Решение по дело №205/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано във връзка с постъпили жалби от А.С., защитник на подс.Р. и А. П., защитник на подс. Т., против присъда №419/17.Х.2008 год., постановена по НОХД №740/2005 г. по описа на Районен съд – гр.С.

В жалбата си А. С. сочи, че съдебният акт се явява неправилен и незаконосъобразен, поради което и моли съда да го отмени и оправдае Т., респ. да го измени и намали наложеното му наказание “лишаване от свобода” до размера на изтърпяната МН “задържане под стража”. По делото не било установено подсъдимите да са направили и опит за превеждане през границата на български граждани без разрешение на надлежните органи на властта. Съдът не изяснил в кой момент е започнал опита, нарушение на кои законови или подзаконови актове са били осъществени, къде се намира забранената за движение гранична зона и др. Дори и да се приеме, че събраните доказателства сочели на намерение за нелегално преминаване на границата, то деянието в случая било ненаказуемо. Това, че липсвало нарушение на граничния режим се установявало от писмо – справка № 16051/21.05.2008 г. на Началника на ГПУ – гр.П., видно от което е, че в граничната книга на ГПУ – Ц. в района на с. Ц. и с. Д. лаки не е отразено залавянето на 31 български граждани на 23.03.1999 г. от граничния наряд, както и в ГПУ – гр.П. не се съхраняват докладни записки или други документи за задържане на български граждани на посочената дата, за да се види къде точно и в коя забранена зона е станало това. Отделно от това в протокола за задържане на нарушители в ГПУ – Ц. не били отразени датата и мястото на съставянето му. Присъдата била постановена в нарушение на чл. 303, ал. 2 от НК, като обвинението не било доказано по несъмнен начин. Съдът не обсъдил констатирани противоречия в показания на отделни свидетели, а изградил мотивите си върху избрани такива без да пише защо. Нямало и данни по делото, че между подсъдимите е била налице предварителна уговорка за извършване на престъпление. Липсвали доказателства същите да се познавали, не било взето под внимание твърдението им, че за първи път се виждат в съдебна зала.

В подробната си жалба А. П. е изложил общо 4 групи основания за отмяна на атакувания съдебен акт, изразяващи се в следното: На първо място защитникът счита, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до накърняване правото на защита на подсъдимите, в частност на Т.. В тази насока е отразено, че съдът неправилно е снел самоличността на свидетелите, което е довело до объркване на лица и и показания, а по този начин се смесили и два отделни случая на нарушение на границата. Така РС подменил обективната истина с данни, които нямали отношение към обвинението. В подкрепа на това си възражение защитата е посочила объркване на имена и дати на свид. Д. и Р. М., Ф. Ю. А., Ш. А. П., К.К. Б., В.Д.А., Г.Й.З., И.Е.Д., С.Х.Д. и др.

Втората група нарушения били свързани с обстоятелството, че по делото не е проведено съдебно следствие по начина, посочен в НПК. Били образувани няколко досъдебни производства с различни номера, като в тази насока липсвал акт за тяхното обединение от съответния компетентен орган. По този начин не било известно по кои точно дела подсъдимите се явявали привлечени в качеството на обвиняеми, срещу какво следвало да се защитават, както и какво е станало с останалата част от делата, след като обвинението било внесено в съда по едно от тях. Освен това в разрез със своите правомощия прокурор от Районна П. – гр.С. с писмо препратил образувано следствено дело за разследване на РГС – П.. Било недопустимо да се променя своеволно компетентност на разследващи органи, доколкото в случая липсвала санкция на главния прокурор.

На трето място основание за отмяна на присъдата било, според жалбата, своеволното и непочиващо на закона интерпретиране на събрани по делото доказателства, в резултат на което съдът стигнал до неверни изводи, обосновали в крайна сметка порочен съдебен акт. Събраният доказателствен материал не бил подложен на анализ съгласно процесуалния закон, а именно поотделно и в неговата съвкупност, като по отношение на много обстоятелства съдът не е изложил мотиви в разрез с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Заедно с това, въпреки констатирани противоречия в показанията на свидетелите, последният не е отразил становището си защо приема едни от тях, а други отхвърля. По този начин същият постъпил и по отношение на редовността на писмени доказателства.

На четвърто място са изложени обстоятелства във връзка с нарушения, сочещи на неправилно приложение на материалния закон. Действията на подсъдимите не съставлявали престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на практика липсвало опит за превеждане на лица през държавната граница без разрешение на надлежните органи за това. По делото не било установено безспорно, че района, в който бил намерен товарния автомобил с 31 души в него, представлявал защитена зона по смисъла на съответните нормативни актове. По този начин било нарушено и ръководно постановление на Пленума на ВС, в което се подчертавало, че за да е налице такъв опит е следвало да е било започнато преодоляване на съответни гранични заграждения или на самата гранична полоса. Данни в тази насока не само, че не били събирани, а въобще липсвали по делото.

В резултат на горното защитата моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен изцяло и делото на първо място да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения на фазата на досъдебното производство, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимите. На второ място, ако се счете, че не са допуснати такива нарушения, се иска, след отмяна на присъдата, да бъде постановена друга, с която В. Т. да бъде оправдан. Развити са подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателите поддържат изцяло така внесените жалби. По искане на А. П. съдът се е снабдил с писмо от Националния институт по хидрология и метрология – гр.С., досежно това в колко часа на 23.03.1999 г. се е стъмнило, съответно се съмва и имало ли е снежна покривка в района на с. Д. л. и каква е била нейната дебелина, ако е имало такава.

Съдът е изискал и приел като доказателства по делото и актуални справки за постоянен и настоящ адрес на разпитаните по делото свидетели.

В становището си по същество на делото защитниците отново сочат подробно изложените по-горе основания за отмяна на присъдата, като А. П. намира, че новоприетите доказателства подкрепят тезата му, че действителната фактическа обстановка е коренно различна от приетата за установена от страна на РСС.

Прокуратурата моли съдът да остави присъдата в сила като законосъобразна и обоснована. Не е сочил нови доказателства.

Окръжният съд, след като се съобрази с разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и всички обстоятелства, от значение за правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в жалбите и становището на страните в съдебно заседание, намира следното:

С присъдата, отмяна на която се иска, първоинстанционният съд е признал Д. Р. и В. Т. за виновни в това, че на 23.03.1999 г. в района на с. Д. л., общ. С. в съучастие помежду си като съизвършители чрез използване на МПС направили опит да преведат през границата на страната с Р М. 31 български граждани, сред които и малолетни, без разрешение на надлежните органи на властта, като на основание чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 , вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 54, чл. 36, чл. 55, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от НК им е наложил наказания както следва: на първия – лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което да изтърпи при първоначален общ затворнически режим, както и глоба в размер на 500 лв.; на втория – лишаване от свобода за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието било отложено за изпитателен срок от 3 години.

Съдът е постановил този си акт при допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимите на фазата на досъдебното производство и при съставяне на обвинителния акт. Във връзка с това същият следва да бъде отменен изцяло, а делото върнато на прокуратурата за отстраняване на тези нарушения.

На първо място, в разрез с разпоредбата на чл.228(нов) НПК, респ. чл.215 (стар) НПК, материалите по досъдебното производство не са предявени по надлежен ред на подсъдимия, тогава обвиняем, Д. М. Р.. На л. 167 от ДП е приложен протокол за предявяване на дознание, видно от датата на съставяне на който е, че на 18.07.2005 г. този обвиняем се е явил без адвокат и се е запознал с материалите по делото, но на 18.08.2005 г. за времето от 13.00 до 13.30 ч. Поради обстоятелството, че протоколите, съставени по надлежния ред се ползват с доказателствена сила за това, че е извършено процесуално-следственото действие (чл.131 нов НПК, респ. чл.115 стар НПК), описано в него, то в случая следва да се заключи, че протокола е отразил бъдещо събитие, и то един месец след съставянето му, което е недопустимо.

На второ място, още при първоинстанционното разглеждане на делото, защитата е направила възражение за противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, което съдът е отхвърлил като неоснователно и е приел, че такова противоречие липсва. Това възражение се поддържа от защитниците и в настоящата фаза на процеса. Окръжният съд намира същото за основателно.

При описание на начина на извършване на престъплението в обстоятелствената част на обвинителния акт буквално е записано, че след като взел от свидетеля С. товарен автомобил ГАЗ 53 с ДК № Бл 33 58 ТВ “… Т. отишъл в гориста местност в района на гр. Кресна, общ. Сандански, където според уговорката, направена преди това с уличения Р. е трябвало да пристигне автобуса с лицата за превеждане през граница. На уговореното място автобусът с посочените по-горе лица и уличения притиснал, всички лица от автобуса се качили в каросерията на товарния автомобил, а уличения Р. в кабината на автомобила, след което този товарен автомобил потеглил към с. Н. Х., управляван от уличения Т.. Докато се движил към с. Н. Х. уличения Т. се разминал с джип на Гранична полиция”. По-нататък е описано, че забелязвайки автомобила на граничните полицаи, не след дълго Т. спрял товарния автомобил и заедно с Р. избягали от него, а малко след това пристигналите полицаи установили наличието на хора в каросерията на колата. Тогава е направена уговорка, че това станало в 21.30 ч. на 300 м северно от с. Д. л., 1500 м източно от 40-та гранична пирамида и 2500 м югоизточно от с. Р. В диспозитива на обвинителния акт е описано като място на извършване на престъплението района на с. Д. л.. Ноторно известно на съда е обстоятелството, че с. Н. Х, Община – С, се намира в близост до българо-гръцката граница и е на юг от гр. С, докато с. Д. л, Община - С е в близост до българо-македонската граница и се намира на запад от гр. С. Разминаването при посочването на маршрута на движение на товарния автомобил не може да се обясни с това, че прокуратурата, имайки предвид само този в района на с. Д. л., просто посочила посока на движение на колата, а не че автомобила бил в землището на с. Н. Х.. Това е така, тъй като за да се опише, че от гр. К. автомобилът е тръгнал на юг, е могло да се използват и други населени места като обозначаване на тази посока. Същевременно, твърдението на две места, че се касае за случай в землището на с. Н. Х. според съда внася достатъчно объркване относно обвинителната теза на прокуратурата, тъй като както бе подчертано разстоянието между двете села е много голямо и ако се приеме за достоверно това, че автомобила е отишъл от гр. К. до с. Н. Х., а след това до с. Д. л., то следва да се променят всички други важни и относими към предмета на доказване обстоятелства по делото, като време на пристигане на групата, място на което са били взети лицата от подсъдимите и натоварени в товарния автомобил, продължителност на придвижване от това място на взимане до мястото на откриването им от граничните полицаи, маршрута, по който са минали, както и съответно времето на извършване на престъплението. По делото се събраха доказателства, че граничния наряд, който се е разминал с товарния автомобил, а по-късно се е върнал и задържал хората, натоварени в последния, е от ГО на с.Ц.. Изобщо не става ясно каво са търсили те със служебния си автомобил в землището на с.Н. Х., където за първи път според ОА са забелязали ГАЗ 53 с ДК № Бл 33 58 ТВ. На всички тези въпроси обвинението не е отговорило по начин, който да е достатъчно ясен на подсъдимите, така че последните да разберат конкретно в какво са обвинени и да могат да организират защитата си. Всичко това е в разрез със задълженията на прокурора да състави акт, чиято обстоятелствена част и диспозитив представляват единно цяло и съставлява рамката на предмета на доказване по делото.

С оглед на всичко това съдът намира, че са налице достатъчно основания за отмяната на атакувания съдебен акт и връщането на делото на прокурора. Това позволява на съда и да не взема подробно отношение по останалите повдигнати възражения в жалбите, доколкото същото се явява безпредметно. За пълнота следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не споделя изложеното в жалбата на А. П., че са налице пропуски или нарушения на процесуалния закон с възлагане на действия от страна на прокурор в Р. П. на РГС – П. поради липса на компетентност за това, като се отбележи само факта, че към онзи момент Регионална гранична служба е имало само в гр. П.. Ето защо и възлагането на извършването на процесуално-следствени действия на тази служба в съответствие с правомощията й по ЗМВР, не е в разрез с процесуалния закон.

Неоснователно е възражението в жалбите и относно това, че на досъдебното производство се водели множество отделни дела с различни номера, като липсвал акт за тяхното обединение под един номер. Запознаването с материалите по делото води до извода, че са налице множество преписки, тъй като с оглед местожителството на голямата част от свидетелите, са били възлагани съдебни поръчки до различни разследващи органи, след изпълнението на които, материалите били връщани и подреждани в делото. В този случай и не може да се приеме, че е било наложително обединение на различни дела по предвидения в закона ред.

По подобен начин стоят нещата и с твърдените разминавания в данните на разпитаните свидетели. Съдът счита, че в тази насока не са налице пропуски, които да създават съмнения в идентичността на лицата, призовани и разпитани от съда с тези, които са участвали в самото деяние. Действително в някои случаи е налице разминаване при изписването на имена на отделни свидетели в съдебните протоколи, но като се сравнят данните от приложението към обвинителния акт, призовките, обясненията на лицата за промяна в имената им, както и отразеното в справките за настоящ и постоянен адрес на същите става ясно, че в повечето случаи се касае до допуснати технически грешки от страна на секретар-протоколиста, но не и до подмяна на свидетелите с лица, които нямат отношение към случая.

Предвид горното и на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.1, т.1 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло присъда №419/17.Х.2008 год., постановена по НОХД №740/2005 г. по описа на РСС.

ВРЪЩА делото на РПС, за надлежно предявяване на материалите от ДП на Д. М. Р. , с ЕГН-*, както и за съставяне на нов обвинителен акт при съобразяване с указанията, дадени от съда по-горе.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :