№ 3986
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110139210 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на СТ. ИВ. ВЛ. ЕГН **********
АДРЕС чрез адвокат В. спрямо ФИРМА ИМЕ АДРЕС, представлявано от
Ректора.
Ищецът твърди, че до 27.12.2004г. е бил в трудово правоотношение по
договор за неопределено време със ФИРМА на длъжност „научен сътрудник I
степен“ във Ф.ф. - Лаборатория за политически мениджмънт. Сочи се, че със
ЗАПОВЕД № РД-22-4159/23.12.2004г. на Ректора е бил уволнен на основание
чл.328, ал.1, т. 2 от КТ – „закриване на част от предприятието“, считано от
27.12.2004 г.
Твърди се, че това уволнение е било отменено като незаконно като
ищецът е възстановен на предишната си работа с влязло в сила съдебно
решение - Решение на СРС, 65 с-в по гр.д. № 1005/2005 г. Сочи се, че вместо
да бъде изпълнено решението на съда, с нова заповед № РД 22-
342/14.02.2006г. на Ректора ТП с ищеца, е прекратено отново ТП на
основание чл. 325, т. 2 от КТ – неявяване за заемане на длъжността, считано
от 15.11.2005г., което уволнение отново по съдебен ред - СР от 17.08.2006 г.
по гр.д. № 5060/2006 г. на СРС, 63 състав в сила от 30.12.2008г. отново е било
отменено като незаконно и Стефан е възстановен на предишната работа.
След тази отмяна ищецът на 22.01.2009г. е уведомен от СРС на
1
основание чл. 345, ал. 1 от КТ за възстановяването му на работа като на
26.01.2009г. се е явил с искане да му бъде осигурена възможност да
изпълнява трудовите си задължения по длъжността, на която е възстановен.
Но отново му било отказано.
Последвали са уведомяване на ищеца с писмо от 09.07.2009г., че може
да се яви на работа, считано от 13.07.2009 г. на длъжността “ научен
сътрудник първа степен” при ФИРМА, което обаче не е изпълнение на
решението на съда, а предложение за изменение на трудовата му функция. На
това ищецът твърди, че е отказал с оглед неговата специализация и
образование, както и с оглед постановеното СР, на който не е постъпил
отговор.
При тези данни и като се излага, че въпреки решението на съда и
явяването му на работа съгласно чл.345, ал.1 КТ, работодателят на ищеца не
го допуска да изпълнява работата, на която е възстановен и се желае решение
на съда, с което за пореден път ответникът на основание чл.225, ал. 3 от КТ да
бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 5 730 лева за
недопускане до работа при отмяна на незаконосъобразно решение за периода
от 01.10.2020г. до 30.06.2021г . или за девет месеца от по 650.00 лв., което се
претендира ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане. Ангажират се доказателства и
се претендират разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв. Искът се оспорва като недоказан
и неоснователен. Излага се, че ФИРМА е изпълнил задължението си да
предложи на ищеца работа в университета след постановеното решение по
отмяна на уволнението, за което няма спор помежду им - на длъжността
„научен сътрудник I степен“ към ФИРМА, която той е заемал преди
уволнението си, вече не съществува. Излага се, че безспорно с СР по гр. дело
№ 395/ 2008 по описа на СГС е отменено уволнението му и е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „научен сътрудник I степен“ към
Л.п.м. - ФИРМА, но с Решение на Академичен съвет на ФИРМА от
23.06.2004г. /Протокол № 11/ Л.п.м. - Философски факултет е закрита. В
резултат на това длъжността, която лицето е заемало преди уволнението, към
момента на влизане в сила на решението, вече не е съществувала. Ето защо му
е предложена друга длъжност за заеме „Научен сътрудник I степен“ във
2
Филиална библиотека на същия факултет. Не се доказва, че работодателят
противоправно не е допуснал възстановеният от съда В. на работа и не следва
да бъде осъждан да заплаща обезщетение при липсата на вина за това.
Ответникът е изпълнил задължението си като е предложил на лицето да заеме
длъжност в същия факултет, предвид невъзможността да предложи същата
позиция, заемана от него преди уволнението, но въпреки това В. е отказал да
я заеме. С тези твърдения и ангажирайки доказателства се желае решение за
отхвърляне на иска.
Искът е с правно основание по чл. 225, ал.3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищeцът е изпълнявал при
ответника длъжността "научен сътрудник първа степен" във Философски
факултет- Л.п.м., на която е бил преназначен въз основа на решение на АС по
протокол № 5/28.02.2001 г. с допълнително споразумение № РД-22-
1754/06.07.2001 г..
Установено е, че със Заповед № РД- 22- 342/ 14.02.2006г. на ректора на
ФИРМА ИМЕ трудовият договор на ищеца е бил прекратен, считано от
15.11.2005г., на основание чл. 325, т. 2 КТ, като в мотивите е било посочено,
че ищецът е бил възстановен на работа от съда с решение на СРС, влязло в
сила на 23.07.2005г., но същият не се явил да заеме длъжността в сроковете
по чл. 345, ал. 1 КТ.
Безспорно е между страните, а и от доказателствата по делото се
установява, че с влязло в сила решение от 17.08.2006г. по гр. д. № 5060/2006г.
по описа на СРС, 63 състав, е била отменена Заповед № РД- 22- 342/
14.02.2006г. на ректора на ФИРМА ИМЕ, с която на основание чл. 325, т. 2 от
КТ е бил прекратен трудовият договор на ищеца и същият е бил възстановен
на предишната му работа на длъжността "научен сътрудник I степен" към
Л.п.м. - Философски факултет при ответника.
Не се спори и се установява, че на 19.01.2009г. е било издадено и
изпратено до ищеца уведомление по гр.д. № 5060/2006г. по описа на СРС, 63
състав, на основание чл. 345, ал. 1 от КТ, съгласно което в двуседмичен срок
от получаване на съобщението същият е следвало да се яви на работа, за да
заеме предишната си длъжност.
Не се спори и досежно това, а и се установява от молба с вх. № 94- С-
3
4/26.01.2009г., че ищецът е уведомил ответника, че на посочената дата се
явява на работа в срока по чл.345, ал. 1 от КТ и помолил да му бъде осигурена
възможност да изпълнява трудовите си задължения по длъжността, на която е
бил възстановен, като в случай, че не може да се осъществи това веднага,
ищецът поискал да бъде уведомен кога да се яви на работа.
На 15.05.2009 г. ищецът изпратил до ответника нова молба с
вх. № 94- С- 4, в която посочил, че до 15.05.2009г. не му е била осигурена
възможност да изпълнява трудовото си задължение по длъжността, на която е
бил възстановен, поради което помолил да му бъде осигурена възможност за
изпълнение на трудовите му задължения на длъжността, на която е бил
възстановен от съда.
С писмо с изх. № 94- С- 4/09.07.2009г. ищецът е бил уведомен от
ответника, че може да се яви на работа в Софийския университет считано от
13.07.2009г. на длъжността "научен сътрудник първа степен" при
Философски факултет (Филиална библиотека) на ФИРМА ИМЕ. От
представено известие за доставяне се установява, че писмото е било получено
от ищеца на 14.07.2009г.
На 15.07.2009 г. ищецът изпратил писмо до ответника, в което посочил,
че не може да приеме предложението за заемане на длъжността "научен
сътрудник първа степен" при Философски факултет (Филиална библиотека)
на ФИРМА ИМЕ, тъй като образователната и научната му квалификация се
различавали от предложената работа, поради което отново помолил да му
бъде осигурена възможност да изпълнява трудовите си задължение на
длъжността, на която е бил възстановен от съда.
От представена трудова книжка № 328 на ищеца, в която последното
направено отбелязване е относно заеманата от него длъжност "научен
сътрудник първа степен".
От представена справка- декларация с изх. № 1900-01 от 09.02.2005г.,
издадена от ФИРМА ИМЕ, се установява, че ищецът е работил при ответника
на 8 часов работен ден на длъжност "научен сътрудник първа степен" и е бил
освободен от 01.01.2005г., като е деклариран размерът на изплатените
трудови възнаграждения на лицето за последните девет месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 3 КТ, когато незаконно уволнен
4
работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в
предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат
да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят
солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово
възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на
работа. За да бъде присъдено това обезщетение на това основание следва да
са налични кумулативно следните предпоставки: 1/ работникът или
служителят да е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност с
влязло в сила съдебно решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ или от работодателя
по реда на чл. 344, ал. 2 КТ; 2/ работникът или служителят да се е явил в
предприятието, за да започне работа, в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, и 3/ да не е
бил допуснат от работодателя или от съответните длъжностни лица,
работещи при работодателя, да изпълнява работата, на която е бил
възстановен. Недопускането до работа в тази хипотеза е пречка за настъпване
на конститутивния ефект на възстановяване на трудовото правоотношение,
поради което обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ се дължи само в случаите на
невъзстановено трудово правоотношение.
Съдът счита, че в конкретния случай горепосочените предпоставки за
дължимост от ответника на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 225,
ал. 3 КТ са налице. От събраните по делото доказателства се установява, че с
влязло в сила решение е било отменено незаконосъобразното уволнение на
ищеца и последният е бил възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност "научен сътрудник I степен" във Ф.ф. на ФИРМА ИМЕ, Л.п.м..
Както се изясни, със съобщение от 19.01.2009г., на основание чл. 345, ал. 1
КТ съдът е уведомил ищеца, че решението е влязло в сила и че в двуседмичен
срок може да се яви и да заеме предишната си длъжност. Установи се, че на
26.01.2009г. ищецът е подал молба до ректора на ответния университет, с
която е заявил готовност да изпълнява трудовите си задължения и за
длъжността, на която е възстановен, с което е изпълнил условието на чл. 345,
ал. 1 КТ да се яви на работа в посочения в същата разпоредба срок, в резултат
на което е придобил правото да заеме работата, на която е възстановен.
Действително, работодателят е предложил на ищеца да заеме длъжност
"научен сътрудник I степен" във Ф.ф., Филиална библиотека. Тази длъжност,
обаче, е различна от предишната, от която ищецът е бил уволнен и съответно-
е бил възстановен от съда, като предложената му различна длъжност не е
5
приета от него съгласно чл. 119 КТ. Възстановяването на незаконно
уволнения работник на предишната работа се извършва с влязло в сила
решение. То възстановява тр. правоотношение занапред във вида, в който е
съществувало към незаконното уволнение - както би съществувало, ако
работникът не беше уволнен /чл. 345, ал. 1, чл. 354, ал. 1, т. 1 от КТ/.
Възстановеният на работа работник е длъжен да се яви в срока по чл. 345, ал.
1 КТ, за да заеме работата.
При това положение в случая работодателят, като е предложил на
ищеца да заеме длъжност, която е различна от тази, на която е възстановен, не
се е освободил от отговорността по чл. 225, ал. 3 КТ, т.е. за процесния период
на ищеца не са създадени условия да изпълнява работата си, на която е бил
възстановен от съда след незаконното му уволнение и по този начин е лишен
от право да полага труд и съответно да получава трудово възнаграждение,
поради което има право да бъде репариран по реда на чл. 225, ал. 3 КТ. В този
смисъл е и утвърдената и трайна практика на ВКС, обективирана в решение
№ 267/02.03.2007 г. по гр. д. № 1240/2004 г., ГК.
Неоснователно е възражението, че не било налице противоправно
недопускане от страна на работодателя на ищеца да заеме възстановената
длъжност. По делото не се твърди и доказва ответникът да е поканил ищеца
да заеме длъжността, на която е възстановен - "научен сътрудник I степен"
във Ф.ф. на ФИРМА ИМЕ, Л.п.м., както и не е спорно, че предложената от
работодателя длъжност е различна от тази, на която е възстановен.
Съгласно задължителното тълкувание, дадено в ТР № 2 от 12.12.2013 г.
на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГК, обезщетението по чл.225, ал. 3 КТ се
определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено
преди незаконното уволнение като същото не може да бъде по-малко от
размера на установената за страната минимална работна заплата за периода
на недопускането на работа. В случая, последното брутно трудово
възнаграждение на ищеца е в размер 469,89лв. С оглед изложеното,
обезщетението следва да бъде изчислено на база МРЗ за съответния период, а
именно 650 лв. (съгласно ПМС № 331 от 26.11.2020 г. ДВ, бр. 103 от 2020 г.).
При този изход на спора на ищцовата страна следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски за производството в размер на 800лв. за
6
заплатеното адвокатско възнаграждение като стореното възражение за
прекомерност от страна на ответника е неоснователно. Възнаграждението е
съобразено с минималните размери по чл.7, ал.2. т.3 от НМРАВ –
минималният размер е от 605 лева, като така платеното от 800 лева не е
прекомерно съобразно характера и размера на исковете.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА на основание чл.225, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД д а
заплати на СТ. ИВ. ВЛ., с ЕГН ********** , АДРЕС чрез адвокат В. сумата
от 5730 лева като обезщетение за недопускане до работа, на която е
възстановен с влязло в сила решение по гр. дело № 5060/ 2006г. на Софийския
районен съд, 63 състав, за периода 01.10.2020г.- 30.06.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-
05.07.2021г. до окончателното плащане на сумата и
ОСЪЖДА ФИРМА на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
СТ. ИВ. ВЛ., с ЕГН **********, АДРЕС чрез адвокат В. сумата 800 лева,
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7