Р Е Ш Е Н И Е № 130
гр. Сливен, 20.09.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на единадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева и на прокурора Христо
Куков, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 118 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 170/19.04.2019 г., постановено по АНД № 118 по описа за 2019 г., Районен съд – Сливен е потвърдил Наказателно постановление № 53-00-728 от 21.12.2018 г., издадено от Директора на ОПУ - Сливен, с което на "Ник Т. " ООД – г. С., представлявано от у. И.Н.Т., е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000, 00 лева на основание чл. 54, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 53, ал. 1, предл. 5 вр. чл. 26, ал. 2, т. 2, б. "б" от Закона за пътищата, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. "б" от Закона за пътищата.
Недоволно от така постановеното решение, търговското дружество е подало касационна жалба, чрез п. си п. адв. Е. М. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение, с което да отмени обжалваното НП.
Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление гр. Сливен, редовно призован, се представлява от гл. юриск. А. П., която оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на районния съд е законосъобразно и обосновано. Предлага административният съд да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд – Сливен, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съгласно чл. 218 от АПК, същата се явява неоснователна.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление, Районен съд – Сливен е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП, тъй като дружеството стопанисва крайпътен обект на път І-7, а именно експлоатира крайпътен търговски обект – "Бистро" и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от Администрацията, управляваща пътя. Посочил, че жалбоподателят вече е бил санкциониран за същото нарушение, а именно, че експлоатира крайпътния търговски обект и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от Администрацията, управляваща пътя, поради което счел, че жалбоподателят е бил запознат с изискванията на Закона за пътищата и реда за експлоатация на такъв крайпътен търговски обект и не е следвало да експлоатира търговския крайпътен обект докато не приключи процедурата по издаване на изискуемото разрешение за специално ползване на пътя. Приел, че правилно административнонаказващият орган е посочил в НП, че нарушението е за първи път - предходното Наказателно постановление № 53-00-243/31.03.2017 г. издадено от Директора на ОПУ – Сливен е било връчено на 04.04.2017 г. и от влизането му в сила до датата на деянието по процесното НП – 06.08.2018 г. е изминала повече от една година.
С оглед изложеното, районният съд е намерил факта на нарушението за доказан, обсъдил е всички възражения на жалбоподателя и аргументирано е отговорил на възраженията в жалбата, като е приел, че размерът на санкцията е правилно определен в предвидения минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение.
Тези изводи на районния съд са правилни и се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. След като е обсъдил всички доказателства по делото, както и възраженията в жалбата, подадена пред него, съдът правилно е намерил за установен факта на извършеното нарушение. При издаването на НП не са допуснати нарушения на производствените правила, които да предпоставят неговата отмяна.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – Сливен приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.
По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 170/19.04.2019 г., постановено по АНД № 118/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: