Р Е
Ш Е Н
И Е №81
гр.Кюстендил,25.11.2019
г.
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в
публичното съдебно заседание на
деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година,в състав
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Г. МУХТИЙСКА
при участието на секретаря Р. С.,като разгледа докладваното от председателя Г. МУХТИЙСКА т.д. № 76 по описа на съда за 2019
г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е
по глава ХХХІІ-ра от ГПК/публ.ДВ бр.59/2007 г./ ,в сила от 1.ІІІ.2008 г.
Ищцата Г.В.И. с ЕГН **********
***, същата община, Кюстендилска област, ул.”***” № **, чрез пълномощника й адвокат й адвокат М.О. от КАК,чиито
служебен адрес *** е предявила два комулативно и обективно съединени искове срещу ДЗИ”Общо застраховане” ЕАД с ЕИК ****
със седалище и адрес на управление:гр.София
1000, район ”Триадица” бул.”Витоша” № 89Б,тел.: *** , и съдебен
адрес:*** , *****”:
с осн.по чл. 226, ал. 1 във
връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.),за осъждането на ответното ЕАД да й заплати обезщетение за неимуществените й вреди в размер на сумата *** лева, претърпени от смъртта на
брат й Б. В. Б. , настъпила при ПТП на
13.07.2014 г. на път ІІ-56 в участъка между с.Каленовец и с.Стряма, обл.Повдив,при
управление на МПС с валидна застраховка”ГО” на автомобилистите, сключена с ответното ДЗИ”Общо
застраховане” ЕАД с ЕИК **** за лек автомобил м.”Хонда”, с рег.№ **** ,
управляван от подсъдимия Р. П. П. при нарушение на правилата за движение признат за виновен за
причинената му по непредпазливост смърт и
осъден с влязлата в сила присъда
№ 114/22.12.2015 г. по НОХД №1362/2015
г. на Пловдивския окръжен съд.
Ответното застрахователно
ЕАД с писмените си отговори оспорва
редовността на исковата молба,предвид неконкретизираният размер на мораторната
лихва за тригодишния период назад от предявяването на иска и непосочването в исковата молба на банкова
сметка на ищцата,или друг начин на плащане,съгласно чл.127,ал.4 ГПК.Оспорва и
претенциите по основание и размер ,с възражения,че ТР № 1/2016 г. на
ОСГНК на ВКС на РБ не абсолютизира
родствените връзки за правото на обезщетяване и ответното дружество ще дължи
репариране на вредите й от смъртта на брат й само при трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и продължителни болки и
страдания. Оспорва довода на ищцата за неприложимост на § 96 , ал.1 от ПЗР на
ЗИД КЗ/ДВ бр.101 от 07.12.2018 г.,в сила от 07. 12.
Съдът
анализирайки доводите и възраженията на страните,въз основа събраните
доказателства и закона, при условията на чл.235,ал.2 ГПК прие
за установени следните обстоятелства:
От
приетият по делото заверен препис от влязлата в сила присъда № 114/22.12.2015
г. по НОХД №1362/2015 г. на Пловдивския
окръжен съд ,която на осн.чл.300 ГПК е
задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца се установява,че подсъдимият Р.
П. П. е признат за виновен и осъден за
това,че на 13.07.2014 г. на път ІІ-56 в участъка между с.Каленовец и
с.Стряма,обл.Повдив,при управление на МПС с валидна застраховка”ГО” на автомобилистите, сключена с ответното ДЗИ”Общо
застраховане” ЕАД с ЕИК **** -лек
автомобил м.”Хонда”,с рег.№ **** ,при нарушение на правилата за движение по непрадпазливост е причинил смъртта на Б. В. Б..С
удостоверение изх.№ 08/18.06.2019 г. на
община ***,Кюстендилска област ищцата
доказва,че пострадалият Б. В. Б.
й е брат. След разширяването с ТР №
1/2016 г. на ОСГНК на ВКС на РБ на кръга
на близките, имащи право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта не техен близък тя заявила искане
за изплащане на застрахователно обезщетение от
ответното ДЗИ”Общо застраховане” ЕАД с ЕИК **** ,но получила
отказ с писмо изх.№
0-92-16076/22.11.2018 г. Счита,че е
материално летитимирана да претендира
от ответното ДЗИ”Общо застраховане” ЕАД с ЕИК ***
обезщетение за претърпените си неимуществени вреди от смъртта на брат й и иска
осъждането му да й заплати обезщетение в размер на сумата *** лева,ведно
със законната лихва върху нея за три години назад до окончателното й изплащане.От
показанията на свидетелките С. А.,С. З.
и К. Б. се установи,че ищцата и покойният й брат са израстнали заедно, живяли дълго време заедно в едно домакинство в бащината си къща
в с.К.. Подкрепяли се и били много емоционално свързани. Контактите им
продължили и след като той създал свое семейство,тъй като продължил
да живее в бащината им къща, а след развода му тя го
подкрепяла и поела грижите за детето му .
След като се омъжила и преместила да
живее в град С., непрекъснали контактите си,тъй като тя
работила в училището в с.К., а той в
почивните дни я посещавал в гр.С..Внезапната му смърт я съкрушила и тя изпаднала в мъчително отчаяние от загубата
на единствения си брат. Негативните
емоции се отразили върху нервно-психологичното й състояние,ръцете й
започнали да изтръпват и да треперят. Трудно запаметявала и не се съсредоточавала в изпълнението на служебните
си задължения. Отказала се от мечтата си да стане майка се и от провеждането по-нататъшни инвитро-
процедури.
С оглед разширяването със задължителната тълкувателна
практика на ВКС на РБ с Тълкувателно
решение № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС на кръга на
правоимащите за обезщетяване на
неимуществените им вреди ,претърпени от смъртта на техен близък, съдът прие,че между ищцата и починалия й брат
е установено първо съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка и,
второ- че за нея са настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания,поради което за обезщетяването им следва да се аганжира отговорността
на ответното застрахователно дружество. Съдът
намира, че размерът на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени
вреди от *** лева е напълно справедлив, каквито са правомощията
на съда по чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите. Този размер е обоснован предвид
установената от съда много дълбока емоционална връзка между претендиращата обезщетение
и починалото лице, като съдът не следва да се съобразява с наложеното в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ
бр. 101/2018 г. / ограничение на обезщетението в размер на 5 000 лева.
Наложеното ограничение противоречи на принципа за определяне на размера на
моралните вреди по справедливост и е в нарушение на европейското
законодателство, което има предимство пред националното такова при противоречие
между тях. Видно от § 7 от ДР на КЗ, с
последния в националното законодателство са въведени и нормите на редица
директиви, между които специалната, касаещи застраховка "Гражданска
отговорност"-Директива 2009/103 ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. Относими към процесния
спор са нормите, касаещи обхвата на лицата, на които се дължи обезщетение и
подходът при определяне на размерите му в националното законодателство.
Предвиждайки, че при смърт на лице се изплаща максимално обезщетение, което е в
размер по-малък от лимитите на Директивата, даденото разрешение с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ
е в противоречие с чл. 9, ал. 1 от директивата. Текстът на нормата на
директивата гласи, че без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава членка изисква
застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на
следните максимални суми: а/в случай на телесно увреждане-максимална застрахователна
сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие, независимо от броя
на пострадалите и б/в случай на имуществени вреди-1000000 евро за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Въвеждането на
застрахователната сума, като предел на отговорността на застрахователя в
действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО,
която е част от правото на ЕС, означава, че при настъпване на застрахователно
събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да
бъде ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума,
възприет с Директива 2009/103/ЕО.
По отношение на възражението на ответника, че ищецът неправилно се позовава на
определения размер на обезщетението в директивата, тъй като е налице смесване
на понятието "минимална застрахователна сума" и "застрахователно
обезщетение", следва да се отбележи, че самата директива 2009/103/ЕО
не съдържа определение на двете понятия. Въпреки, че няма определение на
посочените понятия, от съдържанието на самата директива става ясно, че посочвайки
минимални суми в чл. 9, ал. 1 от директивата се има предвид понятието
"застрахователно обезщетение" съгласно смисъла, влаган от нашето
законодателство. Това следва, както от т. 12 от преамбюла на директивата, която
предвижда, че задължението на държавите-членки да гарантират минимални суми на
застрахователно покритие представлява важен елемент от защитата на
пострадалите, така и от разпоредбата на чл. 25 от директивата, която свързва
насочването на претенцията за обезщетение именно с чл. 9 от директивата. Следователно
понятието "застрахователна сума" по смисъла на директивата е различно
от понятието вложено в чл. 346 и чл. 492 от Кодекса за
застраховането, където понятието има предвид максималната граница на
отговорността на застрахователя. Съдът намира за неоснователно и възражението
на ответника, че няма как ищецът да се позовава на директива 2009/103/ЕО,
тъй като докато същата не бъде инкорпорирана в законодателството на страната
ни, няма задължителен характер. Въпреки че директивата не е регламент и не
става автоматично част от вътрешното право на страна – член на Европейския
съюз, гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на директива на
Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на свои права, свободи и законни
интереси. В този смисъл правната доктрина приема, че директивите имат директен
ефект за гражданите на държавите членки и при нарушаване на техни права, които
не могат да се защитят от националните законодателства, същите разполагат с
право на защита, уредена в правото на Европейския съюз. Това, че
държавата-членка все още не е съобразила националното си законодателство със
съответната директива, е въпрос на законодателно изпълнение, но при наличието
на ясна разпоредба от европейското законодателство, на която може да се позове
всеки и националният съд може да я приложи, без необходимостта от други
тълкувания и мерки, то тази норма се ползва с директен ефект и следва да бъде
приложена от националния съд. В този смисъл съдът намира, че разпоредбата на чл. 9 от директива 2009/103/ЕО,
на която директно се позовават ищцата, е достатъчно ясна в определянето, какъв
е минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди за настъпило
събитие при наличието на сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" и същата следва да да намери непосредствено приложение, като
се дерогира прилагането на § 96, ал. 1 от ЗИДКЗ
относно определения размер на обезщетението от 5000 лева. В съответствие с
горното, съдът следва да определи размер на обезщетението според общия принцип
на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без
да съобразява фиксирания размер на обезщетението в § 96 от ЗИДКЗ. В
потвърждение на непосредственото приложение на директивата е налице и
постановена съдебна практика на съда на ЕС, която също съгласно чл. 633 от ГПК е
задължително при правоприлагането от националните съдилища. При отправено
преюдициално запитване-решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12/с
докладчик съдия Ал. Арабаджиев/, е отговорено че държавите-членки, които
уреждат обезщетението при произшествия при използването на моторни превозни
средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно
действие". Тълкуването, което съдът дава е, че "Член 3, § 1 от Директива
72/166 и чл. 1 параграфи 1 и
2 от Втората директива 84/5,
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в чл. 2 от Втората директива
84/5. В потвърждение на възможността за непосредственото прилагане
на разпоредбите на директивите е и постановеното от Върховния касационен съд тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Постановявайки същото, ВКС стъпва на нормите
на Директива 2009/103/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември
С оглед на
така изложеното и съдът намира, че следва да присъди като справедлив именно
размера на предявената претенция от ищцата.
Въпросите
кога възниква и кога се погасява по давност вземането за вреди от непозволено
увреждане, какви са основанията за спиране или прекъсване на давностния срок са
изяснени с ППВС № 7/1977 г., ППВС № 4/1975, ППВС № 2/1981 г., ТР № 5/2006 г. на
ОСГК и О.. Правопораждащият факт в настоящия случай е основан на деликт и
деецът е известен, поради което началото на течението на давностния срок е
настъпването на събитието – смъртта на брата на ищцата, настъпила при ПТП на 13.07.2014
г. съобразно правилото на чл. 114, ал. 3 ЗЗД.
По отношение вземането за лихви при
упражнено право на трето лице срещу застрахователя на гражданската отговорност
на делинквента, е налице установена задължителна съдебна практика с ППВС №
7/1977 г., а и с постановените по реда на чл. 290 от новия ГПК Решение №
72/30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г. на ВКС – ТК, Решение № 151/05.11.2010
г. по т. д. № 31/2010 г. на ВКС – ТК-І т. о., които съгласно т. 2 на ТР № 1 по
т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС имат задължителен за съдилищата характер, в
която се поддържа, че същото се погасява с кратка тригодишна давност, на осн. чл. 111, ал. 1, б.
"в" ЗЗД. Началото на тази кратка давност също се поставя
от датата на увреждането, на осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
макар да произтича от застрахователния договор, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие, и застрахователят отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, съобразно постоянната практика на ВКС,
изразена с решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС – ТК,
Решение № 72/30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г. на ВКС – ТК, Решение №
594/17.10.2006 г. по т. д. № 192/2006 г. на ВКС – ТК, както и с постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 6/28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г. на ВКС – ТК – ІІ отд.Предвид гореизложеното
за периода от три години назад от депозирането на исковата молба на 02.07.2019
г. до 02.07.2016 г. застрахователя следва да бъде осъден да заплати на ищцата
претендираните от нея лихви за забава върху присъденото й обезщетение от ***
лева.
С оглед основателността на предявения иск на ищцата
следва да бъдат присъдени и
направените в хода на делото разноски, които съгласно списък на разноските и
представените доказателства възлизат на *** лева лева-размерът на заплатения от
нея адвокатски хонорар.
На
ОС-Кюстендил ответното застрахователно ЕАД следва да бъде осъдено на осн.чл.78,ал.6 ГПК да заплати държавна такса в
размер на **** лева/от заплащането, на
която съгласно чл.83,ал.1,т.4 ГПК ищцата е освободена/ върху сумата от ****
лева, представляваща сбора на обезщетението
в размер на *** лева и лихвите върху него за забава в плащането му за
периода от 02.07.2016 г. до 02.07.2019 г. Техният размер е *** лева и бе изчислен от съда по системата за просрочени задължения
в левове на „Апис-финанси”.
Мотивиран от
горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДЗИ”Общо застраховане” ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление:гр.София 1000, район ”Триадица” бул.”Витоша” № 89Б,тел.:
02/9815799 , и съдебен адрес:*** Адвокатско
дружество”****” да заплати на Г.В.И. с ЕГН ********** ***, същата община, Кюстендилска област, ул.”****”
№ ***, със съдебен адрес *** адвокат М.О.
от КАК, на осн чл. 226, ал. 1 във
връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.), обезщетение за неимуществените й вреди в размер на сумата *** лева, претърпени от смъртта на
брат й Б. В. Б. , настъпила при ПТП на
13.07.2014 г. на път ІІ-56 в участъка между с.Каленовец и с.Стряма,
обл.Повдив,при управление на МПС с валидна застраховка”ГО” на автомобилистите, сключена с ответното ДЗИ”Общо
застраховане” ЕАД с ЕИК ***** за
лек автомобил м.”Хонда”, с рег.№ **** , управляван при нарушение на правилата
за движение от подсъдимия Р. П. П. признат
за виновен за причинената му по
непредпазливост смърт и осъден с
влязлата в сила присъда № 114/22.12.2015 г. по НОХД №1362/2015 г. на Пловдивския окръжен
съд,ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.07.2016 г. до
окончателното й изплащане ,както и на осн.чл.78,ал.1 ГПК да й заплати сумата *** лева за направените в хода на делото разноски за адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА ДЗИ”Общо застраховане” ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление:гр.София 1000, район ”Триадица” бул.”Витоша” № 89Б,тел.:
02/9815799 , и съдебен адрес:*** Адвокатско
дружество”****” да заплати на
осн.чл.78,ал.6 ГПК на Окръжен съд-Кюстендил сумата в размер на *****
лева, дължащи му се от него за държавната
такса по делото.
Решението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок с въззивна жалба от съобщението за
изготвянето му на страната,придружено на
осн.чл.7,ал.2 ГПК с препис от него.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: