Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                     31.03.2021г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1271 по описа за 2020г. и като обсъди:

 

            Искове с правно основание чл.415 от ГПК във връзка с чл. 500 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

            Ищецът “ЛЕВ ИНС” АД твърди, че на 19,04,2016г. около 10,00 часа ответникът управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №РВ5567ХВ по главен път ІІ-86 по посока Пловдив, при което допуснал отделянето на задна лява гума (с джантата). Тя навлязла в платното за насрещно движение и се ударила в предната част на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. №К 4456 ВА, собственост на И. П.. На същия било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1830,85 лева за причинените вследствие на този удар имуществени вреди по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица №BG/22/116000864822 със срок на действие от 17,03,2016г. до 16,03,2017г. Тъй като при настъпване на пътно-транспортното произшествие виновният водач е управлявал технически неизправно МПС и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност на МПС, която застрашава безопасността на движението, то застрахователното дружество претендира от него сумата, която е заплатена като обезщетение на пострадалото лице. За събиране на същата, както и на обичайните разноски за определяне на обезщетение от 20 лева била издадена заповед за изпълнение, но ответникът подал възражение в предвидения от закона срок. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на него, че му дължи сумата от 1850,85 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 401,05 лева за периода от 23,04,2018г. до 10,06,2020г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че между него и ищеца не е възникнало облигационно правоотношение, тъй като договорът за застраховка не е подписан нито от представител на застрахователя, нито от него. Евентуално твърди, че настъпилият инцидент е без негово съзнателно участие. Твърди, че превозното средство, което е управлявал е било технически изправно към 19,04,2016г., както и че е преминало задължителен технически преглед. По време на движението му е настъпила авария, като се е скъсала лагерна ос, вследствие на което се е откачила задната гума. Поради това оспорва констатациите, отразени в протокола за ПТП. Твърди, че не е бил в състояние да предвиди и предотврати повредата. Ето защо не е причинил вредата умишлено или в състояние на алкохолно или наркотично опиянение. Управлявал е технически изправен автомобил, който не е дал никаква индикация за наличие на повреда. Същата е настъпила внезапно и е случайна. От това следва, че той не е могъл да предвиди и предотврати настъпването на вредите, съответно застрахователят не може да упражни правото си на регрес. Твърди, че не е получил покана за доброволно изпълнение, поради което не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение за същата. Ето защо моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

            След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

            По приложеното ч.гр.д.№887/2020г. по описа на АРС е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на иска, но длъжникът е подал възражение в срок. Искът за установяване на вземането е предявен в предвидения от закона срок, поради което е допустим.

Обстоятелствата и причините за настъпване на пътно-транспортно произшествие на 19,04,2016г. са отразени в съставения протокол за ПТП от същата дата, според който водачът на лек автомобил “Фолксваген Пасат” рег.№РВ 5567 ХВ по време на движение допуска да се отдели предна лява гума с джанта, която се блъска в насрещно движещият се лек автомобил „Тойота Авенсис“ в предната му лява част. Освен това в него е посочено, че за вреди при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасет“ с посочения регистрационен номер има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество. Поради това на 19,04,2016г. собственикът на повредения автомобил е подал уведомление до него за настъпило застрахователно събитие. По делото е представен препис от застрахователна полица №BG/22/116000864822 от 16,03,2016г., в който липсват подписи на страните. Въпреки това съдът намира, че е налице валидно застрахователно правоотношение, тъй като съществуването му е удостоверено с извършената проверка за това в Гаранционен фонд /лист 9/.  Застрахователят е извършил опис и оценка на щетите, като на 16,06,2016г. е заплатил на И. П. обезщетение за тях в размер на 1830,85 лева. След това изпратил покана до ответника да му възстанови тази сума, както и 20 лева обичайни ликвидационни разходи, тъй като е управлявал технически неизправно МПС, с което виновно е причинил вредите. Липсват доказателства тя да е връчена, поради което възражението в този смисъл е основателно.

За да възникне право на застрахователя да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение съгласно чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ е необходимо последният да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Именно това е нарушението, за което на ответника е наложено наказание с  наказателно постановление от 13,05,2016г.  - че не е спрял навреме за отстраняване на възникналата неизправност по време на движение. То обаче не е задължително за гражданския съд, тъй като не попада в приложното поле на чл. 300 от ГПК.

В заключението по съдебно-автотехническата експертиза вещото лице приема, че са налице пет възможни причини за отделяне на задно ляво колело. При преценка на същото съвкупно с показанията на свидетеля П., а именно, че отделилата се гума била с джанта и полуоска и на свидетеля С., която чула от полицаите, че болтовете са си на място, се налага извод, че не се касае до причини 1 и 2. В останалите три случаи се установява, че преди отделяне на колелото не е имало никакви индикации, като техническата неизправност е настъпила внезапно. Поради това водачът не е имал възможност да избегне произшествието.

От така събраните доказателства се установява, че ответникът не е спрял, за да отстрани възникнала по време на движение повреда но моторното превозно средство и произшествието е възникнало именно поради това. Същият обаче, не е възприел наличието на неизправност, тъй като същата се е появила внезапно и именно това е причината да не спре за отстраняването й. Поради това не е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ и застрахователното дружество няма право на получи от него заплатеното застрахователно обезщетение. Общата логика и смисъл на нормата на чл. 500 от КЗ е, че правото на регрес възниква, когато виновният водач умишлено е допринесъл за настъпване на застрахователното събитие. В настоящия случай се установи, че това не е така, тъй като ответникът не е могъл да предвиди по никакъв начин случилото си, съответно – да го предотврати. Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.     

             На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 360 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

            Ето защо и поради, мотивите изложени по-горе, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М.С.М.– Г. и П.В.Д., за признаване на установено, че Ш.Х.С., ЕГН ********** *** му дължи сумата от 1850,85 лева (хиляда осемстотин и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки) представляваща изплатено на 16,06,2016г. на И.Й. П. застрахователно обезщетение от 1830,85 по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица №BG/22/116000864822 със срок на действие от 17,03,2016г. до 16,03,2017г.,  за имуществени вреди от ПТП на 19,04,2016г., изразяващи се в повреди на лек автомобил марка “Тойота Авенсис” с рег. № К 4456 ВА и ликвидационни разноски от 20 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 401,05 лева (четиристотин и един лева и пет стотинки) за периода от 23,04,2018г. до 10,06,2020г. и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15,06,2020г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение №415/19,06,2020г. по ч.гр.д.№887/2020г.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М.С.М.– Г. и П.В.Д., да заплати на Ш.Х.С., ЕГН ********** ***, сумата от 360 лева (триста и шестдесет лева), направени по производството разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: