Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    535           Година  2021, 12.03.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 08.02.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2796 по описа за 2020 година и като обсъди :

 

                            Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Г.Г.П. *** срещу решение №Ц 2153-15-204 от 16.10.2020г. на Ръководител ТП на НОИ–Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №151-00-11517-1 от 15.07.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в същото поделение на НОИ, с което е спряно образуваното пред последния орган производство по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление на П. от 08.05.20г.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, намира същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

С оспореното решение на ответника по реда на задължителното административно обжалване е била оставена без уважение жалбата на П. и е било потвърдено разпореждането на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл.54г ал.4 КСО е било спряно производството по отпускане на обезщетение за безработица по заявлението на оспорващия от 08.05.2020г.,като е прието, че това е наложено във връзка с искане до компетентната институция на Кралство Великобритания за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи на лицето.

Настоящият състав, след като разгледа основанията в жалбата до съда, намира оспореното решение на валиден и законосъобразен по същество административен акт.

Преди всичко следва да се посочи, че новелата на чл.54г ал.4 КСО(в приложимата и редакция) предвижда „Длъжностното лице по чл. 54ж, ал.1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица,когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност“.

В мотивите на разпореждането, а и в решението на ответника, е посочено, че в случая е било необходимо изясняване на осигурителни периоди и доход на заявителя във Великобритания, които са от съществено значение на определяне правото на лицето на обезщетение.

От своята страна в жалбата си до съда П. сочи, че според него не била налична хипотеза за спиране на производството, а органът дължал произнасяне, респ. дори отказ, щом счита, че предпоставките за претендираното право не са налице.

Настоящият съдебен състав счита, че във връзка със служебното начало и принципа, заложен в чл.35 АПК – за обективно изясняване на всички факти и обстоятелства, компетентният орган е бил длъжен да провери посочените в заявлението на лицето от 08.05.2020г. обстоятелства, свързани с това, че декларира завършени периоди на осигуряване, на база които ще се определи и правото му на обезщетение за безработица, извън страната, а именно в Кралство Великобритания. Нещо повече, на 28.05.2020г. П. сам входира и отделно заявление в ТП на НОИ – Пловдив за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС. Именно в тази връзка е предприет обмен между НОИ и съответния компетентен осигурителен орган в Кралство Великобритания.

Тъй като събирането чрез посочения обмен изисква време, а сроковете за произнасяне изтичат, с нормата на чл.54г ал.4 КСО е дадена възможност на органа – да спре временно производството, с оглед очевидно необходимото изясняване на осигурителен стаж и на осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Или определено предпоставките за спиране са били налице към датата (15.07.2020г.) на издаване на разпореждането от компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ – Пловдив.

След получаване на информацията производството е било незабавно възобновено – така представеното разпореждане от 30.10.2020г. на същото длъжностни лице(л.10 от делото).

 Ето защо, като издадено от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, оспореното в настоящето производство решение е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава след бъде – отхвърлена.

По разноските.

С оглед изхода, на НОИ се дължат разноски в размер на 100 лева за осъществената защита по делото от юрисконсулт.

На основание чл.119 във връзка с чл.117 ал.1,т.2 б.“ж“ КСО настоящото съдебно решение е окончателно.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

  

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г.П. *** срещу решение №Ц 2153-15-204 от 16.10.2020г. на Ръководител ТП на НОИ–Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №151-00-11517-1 от 15.07.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в същото поделение на НОИ, с което е спряно образуваното пред последния орган производство по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление на П. от 08.05. 2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Г.Г.П. *** да заплати на Национален осигурителен институт с адрес гр.София сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :