загуба на
общественото доверие, като може да доведе до липса на обществена подкрепа за
цялостната му дейност. С оглед специфичната дейност на служителите на МВР и
нейната обществена значимост, поведението на Л. не удовлетворява изискванията
за спазване на полицейската етика, с което не е опазил доброто име на
институцията, която представлява, не е дал личен пример с поведението си да
насърчава хората да уважават закона, като по този начин не е допринесъл за
изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР.
При определяне на вида и размера на
наказанието, дисциплинарно наказващия орган е съобразил :
- тежестта на нарушението, като е
посочил, че с него се засяга обществените отношения по спазване на обществения
ред и гарантиране на неприкосновеността на личния живот на гражданите,
предоставящи им сигурност и безопасност, защитена от правоохранителните органи;
- настъпилите последици, като е
прието, че от деянието на Л. са настъпили вредни последици - поведението му е
довело до пораждане на траен и сериозен страх, и притеснения в Генова и М., и е
навредило на изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР, като е
засегнало етични норми.
- обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, като е констатирано, че това е сторено през нощта, от
въоръжен служител, с униформа, при което оръжието е било носено така, че да се
възприема от всички, в чужд двор, придружен с повреждане на имущество, довело
до възникване на страх в двете гражданки.
- форма на вината, като е прието, че
Л. е извършил дисциплинарното нарушение при форма на вината „пряк умисъл“, като
той ясно е съзнавал неправомерния характер на деянието - късно през нощта е
проникнал в чужд имот, тропал е по входна врата силно и е счупил стъкло, без за
това да е имало каквито и да било основания. Бил е с униформа и въоръжен, с
открито носено оръжие. Предвиждал е вредните последици, създаване на страх и
притеснение за живущите в къщата и е допускал тяхното настъпване. Като
полицейски служител в охранителна полиция Л. е съзнавал, че е недопустимо безпричинно
да влиза в чужд имот и да притеснява гражданите и то в часовете през нощта.
- цялостното поведение на инспектор
Л., обективирано в Кадрова справка № 312р-14878 от 05.08.2019 г.(л.295), по която е
констатирано, че служителят е в системата на МВР от 1995 г. По време на
службата са му наложени дисциплинарни наказания „писмено предупреждение“ през
2007 г. и 2012 г.; награждаван е с „писмена похвала“ през 2004 г., два пъти
през 2005 г. и 2007 г. и обявяване на благодарност с парична награда през 2017
г.
С оглед приложението на чл. 195, ал.
3 от ЗМВР и след прибавяне на дните, през които служителят е бил в законен
отпуск, съобразно болнични листа №
Е2019874324 от 05.11.2019 г. и №Е20198501121 от 03.10.2019 г. (л. 310 и
сл.) наказващия орган е установил, че сроковете
по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание не са изтекли.
15. В хода на съдебното производство
са разпитани свидетелите :
- К.Х.И. ***, който е заявил, че
познава Л.Л. бегло като полицай в техния
район, както и че го е спирал за проверка на документите. И. сочи, че страда от
кръвно и на 24.01.2019 г. му станало лошо. Трябвало да си измери кръвното и
след полунощ около 1:30 часа слезнал до автомобила си, който бил на около 50 м
от къщата. В момента в който стигнал до колата, чул шум от счупване на стъкло.
Обърнал се и видял човек, който слезнал от една кола и тръгна по посока на
шума. От любопитство направил 2-3 крачки, разпознал личната кола на Л., която е
виждал и запомнил по модела джанти, който се харесвал и на И.. Въпросният човек
слезнал от тази кола и тръгна по посока на шума. Не проявил никакво
любопитство, взел си от колата хапчета и се върнал обратно в къщи. Когато се
качил на втория етаж видял, че там където е спряла колата светело на първия
етаж и дошъл полицейски автомобил, там където се чул шум от счупено стъкло. И.
мисли, че автомобилът на Л. *** Ботев. На ъгъла на улицата уличното осветление
осветявало и видял неговата кола с въпросните джанти. Той слезнал от колата и
тръгна към къщата от която се чул шума от счупеното стъкло.
- Д.К.К., който сочи, че работи като
полицай в участък Белово, а Л. ***. Твърди, че от 14 години се познава с Л.,
откакто са започнали работа. Л. бил в Сектор „Охранителна полиция“, като
служебно имали функции по контрол на движение по пътищата, макар и да не се
водят към КАТ или към пътна полиция. Кръчев твърди, че на въпросната дата през
м. януари 2019 г. бил на работа нощна смяна в гр. Белово, съвместно с колегата
Емил К.. Около 01:00 часа тръгнали с патрулния автомобил за кв. Разсадника, гр.
Белово. Преминавайки по ул. Христо Ботев, забелязали автомобила на Л. спрян
пред дома на М.. К. знаел личния
автомобил на Л., марка „Фолксваген голф“. Л. седял на шофьорското място и нещо
си разглеждал на телефона, като телефонът светел и лицето му се осветявало.
Минали покрай него без да му се обадят, той не ги видял и те извършили обхода
си, като към 01:20 часа минали по ул. Балабаница, като къщата на М. се намирала
на ъгъла на ул. Балабаница и ул. Христо Ботев. Колата на Л. *** Ботев.
Автомобилът бил там на място, не бил преместван. Преминали покрай него и
продължили надолу, дори колегата му звъннал по телефона, но не можал да се
свърже с него. По-късно около 01:40 ч. получили сигнал, че в къщата на М. има
човек, който е влязъл в двора. Отишли на място и забелязали, че Л. е там. М. обяснила, че е чула шум, тропане. Станала
е да види какво става и е забелязала, че Л. е в двора на къщата. Попитала го
какво прави, а той й казал, че е полицай и преследва телефонни измамници, които
са се придвижвали с автомобил. Един от тези които е преследвал е влезнал в
двора и той го е последвал. Тя каза, че имало счупен прозорец на вратата, като
те видели счупено стъкло в горната част на вратата. Според свидетеля, къщата е
с два входа, М. живее в предната част на къщата, а тази врата със счупеното
стъкло е от задната страна на къщата, където живее нейна роднина. По време на
обхода не забелязали хора, които да се движат в района. Свидетелят твърди, че
ако забележат нещо нередно в смисъл - тези твърдените телефонни измамници, със
сигурност щели да ги спрат и да ги проверят. Когато
отишли на повикването, разговаряли с Л.,
но той не бил в „реалното си състояние“, говорел неща, които нямали смисъл с
оглед на конкретната ситуация. Нещата които казвал нямали смисъл, несвързани
неща. К. усетил мирис на алкохол, но видимо Л. не бил пил или не се държал като
човек, който е пил алкохол. Не залитал, не говорел заваляно. Л. бил с
полицейска униформа, с панталон, черен пуловер. Кубинките му направили
впечатление, че не били завързани и бил със служебното оръжие. К. казал на Л.
да си завърже обувките, за да не се спъне, а той казал, че при създалата се
ситуация е тръгнал набързо и затова не е имал време да си завърже обувките.
Според К., по начина по който Л. държал устройството в ръката и осветлението,
което се излъчваше от него, предположих че това е телефон, но можело да е и
таблет. Когато ги повикали по случая, К. шофирал патрулния автомобил. Като
пристигнали на место, колегата му слезнал пръв и отишъл на място, след това
когато и той отишъл, Л. и М. били до входната врата на двора, но не си спомня,
дали били от вътрешната страна на двора или откъм улицата. Когато отишъл на
място, първа заговорила М. и обяснила, че е видяла непознат мъж в двора и
продължила да обяснява какво се е случило. След това изслушали обясненията и на
Л.. В момента в който пристигнали, Л. бил облечен с панталон и пуловер, нямал
връхна дреха, но понеже било студено, той си взел якето от колата и го облякъл.
М. обяснила, че е чула шум и това е било причина тя да стане и да провери какво
става и тогава е видяла, че в двора има чужд мъж. Оръжието му било над пуловера
в кобур закачен на колана на панталона.
V. За правото:
16. Според чл. 204, т. 1 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди
от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от
състава на министерството – за всички наказания по чл. 197 за държавните
служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за
стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието
„уволнение“ за главния секретар на МВР
Според чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като
за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание
се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от две години от извършването му.
Съответно, според чл. 196, ал. 1 и
ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, като съответно - дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.
17. В случая, всички материали по
дисциплинарното производство, образувано със Заповед № 8121К-10183 от
14.06.2019г. са изпратени на Министъра на вътрешните работи с Писмо №
312р-19468 от 17.10.2019г.(л.92), като върху
същото е налична резолюция „… за
становище…“ от 22.10.2019г. При липсата на други данни по делото, ще следва
да се приеме, че момента в който процесното дисциплинарно нарушение е било
открито по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е 22.10.2019г.
Според представените по делото
болнични листи № Е20198501121 от 03.10.2019 г. (л. 311 ) и №
Е2019874324 от 05.11.2019 г.(л.59), Л. и бил в
отпуск поради временна нетрудоспособност в резултат на заболяване, перманентно
от 28.09.2019г. до 01.12.2019г.
При това положение, оспорената
Заповед № 8121К-258 от 16.01.2020г., на Министъра на вътрешните работи се явява
постановена в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР от лице снабдено с необходимата
за това дискреционна власт.
18. Според чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се
налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е
установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на
наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ е постановена при пълно и точно спазване на
изискванията относно формата в която следва да бъде обективирано
волеизявлението на дисциплинарно наказващия орган при съответно упражняване на
дискреционната власт с която разполага.
Конкретни съображения са изложени,
включително по отношение на определяне на вида на наложеното дисциплинарно
наказание.Подробно са изброени всички хипотези предвидени в Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, които по един или друг начин са били
нарушени от Л. посредством осъщественото от него деяние. Като краен резултат,
Министърът на вътрешните работи е приел за установено, че поведението на Л. при
инцидента на 25.01.2019г. е в противоречие с етичните правила установени в т.
13, т. 15, т. 19 и т. 35 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители
в МВР, като деянието е квалифицирано, като несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата по
смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, което законодателя квалифицира, като
тежко нарушение на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“.
В този контекст трябва да се посочи,
че по силата на чл. 207, ал. 1, т. 1 и
чл. 204, т. 1 от ЗМВР, именно министърът на вътрешните работи е
дисциплинарно наказващия орган, който разполага с дискреционната власт да
разпореди образуването на дисциплинарно производство и да наложи дисциплинарно
наказание съобразно фактите и обстоятелствата, които той приеме за установени и
съобразно приетата от него правна квалификация на деянието. По смисъла на чл.
207, ал. 3 и ал. 6 от ЗМВР, компетенциите и правомощията на дисциплинарно
разследващия орган се свеждат до
извършване на всички процедурни действия за пълно, обективно и
всестранно разследване, като самостоятелно решава какви действия трябва да
бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и
законосъобразно извършване. При осъществяване на функциите си по
дисциплинарното производство, дисциплинарно разследващите органи са независими
и се подчиняват само на закона.
Тези текстове на закона обаче, не
дават основание да се формира извод, че констатациите на дисциплинарно
разследващия орган относно отделните
факти и обстоятелства, установени в хода на дисциплинарното производство
и тяхната правна квалификация са задължителни за дисциплинарно наказващия
орган, че той безусловно следва да ги възприеме и въз основа на тях да определи
вида и размера на съответното дисциплинарно наказание, както счита
жалбоподателя. Законът не съдържа нито пряко, нито имплицитно заложено указание
в тази насока.
19. С оглед поддържаните възражения
от страна на жалбоподателя, следва да се посочи, че данните съдържащи се
писмените документи приобщени по дисциплинарната преписка, сведенията и
обясненията на всички лица присъствали на място и по време на извършеното
деяние, събрани както в хода на дисциплинарното производство, така и в рамките
на производството по проверка на сигнал, образуваното със Заповед № 340з-23 от
25.01.2019г. на Началник РУ Септември, включително и тези по прокурорска преписка 539/2019г. на Районна
прокуратура Пазарджик са еднозначни и безпротиворечиви по отношение на факта,
че на 25.01.2019г., около 01:35 часа, в гр. Белово, инспектор Л.Л., полицейски
инспектор V степен „Териториална полиция“ в група „Охранителна полиция“ при РУ Септември
в ОД на МВР, Пазарджик, в извън работно време, през нощта, без основателна
причина и служебна необходимост, въоръжен и с униформено облекло на МВР, е
проникнал в двора на къща, намираща се в гр. Белово на ул. „Христо Ботев“ № 57.
Там без видима причина, започнал да удря по входната врата на къщата и счупил
предното стъкло на стъклопакета на вратата. От действията му живеещите на
адреса лица М.Г. и Л.М. силно се уплашили и потърсили съдействие от полицията.
След пристигане на полицейските служители, Л. се държал неадекватно и не дал
смислено обяснение, защо се е намирал там, като сам сменял версиите си. Сиреч,
приетите за установени от дисциплинарно наказващия орган факти и
обстоятелствата при които са проявени, следва да бъдат приети за истинни и съответни
на съвкупната преценка на наличните по делото
факти.
Показанията на разпитания в хода на
настоящото производство свидетел К.И. за това, че по време на инцидента чул
първо шум от счупване на стъкло и след това видял човек, който слезнал от една
кола и тръгна по посока на шума, в никаква степен не разколебават възприетите
вече изводи. Свидетеля не сочи да е видял друго лице, различно от Л. да е
проникнало в имота намиращ се на ул. „Христо Ботев“, № 57
От наказващия орган е прието относно
действията на Л., че „ … Там без видима
причина, започнал да удря по входната врата на къщата и счупил предното стъкло
на стъклопакета на вратата…“. Действително, тази констатации не се
основават на пряко възприети от участниците в инцидента факти и не могат да
бъда приети за несъмнено и безпротиворечиво установени. Това обстоятелство
обаче, не елиминира несъмнената установеност по отношение на останалите деяния
осъществени от Л. на 25.01.2019г., около 01:35 часа в имота, намиращ се на ул.
„Христо Ботев“, № 57, гр. Белово.
Изложеното до тук е достатъчно за да
се формира безпротиворечив извод, че жалбоподателя е осъществил фактически
процесното деяние, за което нему е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
20. Относно негативните последици от
деянието осъществено от Л. на 25.01.2019г., спрямо престижа и доверието в
Министерство на вътрешните работи и неговите служители и неговата
несъвместимост с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, в
заповедта са изложени ясни и логични мотиви, които напълно се споделят от
състава на Съда. Това прави излишно тяхното повтаряне.
Уплахата, притесненията и
негативното отношение към действията на Л., предприети на 25.01.2019г., са
заявени ясно и нееднократно от М.Г., Л.М. и Е. М., както в подадения сигнал,
така и в производството по неговото разследване и в хода на процесното
дисциплинарно производство.
В случая, дисциплинарно наказващия
орган, правилно се е позовал на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г.
на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите, докладчик съдията Йовка Дражева,
относно пояснението на понятието „деяние уронващо престижа на службата“.
Независимо, че въпросното тълкуване е дадено при действие на отменения вече
ЗМВР, няма причина то да не бъде приложено и по отношение на действащата в
момента разпоредба на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Все в контекста на
съображенията изложени в Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС
и с оглед възраженията на жалбоподателя, трябва да се добави, че съобразно чл.
28 от общия в случая Закон за държавния служител, при изпълнение на служебните
си задължения и в обществения живот държавният служител е длъжен да има
поведение, което да не уронва престижа на държавната служба. Принцип на
дисциплинарната отговорност е, че такава се следва само ако служителят при, по
повод, във връзка с изпълнение на служебни задължения е допуснал виновни
нарушения на служебни задължения. По отношение на полицейските служители обаче
законодателят не е спазил този принцип докрай. Според чл. 152 от ЗМВР,
държавните служители са длъжни да оказват помощ или съдействие на лица,
намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения.
Сиреч, с оглед задачите и дейността на МВР, законодателят е разширил
дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР и изисква определено
поведение от тях не само във връзка с изпълнение на служебни задължения, а и в
обществения живот, в работно и в извънработно време и извън местоработата.
Следователно дисциплинарна отговорност се ангажира и в случаите на действия, с
които са допуснати правонарушения по други нормативни актове или са морално
укорими, дори когато деянието не е свързано с изпълнение на служебни
задължения. Така отговорността на държавните служители в МВР е различна от
дисциплинарната отговорност по действащия Кодекс на труда, като нарушенията на
установения обществен ред представляват нарушение на служебната дисциплина и са
основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице
основание и за наказателна или административно наказателна отговорност.
Следва също така да се добави, че
изложените в оспорената заповед мотиви, относно нарушение на правилата,
установени в т.19 и т. 35 от Етичния кодекс, не са „… неясни и твърде общи, не е конкретизирано с кои точно действия
жалбоподателя е уронил престижа на МВР или е нарушил правото на личен и семеен
живот, неприкосновеността на жилището и тайната на кореспонденцията на
гражданите….“, както счита жалбоподателя.
Действително, като обобщение в
заповедта е посочено, че според правилото по т. 19 от Етичния кодекс,
държавният служител пази доброто име на институцията която представлява, а Л. с
незаконосъобразните си действия и необяснимо поведение пред служители на МВР и
потърпевшите е уронил престижа на МВР. Посочено е също така, че съобразно
правилото по т. 35 от Етичния кодекс, държавният
служител зачита правото на личен и семеен живот, неприкосновеността на жилището
и тайната на кореспонденцията, като ограничава това право само в
законоустановените случаи и по законосъобразен начин, а с деянието си Л. е
нарушил правото на
личен живот по начин, който не е законоустановен, като с незаконите си
действията е възбудил основателен страх в М.Г. и Л.М., които са загубили
доверие в МВР, като институция, която следва да защитава личният им живот й
неприкосновеност на собствеността им.
Това както се посочи са само
обобщаващи констатации, които обаче, се основават на цялостното изложение факти
в процесната заповед и тяхната оценка в контекста на изискванията, възведени в
Етичния кодекс за поведение на служителите на МВР, с които Л. е изрично
запознат, видно от Протокол рег. № 16265 от 04.09.2014г.(л.308).
21. Крайният извод е, че оспорената
заповед е валидна и постановена в изискваната от закона форма, материалния
закон е приложен точно, като не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Спазена е типичната цел, която закона преследва с
издаването на заповеди от категорията на процесната такава.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Л.М.Л., ЕГН **********,***,
срещу Заповед № 8121К-258 от 16.01.2020г., на Министъра на вътрешните работи, с
която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 ; чл. 197, ал. 1, т. 6 ; чл. 203, ал.
1, т. 13 ; чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение с
МВР на инспектор Л.М.Л. – полицейски инспектор V степен „Териториална полиция“
в група „Охранителна полиция“ при Районно управление Септември в Областна
дирекция на МВР, Пазарджик, считано от датата на връчване на заповедта.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/п/
РЕШЕНИЕ
№4861/15.04.2021 Г. ПО АД №957/2021 Г. НА ВАС
ОТМЕНЯ Решение № 712/21.09.2020 г. на Административен
съд - Пазарджик постановено по адм. дело № 339/2020 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на Л. Л. Заповед № 8121К-258 от
16.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да
заплати на Л. Л., [ЕГН] сумата от 570 (петстотин и седемдесет) лева разноски по
делото.
Решението е окончателно.