Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. Първомай, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година,
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 79 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно и
евентуално съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. І-во от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от А.В.Г. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално
пълномощие от юрисконсулт Г.С.Г., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, ***,
моли съда да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът И.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи, както следва:
Ø
сумата от
5 700, 57 лева (пет хиляди и седемстотин лева и петдесет и
седем стотинки) – главница по Договор №
11/18436450/30.04.2010 г. за кредит за текущо потребление, сключен между „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, от една страна
като „Кредитор”, и Г.И.И., ЕГН: **********, от друга страна като
„Кредитополучател”, изменен с Допълнително споразумение от 13.09.2010 г.;
Ø сумата от 1 363, 81 лева (хиляда триста
шестдесет и три лева и осемдесет и една стотинки) – редовна лихва по
горепосочения договор за периода от 12.10.2012 г. до 16.10.2012 г., и
Ø сумата от 529, 30 лева (петстотин двадесет и
девет лева и тридесет стотинки) – санкционираща лихва по горепосочения договор
за периода от 12.10.2012 г. до 16.10.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК до окончателното и пълното й погасяване, за
принудителното изпълнение на които задължения е издадена Заповед №
262/17.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай,
І състав.
При
условията на евентуалност в хипотеза на отхвърляне на гореуказаните искове
ищецът пледира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 700, 57
лева (пет хиляди и седемстотин лева и петдесет и седем стотинки) – главница по горецитирания
кредитен договор, изменен с Допълнително споразумение от 13.09.2010 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и пълно погасяване на задължението.
Претендира и присъждане на сторените в заповедното и в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
Исковите претенции се
обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор № 11/18436450/30.04.2010 г. за кредит за
текущо потребление, изменен с Допълнително споразумение от 13.09.2010 г., „Банка
ДСК” ЕАД предоставило на лицето Г.И.И., ЕГН: **********, паричен кредит в
размер на 5 452, 00 лева, а последният се задължил да възстанови заемната
сума и да заплати уговорената възнаградителна лихва чрез 120 месечни вноски.
Сочи се, че съгласно Договор за поръчителство от 30.04.2010 г. ответникът се
ангажирал да отговаря за изпълнение на задълженията на кредитополучателя.
Навежда се, че на 12.10.2012 г.
поради просрочие на погашенията с повече от 90 дни на основание чл. 19.2. от
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, представляващи
неразделна част от заемния контракт, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, а банката пристъпила към принудително удовлетворяване на процесните
притезания срещу главния длъжник и поръчителя по реда на чл. 418 във вр. с чл.
417, т. 2 от ГПК, допуснато със Заповед № 262/17.10.2012 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №
431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, и изпълнителен лист, въз основа на който било
образувано изпълнително дело № 337/2016 г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Б.А. с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
С Договор за
покупко-продажба на вземания от 11.02.2013 г. кредиторът „Банка ДСК” ЕАД цедирал в полза на „***произтичащите от
кредитното съглашение вземания, а
приобретателят, от своя страна, ги отстъпил на ищеца с Договор за цесия от
13.09.2016 г., за сключването на който на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
последният, изрично упълномощен за целта от цедента, съобщил на ответника с
Уведомително писмо, връчено му по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК като приложение
към разглежданата искова молба.
Правният интерес от
установяване на задълженията по исков ред се аргументира с доводи за постъпило
от ответника възражение срещу така постановената заповед за незабавно
изпълнение.
Ищецът отправя евентуалната
осъдителна искова претенция в качеството на частен правоприемник на вземането
за главницата, чиято предсрочна изискуемост е обявена
на длъжника с връчване на препис от исковата молба и респективно е настъпила
след подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право на писмен
отговор.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молби вх. № №
757/19.01.2018 г., 1139/16.02.2018 г. и 2315/03.04.2018 г., депозирани от процесуалният
му пълномощник, поддържа предявените искове, а ответникът, редовно призован, не
се явява, не се представлява и не застъпва становище по съществото на спора.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК,
съдът намира от фактическа страна следното:
От приобщените доказателствени
източници се установява, че по силата на Договор № 11/18436450/30.04.2010 г. за
кредит за текущо потребление (л. 11) и приложимите към него Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление D-023/01.09.2009
г. (л. 8 – л. 10 от ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд –
Първомай) „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, се задължило да отпусне на лицето Г.И.И.,
ЕГН: **********, паричен заем от 5 452, 00 лева за погасяване на кредитна
линия 13/18098681, а последният се ангажирал до 30.04.2020 г. да възстанови на
кредитодателя заемната сума и да му заплати лихва при годишен лихвен процент от
14, 95% в размер на 5 083, 61 лева разсрочено чрез 120 месечни анюитетни вноски,
съгласно Погасителен план по Приложение № 1 към съглашението (л. 13 – л. 14). С
Договор за поръчителство от 30.04.2010 г. (л. 11 – л. 12), сключен с банковата
институция, ответникът се съгласил да отговаря солидарно за изпълнението на
задълженията на кредитополучателя при договорените условия.
С
Допълнително споразумение от 13.09.2010 г. (л. 15 – л. 16), неразделна част от
което били горецитираните Общи условия във версията им от 31.08.2010 г. (л. 20
– л. 25 от от ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай), страните
по първоначалния кредитен контракт съгласували следните промени в съдържанието
му: увеличение на предоставената и подлежаща на връщане главница от 5 452,
00 лева на 5 595, 00 лева, шестмесечен гратисен период за издължаването й,
дължимост на възнаградителна лихва и такса по Тарифата на банката за лихви,
такси и комисиони в размер съответно на 5 081, 91 лева и на 132, 25 лева и
актуализация на Погасителния план (л. 17 – л. 19), според която първите шест платежа
от по 70, 85 лева, падежиращи на 13-о число на месеците от октомври 2010 г. до
март 2011 г. вкл., инкорпорирали компоненти за лихва и такса, а оставащите 113
от по 95, 26 лева, изискуеми на 13-о число от месеца, както и последния от 95,
98 лева с падеж на 30.04.2020 г. – включвали и главница. С писмено изявление
(л. 16) ответникът обективирал воля да продължи да поръчителства за дълга при
новоутвърдените параметри, дори и при пропуск на кредитора да насочи иск срещу главния
длъжник в срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Според
регламента на Общите условия на банката за потребителско кредитиране в редакцията
им от 01.09.2009 г. (л. 8 – л. 10 от ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на
Районен съд – Първомай) и от 31.08.2010 г. (л. 20 – л. 25 от от ч. гр. дело №
431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай), които кредитополучателят приел
с подписване съответно на договора и анекса към него, при просрочие на
месечната вноска, считано от деня, следващ падежната дата, върху частта от нея,
представляваща главница, се начислява договорената лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 10 процентни пункта, която не се прилага, ако до седем
дни последва погашение, а при допусната забава на главница и/или на лихва над
90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и до отправяне на
молбата за събирането му по съдебен ред се олихвява по указания начин. Общите
клаузи позволяват на кредитора да обяви предсрочна изискуемост при всяко
неплащане в срок, както и да прехвърли правата си по заема в полза на трети
лица.
Сезиран на
16.10.2012 г. със Заявление вх. № 4859 по чл. 417, т. 2 от ГПК (л. 3 – л. 5 от ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен
съд – Първомай) от кредитодателя, Районен съд – Първомай издал Заповед №
262/17.10.2012 г. за незабавно
изпълнение (л. 34 от ч. гр. дело
№ 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай) и Изпълнителен лист от 17.10.2012 г. по ч. гр. дело № 431/2012 г., с които
разпоредил Г.И.И. и ответникът да заплатят солидарно на заявителя процесните
суми.
Впоследствие
с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.02.2013 г. (л. 28 – л.
35) последният отстъпил на „***” ЕАД, ЕИК: ***, падежиралите си вземания по разрешени
потребителски кредити, посочени в неприложен по делото Приемо-предавателен
протокол, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности и
изтеклите лихви. Цесионерът, от своя страна, сключил с ищеца Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.09.2016 г. (л. 23 – л. 27), с който
му прехвърлил закупени от „Банка ДСК” ЕАД притезания заедно със същите антрибути
по отпуснати заеми на физически лица, описани в списък по Приложение № 1 (л. 20
– л. 22), в който под позиция № *** фигурира дълг на лицето Г.И.И., ЕГН: **********,
от общо 10 380, 53 лева, от които: 5 700, 57 лева – главница,
1 893, 11 лева – присъдена лихва, 2 267, 22 лева – законна лихва, и
519, 63 лева – такси.
На 23.12.2016 г. в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК ответникът депозирал Възражение вх. № 8924/23.12.2016 г. (л. 41) по образец срещу цитираната заповед
за незабавно изпълнение, която, видно от Известие за доставяне ИД PS 4000 01PNJZG (л. 40 от ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай), му била връчена по пощата на 12.12.2016 г.
едновременно с Покана за доброволно
изпълнение изх. № 2612/04.12.2016 г. от Помощник-частен съдебен изпълнител М.А.
при Частен съдебен изпълнител Б.А. с район на действие Окръжен съд – Пловдив и
рег. № *** по изп. дело № 20169080400337 (л. 39 от ч. гр. дело № 431/2012 г. по
описа на Районен съд – Първомай), съдържаща разяснение, че съгласно упоменатите
договори за цесия изпълняемите вземания са преминали върху ищцовото дружество,
което е конституирано като взискател.
След като по разпореждане на
заповедния съд оспорването на поръчителя било доведено до знанието на първоначалния
кредитор и ищеца съответно на 05.01.2017 г. и 04.01.2017 г., в
законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК вторият
предявил разглежданите установителни искове с подадена на 02.02.2017 г. чрез
куриерски услуги искова молба вх. № 898/03.02.2017 г. (л. 2 – л. 4).
Оправомощен
от „***с Пълномощно изх. № F10-101/26.09.2016 г. (л. 9) да съобщава от
негово име прехвърлянето от 13.09.2016 г. на всички длъжници
(кредитополучатели, съдлъжници и поръчители), ищецът чрез процесуалния си представител
в лицето на юрисконсулт Г.Г. адресирал до ответника Уведомление (л. 6), връчено
му на 13.04.2017 г. като приложение към изпратения му в хода на настоящото
производство по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК препис от исковата молба, с което
го известил, че произтичащите от кредитното съглашение главни и акцесорни задължения
и съпътстващите ги обезпечения са последователно цедирани с гореспоменатите продажбени
сделки.
Според заключението на назначената повторна
съдебно-счетоводна експертиза (л. 92 – л. 94), уточнено от вещото лице при
изслушването му в открито съдебно заседание, размерът на главницата и редовната
лихва по вноските с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение възлиза съответно на 519, 96 лева и
на 1 686, 76 лева, като за погасяване на кредита са постъпвали суми в периода
от 12.08.2010 г. до 11.11.2011 г. на обща стойност 817, 20 лева.
При така
установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:
Исковите
претенции, които, бидейки отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК,
концентрират настоящия спор върху съществуването на подлежащи на принудително
удовлетворяване вземания, за които, съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК, въз основа
на документ – извлечение от счетоводни книги, в полза на „Банка ДСК” ЕАД срещу
ответника е издадена Заповед № 262/17.10.2012 г. за незабавно изпълнение (л. 34 от ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен
съд – Първомай) и Изпълнителен
лист от 17.10.2012 г. по ч. гр.
дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай, се преценят за
допустими, тъй като са предявени в законоустановения от чл. 415, ал. 1 (ал. 4
по настоящата редакция на разпоредбата) от ГПК срок, считано от датата на връчване
на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК на заявителя – 05.01.2016 г., от надлежен
субект, който обосновава правния си интерес от съдебна намеса в качеството на
приобретател на заповедните задължения по договор за цесия, сключен с частен
правоприемник на първоначалния кредитор в периода между заповедното произнасяне
и завеждането на исковия процес (в този смисъл Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, и Определение № 665/04.11.2019
г. на ВКС по ч. т. д. № 2390/2019 г., II т. о.).
Доколкото са насочени към
осъществяване на дължим по договор резултат, исковете черпят правното си
основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД. Нормата на
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение.
В съответствие
с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже,
както че „Банка ДСК” ЕАД е изправна страна по валидно договорно правоотношение
с главния длъжник, което е породило срещу него притезания с очертаните в
исковата молба белези, обезпечени с поръчителството на ответника, така и
собственото си титулярство върху тях по силата на действащ спрямо последния договор
за цесия. Ответната страна на свой ред следва да установи пълно
обстоятелствата, на които позовава защитните си възражения, ако противопоставя
такива.
Наведените
фактически положения позволяват на съда да квалифицира източника на спорните
права като договор за потребителски кредит, с който, съгласно чл. 4 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК, отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010
г.) в меродавната му редакция към датата на договарянето (ДВ, бр. 53 от
30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г.), кредиторът, в когото дефинитивната
норма на чл. 5, ал. 3 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо
лице или обединение от такива, заето с кредитиране в рамките на своята професионална или търговска
дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането
на чл. 5, ал. 2 от ЗПК (отм.) е действащо извън обхвата на професионалното или
търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, отсрочено
или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на платежно улеснение.
Заемното съглашение като разновидност на това по чл. 4 от ЗПК намира
правен фундамент в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, който гласи, че с него заемодателят предава пари или
други заместими вещи в собственост на заемателя, който се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Елементите от фактическия
състав на заемната връзка, за които ищецът следва да проведе доказване по порядъка на чл. 154, ал.
1 от ГПК, включват постигнато между страните
съгласие за заемане на съответната парична сума, фактическото й
предаване от заемодателя на заемателя, както и твърдените други уговорки като
срок и начин за издължаване, дължимост на възнаградителна лихва и т. н.
Анализът на доказателствената
съвкупност сочи, че въз основа на Договор № 11/18436450/30.04.2010 г. за кредит
за текущо потребление (л. 11), чиято форма и съдържание съответстват на императивните
изисквания на чл. 6, ал. 2 и чл. 7 от ЗПК (отм.), изменен с Допълнително
споразумение от 13.09.2010 г. (л. 15 – л. 16), оформено по реда на чл. 10, ал.
3 във вр. с ал. 1 от действащия ЗПК (в редакцията му от ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.), между
„Банка ДСК” ЕАД, от една страна като „Кредитор”, и Г.И.И., ЕГН: **********,
от друга страна като „Кредитополучател”, е учредено действително облигационно
правоотношение с характеристиките по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по което банката се
е ангажирала да отпусне на заемателя паричен заем от 5 595, 00 лева, а
последният – в срок до 30.04.2020 г. да й възстанови главницата и да й заплати
лихва при годишен лихвен процент от 14, 95% в размер на 5 081, 91 лева разсрочено
чрез 120 месечни вноски по Погасителен план
(л. 17 – л. 19).
Контрагентите са
обвързани и от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление във версиите им от 01.09.2009 г.
(л. 8 – л. 10 от ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай)
и от 31.08.2010 г. (л. 20 – л. 25 от от ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на
Районен съд – Първомай), които на основание чл. 298, ал. 1, изр. І-во от ТЗ банковата институция е утвърдила отнапред във
взаимоотношенията с клиентите си и които, съобразно чл. 298, ал. 1, изр. ІІ-ро, т. 1 от ТЗ, са станали задължителни
за потребителя, след като е обективирал писмено съгласието си за тяхното
приемане в кредитния договор и актуализиращото го споразумение.
При условията на сключен с кредитора
в изискуемата се от чл. 138, изр. ІІ-ро от ЗЗД форма за действителност Договор
за поръчителство от 30.04.2010 г. (л. 11), чиято обща уредба се съдържа в чл.
138, изр. І-во от ЗЗД, ответникът отговаря спрямо него лично и солидарно,
съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, за изпълнението на задълженията на
кредитополучателя в обхвата по чл. 140 от ЗЗД, който се разпростира върху всички последици от неизпълнението на дълга,
включително и разноските по събирането му.
Съгласуваните изявления на
съдоговорителите в пункт „А” от преамбюла на анекса от 13.09.2010 г., които съдът цени с доказателствен
капацитет на разписка, потвърждават, че кредитодателят е престирал
добросъвестно и точно, като е предоставил на насрещната страна заемната сума. От
казаното следва, че в правната му сфера са възникнали вземания, цялостното заплащане
на които на основание чл. 122, ал. 1 от ЗЗД е
правоимащ да претендира както от
главния длъжник, така и от солидарно задължения поръчител.
Въпросът за тяхната изискуемост и
размер обаче не следва да се обсъжда, тъй като наличните доказателства не идентифицират
ищеца като техен материалноправен носител поради следното:
Същият гради легитимацията си върху доводи
за придобиването им по пътя на частното правоприемство, настъпило в резултат на
два договора за цесия.
Чл. 99, ал. 1 от ЗЗД признава
правото на кредитора да
прехвърли своето вземане на трето лице, освен ако естеството му, законът или
договорът не го допускат, а чл. 26, ал. 1 от ЗПК въвежда и допълнителното
условие тази възможност да бъде изрично предвидена в договора за потребителски
кредит, което е сторено в клауза от приложимите към процесния кредит Общи
условия. Според ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху приобретателя
с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, още с постигане на съгласието
между страните, но в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е закрепено правилото, че прехвърлянето
произвежда действие спрямо трети лица и длъжника от деня, когато бъде съобщено
на последния от предишния кредитор, който е задължен от чл. 99, ал. 3, предл. І-во
от ЗЗД да реализира уведомяването.
В конкретния случай ищецът се
легитимира с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.09.2016 г.
(л. 23 – л. 27), с който е закупил от „***” ЕАД, ЕИК: ***, притезания с
предходен титуляр „Банка ДСК” ЕАД, произтичащи от заеми на физически лица и
описани в Приложение № 1 (л. 20 – л. 22), ведно с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности и изтеклите лихви, сред които фигурират и такива срещу
длъжника Г.И.И., ЕГН: **********, за главница, присъдена лихва, законна лихва и
такси в размер съответно на 5 700, 57 лева, 1 893, 11 лева, 2 267, 22 лева и 519, 63 лева. Транслативният ефект
на сделката е предпоставен от принадлежността им към патримониума на
дружеството прехвърлител, но ангажираните данни не способстват формиране на такова
съждение.
Сред доказателствените материали фигурира
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.02.2013 г. (л. 28 – л.
35), с който „Банка ДСК” ЕАД отстъпва на „***” ЕАД, ЕИК: ***, падежиралите си
вземания по разрешени потребителски кредити, посочени в отделен Приемо-предавателен
протокол, който, въпреки изричните указания на съда до ищеца по реда на чл.
146, ал. 2 от ГПК, не е представен до приключване на съдебното дирене. Текстът
на контракта сам по себе си не индивидуализира прехвърлените права по субекти,
основание и размер, което препятства извод, че в предмета му попадат и
процесните суми и респективно че същите са преминали върху „***” ЕАД. Не се
откриват и други достоверни сведения за параметрите на обекта на визираното разпореждане
с предписаната от чл. 154, ал. 1 от ГПК убедителност, като в този контекст поместените
в Пълномощно изх. № F10-101/26.09.2016 г. (л. 9) и Уведомлението по чл.
99, ал. 4 от ЗЗД (л. 9) твърдения, както и пояснението във втория договор за
цесия, че цедентът е закупил задълженията от „Банка ДСК” ЕАД, не разполагат с
доказателствена стойност.
Изложените съображения обслужват крайното
заключение, че праводателят на ищеца не е притежавал заповедните вземания,
поради което не е могъл валидно да му ги прехвърли (в този смисъл Определение №
19/21.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 3141/2013 г., II т. о.).
Отделно от горното, дори да
се приеме обратното, доколкото не е надлежно осведомен от цедента „Банка ДСК”
ЕАД за цесионната сделка, по аргумент на противното от чл. 99, ал. 4 от ЗЗД ответникът
поръчител, имащ самостоятелно материалноправно положение по отношение на
главния длъжник (в този смисъл Определение № 962/13.10.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 959/2017 г., IV г. о.), се явява необвързан от
действието й.
Практиката на ВКС, уеднаквена
в Решение № 150/26.03.2009 г. по гр. д. №
147/2009 г. на I г. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение №
40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о., Решение № 49/27.03.2012 г. по т. д. №
16/2011 г., II т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., Решение
№ 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019
г. по т. д. № 917/2018 г., І т. о., константно поддържа, че правнорелевантно за последиците
на цесията спрямо длъжника е единствено съобщението до него, извършено от прехвърлящия. Върховната инстанция безпротиворечиво
застъпва и разбирането, израз на което са Решение № 137/02.06.2015 г. по
гр. д. № 5759/2014 г., III г.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. №
362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г., І т.о., че не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и е допустимо
в приложение на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД предишният
кредитор да упълномощи новия да осъществи съобщаването. Тъй като за неговите срок
и форма липсват специални законови повели, то следва да се счете за редовно и
да се съобрази от съда, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, като значим за съществуването на спорното право факт, настъпил
в рамките на процеса, и в хипотезата, когато изходящо от цедента или негов
пълномощник уведомление за прехвърлянето е връчено на длъжника като приложение
към подадената срещу него искова молба на цесионера (в този смисъл Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 114/07.09.2016 г.
на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о.).
На
13.04.2017 г. в хода на настоящото производство по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е получил Уведомление (л. 6) от процесуалния представител на
ищеца, с което е известен за цедирането на вземанията по Договор №
11/18436450/30.04.2010 г., изменен с Допълнително споразумение от 13.09.2010 г.,
въз основа на гореспоменатите цесионни договори.
От
Пълномощно изх. № F10-101/26.09.2016 г. (л. 9) е видно, че
ищцовото дружество е упълномощено от „***да уведомява от негово име всички
длъжници (кредитополучатели, съдлъжници и поръчители) за продажбата на
задълженията им от 13.09.2016 г., както и да
подписва съобщенията до тях по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, но отсъстват
доказателства да е било овластено с такива пълномощния досежно цесията от
11.02.2013 г. от първия цедент, каквато представителна власт последният не е
учредил и на своя пряк правоприемник. Изхождайки от ищеца, който по изтъкнатите
съображения не действа в качеството на пълномощник на „Банка ДСК” ЕАД, придружаващото
съдебните книжа уведомление не е годно да информира валидно ответника за първата
промяна в личността на кредитора. По идентични причини значимост на нотификация
по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не може да се придаде и на самата искова
молба, уточнена с Молба вх. № 2401/24.03.2017 г., както и на Поканата за
доброволно изпълнение изх. № 2612/04.12.2016 г. (л. 39 от ч. гр. дело №
431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай), изпратена от Помощник-частен
съдебен изпълнител М.А. при Частен съдебен изпълнител Б.А. с район на действие
Окръжен съд – Пловдив и рег. № *** по изп. дело № 20169080400337 (в този смисъл
Решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о.).
Следователно,
правата, придобити от „***с покупко-продажбата от 11.02.2013 г., са останали
неконсолидирани и респективно непротивопоставими на ответника, което изключва действието
по отношение на него и на извършената от този ненадлежен кредитор втора цесия,
независимо от по принцип коректното й съобщаване.
Неуспехът на
ищеца да докаже относимите към правопораждащия фактически състав обстоятелства
за прехвърлянето на вземанията и съобщаването му на задълженото лице, от
тежестта за чието изясняване не се освобождава при непостъпване на отговор (в
този смисъл Решение № 527 по
гр. д. № 963/1955 г., IV г. о., ВС,
и Определение № 274/26.05.2015 г. на ВКС по т. д. №
2748/2014 г., II т. о.), мотивира съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
исковите претенции като неоснователни.
Макар доводите
за оставянето им без уважение да не сбъдват условието за разглеждане на
евентуално съединения с тях осъдителен иск, се констатират предпоставките на
чл. 130, изр. І-во от ГПК за прекратяване на производството по него, тъй като не
е налице абсолютно положително процесуално условие за възникването на правото
на иск, за което съдът следи служебно – интерес от търсената защита.
По почин на ищеца осъдителното му искане е
обусловено от процесуална ситуация, при
която установителният иск за главницата, който се основава на настъпила
преди сезирането на заповедния съд предсрочна изискуемост на вземанията по
кредита, бъде отхвърлен именно поради необявяването
й на длъжника до датата на завеждане на заповедното производство, и се базира
на твърдения, че такова изявление е обективирано в исковата молба.
Основание на иска, различно
от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се
въведе в исковия процес по чл. 422, ал. 1 от ГПК чрез предявяване на евентуален
осъдителен иск, в какъвто смисъл са постановките на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК. В Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017
г., ОСГТК, се аргументира тезата, че позоваването на предсрочната изискуемост на
задълженията не е определяща за и не води до изменение на основанието на иска за
тяхното съществуване, тъй като всички вноски без оглед на падежа им произтичат
от договора за кредит. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност
да претендира изпълнение на цялото вземане, но се установи такава само за част
от него, искът ще бъде уважен до размера, изчислен от изискуемите суми. В Решение № 10/25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г.,
II т. о., се приема, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем в производството
по чл. 422, ал. 1 от ГПК представлява правнорелевантен факт, който съдът,
спазвайки чл. 235, ал.
3 от ГПК, трябва да вземе предвид при разрешаването на повдигнатия с
установителните искове спор. Така обсъдените правни разсъждения не очертават правен
интерес за ищеца от водене на осъдителен иск за частта от вноските, чиято
изискуемост се релевира като настъпила след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (в този смисъл Определение № 432/07.08.2019 г. на ВКС
по т. д. № 2103/2018 г., I т. о., и Определение № 225/17.07.2019 г. на ВКС по
т. д. № 2625/2018 г., II т. о.).
Присъждане на съдебно-деловодни
разноски не се дължи, тъй като ответникът не претендира такива, а при указания
изход на делото не отговаря за възстановяване на тези, сторени от ищеца.
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове,
предявени от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А.В.Г. в качеството на Изпълнителен директор
и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г.С.Г., с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, ***, срещу И.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца, както следва:
Ø
сумата от
5 700, 57 лева (пет хиляди и седемстотин лева и петдесет и
седем стотинки) – главница по Договор №
11/18436450/30.04.2010 г. за кредит за текущо потребление, сключен между „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, от една страна
като „Кредитор”, и Г.И.И., ЕГН: **********, от друга страна като
„Кредитополучател”, изменен с Допълнително споразумение от 13.09.2010 г.;
Ø сумата от 1 363, 81 лева (хиляда триста
шестдесет и три лева и осемдесет и една стотинки) – редовна лихва по
горепосочения договор за периода от 12.10.2012 г. до 16.10.2012 г., и
Ø сумата от 529, 30 лева (петстотин двадесет и
девет лева и тридесет стотинки) – санкционираща лихва по горепосочения договор
за периода от 12.10.2012 г. до 16.10.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК до окончателното и пълното й погасяване, за
принудителното изпълнение на които задължения е издадена Заповед №
262/17.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай,
І състав, като неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим иска, предявен при условията на евентуалност
от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от А.В.Г. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално
пълномощие от юрисконсулт Г.С.Г., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, ***,
срещу И.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, за осъждането на последния да му
заплати сумата от 5 700, 57 лева (пет хиляди и седемстотин лева и петдесет
и седем стотинки) – главница по Договор № 11/18436450/30.04.2010 г. за кредит
за текущо потребление, сключен между „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, от една страна като „Кредитор”, и Г.И.И., ЕГН: **********,
от друга страна като „Кредитополучател”, изменен с Допълнително споразумение от
13.09.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното и пълно погасяване на задължението, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 79/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай в
указаната част.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
След влизане на решението в
сила досието на ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай, І
състав, ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава, ведно със заверен препис от
решението.
Решението, в частта за прекратяване на
производството, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му, а в
останалата част подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