№ 447
гр. Благоевград, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231200500570 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
адв. И.Д.-Н., особен представител на А. А. Т., обжалва решение № 217 от
19.04.2023 г., постановено по гражданско дело № 1590 от 2022 г. на Районен съд
Благоевград, в частта, с която е уважена претенцията с правно основание чл. 127а
от СК, свързана с пътуването на детето в чужбина. В жалбата се твърди, че
съдебният акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован в атакуваната му
част. Не била постигната целта на закона да бъдат гарантирани интересите на
детето в пълен обем. В съдебния процес не се доказала необходимостта от
конкретно пътуване на детето в чужбина по повод екскурзия, почивка, за
посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания,
лечение и пр., нито се доказал период, в който да се осъществи такова пътуване, а
това било необходимо за преценка на съда относно интереса на детето от пътуване
в чужбина, която винаги била конкретна за всеки отделен случай съобразно
установените по делото обстоятелства. Принципното разрешение детето да пътува
извън страната само по преценка на майката противоречало на висшите му
интереси и изключвало възможността съдът да осъществи преценка на
конкретните обстоятелства. С първоинстанционното решение не били защитени в
1
достатъчна степен интересите на детето, предвид опита от епидемията /Ковид-19
вирусна пандемия/, която била обявена в началото на 2020 г., и липсата на
гаранция от друга подобна опасност за здравето, както и предвид усложнената
обстановка в международен план. Необосновано първоинстанционният съд
разрешил детето да напуска пределите на Р.Б., без да е необходимо съгласието на
баща му, многократно, за неограничени по брой и продължителност пътувания,
като не била преценена нито конкретната необходимост, нито конкретната
дестинация за конкретно определен период. Постановеното решение не било
съобразено и с режима на лични отношения между детето и другия родител.
Следвало да се гарантира изпълнението на съдебното решение за осъществяване
на мерки за лични отношения между детето и родителя. Противното не било в
интерес на детето. Съдът веднъж завинаги заменил съгласието на родителя, като
постановил неограничено по време пътуване. Той не изследвал дали е налице спор
между родителите по въпроса, свързан с пътуването на детето в чужбина. Това
обстоятелство не се доказало от разпита на свидетеля, който свидетелствал и в
бракоразводния процес. Показанията му били субективни. Свидетелят нямал
преки впечатления за ответника. Обстоятелството за наличие на спор между
родителите относно пътуване на детето в чужбина не се доказало и от социалния
доклад. Наличието на спор не се доказало и от изслушването на детето. От
споделеното от него по-скоро било видно родителско отчуждение, което щяло да
се задълбочи с постановеното решение. Майката не доказала да е направен дори
опит за контакт с бащата по повод даване на съгласие за пътуване на детето в
чужбина, за да се приеме, че такова липсва. Моли се за отмяна на решението на
Районен съд Благоевград в обжалваната част и отхвърляне на претенцията с
правно основание чл. 127а от СК, касаеща пътуването на детето в чужбина.
Адвокат Г. С., пълномощник на насрещната страна, изтъква, че изложените в
жалбата съображения са несъстоятелни. Детето нямало паспорт, нямало издадена
декларация от другия родител и съгласие то да пътува. Докато компетентният съд
не дадял своето евентуално разрешение, за детето се отказвали всякакъв вид и род
екскурзии и почивки. Те били невъзможни. В този глобален свят, едно развиващо
се дете да е лишено от възможност да пътува и опознава, било осакатяване на
неговия свят. Не се нарушавали отношенията родител-дете и личните контакти.
Детето не било виждало баща си години наред. Той никога и по никакъв повод не
му се обаждал. Детето не знаело къде е. Нямало родителски отношения, защото
бащата абдикирал от правата си на родител. Той не се обаждал, не търсел и не
полагал никакви грижи за детето си повече от 10 години. Моли се за
2
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите, изложени от районния съд, и
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от КРБ, всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска
нейните предели, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 от КРБ, това право може да се
ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното
здраве и правата и свободите на други граждани. Правото на свободно движение в
рамките на държавите-членки на ЕС е гарантирано и от чл. 3, § 2 от ДФЕС и не
може неоснователно да бъде ограничавано. Освен това правото на свободно
придвижване е установено и гарантирано в международните актове - чл. 12, т. 3 от
МПГПП и чл. 13, т. 1 и 2 от ВДПЧ, които след ратификацията и обнародването им
представляват част от вътрешното законодателство по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ
и имат приоритет над тези норми, които им противоречат.
Извън съмнение е, че в конкретния казус за детето ще е полезно да посещава
други страни и държави, да развие умения да общува пълноценно със своите
връстници там, да опознава нови места и да бъде самостоятелно. В интерес на С. е
той да пътува, с цел отдих и екскурзия, в други държави, като така разширява
своите познания за света и не се чувства в по-неблагоприятна позиция спрямо
приятелите си.
Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина
може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, касаещи
здравословното му състояние - нужда от консултации с чуждестранни
специалисти, провеждане на изследвания и лечение в чуждестранни клиники и
пр., или с участие в олимпиади, конкурси и други лични изяви на детето, но и с
други причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му
култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически
забележителности, посещения на концерти, представления и др. културни изяви,
провеждани в чужда държава.
Трябва да бъде защитено правото на детето на свободно предвижване и правото
му да пътува и опознава различни държави и култури. Това несъмнено разширява
неговия мироглед. Пътуванията ще се отразят благоприятно на неговото
3
възпитание и развитие като цяло - Решение № 242 от 06.11.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 3700/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров.
В случая е дадено съдебно разрешение за пътувания до държавите-членки на ЕС.
То е абсолютно правилно. Държавите-членки на ЕС са страни със силни
икономики, политически стабилни, без граждански и социални конфликти.
Всички те са страни по ХКГАМОД от 25.10.1980 г., която съдържа правила за
осигуряване на незабавното връщане на децата, прехвърлени незаконно или
задържани в някоя от договарящите държави, и гарантира ефективното спазване
на законите, свързани с упражняването на родителските права и правото на лични
отношения, на една договаряща държава от другите договарящи държави. Не се
касае за държави, които нямат сключени договори за правна помощ с Р.Б., не са
членки на ЕС, не са страни по ХКГАМОД и прилагат законодателство, различно
от светското, по отношение на които българската държава не би могла да
гарантира изпълнението на своите съдебни решения за осъществяване на мерки за
лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на
извеждането му зад граница. Става въпрос за политически стабилни държави, в
които понастоящем няма граждански и социални конфликти. Няма риск за С., ако
пътува до тях.
Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде
ограничавано само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските
права, да се лиши от регулярните свиждания с детето си през определен период.
Необходимостта се преценява, на първо място, с оглед на интереса на детето, с
който родителят е длъжен да се съобрази - Решение № 982 от 15.03.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 900/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева.
В случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да
възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на
лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в
негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно
ограничаване на правата му - Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК, докладвано от съдията М.Ф..
От събраните от Районен съд Благоевград писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че от повече от 10 години бащата не се е срещал с
детето, не е проявявал интерес към него и не е заплащал дължащата се в полза на
С. издръжка, т. е. не е оправдано детето да бъде лишено от възможност да пътува
в чужбина, единствено, за да стои в Р.Б. и да очаква някога бащата да благоволи
4
да се срещне с него.
Правото на личен и семеен живот, с което разполага всеки от родителите във
връзката със собственото си дете, няма как да бъде упражнено в равна степен в
ситуация на съществуващо между тях разногласие във връзка с упражняване на
родителските права. В хипотеза като настоящата на предвидена в закона /в чл.
127а, ал. 2 от СК/ намеса, неизбежно се стига до ограничаване на правото на
едната страна. В случая ограничението е с цел защита на правата и свободите на
детето. Извода за пропорционалността на намесата, настоящият съдебен състав
обосновава със значимостта на интереса на детето, който трябва да бъде защитен -
правото му на свободно предвижване, правото да пътува и опознава различни
светове и култури, правото да опита да постигне мечтите си, правото да живее с
родителя, на когото са предоставени родителските права, в избраната среда. Съдът
няма основание да се съмнява в родителския капацитет на майката, нито съзира
вероятност тя да вземе решения, които не са в интерес на детето. В този смисъл
настоящият съдебен състав не споделя опасенията на особения представител на
ответната страна, че пътуванията на С. в държавите-членки на ЕС ще поставят под
съмнение живота и сигурността му. В съвременния свят сигурността е под
съмнение навсякъде, но това, както и опасността от вероятно нарушаване на
режима на лични отношения с бащата, доколкото съставляват бъдещи и несигурни
събития, не могат да са аргумент за постановяване на отказ да се даде съгласие за
пътуване на детето в чужбина. Освен това родителят, на когото е предоставено
упражняването на родителските права, е длъжен да осигури изпълнението на
съдебното решение, с което е определен режимът на лични отношения с другия
родител, и евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване винаги се
тълкува в негова вреда и дава възможност на противната страна, при проявена
активност, да намери способи за защита на интереса си - Решение № 295 от
04.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И. П.
Атакуваното решение на Районен съд Благоевград не страда от сочените във
въззивната жалба пороци. Не се констатира нарушение на материалния закон.
Спазени са съдопроизводствените правила. Актът е надлежно обоснован. Той се
явява правилен и следва да бъде потвърден в обжалваната му част. Действието на
последната ще се преустанови ex lege с навършването на пълнолетие от детето.
Приложение трябва да намери нормата на чл. 78, ал. 6 от ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 5 от ГПК, настоящият въззивен съдебен
акт няма да премине през касационен контрол.
5
Воден от изложените аргументи, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 217 от 19.04.2023 г., постановено по гражданско
дело № 1590 от 2022 г. на Районен съд Благоевград, в обжалваната му част, с
която е разрешено на непълнолетния С. А. Т. да пътува зад граница с майка си или
с определено от нея пълнолетно лице, без да е необходимо за целта съгласието на
бащата, като напуска пределите на Р.Б. многократно, за неограничени по брой и
продължителност пътувания до държавите-членки на Европейския съюз.
ОСЪЖДА А. А. Т., ЕГН **********, адрес гр. П., р-н Т, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по съответната банкова сметка на Окръжен съд
Благоевград, държавната такса за разглеждането на въззивната жалба - 25
/двадесет и пет/ лева, и възнаграждението на особения му представител пред
окръжния съд - 600 /шестстотин/ лева.
Настоящото въззивно съдебно решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6