Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Сливен, 14.04.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
март, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
при секретаря Пенка Спасова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 718 по описа на съда за 2020г, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е частичен пряк иск на
увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия причинител на
вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 226 ал. 1 КЗ /отм/ вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и
цена -
50 000 лв. от общо 100 000лв.
В исковата молба ищецът твърди,
че е брат на Д.Ц.Г., починал при ПТП на 27.06.2016г, като водач на мотоциклет „Сузуки“
с рег. № СН *****В, което ПТП настъпило
по вина на другия участник в
произшествието- лек автомобил „Форд“ с рег. № СН *****КК, управлявано от *****.
Твърди, че
настъпилото ПТП е по вина на водача на
„Форд“ с рег. № СН *****КК, който имал техническа възможност да
възприема мотоциклета „Сузуки“, неговото положение и
да се съобрази с предприетата от него маневра изпреварване.
Технически правилно било ,
водачът на „Форда“ да подаде сигнал за завиване
наляво, да се убеди, че няма друго ППС, което го изпреварва или да го изчака, а
след това да завие наляво. Водачът „Форда“ нарушил
разпоредбите на чл. 25 ал.1 ЗДвП и чл. 77 ал.1 от ППЗДвП,
като в причинна връзка настъпила смъртта на брат му Д.Г., в разцвета на
младостта му, само на 24г .
Твърди, че преживял много силен
шок, болки и страдания зарази смъртта на брат си и продължава да ги търпи. Тези емоционални страдания дали сериозно
отражение на психичното му здраве. Изпитвал тревожност, напрежение, безсъние. Двамата
с брат си Д.били изключително близки,
свързвала ги братска обич и уважение. Като по-голям брат, Д.се грижел за Г., споделяли ежедневието си, били привързани един към друг.
Твърди,
че по отношение на лек автомобил „Форд“
с рег. № СН *****КК, е сключена с ответника задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, оформена със застрахователна полица №, BG/22/115003132167,
със срок на покритие 28.12.2015г- 27.12.2016г.
Моли за
постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумата 5 000
лв. – частичен иск от общо 100 000лв,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от
настъпилата при ПТП на 27.06.2016 г.
смърт на неговия брат Д.Ц.Г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждащото събитие -27.06.2016г до
окончателното изплащане. Претендират разноски.
Ответникът е подал отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Счита
искът за допустим, но неоснователен и
недоказан.
Не
оспорва наличие на сключена застраховка “гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на лек автомобил „Форд“ с рег № СН*****КК,
валидна към
датата на ПТП.
Твърди, че ищецът не е легитимиран да претендира обезщетение за
неимуществени вреди от настъпило на 27.06.2016г застрахователно събитие, тъй
като към този момент, кръгът от лицата, имащи право на деликно
обезщетение в случай на смърт, бил изяснен с ППВС от 1961, 1096 и 1984г,
съгласно които, ищецът не попада в този кръг.
Счита,
че не е налице виновно и противоправно поведение на
водача на лекия автомобил“Форд“и причинно-следствена връзка с причинените
вреди.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, което не е настъпило
по изключителна вина на водача на „Форда“
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия водач на мотоциклета „Сузуки“, чийто
принос е основание за намаляване на застрахователното обезщетение. Той
предприел технически неправилна маневра изпреварване на кръстовище, без подаден
сигнал за това, и управлявал мотоциклета със скорост над разрешената за
населено място, поради което допринесъл за собственото си увреждане, т.е. било
налице самоувреждане и обезщетение не се дължало.Алтернативно, на
основание чл. 51 ал.2 ЗЗД, размерът му следвало да бъде намален.
Оспорва
твърдението, че между ищеца и загиналия в ПТП негов брат е налице трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия по смисъла на ТР№1/2016г.
Твърди, че ищеца не е доказал болки и страдания, които да обосновават
размера на обезщетението, който бил изключително завишен.
Моли
исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В с.з. ищецът, ред. призоваван се явява лично и се представлява
от процесуален представител. Прави изменение на частичния иск чрез увеличаване
на неговия размер от 5 000лв на 50 000лв, от общо 100 000лв,
което съдът е допуснал в с.з. на 09.11.2020г, прекратил е производството по
делото и е изпратил същото по подсъдност на СлОС, пред който е образувано
настоящото дело.
В с.з. пред ОС-Сливен, ищецът поддържа частичния иск в увеличения му
размер и моли да бъдат уважен изцяло. Претендира разноски съгласно списък по
чл. 80 ГПК. Представя писмени бележки.
В с.з. ответното дружество се
представлява от упълномощен представител, който поддържа възраженията, направени
в отговора на исковата молба. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски по списък. Представя
писмена защита.
Въз
основа на събраните по делото доказателство, съдът прие за установено от
фактическа страна, следното:
Ищецът Г.Г.П. е едноутробен брат на Д.Ц.Г., който загинал на 24 години, при ПТП, настъпило на 27.06.2016г.
На 27.06.2016 г., около 16:00 ч., на пътен
участък от две пътни ленти в ****, предназначен за движение в двете посоки, в
посока от юг на север, се движил лек автомобил „Форд“, управляван от *****.
Водачът на автомобила възнамерявал да извърши маневра „завиване наляво“ в зоната
на кръстовище. За целта той намалил скоростта си на движение от около 40-50 km/h до около 7,6 m, в своята пътна лента
Зад автомобила, в дясната пътна лента,
приближавал попътно движещ се мотоциклет „Сузуки“,
със скорост на движение от около 91 km/h., управляван
от постр.Д.Ц.Г..
Опасната зона за спиране на мотоциклета
била около 72 м.
Когато мотоциклетът бил на около 88 m от
мястото на удара, водачът му предприел маневра „изпреварване“, на движещия се пред
него автомобил, който в този момент бил
на около 30 m от мястото на удара.
Дистанцията между двете превозни средства е
била около 53 м.
Когато автомобилът бил на около 19 м. от мястото на удара, мотоциклетът бил на около 66 м от мястото на удара,
като в този момент водачът на автомобила отклонил автомобила към лявата граница на
мислената собствена лента. Отклоняването било от средната част на собствената
лента.
Намеренията на
водача били да пресече косо лявата лента
и завие наляво.
Ударът се
осъществил за време от около 2,6 секунди от началото на отклоняване на автомобила
наляво.
Скоростта на автомобила в момента на удара била около 7,6 km/h.
Първоначалния
контакт между двете МПС е реализиран между предното колело на мотоциклета и
лявата предна страна на автомобила в областта на долната част на предната лява
врата и прага под нея.
Мястото на удара е
изцяло в дясната лента - лентата за движение на автомобила, на около 5,1 m западно от дясната граница при мислена ширина на лентата от 5,25 м.
Към
момента на удара мотоциклетът изцяло е
бил в лентата за движение на автомобила, с надлъжна ос под ъгъл около 13°
спрямо оста на пътя.
След удара, под действие на ударния импулс мотоциклетът и
водачът му се отклонили наляво. Пострадалият полетял, паднал върху настилката,
плъзнал се и се търкалял върху нея. Мотоциклетът паднал върху пътната настилка,
плъзгал се по нея, а мотоциклетистът се ударил в ъгъла на метална вертикална
колона
и
загинал.
Съгласно
заключението на САТЕ, водачът на
мотоциклета „Сузуки“ е имал техническата възможност
да възприеме автомобила и сигналите, подадени от водача на
автомобила спрямо дистанциите, на които се е намирал.
Мотоциклетистът е нямал техническата
възможност да предотврати ПТП спрямо момента на предприетото отклоняване на
автомобила наляво.
Имал е техническата възможност да предотврати ПТП при
движение с 50 km/h и същите действия от двамата
водачи, като при тези скорости и своевременно предприето спиране, е нямало да
настъпи удар.
Водачът на автомобил „Форд“ е имал
техническата възможност да възприеме мотоциклет Сузуки,
неговото положение и се съобрази с предприетата маневра „изпреварване“.
Технически правилно било водачът на
автомобила да подаде сигнал за завиване наляво, да се убеди, че няма друго
превозно средство, което го изпреварва и го изчака, а след това завие наляво.
В с.з. в.л. инж.У.допълва, че водачът
на мотоциклета е имал възможност да възприеме
светлинен сигнал от водача на автомобила, ако такъв е подаден, но не можело да се
определи дали е подаден.
Според заключението на авто-техническа
експертиза, техническите причини, довели до възникване на ПТП, са следните :
1/
Предприетата технически
неправилна маневра изпреварване от водача на мотоциклета. При изпреварване,
технически правилно било водачът на пътното превозно средство да напусне пътната
лента, в която се движи, да навлезе в съседната пътна лента изцяло или
частично, да премине покрай движещото се в същата посока пътно превозно
средство и да се върне в напуснатата лента.
