№ 236
гр. Пловдив, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225300600654 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. С. П. в качеството му на
защитник на подсъдимия Д. Е. З., против присъда от 11.01.2022г. по НОХД №
5522/2020г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
Със същата подсъдимият Д. Е. З. е признат за ВИНОВЕН за това, че на
21.02.2020г. в гр.Пловдив е управлявал моторно превозно средство лек
автомобил марка „ВАЗ“ модел „21217“ с рег. номер ***, след употреба на
наркотични вещества – тетрахидроканабинол установено с техническо
средство – „Drager Drug Check 3000” STK5, LOT № ARMJ – 0623 , поради
което и на основание чл.343б, ал.3 от НК вр. с чл. 54 ал. 1 от НК е осъден на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер
на 500,00 /петстотин/ лева. На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил
изпълнението на така наложеното на подсъдимия Д. Е. З. наказание от ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на
основание чл. 343Г, вр. с чл. 343Б, ал. 3 от НК е наложил на подсъдимия Д. Е.
З. наказание лишаване от право по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА
1
И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Със същия съдебен акт подсъдимият Д. Е. З. е признат за ВИНОВЕН в
това, че на 21.02.2020г., в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 2,156 грама със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,4 тегловни
% на стойност 12,94 лева съгласно Приложение 2 от Постановление №23 на
МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен, поради което и на
основание чл.354а, ал.5, вр. ал. 3 т.1 от НК, вр. с чл. 54 ал. 1 от НК е осъден на
ГЛОБА в размер на 300,00 /триста/ лева, като на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1
от НК.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия Д. Е.
З. и му е наложил най-тежкото измежду горните наказания, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание
чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия
Д. Е. З. едно общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК съдът е приспаднал от
изтърпяване на наказанието ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
времето, през което подсъдимият Д. Е. З. е бил задържан по реда на ЗМВР на
21.02.2020г. и на основание чл. 23, ал.3 от НК е присъединил към
определеното общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА изцяло наказанието
ГЛОБА в размер на 500,00 /петстотин/ лева, като на основание чл. 23, ал.2 от
НК е присъединил към определеното общо най-тежко наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА изцяло наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА СЕ УПРАВЛЯВА МПС за срок ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски и
веществените доказателства.
В жалбата и допълнението към същата се прави искане за отмяна на
атакуваната присъда като неправилна, необоснована и постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска
постановяване на нова, с която същият да бъде оправдан. Алтернативно се
2
иска отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда. Накратко мотивите в тази насока са –
липса на анализ на доказателствените източници в атакувания съдебен акт,
наличие на противоречия и необсъждане на възраженията на зъщитата.
Адв. П. – защитник на подс. З., поддържа така депозираната жалба,
като аргументите му за отмяна на постановения съдебен акт са нарушение на
Наредба №1 от 2017г., както и описаните във въззивната жалба и нейното
допълнение.
Подсъдимият поддържа заявеното от адвоката му.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява
становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
присъдата.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с оплакванията в
жалбата, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши
проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания
съдебен акт, установи следното:
При извършената въззивна проверка на обжалвания съдебен акт и в
рамките на своите правомощия по чл. 334, т. 1 НПК въззивната инстанция
констатира отменителното основание по чл. 335, ал. 2 НПК, свързано с
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - липса на мотиви, отстраними при ново разглеждане
на делото от първоинстанционния съд.
Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК поставя изискванията относно
съдържанието на мотивите, чието съобразяване предполага възможността да
се извърши проверка на законността на формираното вътрешно убеждение на
съда при решаване на въпросите по чл. 301 НПК. В мотивите съдът е длъжен
да изложи своите фактически констатации и да посочи кои доказателствени
средства са обосновали възприетите от него факти, като при противоречие на
доказателствените материали съдът следва да изложи съображения, при това
убедителни, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, което в
настоящия случай първият съд не е сторил.
И конкретно – първата инстанция след излагане на възприетата
фактическа обстановка, лаконично е заключила, че тя се доказва от събраните
3
по делото гласни доказателства – от обясненията на подс.З./частично/, от
показанията на св.Г.И., св.Г. Д., св.Ш., св.Л., св.К.К., св.Г. А., св.А. А.а, както
и от писмените такива. Не са кредитирани показанията на св.И.П., възприети
като заинтересовани.
Липсва обаче съпоставяне на тези доказателствени източници и
задълбоченото им изследване и единствено е посочено, че от показанията
св.Ш. безспорно се установява, че действително на инкриминираната дата и
място подс.З., след извършената му проба е дал положителен тест за наличие
на наркотици.
Всъщност този свидетел не твърди убедено това в съдебно заседание,
като заявява, че досежно обвинението за шофиране след употреба на
наркотични вещества не си спомня подробности.
В тази насока са и заявените факти от страна на св. Л., но нито
неговите, нито показанията на Ш. от досъдебното производство са надлежно
прочетени и приобщени към доказателствения материал.
Не е подложено на анализ разказаното от другите свидетели.
Няма каквото и да е задълбочено обсъждане на обясненията на
подсъдимия, нито съпоставката им с останалите доказателства по делото. Не
става ясно в кои части заявеното от него се кредитира и в кои не, както и въз
основа на кои аргументи.
На следващо място - пред първата инстанция многократно защитата е
правила възражения относно твърдяни нарушения на Наредба №1 от 2017г.,
като в тази връзка съдът е изисквал справки от МВР за годността на
техническото средство, Заповед на Министъра на МВР за одобряването на
процесното техническо средство, Методическите указания за реда за
установяване на употребата на наркотични вещества с въпросния тест и
други. От своя страна защитникът е навел редица доводи, с които е
претендирал, че тестването на подсъдимия, с което е установена употреба на
наркотични вещества не е осъществено съобразно правилата на Наредба №1
от 2017г., като по тези факти са разпитани и част от от свидетелите.
В мотивите на обжалваната присъда първоинстанционният съд не е
обсъдил НИТО ЕДНО от посочените възражения, нито е взел отношение по
инкорпорираните доказателства в тази насока, което съгласно трайно
4
установената съдебна практика от своя страна представлява съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК – липса на
мотиви.
При това положение е невъзможна въззивната проверката на
законността на формираното вътрешно убеждение на съда при решаването на
въпросите по чл. 301 НПК, поради липса на мотиви, което въвежда
отменителното основание по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК.
Предвид въведеното отменително основание, остава безпредметно
обсъждането на останалите доводи на страните, развити по повод
предявената жалба, тъй като същите касаят съществото на делото и тяхното
решаване от въззивната инстанция би довело до недопустима подмяна на
волята на първоинстанционния съд.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл.
348, ал. 3, т. 2 НПК Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъдата от 11.01.2022г. по НОХД № 5522/2020г. по
описа на Районен съд – гр. Пловдив и връща делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5