Присъда по дело №1799/2023 на Районен съд - Шумен

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 1799/2023 г. НА ШРС, 3 състав

Делото е образувано по подадена частна тъжба, подадена от В.И.Ч. с ЕГН
********** от гр. Шумен, против С.В.Ч. с ЕГН ********** от гр. Шумен. Видно от
изложените в нея обстоятелства, предмет на тъжбата е обвинение за извършено от
подсъдимия престъпление – за това, че на 28.02.2023 г. чрез подаден сигнал на Единният
европейски телефон за спешни и неотложни повиквания (тел. 112) е разпространил до
съпругата и съседите му позорни обстоятелства за тъжителя, а именно че е осъществил
домашно насилие над съпругата си и че има психическо отклонение, както и че му е
приписал престъпление, а именно, че е заплашвал съпругата си с убийство. След извършено
уточнение става ясно, че подадения на тел. 112 сигнал е достигнал до посочените лица
посредством служителите на МВР. Описаното в тъжбата деяние представлява престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. второ, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. С тъжбата е предявен и
граждански иск в размер на 6000 лв. за обезщетяване на причинените на пострадалия
неимуществени вреди. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес и тъжителят е конституиран като граждански ищец.
В хода на съдебните прения представителят на тъжителя поддържа така повдигнатото
обвинение. Твърди, че извършеното деяние и неговото авторство се установяват от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Твърди, че подсъдимият е
извършил обаждане до тел. 112, в което е намекнал, че баща му се държи неадекватно и е
посочил, че е полицай, което е дало повод на служителката да му се довери, че има правила
преценка за ситуацията. Твърди, че няма никакви доказателства тъжителят да се е държал
агресивно към съпругата си и че съдът не следва да кредитира свидетелските показания в
тази връзка, тъй като същите били нелогични. Твърди, че по преписката на прокуратурата
съпругата на тъжителят е заявила, че не е търсила съдействие от сина си във въпросния ден.
Моли съда да не кредитира и показанията на служителите на полицията относно това къде и
при какви условия са извършили проверката и къде са съставили акта за предупреждение,
тъй като същите са противоречиви и нелогични. Посочва, че от назначената от съда
комплексна съдебна психиатрично-психологична и неврологична експертиза се установява,
че тъжителят не страда от психично заболяване или друго такова, което да дава отражение
на психиката му или на неговото поведение. Твърди, че целта на подсъдимия е била да
отстрани баща си от собствения му дом и да го подложи на медикаментозно лечение, от
което той нямал нужда и което би увредило здравето му. Поддържа, че разгласената от
подсъдимия информация е станала достояние на лекарите от Центъра за спешна медицинска
помощ, полицаите, които приели сигнала и тези, които са пристигнали за проверка, както и
на самата съпруга на тъжителя. Поддържа се, че по делото са събрани и безспорни
доказателства колко тежко е преживял тъжителя това.
Защитникът на подсъдимия оспорва фактическата обстановка, изложена в тъжбата.
Излагат се аргументи, че подс. С. Ч. не е извършил описаното в тъжбата деяние. На първо
място посочва, че са останали недоказани всички твърдения относно фактическата
обстановка, описана в тъжбата. Според защитата от изслушания запис се установява, че в
обаждането си на тел. 112 подсъдимият не е казал нито едно от нещата, които се твърдят в
исковата молба. Счита, че съдът следва да съобрази също, че подсъдимият е разполагал с
достатъчно данни, за да посочи в разговора си с ъс служителката от тел. 112 притесненията
си от поведението на баща си. Моли съда да има предвид, че той е използвал съответния
процесуален ред, за да защити свои граждански права – да подаде сигнал. Счита, че в
конкретния случай липсва умисъла като форма на вината, тъй като подаването на тази
информация не е имало за цел тя да бъде разгласена и така да се разпространи позорна
информация и/или да се препише престъпление на тъжителя. Твърди, че единствената цел на
воденето на производството е да бъде принуден подсъдимият да премахне от дома си
1

кучето, което той и семейството му отглеждат. Излагат се подробни аргументи относно
враждата между страните по повод кучето и всички опити на тъжителя да навреди на сина
си за това, че отглежда кучето.
Подсъдимият С.В.Ч. поддържа казаното от адвоката си. Поддържа, че основната цел
на настоящото производство е да го принуди да махне кучето, което семейството му
отглежда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.В.Ч. е роден на 17.01.1977 г. в гр. Шумен с ЕГН **********. Той
живее в гр. Шумен, ********************* Той е български гражданин, женен, с висше
образование, неосъждан.
Тъжителят В.И.Ч. и подс. С.В.Ч. са баща и син. Живеят в една къща като на първия
етаж е обособено жилището на подсъдимия, което той обитава със семейството си (съпруга
и две деца), а на вторият – жилището на тъжителя, в което той живее със съпругата си. От
години отношенията между двамата са силно влошени. Причина за това било
обстоятелството, че подсъдимият и семейството му започнали да отглеждат в дома си като
домашен любимец малко куче, порода Йоркширски териер. Тъжителят изпитвал неприязън
към животното, считайки, че неговите хигиенни навици замърсяват общите помещения –
коридора на къщата и двора. Твърдял, че кучето лаело непрекъснато и възпрепятствало
почивката му, създавало му стрес, който бил противопоказен предвид влошеното му
здравословно състояние след прекаран инсулт. Тъжителят пускал неколкократно жалби и
сигнали до различни органи – община, полиция, прокуратура и др. срещу отглеждането на
кучето, но след извършените проверки не се констатирали нарушения, поради което спрямо
подсъдимия не били взети никакви мерки. Всичко това допълнително влошило отношенията
между баща и син, довело до нарушение в комуникацията между двамата и до чести
конфликти.
Независимо от конфликта между тъжителя В.И.Ч. и подсъдимия С.В.Ч., последният
запазил добри отношения с майка си М.Ч. На 28.02.2023 г. подсъдимият е получил обаждане
от майка си, която е споделила, че баща му отново е негодувал от кучето. Тя е споделила
още, че същият се е качил на тавана, където започнал да пробива нещо. Споделила още, че
все по-трудно се разбира с баща му и при предходен конфликт той е хвърлил една ножица,
която прелетяла близо до нея. Поради влошените отношения с баща си и честите сигнали,
подсъдимият помолил негов колега – св. Б.Б. – да изслуша разговора с майка му.
Подсъдимият се притеснил за това какво точно върши баща му на тавана, тъй като си
припомнил предходен разговор между баща му и сина му, споделен му от последния, при
който баща му изказал недоволство от обстоятелството, че сина на подсъдимия и негови
приятели си устройвали купони в таванското помещение и споменал, че там така или иначе
не трябвало да има баня по проект. Притеснен, че баща му е решил да изкърти банята, за да
препятства устройването на купони в таванското помещение, подсъдимият се отправил към
дома си, придружен от колегата си св. Б.. На място установил, че наистина има пробити
дупки в няколко плочки в банята, а едната от тези плочки била свалена. За да не влиза в
директен конфликт с баща си, опитвайки да избегне директна конфронтация, подсъдимият
позвънил на националния телефон за спешни обаждания – тел. 112 и подал сигнал за
случващото се. В разговора със служителката споделил, че подава сигнал, защото баща му
се държи неадекватно – къртил в банята, посягал на майка му. На въпроса има ли баща му
някакво заболяване заявил, че не е ходил на преглед, но че поведението му ескалирало.
Разказал историята за хвърлената ножица, като споделил отново, че според него това
поведение е неадекватно. На въпроса на служителката дали в момента баща му е агресивен
заявил, че не знае къде точно е той и какво прави. Когато подсъдимият споделил, че е
полицай, служителката предложила да изпрати на адреса и полиция, и линейка. Обаждането
2

е направено на 28.02.2023 г. в 17.38 ч.
По подадения сигнал на адреса пристигнали полицейските служители свидетелите
Б.Д. и И.К.. Те установили, че към момента тъжителят бил спокоен, същият им оказал
необходимото съдействие. Св. К. проверил таванското помещение и установил, че там
наистина е къртено. В това време св. Д. разговаряла с М.Ч. която й споделила за кавгата от
преди ден-два, при която тъжителят е хвърлил ножица по нея. Същото Ч. разказала и на
пристигналия с линейката фелдшер – св. Н.Б.. След като медицинското лице установило, че
жената няма никакви наранявания, които да изискват медицинска грижа, както и че
поведението на тъжителя В.И.Ч. към момента е спокойно и няма данни за патология,
разяснила на г-жа Ч. как може да получи консултация с психиатър и потвърдила пред
полицаите, че не са налице основания за отвеждане на В.И.Ч. в Спешно отделение за
принудителен преглед. В това време били снети обяснения от подсъдимия. На тъжителя бил
съставен от полицаите протокол за предупреждение да не осъществява домашно насилие над
жена си, който той отказал да подпише.
Случилото се дълбоко засегнало тъжителя. Фактът, че някой се е усъмнил в неговото
психично здраве и си е позволил да повика полиция и медицински екип, който да оцени
дали не страда от психично заболяване, го е обидил дълбоко. Самият той не смятал, че
проявява агресия към жена си и фактът, че някой счита, че може да извърши домашно
насилие, дълбоко засегнало честта и достойнството му. Самият той споделил с близки и
роднини за случилото се и колко много го е засегнал факта, че собственият му син твърди,
че е психично болен и че тормози и бие жена си. В дните след случилото се, той с болка
разказвал на близки и роднини какво се е случило, наблягайки на това как сина му се е
опитал да го изкара луд и за малко да бъде прибран за лечение. Според показанията на св.
Й.Й. и св. И.К. – именно тъжителят е бил този, който ги е потърсил и е споделил за
инцидента като в разговорите и с двамата ясно се е личало колко обиден и наранен е бил.
От изслушаната и кредитирана изцяло комплексна съдебна психиатрично-
психологична и неврологична експертиза се установява, че тъжителят В.И.Ч. не страда от
психиатрично заболяване. Не са открити психопатологични феномени. Не страда от
неврологични заболявания, които да доведат до нарушения на способността да разбира и
ръководи действията си. Вещите лица установили, че тъжителят е емоционално лабилен,
има снежен праг на фрустрациите, висока свръхчувствителност към негативни
преживявания. Забелязали са обостряне на характеровите особености.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установи от всички събрани по делото
доказателства – както от събраните преписка и документи, така и изслушаните свидетелски
показания. Безспорно се доказват влошените от години отношения между страните и че
поводът за това е отглежданото от подсъдимия и неговото семейство куче. Съдът приема, че
категорично се установява, че М.Ч.е споделила със сина си за инцидента с ножицата. На
първо място, наличието на разговор между двамата се установи категорично от показанията
на св. Б., както и последвалите действия на подсъдимия. Съдът обаче намира за установено
и че съпругата на тъжителя наистина е разказала на сина си и за инцидент, при който при
спор тъжителят е хвърлил ножица по нея. Свидетелство за това е, както обстоятелството, че
подс. Ч. е разказал тази случка на служителката от Националната система за спешни
обаждания тел. 112, така и фактът, че същата история е била споделена от М.Ч.с един от
полицейските служители – св. Б.Д. и с медицинското лице, което е пристигнало с линейката
– св. Н.Б.. Няма данни подсъдимият и майка му да са влезли в контакт след неговото
обаждане на тел. 112. Последното е дори малко вероятно, тъй като се установи, че подс. С.
Ч. се е обадил на тел. 112 след като се е върнал в дома си и е установил, че в банята на
тавана наистина е къртено, а тогава баща му вече е бил в дома си със съпругата си, поради
което разговор между син и майка в това време няма как да е имало. Съдът не може да
коментира дадените обяснения от М.Ч.по друго производство, доколкото те не са събрани
3

