№ 54104
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20251110108943 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „А......“ ЕООД, ЕИК ......... за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. К. , ЕГН ********** за
сумите, както следва: 447,04 лв. – главница по договор за кредит № 567871 от
04.09.2019 г.; 44,61 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата
по договора за кредит за периода от 04.09.2019 г. до 04.03.2020 г.; 356,69 лв. –
обезщетение за забава върху главницата по договора за кредит за периода от
04.03.2020 г. до 29.01.2025 г.; и неустойка в р-р на 1430,50лева съгласно чл.
17 от договора поради непредоставяне на обезпечение в 3-дневен срок от
сключване на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 13.02.2025 г. до окончателното плащане.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за
главница, договорна и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с
уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за
сумата от 1430,50лева , представляваща неустойка съгласно чл. 17 от
договора поради непредоставяне на обезпечение в 3-дневен срок от
сключване на договора .
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или
гаранция) е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави. Това е така, тъй
като неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова
страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което
води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедлИ.ст. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
1
размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако
не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка
излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, т. е. същата протИ.речи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. Предвиждането на санкция за потребителя, ако не
намери поръчители и то които да отговарят на конкретни условия, всъщност
цели освобождаване на кредитодателя от изпълнение на задължението му по
чл. 8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на същото в отговорност на
потребителя. Директивата поставя в тежест на кредитодателя да проучи
предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска обезпечение
на задълженията по договора за кредит най-късно към момента на
сключването му и така се постигне целта на чл. 26 от Директивата да не се
допуска предоставяне на кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността. Прехвърлянето на неблагоприятните последици от
неизпълнение на това задължение на кредитополучателя в патримониума на
потребителя е неравноправна клауза, водеща до значително неравновесие
между правата на търговеца и потребителя. В този смисъл са и
задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени в т. 3 на ТР №
1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка
със закона съдът следи служебно, като валидността се преценява към
момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното
неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй
като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава
се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната
клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че
вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение,
което е недопустимо.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 51470/13.02.2025 г. на „А......“ ЕООД, ЕИК
......... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. К. ,
ЕГН ********** за сумата от 1430,50лева , представляваща неустойка
съгласно чл. 17 от договора поради непредоставяне на обезпечение в 3-
дневен срок от сключване на договора , ведно със законна лихва върху тази
сума от 13.02.25г. до изплащане на вземането, както и в частта за разноски за
2
сумата от над 22,45лева за държавна такса и от над 25лева за юрисконсултско
възнаграждение .
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3