Р Е Ш Е
Н И Е № 260607
гр.Пловдив,
29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 576/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц.Е.Е.
с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ж.к.***, чрез адв.С.П. *** срещу решение №
261504/02.12.2020г. по гр.д. № 13603/2019г. по описа на РС Пловдив, Х гр.с., с
което е обявена за нищожна, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.24 ЗПК, по иска
предявен от Ц.Е.Е. ЕГН **********
с адрес ***, съд. адрес:***, оф.411, адв.С.П. против „Ти Би Ай Банк” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Димитър Хаджикоцев
№52-54, клаузата на чл.7.1 от договор за потребителски кредит №
**********/25.04.2019г. с която е уговорено заплащане на такса за оценка на
риска в размер 112,90 лв., като отхвърля иска в частта му относно прогласяване
нищожността на целия договор за кредит.
Решението се обжалва само в частта, с която е отхвърлен предявеният
установителен иск в частта му за признаване за установено, че договорът за
кредит е недействителен и в частта, с която е отхвърлен искът с правно
основание чл.55 от ЗЗД за разликата над уважения размер до претендирания размер
от 161,09 лв. като сума получена без основание по недействителен договор. Сочи
се, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на
чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че договорът е
недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК
за посочване на условията за прилагане на лихвения процент и за изготвяне на
погасителен план, съдържащ информация за последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми. Сочи се, че не става ясно дали
лихвеният процент по кредита бил фиксиран или референтен. Сочи се, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК за подписване на всяка една страница
от общите условия на договора от всяка една от страните. Иска се отмяна на
обжалваното решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове.
Претендират се разноските по делото за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, чрез юрисконсулт В.Ц. с който жалбата
се намира за неоснователна. Иска се решението на Районен съд - Пловдив да бъде
потвърдено. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански
състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните
и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
По делото
пред РС Пловдив е доказано, че процесният договор за кредит с № ********** бил сключен между страните на
25.04.2019г. По силата на същия ищецът получил от банката заем в размер на
940,87 лева, която сума следвало да бъде върната на дванадесет месечни
погасителни вноски от по 96,53 лв. всяка, при годишен лихвен процент от 17,85
пункта и годишен процент на разходите от 48,40 пункта / лист 8/. От
съдържанието на договора е видно, че общият размер на сумата, която следвало да
се върне възлиза на 1158,40 лв. Освен това
било уговорено, че кредитополучателят следва да заплати и такса за
оценка на риска в размер на 112,90 лв. – 7.1 от договора / лист 28/. Тази такса
се финансирала от кредитодателя и следвало да се върне от потребителя с
месечните погасителни вноски.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че договорът
за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т.
11 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че договорът е недействителен
поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК за посочване на
условията за прилагане на лихвения процент и за изготвяне на погасителен план,
съдържащ информация за последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. Също и възражението, че не става ясно дали
лихвеният процент по кредита бил фиксиран или референтен
Първо базата за изчисление на лихвата е ясна и не е
необходимо тя да бъде посочвана изрично в договора. В т. 4, § 1 от ДР на ЗПК
има определение на фиксиран лихвен процент и няма необходимост същото да се
възпроизвежда в договора. В горната правна норма от ЗПК е посочено че лихвен
процент по кредита е лихвеният
процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на
годишна основа към сумата на усвоения кредит. Аналогично е решението дадено в чл.3 б.“и“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити - „лихвен
процент" означава лихвеният процент, изразен или като фиксиран, или като
променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения
кредит. Тоест в
закона има ясно изразен начин на прилагане на лихвения процент - на годишна основа към сумата на усвоения
кредит. Касае се до
императивна правна норма и същата се прилага към договора за кредит независимо
дали същата е отразена в договора или не /чл.9 от ЗЗД/. Тоест тук неяснота как
се прилага ГЛП няма.
Второ видно от
чл.10 б.“з“ и „и“ от Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити договорът за кредит следва да
посочва кратко и ясно размера,
броя и периодичността на дължимите погасителни вноски и, когато е уместно, реда
на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването и правото на потребителя да получи при поискване и
безвъзмездно и по всяко време през целия срок на действие на договора за кредит
извлечение под формата на погасителен план. Като планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. По повод на тълкуването на тази
правна норма действие има Решение на съда на ЕС от 09.11.2016г. по преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Okresný
súd Dunajská Streda (Районен съд, Дунайска Стреда, Словакия).
Според това решение член 10,
параграф 2, букви з и и от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата
чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен
план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази
главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1
от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба. Тоест и тук нарушение на ЗПК няма, а изводите на
РС Пловдив са в синхрон с практиката на съда на ЕС, която е задължителна за
съда по силата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК за подписване на всяка една
страница от общите условия на договора от всяка една от страните. В казуса
договор не е сключен при общи условия по чл.16 от ЗЗД. Като договорът е
подписан от потребителя на всяка странициа /л.28-л.32/. Тоест всички условия по
договора са известени на потребителя и са му връчени срещу подпис. Нарушение на
закона липсва.
Ето защо решението
в обжалваната му част, с която се отхвърля иска относно прогласяване нищожността на целия договор за
кредит следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на
разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски на основание чл.78
ал.8 от ГПК. Такива по делото се
доказаха реално направени във въззивната 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261504/02.12.2020г. по гр.д. №
13603/2019г. по описа на РС Пловдив, Х гр.с., в частта в която се отхвърля иска предявен от Ц.Е.Е. ЕГН ********** с адрес ***,
съд. адрес:***, оф.411, адв.С.П. против „Ти Би Ай Банк” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Димитър Хаджикоцев №52-54, относно прогласяване нищожността на целия
договор за потребителски кредит № **********/25.04.2019г.
ОСЪЖДА Ц.Е.Е. ЕГН ********** с адрес ***, съд. адрес:***,
оф.411, адв.С.П. да
заплати на„Ти Би Ай Банк” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Димитър
Хаджикоцев №52-54
сумата от 100 лева за разноски по настоящото дело.
Решението в останалата част е влязло в
сила като необжалвано.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.