непосредствено от настоящия съдебен състав и по предвидения в НПК ред.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
За да е извършено деянието „клевета“ по чл. 147 от НК трябва да се установи, че
подсъдимият е разгласил позорно обстоятелство за тъжителя и/или му приписал
престъпление. В конкретния случай се твърди, че с подадения сигнал до тел. 112
подсъдимият разпространил до съпругата на тъжителя и съседите им позорни обстоятелства
за тъжителя, а именно че е осъществил домашно насилие над съпругата си и че има
психическо отклонение, както и че му е приписал престъпление, а именно, че е заплашвал
съпругата си с убийство, с което е осъществил и двата състава на клеветата по чл. 147, ал. 1
от НК – и разгласяване на позорни обстоятелства, и приписване на престъпление.
Настоящият състав намира, че деянието не е осъществено от подсъдимия С.В.Ч. по
следните причини:
На първо място повечето от твърдените в тъжбата изпълнителни деяния не се
доказаха в рамките на съдебното производство. Подсъдимият наистина е провел разговор на
тел. 112, на който е подал сигнал срещу баща си, но в нито един момент не е казал, че
тъжителят има психично отклонение, нито че същият е заплашил съпругата си с убийство.
Наистина няколко пъти подсъдимият е посочил, че според него поведението на баща му е
неадекватно, но това е даване на оценка за определени обстоятелства и като такова не може
да представлява клевета.
На второ място, трябва да се отбележи, че освен да е разгласил позорните
обстоятелства и да е приписал на тъжителят престъпление, деецът на престъплението
клевета трябва да е направил това със съзнанието, че тези позорни обстоятелства не
отговарят на истината и съответно, че тъжителят в действителност не е извършил
престъплението, което му се приписва. В конкретния случай трябва да приемем, че подс. Ч.
е разполагал с достатъчно данни, за да вярва, че тъжителят е извършил физическо
посегателство срещу съпругата си – последната е майка на подсъдимият и сама му е
споделила това. От приетата фактическа обстановка се установява, че той е разполагал с
достатъчно обективни данни, от които да направи този извод. Деецът не може да носи
отговорност, ако искрено и въз основа на конкретни обективно съществуващи данни е
вярвал, че позорните данни са истина или че пострадалият наистина е извършил
престъплението, което му е приписано или че разпространеното позорно обстоятелство
неистина съществува в обективната действителност.
Тук трябва да се има предвид и нещо друго. Според тъжителят деянието по чл. 147,
ал. 1 от НК е осъществено чрез подаден сигнал до тел. 112. В действителност подсъдимият е
използвал конституционно гарантираното му право, признато и от международните актове,
уреждащи правата на човека, да подава сигнали и жалби, както и правото му да изказва
мнение и оценка. Тези права се разпростират до момента, в който се засягат
незаконосъобразно правата и законните интереси на другиго. В конкретния случай трябва да
се установи дали с поведението си подсъдимият е упражнил свое право с цел да засегне
права и законни интереси на тъжителя, т.нар. злоупотреба с право. Съдът счита, че няма
данни за злоупотреба с право. Видно от съдържанието на обаждането до тел. 112
използваните изрази не са злепоставящи, обидни или упозоряващи. Разказани са конкретни
факти – че баща му кърти нещо в таванското помещение и че е хвърлил ножица по майка му
преди ден-два – факти, които според данните, с които подс. С. Ч. е разполагал към него
момент, отговарят на истината. Изказано е мнението му, че това поведение не е адекватно.
Изложената от подсъдимия информация пред служителката от Националната система за
спешни повиквания – тел. 112 спира до тук. Предвид това съдът намира, че липсват
елементи от фактическия състав, необходими за осъществяване на престъплението
„клевета“ – а именно разпространените на позорни обстоятелства.
4

Освен това се налага да се посочи и че няма никакви данни изложените пред
служителката от тел. 112 информация да е достигнала до съседите по вина на подсъдимия.
Единствените събрани по делото доказателства, че случилото се е станало достояние на
широк кръг хора са показанията на св. Й. и св. К., от които се установи, че всъщност
тъжителят сам е разпространил информацията за случилото се. Това означава, че
разпространението на информацията не е пряка и непосредствена последица от действията
на подсъдимия и той не може да носи отговорност за това.
На основание всички изложени по-горе мотиви съдът счете, че липсват доказателства
подсъдимият да е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, деянието
клевета, за което е обвинен с тъжбата. Поради това и на основание чл. 304, във вр. с чл. 303,
ал. 2 от НПК, съдът го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение с
присъда № 29 от 13.05.2024 г.
С оглед на това съдът е приел и гражданският иск, подаден от тъжителя, за недоказан
и неоснователен и го е отхвърлил.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите изготвени на 27.05.2024 г.
5

Номер на акта:	29
Дата:	13 май 2024 г. (в сила от 29 май 2024 г.)
Съдия:	Петина Кръстева Николова

Дело:	20233630201799
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	18 август 2023 г.

Присъда по дело №1799/2023 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите