Решение по дело №80/2024 на Административен съд - Враца

 Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в   ЗАНН.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА, подадена от Д.П.Л. *** против Решение № 94 от 27.10.2023 г., постановено по АНД № 121/2023г. по описа на Районен съд – Берковица. С обжалваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление № BG2022/4000-12 от 13.05.2022год., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция Митница Русе към Агенция „Митници“ ЦМУ, упълномощен със Заповед №ЗАМ-1084/32-246797 от 02.08.2021год. на Директора на Агенция „Митници“, с което на Д.П.Л. е наложено административно наказание - глоба в размер на 1660,92лева /хиляда шестстотин и шестдесет и 0,92стотинки/, представляваща двойния размер на дължимия акциз на стоките, за извършено административно нарушение по чл.126, ал.1, т.1, от ЗАДС и са отнети в полза на Държавата на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоките предмет на нарушението – общо 170 литра етилов алкохол с обща пазарна стойност 1190,66лева или 40,000 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 26,19 % vol; 78,000 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 46,06 % vol; 52,000 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 55,95 % vol, тъй като са без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз.

В касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Оспорва се извода на съда за осъществяване на изпълнителното деяние „държане“ от страна на касатора и основаването му само на твърденията на проверяващите органи, без да са събирани и анализирани други доказателства. Касаторът счита, че съдът не е оценил събраните в производството доказателства поотделно и в съвкупност и е придал правно значение на факти, каквито същите нямат, като е направил необосновани и незаконосъобразни правни изводи. В с.з. касаторът не явява и представлява.

Ответникът Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция Митница Русе към Агенция „Митници“ ЦМУ, в отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Излага подробни съображения за правилност на решението на РС и потвърждаване на същото. Иска се оставяне на жалбата без уважение. В с.з. се представлява от ** Г., който оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на обжалваното решение, като правилно. Претендира разноски в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като отправя искане към касационната инстанция да я отхвърли, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. 

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

 Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 АПК, приема следното:

 Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение и потвърди атакуваното НП, съставът на РС Берковица е приел от фактическа страна, че на 12.04.2021 г. служители на РУ - Вършец извършили проверка в дома, обитаван от касатора Д.Л.. Били установени общо 19бр. съдове с различна вместимост, в които било констатирано различно количество течност с остър мирис на етилов алкохол (ракия) с общо тегло от 170 литра, както оръжие и боеприпаси, за което било образувано досъдебно производство №01735/2021г. по описа на РП – Монтана. Проверката, обективирана в одобрен от съдия протокол за претърсване и изземване, извършена в присъствието на касатора, който в протокола заявил, че „..ракията е останала от * му починал 1996г., като повече от 20 литра не прави на година…“ При проверката и впоследствие не е представил документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциз.

С Постановление на прокурор от воденото ДП са отделени материалите, касаещи иззетата „ракия“. По отношение на отделените материали с Постановление на РП- Монтана /ТО – Берковица/ от 30.09.2021г. е отказано образуване на досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер, като е изпратил препис от постановлението, ведно с отделените материали от воденото ДП на ТД Митница – Русе, с оглед преценка за извършено административно нарушение по чл.123, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

От течностите са иззети проби за лабораторна експертиза, като са съставени съответните протоколи за вземане на проба. За извършеното изследване е съставен Протокол № 21/Т-1109 от 22.06.2021 год. на НТЛ при ОД на МВР гр.Монтана, от който се установява, че при проведения качествен химически анализ и измерване на алкохолните градуси със спиртомер се доказва, че течностите в представените за изследване обекта общо 18бр., същите представляват спиртни напитки – ракия от 45 до 56 алкохолни градуса. Установено е, че същата е получена в резултат на алкохолна дестилация на ферментирала плодова каша и захар и отговаря на определението „спиртни напитки“, годна за употреба. Изготвена е митническа лабораторна експертиза за иззетите проби и е установено дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание, описано за всяка от пробите.

С писмо-покана Peг. Индекс № 32-394754 от 07.12.2021 г., административно наказаното лице е поканено да се яви в пет дневен срок от получаване на писмото в Митническо бюро Монтана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, което получил лично срещу подпис на 09.12.2021г. Тъй като административно наказаното лице се явило на поканата на 10.12.2021г., но поради технически причини не му бил съставен акт, бил уведомен да се яви отново. След като изтекъл дадения пет дневен срок на 15.12.2021г. АУАН бил съставен в негово отсъствие /описано и в самия АУАН/, по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. След съставяне на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Въззивният съд в оспореното решение е приел, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи. Установеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно ясно и пълно, както в акта, така и в наказателното постановление.

Счел е, че нарушението е установено по делото от събраните доказателства и същото е доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна. Приел е, че е налице точно и ясно разбираемо описание на нарушението по време и място на извършването му. Изведен е от съда извод, че извършените действия от жалбоподателя съответстват на понятието "държане" по смисъла на чл. 126 от ЗАДС, тъй като в негова фактическа власт са се намирали намерените количества алкохолна течност, макар и да е заявил, че е останала от баща му. Прието е, че от субективна страна наказаното лице е съзнавало държането на съответните количества алкохол, както и е безспорно установено, че жалбоподателят не твърди, и по делото няма никакви данни за наличието на изискващите се съгласно закона документи за държането на акцизните стоки.

По тези съображения НП е потвърдено като законосъобразно, а възраженията, изложени в жалбата са приети за неоснователни.

Решението е валидно - постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни.

Въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка, подробно и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, както и възраженията на жалбоподателя, настоящ касатор, като е обвързал изводите си с фактите по делото.

При издаване на НП и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на НП.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на НП районният съд е постановил правилен съдебен акт – без нарушения на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.

В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на НП. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота с всички писмени и гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи на първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилен и в съответствие с доказателствата по делото е извода на съда за неоснователност на оспорването от страна на жалбоподателя на фактическите и правни основания  на твърдяното нарушение. Обоснован е извода на съда, че АНО е спазил изискванията на чл.42, ал.1, т.3 и чл. 57 ал.1, т.5 от ЗАНН за изчерпателно фактическо описание на елементите от състава на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както и за пълното съответствие между текстовото описание и правното му квалифициране, поради което не е споделил довода на жалбоподателя за разминаване между описанието в АУАН и НП.

Неоснователно е и не се споделя и от настоящия касационен състав възражението на касатора за неустановеност на изпълнителното деяние „държане“ на процесните стоки от негова страна. Правилен е извода на първостепенния съд, че „държането“ като упражняване на фактическа власт върху вещите е също категорично доказано, тъй като за да е осъществен състава на нарушението по чл.126 от ЗАДС е необходимо и достатъчно само факта на държане на акцизни стоки без документ, удостоверяващ плащането и начисляването или обезпечаването на акциза, като е без значение алкохола негова собственост ли е или не и дали лично го е произвел /изварил/. В тази връзка несъстоятелен е довода, че акцизната стока е произведена от негов наследодател.  Няма наведени други твърдения от страна на жалбподателя в различна насока, за да се търсят и изследват доказателства за евентуални други субекти на това административно нарушение.

Правилно е определена от АНО и следващата се за извършеното нарушение административна санкция, съобразно правилото на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС – в двойния размер на дължимия акциз, както и е постановено отнемане на стоките, предмет на нарушението на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС в полза на държавата.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са становищата на страните и са формирани съответните правни изводи, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали различни констатации на съда от тези, отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС, водещи до отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Предвид изложеното, настоящият състав намира изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.

При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Разноски при този изход на спора се дължат на ответника на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143 АПК, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Митници“, юридическо лице на бюджетна издръжка, структурирана в ЦМУ съгласно чл.7, ал.1 и 2 от Закона за митниците, такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. Същото е определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37, ал.1 ЗПрП вр. чл.24, изр.1 НЗПП за административни дела без материален интерес.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.218   АПК,  Административен съд  Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94 от 27.10.2023 г., постановено по АНД № 121/2023г. по описа на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2022/4000-12 от 13.05.2022год. издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция Митница Русе към Агенция „Митници“ ЦМУ.

ОСЪЖДА Д.П.Л. с ЕГН *********** *** да заплати на Агенция „Митници“ ЦМУ направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.