В
конкретния случай, водачът на мотоциклета предприел изпреварване, запазвайки движението
в собствената мислена лента за движение.
2/ Технически неправилното действие на водача на мотоциклета,
който предприел маневра „изпреварване“
на не до там технически безопасно странично разстояние при предприетата маневра
изпреварване.
Ако
е предприел пълно навлизане в насрещната пътна лента по време на маневрата
„изпреварване“, не би настъпил удар между двете превозни средства.
3/ Технически неправилната маневра изпреварване от водача на
мотоциклета, която била предприета на
кръстовище на равнозначни пътища;
4/ Движението на мотоциклета със скорост над допустимата за
населено място.
При
движение на мотоциклета със скорост до 50 km/h и
предприето спиране в момента на предприетото отклоняване на автомобила, е нямало
да настъпи ПТП.
5/ Предприетата технически неправилна маневра за завой наляво от
водача на автомобила при вече предприета маневра изпреварване от водача на
мотоциклета.
Налице било навлизане на автомобила „Форд“ в опасната зона за спиране на
мотоциклета „Сузуки“ при определените скорости на
движение на двете превозни средства и взаимно разположение.
В с.з. вещото лице инж.У.пояснява, че двете ППС са се движили в зоната на
кръстовище, като маневрата „изпреварване“ е предшествала маневрата „завой
наляво“ и когато автомобилът започва да завива, мотоциклетът е започнал за
изпреварва. Маневрата“изпреварване“ е извършена от мотоциклетиста в дясната
лента. Ако мотоциклетът се е позиционирал в лявата лента , би избегнал удара,
т.е ако е предприел изцяло навлизане в
лявата пътна лента , би осигурил достатъчно странично разстояние до автомобила, с което би предотвратил удара.
За събитието е съставен констативен протокол
пострадали лица за ПТП № 396/
27.06.2016г и образувано ДП № 931/2017
г. на РУ на МВР - Сливен.
С
постановление от ОП от 30.06.2017г, на основание чл. 234 ал.1 т.1 вр. с чл. 24 ал.1 НПК, е прекратено наказателното
производство, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“В“, вр.
с чл. 342 ал.1 НК, поради липса на данни
за извършено престъпление от общ характер .
С определение № 447/28.09.2017г по ЧНД № 413/2017г на СлОС,
е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство.
Определението не е
обжалвано и е влязло в сила на 24.10.2017г.
Към датата на ПТП, за „Форд“ с рег. № СН *****КК, е била сключена с ответника застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, оформена с полица №, BG/22/115003132167, със срок на
покритие 28.12.2015г- 27.12.2016г.
С настъпилата смърт
на Д.Ц.Г., само на 24 години, за ищеца причинени значителни по интензитет душевни
болки и страдания. Загубата му била
непрежалима, а болката - никога нямало да премине. Двамата имали топли и сърдечни отношения, свързвала
ги братска обич, привързаност и доверие.
Д.бил с осем години
по-голям от брат си Г. и бил изключително грижовен към него.
Двамата са едноутробни братя,/ родени от една
майка и различни бащи/, но израснали в един дом, спели в една стая, обичали се
и се подкрепяли.
Тази
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства- относими, допустими и неоспорени.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като преки,
непосредствени и безпротиворечиви.
Приема
изцяло заключението на съдебната авто- техническата експертиза, като обосновано, ясно и неоспорено от страните.
Така приетото за установено от фактическа
страна, води до следните правни изводи:
Предявеният частичен иск е с правно основание чл.226 ал.1 КЗ/ отм/ , вр. с чл. 45 ЗЗД и цена-
50 000лв. от общо 100 000лв.
На основание §22 от ПЗР на КЗ, тъй
като договорът за застраховка“гражданска
отговорност“ е сключен преди 01.01.2016г, за него ще
се прилагат разпоредбите на отменения КЗ, а исковата претенция се основана на
чл. 226 ал.1 КЗ/отм/.
За да уважи предявеният иск на
увредените лица спрямо застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“
на автомобилистите, по делото следва да са
установени наличие на валиден договор за застраховка “ гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен
с ответното дружество и предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтна отговорност: деяние, неговата противоправност,
вина, вреди, техния вид и размер, причинна връзка между деянието и вредите.
В настоящия случай няма постановена и
влязла в сила осъдителна присъда, с
която виновния за ПТП водач да е осъден
и от която настоящия съд е обвързан
относно деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Затова, тези елементи от фактическия състав на деликта,
трябва да се доказани в настоящото производство от ищеца.
Не се оспорва от ответника
наличието на валидно застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка „“ гражданска отговорност“ на автомобилистите, към момента на възникване на ПТП.
Макар да е постановен отказ на
прокурора да образува наказателно производство, тъй като не е намерил данни за
извършено престъпление по чл. 343 ал.2 б.“В“вр. чл.
342 ал.1 НК, а постановлението за прекратяване
е било обжалвано и потвърдено от наказателния съд , неговият акт няма сила на присъдено нещо и не обвързва с
изводите си настоящия съд.
Освен това, ако едно деяние не е
престъпление, може да е деликт и всички елементите от неговия фактически състав
подлежат на доказване от ищеца: конкретно
противоправно действие или бездействие , което в причинна връзка да е водело до настъпване
смъртта на постр. Д.Г..
Вината при деликта
се предполага до доказване на противното/ чл. 45 ал. ЗЗД/
От заключението на САТЕ, се установи,
че техническите причини, довели до възникване на ПТП са неправилните действия
на постр.Д.Г., който като водач на мотоциклет „Сузуки“ допуснал множество нарушения на правилата за
движение по пътищата.
Той управлявал
мотоциклета с превишена скорост от 91 км/ч, която е почти по-голяма от разрешената в населено
място скорост 50 км/час- нарушение по
чл.21 ал.1 ЗДвП; предприел забранено
изпреварване на кръстовище на равнозначни пътища – нарушение на чл.43 т.2 от ЗДвП; извършил
неправилно изпреварване, свързано с изискването изпреварващото моторно превозно
средство да напусне пътната лента, в която се движи, да навлезе в съседната
лента за движение изцяло или частично, да премине покрай движещото се в същата
посока пътно превозно средство, след което да се върне в напуснатата лента –
нарушение на чл.41 ал.2 от ЗДвП; не спазил изискването на чл.42 ал.1 т.1 от ЗДвП,
според което водачът, който предприема изпреварване, трябва да се убеди, че
превозното средство, което ще изпреварва не е подало сигнал за изменение на
посоката на движение наляво; не спазил
изискването за осигуряване на достатъчно странично разстояние при изпреварване,
което е нарушение по чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП.
С действията си, водачът на
мотоциклета“Сузуки“-
Д.Ц.Г.,
нарушил
гореописаните правила за движение по пътищата, с което допринесъл за настъпване на собствената си смърт.
Съдът намира, че не може да бъде приета като
нарушение в пряка причинна връзка с произшествието, предприета маневра „завой
наляво“ от водача на автомобила при вече предприето изпреварване от водача на
мотоциклета.
Установи се по делото от експертното
заключение, че мястото на удара е изцяло в дясната лента. Това означава, че в пряка причинна връзка с
настъпването на удара е неправилно предприетото изпреварване от страна на
пострадалия водач на мотоциклет „Сузуки“ спрямо
изпреварвания лек автомобил „Форд“, без
напускане от мотоциклета на собствената лента за движение и без осигуряване на
достатъчно странично разстояние при изпреварване, и със скорост значително
по-висока от разрешената за участъка.
Не може да вмени в задължение на
водача на лекия автомобил „Форд“ да очаква или предполага, че изпреварващ го мотоциклет ще
извърши изпреварване в нарушение на цитираните
по-горе разпоредби от ЗДвП– без да напусне лентата за собствено движение и без да осигури достатъчно странично разстояние
между двете МПС за безопасно извършване на маневрата.
Ако
водачът на мотоциклета е предприел пълно навлизане в насрещната пътна лента по
време на маневрата „изпреварване“, не би настъпил удар между двете превозни
средства, т.е. именно неправилното изпреварване и посочените по-горе нарушения
на пострадалия мотоциклетист са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие,
а не и действията на водача на лекия автомобил „Форд“, който се е намирал в
собствената лента за движение.
Освен нова, при скорост на движение на мотоциклета от 50
км/ч и същите действия на двамата водачи, и ако при тези скорости е своевременно
предприето спиране, е нямало да настъпи удар.
Ето защо, съдът
намира, че не е налице виновно и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил “Форд“, което да е довело в причинна връзка до смъртта на
мотоциклетиста, което обосновава извода за неоснователност на предявения иск.
Вредите по вид, интензитет и
продължителност са безспорно установени по делото от събраните гласни доказателства, но не
подлежат на бъзмездяване, тъй като не се доказа виновно
и противоправно поведение на другия участник на ПТП и
водач на лек автомобил „Форд“- Орлин Балулов.
Дори да беше доказано наличие на всички
елементи от фактическия състав на деликта, искът пак
е неоснователен и недоказан, по следните съображения:
Ищецът е едноутробен брат
на загиналия в ПТП Д.Г. и като такъв, е активно легитимиран да го предяви.
Неоснователен е доводът на ответника, че ищецът не е легитимиран да
претендира обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 27.06.2016г
застрахователно събитие, тъй като към този момент, кръгът от лицата, имащи
право на деликно обезщетение в случай на смърт, бил
изяснен с ППВС от 1961, 1096 и 1984г, съгласно които, ищецът не попада в този
кръг.
Тълкувателните решения на
ВКС не са източник на субективни права, и не от ТР ищецът черпи правото си на
обезщетение, а от общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, виновно
причинени на другиму, във връзка с особените правила за застраховка „
гражданска отговорност“.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018
г. по тълк.дело
№1/ 2016г на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени;
Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди.
От посочените
разяснения в ТР № 1/2016, следва
категоричния извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете постановления на
пленума, се присъжда само по изключение и то при наличие на следните две
кумулативни предпоставки: създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят
по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено
близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни
житейски обстоятелства, привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се
предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС №
4 от 25.V.1961 г. и ППВС № 5 от 24.ХІ.1969г.
При
преценката за наличието на тези две
предпоставки, следва да бъде отчетено обстоятелството, че традиционно за
българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се
приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, е необходимо освен формалното родство с произтичащата от
него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства,
обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за
съответната родствена връзка.
Такова
обстоятелство например, относимо към връзката между братята
и сестрите е израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина, когато единия е бил отгледан от другия и др.
Установените
по делото обстоятелства не сочат на изискуемата изключителност на отношенията
между двамата братя – ищецът и загиналия
в ПТП Д.Г., които да са извън обичайните
за тази степен на родство.
Без са се
омаловажават сърдечните отношения между тях, обичта и близостта, която ги е свързвала, както и
душевните болки и страдания на ищеца, претърпени в резултат на
преживяната загуба на неговия брат
и техния интензитет, в случая не се установява визираната в ТР № 1/2016
изключителност на създадената трайна, дълбока и емоционална връзка, която да
обуславя правото на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на
брат им.
Техните отношения са типични за двама братя, израснали заедно, в общ дом, които
отношения обичайно се характеризират с обич, привързаност, близост и подкрепа. Макар смъртта на брат му
да е преживявана тежко от ищеца, засягайки
душевния му мир, не се установиха по делото обстоятелства, които
доказват наличие на толкова силна емоционална връзка между двамата братя,
надхвърляща обичайната връзка между роднини от тази степен на родство.
Тъй като съдът
отхвърля изцяло иска на ищеца, следва да отхвърли и акцесорните
му претенции за заплащане на законна лихва от датата на увреждането и на разноски по делото.
При този изход от спора, н
а
основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника дължи разноски, които
съгласно представения списък са в общ размер на 700лв/ 200лв –възнаграждение за
в.л. и 500лв- платено в брой адв. възнаграждение/.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН предявеният от Г.Г.П. ***, с ЕГН - **********
и съдебен адрес: ***, чрез адв.К.П., срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК- ........,
със седалище и адрес на управление гр.София, ........, представлявано заедно от
М.С.М.Г.и П.В.Д., частичен иск с правно основание
чл. 226 ал.1 КЗ /отм/
за заплащане на сумата 50 000 лева/петдесет
хиляди лева/ от общо 100 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
- болки и страдания от настъпилата при ПТП на 27.06.2016г смърт на неговия брат
Д.Ц.Г., ведно с акцесорните претенции за заплащане на законната лихва от
датата на увреждането- 27.06.2016г до окончателното изплащане
и на разноски по делото .
ОСЪЖДА
Г.Г.П. ***, с ЕГН - ********** и съдебен адрес: ***
26, чрез адв.К.П., да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, **********, ЕИК- ........,
представлявано заедно от М.С.М.Г.и П.В.Д.,
сумата 700лв/ седемстотин лева/, представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: