РЕШЕНИЕ
№ 3920
гр. Варна, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. С.
при участието на секретаря А. Ст. А.а
като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20243110113111 по
описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Д. Г. Й., ЕГН **********,
с адрес: гр. В., ж.к. „М.” бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, с която претендира да бъде осъдено
****„Б. В. И. Г.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.“ № **** да
му заплати сумата от 500 лв. - частичен иск от общо 100 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпаните от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания, настъпили вследствие на ****виновно причинено на 08.10.2023г. от М. С., на път
***, км. **** в посока с. З***, при управлението на л.а. „М. *****”, с **** № ****,
застрахован по „Г. о. на а.“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2024г. до окончателнот
й изплащане.
В исковата молба като обстоятелства, на които се основава претенцията е посочено,
че на 08.10.2023г., около 17:06 ч. ищецът управлявал собствения си мотоциклет „****”, с ***
№ ***** по път ****, в посока с. З****, на км. *****, когато изведнъж отдясно, движейки се
по земен път, излязъл л.а. „М. ****”, с *** № ****, който не пропуснал ищеца и причинил
*****. За настъпилото произшествие дошлите на място контролни органи съставили
Констативен протокол за **** с пострадали лица № *****/09.10.2023г., в който като виновен
посочили водачът на лекия автомобил, който бил застрахован по „Г. о.” при ответника.
Излага се, че водачът на лекия автомобил нарушил разпоредбата на чл. 49 от ЗДвП, според
която водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е
длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства. След ****
бил откаран в спешния център в гр. Б. с болки по цялото тяло, където били извършени
необходимите прегледи и изследвания, след което обработили раните на ищеца и го
изписали за домашно лечение с препоръки за самонаблюдение и покой. Поддържа, че в
първите часове след инцидента, вероятно от адреналина и стреса, болките били по-слаби, но
след няколко часа се засилили, като при дишане болките в гръдния кош били неописуеми.
Движенията на дясната ръка били силно ограничени, вследствие контузията в
1
предмишничната област и кръвонасяданията по мишницата и лакътя. От охлузванията в
дясната поясна област и лявата хълбочно- седалищна област ищецът не можел да стои
седнал и да ляга на дясната си страна. Не можел да лежи без да докосва някоя от раните,
като го болели главата и цялото тяло, не само от раните, но и от натъртванията. Ищецът не
можел да се движи нормално, чувствал се отслабнал и нямал сили за нищо. Излага се, че
вечерта след инцидента ищецът не можал да спи, като го боляло цялото тяло, изпитвал
напрежение в главата и му се виело свят, поради което на следващия ден - 09.10.2023г.
посетих невролог, който след преглед назначил лечение с ***** и С., като издал и болничен
лист за 14 дни. Появило се и главоболие, което на моменти било нетърпимо, поради което на
13.10.2023г. ищецът отново посетил невролога, който му казал да продължи с назначената
терапия и ако няма промяна отново да дойде на преглед. Тъй като световъртежите
продължавали на 16.10.2023г., отново посетил невролог, който му казал, че е трябва да мине
повече време, за да има положителен резултат. Поради продължаваща болка в рамото на
17.10.2023г. посетил ортопед- травматолог, който установил, че няма счупване, но ищецът
трябва да пази ръката, за да не се натоварва раменната става, поради което продължил
болничния за нов период от 30 дни. Тъй като движенията в рамото били ограничени на
03.11.2023г. посетил специалист по физикална и рехабилитационна медицина, който след
преглед назначил 20 бр. Физио-терапевтични процедури от III група, като констатирал, че
ищецът има нужда от още един курс на лечение и назначил още 20 бр. Физио-терапевтични
процедури от III група. На 23.11.2023г. ортопед-травматолог констатирал подобрение след
процедурите, но тъй като още трябвало да пази ръката, продължил болничния за нов период
от 30 дни. Ищецът сочи, че не можел да заспива нощем, а ако заспивал сънувал повтарящи
се всяка вечер кошмари, поради което взимал успокояващи, за да спи нощем. Станал нервен,
раздразнителен и неспокоен, като и най-малките недоразумения с близките му прераствали
в скандали и конфликти, поради което на 05.12.2023г. посетил психиатър, който установил,
че след ПТП ищецът получил остра стресова реакция и му назначил терапия с таблетки
Х*****, от **** мг. Тъй като болките в дясното рамо продължавали, на 20.12.2023г. посетил
невролог, който установил, че ищецът има увреждане на нервни коренчета и плексуси,
поради което му назначил терапия с А****, Л**** П*****, П*****, Д**** *** и продължил
болничния за 20 дни. Поддържа, че за получените травми е освидетелстван на 13.10.2023г. от
лекар в Отделение по Съдебна медицина при *****„С. А. В.” ****, който издал М.
удостоверение № ****/2023г., съгласно което констатираните от медика травми по тялото на
ищеца са обуславили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Сочи, че на
07.11.2023г. подал до ответника заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, но такова не му е платено и понастоящем. Вследствие на травмите от **** животът
му се променил, като въпреки изминалия период от една година, болките не отшумели,
постоянно сънувал кошмари свързани с катастрофата. Вече не управлявал мотоциклет от
страх, а това му било хоби, по тялото му останали и белези от получените рани. Поддържа,
че се чувства нервен, раздразнителен и лесно избухва, а при ограничените си контакти с
приятели, често стига до конфликти. Поддържа, че за претърпените неимуществени вреди
му се дължи обезщетение от 100 000 лв. По изложените съображения моли предявеният иск
да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез юрк. Н.
З., с който по същество се оспорва основателността на иска. Оспорва се настъпването на
застрахователно събитие, твърдяния механизъм на настъпване на *****, както и наличието
на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва се наличието и на виновно и
противоправно поведение от страна на застрахованият от дружеството водач. Поддържа, че е
възможно ищецът да е нарушил чл. 48 от ЗДвП, като в случая от констативния протокол се
установяа, че ищецът не е пропуснал на кръстовище на равнозначни пътища лекия
автомобил на застрахованият при ответника водач непосредствено преди включването му в
пътя, а в евентуалност се твърди, че ищецът е могъл да предотврати настъпването на
процесното пътнотранспортно произшествие. На следващо място се сочи, че вина за
настъпване на **** има ищеца, който е могъл да забележи включващият се от дясно лек
автомобил при полагане от негова страна на необходимата грижа и бдителност. Излага, че
лекият автомобил се е движил правомерно и водачът му адекватно е оценил пътната
обстановка, а ищеца не е, тъй като липсват действия по намаляване на скоростта, за да
пропусне включващият се от дясно на равнозначно кръстовище лек автомобил и това е
2
довело до **** Сочи, че ищецът е изгубил управление на мотора. Оспорва се вида и
характера на настъпилите във връзка с **** увреждания, както и наличието на причинно -
следствена връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди. Оспорва се
наличието на средни телесни увреждания. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение, както и за съпричиняване от страна на пострадалия, който е
управлявал мотоциклета без задължителното предпазно облекло и предпазна каска. Излага
се, че ако ищецът е управлявал с предпазна каска и задължителното по закон облекло за
управление на мотоциклет е нямало да настъпят уврежданията по него. Сочи се, че е
управлявал мотоциклета с несъобразена с пътните и метеорологични условия скорост и е
загубил контрол над мотора, поради което е настъпило и произшествието. Твърди, че е
налице независимо съизвършителсгво и съвина между водача на лекия автомобил и водача
на мотоциклета. Поддържа, че водачът на автомобила не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие. Ищецът е можел
да намали скоростта на движение, поради което е допринесъл съществено за настъпване на
произшествието. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска, както и на
претенцията за лихви от посочената дата. Въвежда възражение за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение. Оспорва наличието на предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Претендира присъжане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – копия на: констативен протокол за**** с пострадали
лица рег. № *****/09.10.2023г.; лист за преглед на пациент в **** и допълнителен лист за
преглед на пациент в ****; медицинско удостоверение № ****г.; болнични листи №
****/10.10.2023г., *****/24.10.2023г. № ****/23.11.2023г. и № *****/22.12.2023г.;
амбулаторни листи № *****/09.10.2023г., №****/13.10.2023г., № *****/16.10.2023г.,
№*****/17.10.2023г., №********/03.11.2023г., № ******/21.11.2023г., №*******/23.11.2023г.,
№********/20.12.2023г., етапна епикриза от ***** „С. К.“ *****, рецепта, касов бон – 3
броя, се установява, че: на 09.10.2023г. Младши автоконтрольор при ****** Б. съставил
протокол за посещение на 08.10.2023г. на местопроизшествие находящо се на път ****, км.
***** в посока с. З. Въз основа на лично възприетите от него на място обективни
обстоятелства, полицейският служител удостоверил, че около 17:06 ч. Д. Г. Й. управлявал в
описания пътен участък собствения си мотоциклет „**** *****”, с **** № *****, когато
отдясно движейки се по земен път излязъл л.а. „М. *****”, с *** № ***** управляван от М.
Х.а С., която не пропуснала ищеца и виновно причинила *****, тъй като нарушила
разпоредбата на чл. 49 от ЗДвП. На нарушителя бил съставен ******. Впоследствие на Д. Г.
Й. били извършени прегледи и изследвания в С. ц. в гр. Б. като било констатирано контузия
на раменния пояс и мишница. Възможно пълно натоварване на долни крайници. Запазен
пълен обем движение в долни крайници и ляв горен крайник. Без наличие на отоци и
травматични хематоми в областта на горни и долни крайници. Палпаторна болкав в дясна
мишнична област. Ограничен обем активни движения в дясна раменна става. Без сетивно-
циркулаторни нарушения в периферията на десен горен крайник. При направени
рентгенографии не били установени травматични промени в гръден кош и фрактури в
областта на дясна мишнична кост. С мнение за **** в планов порядък и контролен преглед
след 7 дни с оглед диагностично уточняване. Назначената терапия се изразявала в
имобилизация с митела - *****, студени компреси и покой. Предложен бил за незабавна
хоспитализация, която пострадалият отказал чрез саморъчно удостоверяване. На 09.10.2023г.
Д. Г. Й. бил прегледан от невролог, който назначил лечение с ***** и „С.“, като издал
болничен лист за 14 дни. На 13.10.2023г. и 16.10.2023г., Д. Г. Й. отново посетил невролог, а
на 17.10.2023г. ортопед- травматолог, който установил, че няма счупване, но не трябва да се
натоварва дясната раменната става, поради което продължил болничния за нов период от 30
дни. На 03.11.2023г. специалист по физикална и рехабилитационна медицина му назначил 20
бр. Физио-терапевтични процедури от III група във връзка с възстановяване на движенията в
рамото, продължени с още един курс на лечение от 20 бр. Физио-терапевтични процедури от
III група. На 23.11.2023г. ортопед-травматолог констатирал подобрение след процедурите, но
за предпазване на ръката, продължил болничния за нов период от 30 дни. На 05.12.2023г. Д.
Й. посетил психиатър, който установил, че след ПТП е получил остра стресова реакция и му
3
назначил терапия с таблетки Х. от **** мг. На 20.12.2023г. невролог дал заключение, че
продължаващите болки в дясното рамо се дължат на увреждане на нервни коренчета и
плексуси, поради което му назначил терапия с А.т, Ле. П. П., Д. ***** и продължил
болничния за 20 дни. На 13.10.2023г. Д. Г. Й. бил освидетелствена от лекар в Отделение по
С. м. при ****„Св. А. В.” ****, който издал М. удостоверение, според което констатираните
травми по тялото му са обуславили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно заключението по приетата ***** експертиза се установява, че на
08.10.2023г. около 17:06 часа мотоциклет „***** *****“ с рег. №***** , с водач Д. Г. Й. се
движил по път *****, в посока от *** към С*** (от гр. М. Т. към с. З. в дясната лента за
движение, предвидена за движение в тази посока. Лек автомобил „М. ****“ с рег. № ***** с
водач М. Х.а С. се е движил по земен път, идващ от хотел-ресторант „Р.“, разположен
перпендикулярно спрямо оста на пътя, от дясната му страна спрямо посоката на движение
на мотоциклета. Лекият автомобил „М.“ навлязъл на платното за движение на път *****,
при което настъпил удар с движещия се по асфалтовия път в дясната лента за движение
мотоциклет „*****“. За лек автомобил „М*******“ с рег. № ******** ударът е в предна част
на превозното средство (предвид уврежданията в КП - „предна броня, капак на двигателя, 2
бр. фарове, преден ляв калник, преден десен калник“). За мотоциклет „*****“ с рег. № ****
ударът е в предната част на превозното средство (предвид уврежданията в КП - „предни
колове, кормило, задна част на седалка“). Вследствие на удара, освен материални щети по
превозните средства, настъпват и телесни увреждания на водача на мотоциклет „*****“ Д. Г.
Й.. Обичайно при такъв тип произшествие водачът на мотоциклета при удара губи
равновесие и се отделя от мотоциклета, след което заедно с мотоциклета падат на пътната
настилка. Произшествието завършва с установяването в покой на лекия автомобил,
мотоциклета и водача му. Няма данни за извършен оглед на местопроизшествието с
Протокол и фотоалбум. Съгласно Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица
процесният пътен участък се състои от едно платно за движение, с две ленти за движение,
по една във всяка посока, разделени с надлъжна пътна маркировка *****– „Единична
прекъсната линия“. Напречно на оста на платното за движение от дясната страна спрямо
посоката на движение на мотоциклета е налице земен път. Не са налице обективни данни за
ограничения на скоростта и за изготвяне на мащабна скица. Не са налице данни за обекти
или други превозни средства, които да са ограничавали видимостта на водачите един към
друг. Не са налице обективни данни, по които да се изчисли скоростта на движение на
превозните средства и момента, в който лек автомобил „М.“ навлиза на платното за
движение на път ****. Водачът на лек автомобил „М.“ е имал възможност да възприеме
движещия се по път *** м. „****“ преди да навлезе на платното за движение най-малко
**** секунди преди удара. Водачът на мотоциклет „****“ е имал видимост към
кръстовището със земен път от **** преди него. Не са налице обективни данни, по които да
се установи в кой момент лек автомобил „М.“ е достигнал и навлязъл на платното за
движение на път*****. Задвижващата сила на удара е движението на мотоциклет „****“ в
навлязло в коридора му на движение препятствие – лек автомобил „М.“. Ударът е бил
предотвратим от водача на лек автомобил „М.“ при положение, че е изчакал преминаването
на превозните средства движещи се по платното за движение на път *****, преди да
предприеме навлизането си в него. От техническа гледна точка опасността и за двамата
водачи настъпила, когато лек автомобил „М.“ навлиза на платното за движение на път ****.
От заключението на приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че
според представената по делото медицинска документация и проведения контролен преглед
на 08.10.2023 год. Д. Г. Й. като водач на мотоциклет е получил в резултат на ***** следните
травматични увреждания: контузия на гръдния кош, контузия на дясната раменна става,
кръвонасядания в областта на дясната мишница и десния лакът, травматичен оток в областта
на лявата длан, кръвонасядания в лявата седалищна половина, ожулвания в дясната поясна
половина и дясната подбедрица.
Описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи
предмети. Травматични увреждания от вози вид обуславят временно разстройство на
здравето неопасно за живота и отзвучават в рамките на 2-3 седмици. Към настоящия момент
е налице известно ограничение в отвеждането на десния горен крайник, без да се нарушава
хватателната и познавателната функция на десния горен крайник. Всяко физическо
натоварване на десния горен крайник ще доведе до болезненост. В медицинската
4
документация няма данни същият да е получил травматични увреждания в областта на
главата и от това следва, че е бил с правилно поставена предпазна каска. Всички описани
травматични увреждания могат да се получат и с поставено предпазно облекло.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебнопсихологична
експертиза, спрямо ищеца към настоящия момент се отчита висока тревожност, социална
изолация, промяна в динамичния стереотип на поведение (вече не кара мотор) – т.е.
лишаване от дейности, които са доставяли удовлетворение преди процесния инцидент. По-
тежко от ищеца се преживява социалната изолация от приятелите му, които до голяма степен
са управляващи мотори, което предвид страховете и факта, че той вече не желае да
управлява мотор го изолира от един приятелски кръг, който е бил наличен през голяма част
от жизнения цикъл на ищеца. Установена е завишена тревожност и е препоръчително отново
да посети психиатър, тъй като по време на психологичното изследване се отчитат маркери,
които дават основание да се предположи, че към момента е налично „капсулирано“ стресово
разстройство – т.е. първоначалната остра стресова реакция не е била актуално преработена и
все още присъства в съзнанието на ищеца. Претърпяното **** и телесните увреждания са се
отразили силно негативно на психическото му състояние, променил се е начина му на живот,
появила се е анхедония, намален фрустрационен толеранс и повишена тревожност. Това
състояние е налице в съзнанието на пострадалия и не може да бъде направена прогноза кога
и дали ще отзвучи.
От събраните гласни доказателства – показания на свидетеля А. Д.ов Й. се
установява, че е син на ищеца по делото. На 08.10.2023г. баща му се обадил по телефона от
линейка и му казал, че е пострадал при **** някъде между Б. и М. Т., около с. З. След ****-
то го видял излизайки от С. център в гр. Б Бил силно уплашен, пребледнял, едва се движел и
не изглеждал никак добре. Дясната му ръка била обездвижена. Лявата му ръка също била
ударена много сериозно. Боляли го много силно тазът и рамото. Имал оттоци на дясната
ръка горе на мишницата, охлузвания около таза и лявата ръка. Първата седмица след
произшествието много трудно ставал и се обслужвал. Първата седмица трябвало да му
помага да ходи до тоалетната. На втората седмица се изкъпал. Не можел сам да се движи и
да се облича около две седмици. Месец и половина едва-едва се движел. Сестра му се
включвала в помощта и грижата за баща им. Взимал много лекарства и болкоуспокояващи.
Ходел на рехабилитация, но тя не му помогнала. Шест–седем месеца продължили болките и
част от тях ги има до момента в раменната област. Не може да си вдига дясната ръка над
главата освен много за кратко и няма никаква сила в ръката. Не може да завие една крушка
на тавана. Бил много здрав преди това. Не е имал такива здравословни проблеми. В момента
се чувства като инвалид. Все още не спи нормално и сънува кошмари, но в началото било
много силно изразено. Посещавал психиатър, който му изписал медикаменти. Минало доста
време докато започне да контактува с колегите си мотористи и приятели. От ****-то насам
не е карал мотоциклет, а преди това бил изминал над 200 000 км. с мотоциклет в страната и
чужбина. В момента е много затворен, нервен, раздразнителен, не може да се занимава и с
другото си хоби - риболов заради ръцете.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 52
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на сега чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Г. о.", който сключвайки я се е задължил да
покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От това следва,
че рискът при застраховката "Г. о." включва не само опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно
Д.ие в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, но и от безвиновните задължения по
чл. 46, ал.2 чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД (в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011
г. на ВКС).
В случая с оглед правната квалификация на иска, ищеца основава твърденията си на
наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД извършен от водача на застрахования автомобил
5
(противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно
застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради
това, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, на страните е
било указано, че следва да установят фактите и обстоятелствата, на които обосновава
исканията и възраженията си. Ищецът - че на посочената дата 08.10.2023г. е настъпило ****
по вина на водача на лек автомобил марка „М*****” и с рег. № *****, в резултат на което е
претърпял твърдените неимуществени и имуществени вреди по вид и размер; наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на
виновния водач е застрахован по застраховка „Г. о.” при ответното дружество, действаща
към датата на настъпване на ****; че е уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото застрахователно събитие, съответно че е поискал заплащането на обезщетение
за претърпените от него щети. Респ. ответникът - да установи направените от негова страна
правоизключващи и правопогасяващи възражения за изключителна вина на ищеца за
настъпване на ***** или съпричиняване, вкл., че ищецът се е движил с несъобразена с
пътните и метеорологичните условия скорост, без каска и защитно облекло, като е можел да
предотврати *****, реазлизирано на равнозначни пътища, както и евентуално при успешно
проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за
претърпените увреждания.
Предвид гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по
делото, съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия състав,
пораждащ претендираните права на ищеца.
По делото е безспорно, а и от събраните по делото писмени доказателства, се
установява съществуването към датата на процесното *****- 08.10.2023г., на
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Г. о.” между ответното
дружество и собственика на лек автомобил марка „М. и с рег. № ******. От ответника, не се
представени изисканите от съда с определение от 19.02.2025г. по реда на чл. 190, ал. 1 от
ГПК документи от застрахователна преписка заведена във връзка със застраховката „****“
посочена в констативния протокол за *****. Съдът в цитираното определение е указал на
ответника последствията от неизпълнението предвидени в чл. 161 от ГПК, поради следва да
се приеме за доказано подаването на заявление от ищеца до застрахователя за заплащане на
обезщетение, съобразно твърдението в исковата молба.
Съдът намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на
водача управлявал „М.” и с рег. № *****, което е противоречало на нормите на чл. 49 от
ЗДвП: (Водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е
длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и
пешеходци.), е настъпило процесното ****, при което ищеца е получил физическите травми,
описани в приетата ****. Обсъденият протокол за ****** е официален документ - съставен
от компетентен орган на ****- С. „****” в кръга на службата му по установената форма и
ред, който е годен както от формална, така и от съдържателна гледна точка да установи
обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, а именно: характеристиките на пътния
участък с неговите елементи – платна, ленти, вид на кръстовище, ако е налично такова,
обозначителни табели и маркировка, препятствия, неравности или др. особености на
пътната настилка; разположението на автомобилите на пътното платно, вредите по тях и
другите видими следи на местопроизшествието свързани с инцидента и установяващи
механизма му- в т.см. е трайната и константа съдебна практика - пр. Ре. № 1***** г. по т.д. №
****/2013г. на ВКС. От ответникът е било оспорено съдържанието на протокола, но не е
проведено пълно и главно обратно доказване, с което да обори описаните в документа
обстоятелства, причини и условия за настъпването на произшествието и видимите щети по
участвалите *****. В пълен унисон със описанието в протокола е и заключение на вещото
лице по *****, според което вида на уврежданията и щетите по автомобилите напълно
съответстват на посочения механизъм на процесното *****.
Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена
застраховка, следва извода, че при определяне на съдържанието и размера на задължението
на застрахователя да обезщети причинените на трети лица неимуществени вреди е
приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, въведен с
нормата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с *****
№ ****/****г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
6
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. В този смисъл са и
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /пр. Решение № 25/17.03.2010г. по
т.д. № 211/2009г., Решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. и др./.
В настоящия случай, съдът като взе предвид гореизложените правни доводи и
обективните обстоятелства по настоящото дело – работоспособна възраст, но липса на
твърдения за професионална заетост на пострадалото лице, която да е била засегната от
деликта, и въз основа на проведеното от ищеца доказване – показанията на свидетеля, ****
и ****, намира, че сумата от 15000 лв. е справедлив размер на обезщетението за
причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в І. временно разстройство на
здравето неопасно за живота отзвучаващо в рамките на 2-3 седмици; трайно и неподлежащо
на пълно възстановяване ограничение в отвеждането на десния горен крайник свързано с
лека болка и дискомфорт, без да се нарушава хватателната и познавателната му функция; и
ІІ. емоционални страдания от получения дистрес от претърпяното ****, страх да управлява
мотоциклет впоследствие и посттравматично разстройство, продължаващо в омекотена
форма и понастоящем. В тази насока съдът намира за меродавни обстоятелствата, че
твърденията за изключително завишеното ниво на стрес у ищеца и продължилите няколко
месеца силни физически болки и продължаваща понастоящем пълна функционална
неспособност да борави с дясната си ръка, се основават на сведения и субективни
възприятия заявени от ищеца пред вещото лице-психолог и от свидетеля /син на ищеца/
пред съда. Тези данни не съвпадат с посочения от вещото лице по **** период на пълно
възстановяване от такива травми период от 2-3 седмици, както и липсата на нарушение на
хватателната и познавателната функция на десния горен крайник след този период, а
единствено на умерена болка при тежко физическо натоварване. Изключително силния стрес
от преживяното **** не съвпада с отказа на пострадалия да бъде хоспитализиран, въпреки
даденото му предписание в ***** Б. – логичният избор на лице, което е изключително
уплашено от преживяното **** и изпитва силни болки от травмите, за установяването на
които са му предписани допълнителни изследвания и лекарско наблюдение, е било да
пожелае хоспитализация. Липсват твърдения вредите от ***** да се изразяват във физическа
или психическа невъзможност да управлява автомобил, с което би бил възпрепятствана
мобилността на ищеца и задоволяването на ежедневните му битови потребности. Както и
водения свидетел заявява – шофирането на мотоциклет за ищеца е било хоби, ноторно
известно като високо рисково за здравето и живота на упражняващите го, поради което
лишаването от упражняването му с оглед и неговата възраст /60г./, обективно не би следвало
да бъде приживявано в изключително негативен аспект.
Следва да се отчете и икономическата ситуация в страната към момента на
настъпванена **** и към настоящия момент, вкл. размера на минималната работна заплата.
Претенцията е заявена като частичен иск от 500 лв., който размер предвид
гореизложените правни доводи, съдът намира, че следва да бъде уважен изцяло.
Съдът не възприема възражението на ответника за съпричиняване, тъй като такова не
се установява от заключението на вещите лица и другите събрани по делото писмени
доказателства. В случая са съставени официални документи – протокол за **** и *****,
констатациите в които относно отговорния за настъпването на **** водач, не са оспорени от
правоимащото санкционирано лице. Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно
практиката на ВКС (пр. Решение № 45/15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г.; решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г.; решение № 159/24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г. и решение
№ 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2010г., Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. №
762/2010г. и др.), при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от **** вреди,
следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен
резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
7
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. По делото не
бяха установени такива действия или бездействия от страна на ищеца, като невиновен за
***** водач. Според вещото лице по **** при настъпването му е имала поставен предпазна
каска съобразно изискванията на ****, именно вследстие на което е получила конкретно
установените в производството травми.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна
помощ и вносни бележки за държавна такса и депозитеи за експертизи са в общ размер от
1450лева. Съдът по направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК намира, че
предвид фактическата и правна сложност на спора, вида и характера на извършените от
представляващите страните адвокати процесуални действия, е обоснован претендираният
размер на адвокатското възнаграждение от 500 лв. без ДДС, надвишаващ минималния по чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС с около 20%.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 420, ал. 1 вр. чл. 429 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД **** „Б.
В. И. Г.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П. № **** да
заплати на Д. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „М.” бл.****, вх.****, ет.***,
ап.****, сумата от 500 лв. - частичен иск от общо претендирани 100 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на ***** виновно причинено на 08.10.2023г. от М. С., на път ****, км.
***** в посока с. З., при управлението на л.а. „М******” с ****** № *****, застрахован по
„Г. о. на а.“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба – 15.10.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ****„Б. В. И. Г.“, ЕИК ***** да заплати
на Д. Г. Й., ЕГН ********** сумата от 1450 лева представляващи сторените разноски в
производството, съобразно списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8