Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на единадесети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 2455 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят „Г.Б.“ ООД твърди, че има установени трайни
търговски отношения с длъжника по повод превози на стоки. До началото на м.
ноември 2017 г. длъжникът изпълнявал редовно задълженията си за плащане на
дължимото на молителя възнаграждение за извършени превози, но след това спрял
да плаща. Към края на м. май 2018 г. изискуемите и неплатени от длъжника
вземания на молителя били в общ размер от 14010 лева. Предвид изложеното
поддържа, че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, свързано
с търговската му дейност за период по-дълъг от една година,
поради което на основание чл. 608, ал. 1 от ТЗ се намира в състояние на
неплатежоспособност. Моли Съда да открие производство по несъстоятелност на „Е.П.Е.Т.“
ЕООД и постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ. Претендира направените по
делото разноски.
Длъжникът „Е.П.Е.Т.“ ЕООД не взема становище по молбата
по чл. 625 от ТЗ и събраните в производството доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
„Е.П.Е.Т.“ ЕООД е вписано като търговско дружество в
Търговския регистър на 19.12.2016 г., като му е предоставен ЕИК *******.
За установяване на вземанията си, молителят представя заявки
–договори за възлагане на международен автомобилен превоз, международни
товарителници за изпълнение на възложения превоз, фактури за дължимото
възнаграждение за възложения с договора превоз и доказателства за връчването на
документите, издадени във връзка с процесните превози, както следва: фактура №
15255/06.11.2017 г., издадена във връзка с възложен с договор № 102496 превоз,
на стойност от 720 лева; фактура № **********/08.11.2017 г., издадена във
връзка с възложен с договор № 102501 превоз, на стойност от 750 лева; фактура №
15301/20.11.2017 г., издадена във връзка с възложен с договор № 102523 превоз,
на стойност от 960 лева; фактура № 15309/23.11.2017 г., издадена във връзка с
възложен с договор № 102518 превоз, на стойност от 996 лева; фактура №
15529/01.02.2018 г., издадена във връзка с възложен с договор № 102632 превоз,
на стойност от 720 лева; фактура № 15530/02.02.2018 г., издадена във връзка с
възложен с договор № 102638 превоз, на стойност от 720 лева; фактура №
15562/12.02.2018 г., издадена във връзка с възложен с договор № 102644 превоз,
на стойност от 720 лева; фактура № 15568/14.02.2018 г., издадена във връзка с
възложен с договор № 102647 превоз, на стойност от 960 лева; фактура №
15569/14.02.2018 г., издадена във връзка с възложен с договор № 102650 превоз,
на стойност от 1020 лева; фактура № 15584/19.02.2018 г., издадена във връзка с
възложен с договор № 102657 превоз, на стойност от 720 лева; фактура № 15676/27.03.2018
г., издадена във връзка с възложен с договор № 102702 превоз, на стойност от
720 лева; фактура № 15756/25.04.2018 г., издадена във връзка с възложен с
договор № 102732 превоз, на стойност от 684 лева; фактура № 15763/27.04.2018
г., издадена във връзка с възложен с договор № 102738 превоз, на стойност от
936 лева; фактура № 15774/30.04.2018 г., издадена във връзка с възложен с
договор № 102739 превоз, на стойност от 684 лева; фактура № 15779/03.05.2018
г., издадена във връзка с възложен с договор № 102737 превоз, на стойност от
720 лева; фактура № 15827/22.05.2018 г., издадена във връзка с възложен с
договор № 102727 превоз, на стойност от 720 лева и фактура № 15833/25.05.2018
г., издадена във връзка с възложен с договор № 102773 превоз, на стойност от
1260 лева;
Видно от електронното дело на ответника в търговски
регистър, ответникът е заявил за обявяване своите годишни финансови отчети за
2016 г. и 2017 г., като обявен по партидата е този за 2017 г, а по отношение
искането за обявяване на ГФО за 2016 г. е постановен отказ, който не е обжалван.
От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция
по вписванията се установява, че за периода от 01.01.1998 г. до 04.02.2019 г. няма вписвания, отбелязвания и
заличавания по отношение на длъжника.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централна база на АИС-КАТ към 14.02.2019 г. длъжникът е
отразен като ползвател на 1 брой МПС и бивш собственик на 2 броя МПС.
По делото са постъпили подаваните от молителя пред НАП ГДД
по чл. 92 ЗКПО, ведно със счетоводни баланси за 2016 и 2017 г., както и ОПР и
баланс за 2017 г. В информационната система на ТД на НАП има данни за образувано
изпълнително дело срещу длъжника, като има наложени предварителни обезпечителни
мерки, изразяващи се в налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и 1
брой МПС. Няма започнато принудително изпълнение и данни за извършвани на
дружестото ревизии.
По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице С.М. до допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, което заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. Съгласно претото от вещото лице в
заключението и направените уточнения в о.с.з. на 13.06.2019 г. уточнения, вещото
лице е работило само въз основа на представенте по делото документи, тъй като
поради невъзможност да бъде установен контакт с представител на ответника не е
извършена проверка в счетоводството му. По данни от счетоводния баланс, към
края на 2017 г. дълготрайните активи на длъжника са единствено материални
активи на стойност от 153 000 лева. Краткотрайните активи към тази дата са
вземания 90.71 % и парични средства 9.29%. Вземанията са предимно от клиенти и
доставчици. Паричните средства от 13 000 лева са отразени като касови
наличности от 12 000 лева и 1 000 лева по разплащателна сметка.
Задълженията към 31.12.2017 г. са единствено краткосрочни, като над 96 % от тях
са задължения към доставчици. Останалата част са задължения към персонала,
данъчни и осигурителни задължения. Показателите за ликвидност и финансова
автономност, изчислени от вещото лице, съобразно изготвения счетоводен баланс на ответното дружество за 2017 г., са
посочени в табличен вид. Коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2017 г. е
0.57; коефициентът на бърза ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.57; коефициентът
на незабавна ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.05 и коефициентът на абсолютна
ликвидност към 31.12.2017 г. е 0.05. Всички коефициенти на ликвидност са под
минималните си референтни стойности. Аналогично на показателите за ликвидност,
стойностите за финансова автономност на длъжника в края на 2017 г. също са
извън допустимите граници. От направените от вещото лице изчисления може да се
направи извод, че текущото финансово състояние на длъжника към 31.12.2017 г. е
лошо. Към този момент длъжникът е имал неизплатени изискуеми задължения,
произтичащи от търговски сделки и публични задължения в общ размер от
243 000 лева. Предвид липсата на достъп до счетоводството на ответника,
вещото лице не може да каже дали задълженията към молителя са намерили счетоводно
отражение, но предвид относително малкия дял на твърдените в молбата по чл. 625
от ТЗ вземания на кредитора към всички задължения на длъжника към доставчиците,
същите не биха се отразили съществено на показателите за ликвидност и финансова
автономност.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:
Производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни
предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или
представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с
търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на
легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на
задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
По делото се установи, че длъжникът притежава качеството „търговец“ по смисъла на
чл. 1, ал. 2 от ТЗ. От ангажираните от молителя кредитор доказателства се
установи наличието на негово изискуемо вземане спрямо длъжника, породено от
търговска сделка - договорът за превоз има характер на абсолютна търговска сделка – арг. от чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Предвид
обстоятелството, че във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за
откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на кредитора не се установяват със сила на
пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са
предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност,
то и установяването на точният размер на вземанията по договорите не е предмет на настоящето производство. Достатъчно е установяването
на валидно възникнало в полза на кредитора изискуемо вземане по търговска сделка срещу длъжника.
Ето защо в настоящия случай,
длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1,
т. 1 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 2 от ТЗ, съдът приема, че е
налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на
длъжника е да обори презумпцията на чл.
608, ал. 2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено -
финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе
способността му да погасява задълженията си. С оглед заключението на СИЕ съдът
приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на
неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на
молителя се използват различни икономически и финансови показатели.
Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно
в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно
нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като отношение между краткосрочните активи /всички или определена част
от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
На следващо
място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/
зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е.
от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните
финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на
краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна
дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ
показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е
коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент
дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява
задълженията си с всички КА. За норматив при коефициента за обща ликвидност се
приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова
краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което
то е в състояние да плаща задълженията си. В настоящата хипотеза съдът намира,
че е налице влошено финансово-икономическо състояние на молителя и невъзможност
за поемане на краткосрочните задължения към 31.12.2017 г., когато всички коефициенти на ликвидност са под референтните стойности. Съдът намира, че влошаването
на коефициентите от този момент е трайно състояние, доколкото по
делото следва да се приложат неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК спрямо ответното дружество, което е създало пречки за събиране на допуснати от съда доказателства. Затова следва да се приеме за доказано обстоятелството, че както към 31.12.2017 г., така и към момента на
приключване на устните състезания длъжникът не е в състояние да погасява
текущите си задължения. Длъжникът не е изготвил ГФО за 2018 г., не е предоставил
на вещото лице междинни отчети и баланс към датата на изготвяне на
заключението, въпреки положените от вещото лице усилия да осъществи контакт с негови
представители. На вещото лице не са представени и изготвени от ответника
счетоводни документи, от които да се установи какво е финансовото му състояние към
момента на извършване на експертизата и към момента на приключване на устните
състезания по делото, т.е. към 11.07.2019 г. Ответникът изрично е задължен от съда да окаже на вещото лице необходимото съдействие и
му предостави всички налични счетоводни документи,
от които може да се установи финансово-икономическото му състояние през 2019 г. и към момента. Всички тези документи са били необходими на вещото
лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, за да даде заключение по
поставените задачи. Ответникът не е изпълнил това свое процесуално задължение, изрично възложено му от Съда, с което свое поведение сам е създал пречки за изготвяне на СИЕ, която да
установи финансово-икономическото му състояние към момента на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция, както и да установи дали този
търговец притежава към тази дата краткотрайни активи,
включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите
краткосрочни задължения. Ето защо съдът следва да приложи чл. 161 ГПК и да
приеме за доказано, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата
по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По отношение на началната дата
на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата на
кредитора, а следва да прецени същата
съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си
задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така решение №
64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на
ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната
дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът
на конкретното неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите
показатели на длъжника са влошени трайно към 31.12.2017 г., като към тази дата и вземанията на кредитора не са били изискуеми. Видно от представените от кредиторите
доказателства, страните са уговорили
срок за заплащане на дължимото по договорите за превоз възнаграждение, а именно
до 45 дни след представяне на товарителницата и фактурата за съответния превоз.
Тези документи, касаещи първият договор за превоз от 02.11.2017 г. са връчени
на длъжника на 16.11.2017 г., съответно плащането е дължимо до 31.12.2017 г. и
вземането е изискуемо, считано от 01.01.2018 г. Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза към 01.01.2018 г. са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността.
При това положение началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи на 01.01.2018 г.
При този изход на производството, следва да се присъдят
разноските на направилия такова искане кредитор в размер 2015.36 лева, в това число
250 лева заплатена държавна такса; 600 лева депозит за вещо лице; 1140.36 лева заплатено
адвокатско възнаграждение и 25 лева заплатени такси за съдебни удостоверения и
справки.
Не се установява да е налице реално бързоликвидно налично
имущество на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за
развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради
което по отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632,
ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ,
Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.П.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 01.01.2018 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „Е.П.Е.Т.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Е.П.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА „Е.П.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Е.П.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА Е.П.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Г.Б.“ ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 от ТЗ, разноски в настоящето
производство в размер на 2015.36 лева.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 2455/2018 г. по описа на СГС,
ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година
от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те
удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните
разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока
по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът
ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия: