РЕШЕНИЕ
№. 1133
гр. Пловдив, 16.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 752 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Регионална инспекция по околна среда и водите –
гр. Пловдив /РИОСВ/ срещу Решение № 309 от 09.02.2022 г., постановено по а.н.д №
8345 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, V- ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление №
67/18.11.2021 г. на Директор на Регионална инспекция по околна среда и водите –
гр. Пловдив, с което на „ЕКО РЕЦИКЛАТ“ ЕООД, ЕИК ***на основание чл. 135, ал.1,
т. 1 пр. 2 от Закона за управление на отпадъците вр. чл. 22 ал. 4 от Наредба №
1/2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите
по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри са наложени две
имуществени санкции всяка от които в размер от по 2000,00 /две хиляди лева/.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че пропуските в описаната от акта
за установяване на административното нарушения фактическа обстановка са
отстранени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН чрез издаденото наказателно
постановление. Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение и потвърждаване на наказателното
постановление. Иска се присъждане на
съдебни разноски за настоящото производство. Възразява се срещу размер на
разноските на другата страна.
3. Ответникът по
касационната жалба – „ЕКО РЕЦИКЛАТ“ ЕООД, седалище и адрес на управление: с.
Марково, община Родопи, чрез процесуалния си представител – адвокат Т., поддържа становище за неоснователност на
жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от „ЕКО РЕЦИКЛАТ“ ЕООД срещу НП № 67/18.11.2021 г. на Директор на Регионална
инспекция по околна среда и водите – гр. Пловдив. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № 56 от 27.09.2021 г., съставен от Николинка
Стоянова Кузманова – на длъжност старши експерт в дирекция „Контрол на околната
среда“ при РИОСВ – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното: „Еко Рециклат“ ЕООД два пъти не е изпълнило задължението си по чл.
22, ал. 4 от Наредба № 1/ 2014г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри за изпращане на информация по електронна поща на компетентния орган –
РИОСВ – Пловдив, съдържаща копие на попълнен формуляр от Приложение VII на
Регламент /ЕО/ № 1013/ 2006 г., подписан в поле 12, не по – късно от деня на
натоварване на отпадъците, предмет на трансграничния превоз.
По електронната поща на
РИОСВ - Пловдив на 10.08.2021 г. е постъпила справка за изпратени документи по
Наредба № 1/ 2014 г. за месец юли от Дирекция „Национален координационен
център“ към МОСВ. Съгласно тази справка на 10.07.2021 г. и 17.07.2021 г. са
осъществени 2 /два/ трансгранични превоза за отпадък с код 17 02 03, в общо
количество 12,94
т. от „Еко Рециклат“
ЕООД в качеството му на получател на отпадъци, предназначени за дейност по
оползотворяване с код R 3 - Рециклиране/възстановяване на органични вещества,
които не са използвани като разтворители /включително чрез компостиране и други
процеси на биологична трансформация/, съгласно Приложение № 2 към пар. 1, т. 13
от ДР на ЗУО.
За двата трансгранични
превоза – на 08.07.2021 г. и 16.07.2021 г., дружеството не е уведомило РИОСВ –
Пловдив по електронната поща в законоустановения срок, т.е. не по – късно от
деня на натоварване на отпадъците.
Фактически е установено,
че „Еко Рециклат“ ЕООД два пъти не е изпълнило задължението си по чл. 22, ал. 4
от Наредба № 1/2014 г., а именно не е изпратило по електронна поща на
компетентния орган копие от попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент
/ЕО/ № 1013/ 2006 г. , подписан в поле 12, не по – късно от деня на натоварване
на отпадъците, за всеки от двата превоза.
Горното е квалифицирано
като нарушение по чл. 135, ал. 1, т. 1, пред. 2 от Закона за управление на
отпадъците във вр. чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 г.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка не възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който в наказателното постановление посочил, че „Еко Рециклат“ ЕООД два пъти не
е изпълнило задължението си по чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/ 2014 г . за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както
и реда за водене на публични регистри за изпращане на информация по електронна
поща на компетентния орган – РИОСВ – Пловдив, съдържаща копие на попълнен
формуляр от Приложение VII на Регламент /ЕО/ № 1013/ 2006 г., подписан в поле
12, не по – късно от деня на натоварване на отпадъците, предмет на
трансграничния превоз.
По електронната поща на
РИОСВ - Пловдив на 10.08.2021 г. е постъпила справка за изпратени документи по
Наредба № 1/ 2014 г. за месец юли от Дирекция „Национален координационен център“
към МОСВ. Съгласно тази справка на 08.07.2021 г. и 16.07.2021 г. са осъществени
2 /два/ трансгранични превоза за отпадък с код 17 02 03 от „Еко Рециклат“ ЕООД
в качеството му на получател на отпадъци, предназначени за дейност по
оползотворяване с код R 3 - Рециклиране/ възстановяване на органични вещества,
които не са използвани като разтворители /включително чрез компостиране и други
процеси на биологична трансформация/, съгласно Приложение № 2 към пар. 1, т. 13
от ДР на ЗУО.
За двата трансгранични
превоза – на 08.07.2021 г. и 16.07.2021 г., дружеството не е уведомило РИОСВ –
Пловдив по електронната поща в законоустановения срок, т. ще. не по – късно от
деня на натоварване на отпадъците, съответно до края на 08.07.2021 г. и
16.07.2021 г. Информацията е постъпила съответно на 12.07.2021 г. и на
19.07.2021 г.
Фактически е установено,
че „Еко Рециклат“ ЕООД два пъти не е изпълнило задължението си по чл. 22, ал. 4
от Наредба № 1/2014 г., а именно
не е изпратило по
електронна поща на компетентния орган копие от попълнен формуляр по Приложение
VII на Регламент /ЕО/ № 1013/ 2006 г. , подписан в поле 12, не по – късно от
деня на натоварване на отпадъците, за всеки от двата превоза.
Нарушенията са извършени
на 09.07.2021 г. и 17.07.2021 г. в РИОСВ – Пловдив, където е следвало да се
представи информацията.
За така описаните деяния
е ангажирана отговорността на „Еко Рециклат“ ЕООД на осн. чл. 135, ал. 1, т. 1,
пред. 2 от ЗУО
вр. чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 г., като на дружественото са наложени два
броя имуществени санкции всяка в размер
на 2000 лева.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителя, който поддържа
изложеното в акта като пояснява, че според справката от нарушителя превозите са
извършени на 08.07.2021г. и 16.07.2021г., а вносът – на 10.07.2021г. и
17.07.2021г. Свидетелят твърди, че на 10.07.2021г. е извършен превозът.
Реалната дата на превоза е 08.07.2021г. Датата на вноса в 10.07.2021г. Втората
дата на превоза е 16.07.2021г. и датата на вноса е 17.07.2021г.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в
хода на административната процедура е допуснато съществено процесуално
нарушение, което налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. В тази
насока съдът е изложили мотиви, че е налице неяснотата относно датите на
извършване на двата трансгранични превоза, съответно и датите на осъществяване
на вменените административни нарушения, с което се засяга правото на защита на
наказаното лице и се затрудняват до степен на невъзможност контролните
правомощия на съда по преценка за законосъобразност на наказателното
постановление.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Императивните правила на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП изисква даденото в тях описание
на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от наказаното
лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с приложената санкционна норма,
без да е необходимо за преценката за съставомерността съдът да установява
допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца в административната
фаза. Противното би означавало деецът да бъде поставен в положение да се брани
срещу фактически и правни констатации, което не са му било предявени още в
началната фаза на административнонаказателното производство, каквато е повелята
на чл. 40 вр. чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН.
В случа е налице както
противоречието между съдържанието на АУАН и НП - относно датите на извършване
на превозите, така и непълнота в АУАН относно датите и мястото на извършване на
административните нарушения.
Правилото на чл. 53, ал.
2 от ЗАНН допуска наказателно постановление да бъде издадено и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Посочената норма визира
не друго, а случаите при които в АУАН е налице непълнота или неточност на
фактите и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Например
непрецизирана на датата и мястото на извършване на нарушението, какъвто е и
настоящият случай. Въпреки това наличието на подобни пропуски и противоречия
само по себе си не обосновава законосъобразност при прилагане на реда по чл.
53, ал. 2 от ЗАНН. За да е допустимо отстраняването им чрез съдържанието на НП,
наказващия оран
не следва да въвежда промени в обвинението, водещи до ангажиране отговорността
на лицето по непредявена фактическа обстановка. По същество една такава промяна
ще бъде допустима, когато води до прецизиране в по тесен обхват на очертани
вече в АУАН факти и обстоятелства. Например фиксиране на дата на деянието в
рамките на вече заложен от актосъставителя период или конкретизиране на мястото
на извършване по точен адрес във вече посочено населено място. Напълно
недопустимо е обаче с наказателното постановление да се предявяват на
нарушителя нови фактически положения, поставени извън полето на фактическото
описание, дадено в АУАН, какъвто се явява и настоящия случай. При наличието на
четири посочени в АУАН дати на превоза и липсата на конкретна дата и място на
всяко от установените нарушения, несъстоятелно ще бъде да се приеме, че по реда
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказващият оран е прецизира вече предявена на
нарушителя, макар и в по общ план, фактическа обстановка. Напротив, в случая е
видно, че на лицето са предявени нови факти и обстоятелства, по отношение на
които не е могло да се брани още в началната фаза на производството. Този извод
се подкрепя и от показанията на актосъставителя, които остават колебливи по
спорните обстоятелства дори и в съдебната фаза.
Допуснатият порок се
явява от категорията на съществените, накърняващ правото на защита на
привлеченото към отговорност лице, поради което дава самостоятелно основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление. Както е посочил и районният
съд, процесуалният пропуск не може да бъде отстранен на етап на съдебното
следствие, тъй като не се дължи на дефицит в доказателствата, а на недопустимо
изменение на съществените елементи от състава на предявеното обвинение.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в
размер на 510 лева за адвокатска защита. Жалбоподателят е направил своевременно възражение за прекомерност на
претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив
и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.4 вр. ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по
административнонаказателни дела с материален интерес от 1000 лв. до 5000 лв. –
минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. След
отмяната на §2, ал. 2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. /ДВ, бр. 10 от 05.02.2016
г./, съдът може на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случаите когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Настоящият
състав на съда намира, че посочената хипотеза е налице, тъй като действителната
правна и фактическа сложност на делото не е такава, че да бъде оправдано
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 510 лева, значително
превишаващ минимално установения (330 лева). Съдът приема, че е справедливо на ответника
да бъде присъден по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, а
именно 400 лв.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 309 от 09.02.2022 г.,
постановено по а.н.д № 8345 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, V- ти
наказателен състав.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите – гр.
Пловдив да заплати на „ЕКО РЕЦИКЛАТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Марково, община Родопи, сумата от общо 400 (четиристотин)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.