Р Е Ш
Е Н И Е
№
261604 31.05.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7858 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Л.Н.З., ЕГН **********
***, против „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Гюешево № 14, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1206 лева –
недължимо платена по договор за паричен кредит № ***/29.05.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.07.2020
г. до окончателното изплащане на вземането.
С определение, от открито съдебно
заседание, проведено на 16.02.2021 г., е допуснато изменение на предявения иск,
чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно:
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 585.17 лева – недължимо платена по Договор за договор за паричен
кредит № ***/29.05.2015 г.
В исковата молба се твърди, че
между страните е сключен договор за паричен кредит № *** от 29.05.2015 г., по
силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от 12 000 лева, платима
на 120 месечни погасителни вноски, всяка в размер по 212.91 лева, при уговорен
лихвен процент в размер на 14,99% и годишен процент на разходите в размер на
18,86%. Ищецът счита, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК). Посочва, че размерът на шрифта на
договора е по-малък от 12. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал
писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва да
са налице сочените от ищеца основания за недействителност на договора за заем,
като излага подробни съображения за това, че размерът на шрифта е с големина
12. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
По делото не се спори, че между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищецът Л.Н.З., е подписан Договор
за потребителски паричен кредит 29.05.2015 г.
По
делото не се спори, че по процесния Договор за потребителски паричен кредит,
предоставената в кредит сума от 12 000 лева, е усвоена от ищеца. Със същия
договор е уговорена договорна лихва – плаваща, с годишен лихвен процент (ГЛП) –
14.99 %, пазарен лихвен индекс 0.57 % (тримесечен Софибор), фиксирана надбавка:
14.42 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 18.86 %. Ищецът се е задължил
да върне сумата на 120 месечни погасителни вноски, в размер 212.91 лева всяка,
като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 25 548.37 лева.
Предвид
изложеното, съдът приема, че между ищеца и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е възникнало
валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е
усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика
и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
При съобразяване трайната съдебна
практика на ВКС, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно
задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание,
съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на
ненаведени от страните основания в следните хипотези:
1/ при нарушение на добрите нрави
- т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по
т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д.
№ 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. №
115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. №
4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2/ при неравноправни клаузи във
вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на
ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II
т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3/ при нарушаване на императивни
правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред,
при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на
доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС,
IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о;
Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова, следва да
се обсъдят наведените от ищеца доводи за недействителност на договора за заем,
а също и да се извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на
договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск
по чл.55 ЗЗД, следи служебно.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.
11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в сила към момента на скл. на договора/,
регламентира задължение за изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт
не по – малък от 12. По делото е приета съдебно – техническа експертиза и
повторна съдебно – техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира, от
която се установява, че размерът на шрифта е 11 пункта или DTP points. И двете вещи
лица по съдебно – техническите експертизи, установяват, че в печатната
индустрия, точката (point) се е превърнала в стандартна единица мярка за
големината на шрифта и ширина на линията. В.л. С.М., в открито съдебно
заседание, проведено на 20.04.2021 г. е категоричен, че независимо от
различните шрифтове, макар и да има разлика в размерите им, от шрифт 11 pt. няма да
стигне шрифт 12 pt.
Само изложеното е достатъчно, за да се приеме недействителността на
договора. Налице са обаче и други нарушения.
В случая, не са
спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния
договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването.
Според чл. 19,
ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация
на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът
се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият/. Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно как точно се
съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят
е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт.
Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР,
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да
посочи какво точно е включено в тях.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на
процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.
Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т
см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017
г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д.
№ 3025/2017 г. и др./.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно - посочването на по -
нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.
Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която
следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1
от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост
/Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
На следващо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Процесният договор съдържа информация за размера и броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
За заемополучателя възниква задължението да плати определени вноски /без яснота как са формирани/, както и различни други такси /напр. за разглеждане на кредита и застраховка към кредита/. При това положение, за да е изпълнено изискването на закона, следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което не е сторено. Също така – самата информация е най - обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания. Потребителят не е известен за начина на плащане, ведно с погасителен план, които не са част от договора. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за недействителност на договора /в т см. и практика на ПОС - Решение № 526/02.05.2017 г. по гр. д. № 393/2017 г.; Решение № 1435/20.11.2017 г. по гр. д. № 2283/2017 г./.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 и т.11 ЗПК, поради което договорът за паричен кредите е недействителен.
Следователно процесният договор е недействителен,
на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
По делото е прието заключение на съдебно -
счетоводна експертиза, по което В.л. е посочило, че общият размер на плащанията
по Договора за потребитески паричен кредит № ***/29.05.2015 г. е 13 585.71 лева. Липсва
основание за получаването на сумата 1 585.71 лева, представляваща
разликата между дължимата главницата от 12 000 лева и платеното от ищеца
13 585.71 лева по договора, която се явява платена без основание.
Поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването, като
последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 63.42 лева – държавна такса и 230 лева – за
експертизи.
Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на
когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на
неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адв.урата. По
делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 4) е
посочено, че той се представлява безплатно от адв. Д.Б., поради затрудненото си
материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява
основание за оказването му на безплатна адв.ска помощ. Изрично в подобни
хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адв.ското
възнаграждение, което с оглед цената на иска и броят на съдебните заседания, следва
да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № 1/
09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, предвиждащи
минимален размер на адв.ското възнаграждение 529.19 лева с вкл. ДДС. Доколкото, обаче, самият процесуален представител в списък на л. 116 от
делото, претендира по-малка сума – 501 лева с ДДС, съдът намира, че следва да
му бъде присъдена последната. От приложеното по делото Удостоверение за
регистрация по ЗДДС /л.5/, се установява, че адв. Б. е регистриран по ЗДДС. Ето защо и, след като адв.ът е регистриран по ЗДДС, то върху адв.ското му
възнаграждение се дължи ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адв.урата
във вр. с пар. 2а от ДР на Наредба № 1 за МРАВ и чл. 66 ЗДДС.
Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител,
а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този
разход.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Гюешево № 14, да заплати на Л.Н.З., ЕГН **********
***, сумата в размер на 1 585.17 лева (хиляда
петстотин осемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки) - получена без
основание по сключения между тях Договор за договор за потребителски паричен кредит
№ ***/29.05.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 07.07.2020 г. до окончателното погасяване, както и 293.42 лева (двеста деветдесет и три
лева и четиридесет и две стотинки) – разноски по настоящото гр.д. № 7858/2020
г. по описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Гюешево № 14, да заплати на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.,
на адв. Д.Г.Б.,***, сумата от 501 лева /петстотин
и един лева/ с вкл. ДДС - адв.ско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Л.Н.З., в
производството по настоящото гр.д. № 7858/2020 г. по описа на РС - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