№ 72
гр. Шумен, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Г.а
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Г.а Административно
наказателно дело № 20213630201334 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №21-0869-001832 от 30.06.2021 год. на
Началник сектор към ОД на МВР Шумен, сектор ПП Шумен, с което на КР. ХР. ИВ., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул. „Млада гвардия“ №35 е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.6,
т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител,
като поддържат жалбата на изложените в нея съображения.
Процесуалният представител на ОД на МВР Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят КР. ХР. ИВ. на 04.06.2021 год. управлявал лек автомобил марка
„БМВ 318И“ с рег.№Н0206ВК, собственост на И. Ш. И. с ЕГН**********, като се движел в
гр.Шумен, по ул.“Цар Освободител“. В района до кръстовището с ул.“Климент Охридски“ в
посока на ул.“Панайот Волов“ му била извършена проверка от служители на ОД на МВР
Шумен, при която било констатирано, че управляваното от жалбоподателя МПС е без
функциониращи задни лява и дясна габаритни светлини. За констатираното нарушение на
04.06.2021 год. на И. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
серия GА с бланкетен номер №406139. Актосъставителят е посочил, че с описаното деяние
от страна на жалбоподателя са нарушени разпоредбите на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е
подписан от нарушителя, като е изложил, че няма възражения по него. Въз основа на така
съставения на жалбоподателя акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка било издадено наказателно постановление №21-0869-001832 от
30.06.2021 год. на Началник сектор към ОД на МВР Шумен, сектор ПП Шумен, с което на
КР. ХР. ИВ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул. „Млада гвардия“ №35 е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
ИВ. ПЛ. СТ. и на свидетелите СТ. КР. СТ., Д. Св. Д., Г. Пл. Г., Д. Св. Д. и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани събраните в хода на
производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ИВ. ПЛ. СТ., СТ. КР. СТ.,
Д. Св. Д., Г. Пл. Г. и Д. Св. Д., доколкото същите са присъствали в различен момент по
време на извършване на проверката на жалбоподателя и лично са възприели факта, че
задните габаритни светлини на управлявания от него автомобил не са светели. Показанията
им са категорични, последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с
установената по-горе фактическа обстановка и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в
наказателното постановление наказание съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като съгласно нормата на чл.101,
ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147,
ал.1 от същия закон.
Дали една неизправност е опасна, значителна или незначителна се преценява
съгласно предвидените изисквания в Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. По
2
смисъла, вложен в част I, т.4.2.1, б.“а“ от Методиката за извършване на периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Приложение №5 към
Наредбата/ значителна неизправност е дефектния светлинен източник на задни габаритни
светлини.
В настоящия случай от материалите по делото се установява, че по време на
извършване на проверката управлявания от жалбоподателя автомобил е бил с
нефункциониращи задни лява и дясна габаритни светлини. В подкрепа на този извод са
събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ИВ.
ПЛ. СТ., СТ. КР. СТ., Д. Св. Д., Г. Пл. Г. и Д. Св. Д., които свидетелстват, че при визуалния
оглед на автомобила лично са възприели констатираната неизправност, като част от
свидетелите потвърждават факта, че в тяхно присъствие и самият водач също се е убедил,
задните габаритни светлини на автомобила не светят. Нарушението е описано по ясен и
категоричен начин и в акта за установяване на административно нарушение, а съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила
до доказване на противното.
А с оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна нарушението, посочено в обжалваното наказателно
постановление, доколкото на 04.06.2021 год. е управлявал МПС с констатирана значителна
техническа неизправност, изразяваща се в нефункциониране на задни лява и дясна
габаритни светлини. Същото представлява нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП, доколкото се квалифицира като техническа неизправност по смисъла вложен в
разпоредбата на чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с част I, т.4.3.1, б.“а“ от Приложение №5 към
Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства.
Деянието е извършено с вина под формата на непредпазливост, доколкото водачът
дори да не е знаел, че управлява технически неизправно МПС е бил длъжен преди да поеме
управлението над автомобила да се увери, че същото е технически изправно с
функциониращи агрегати и системи по него, в това число и светлини.
В тази връзка съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя, че е следвало
проверяващите лица да му предоставят възможност на место да смени изгорелите крушки.
Действително разпоредбата на чл.101, ал.1 от ЗДвП предвижда задължение за водача при
възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство,
която застрашава безопасността на движението, да спре и да вземе мерки за нейното
отстраняване. В същото време обаче посочената разпоредба предвижда задължение, което
водачът следва да изпълни по своя инициатива, като същото не заличава факта на
извършеното от него нарушение и не води до оневиняване на водача. В тази връзка съдът
съобрази и обстоятелството, че извършеното нарушение не е инцидентна проява в
поведението на водача, доколкото видно от приложената като писмено доказателство по
делото Справка за нарушител се установява, че И. и друг път е бил наказван и за идентични
нарушения.
3
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и
приложил и приложимата санкционна разпоредба. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП предвижда
наказание “глоба” в размер на 200 лева за водач, който управлява технически неизправно
пътно превозно средство, при констатирани значителни неизправности. При определяне на
наказанието административно-наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН като е определил същото в абсолютния, предвиден в закона размер.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че нарушението следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка,
въпреки, че в самото наказателно постановление не са изложени мотиви в този смисъл,
съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващият
орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай
нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен
риск за останалите участници в движението по пътищата, доколкото несветещите габаритни
светлини, особено при движение в тъмната част на денонощието води до невъзможност
моторното превозно средство да бъде забелязано и крие сериозен риск за ПТП.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка
съдът намира, че обществената опасност на нарушителя също не може да бъде преценена,
като сравнително ниска, с оглед данните, съдържащи се в приложената по делото Справка за
нарушител от региона, от която се установява, че спрямо И. са били налагани и други
наказания за различни нарушения на ЗДвП, както с фишове, така също и с издадени
наказателни постановления.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е било потвърдено
4
изцяло, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на
80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0869-001832 от 30.06.2021 год.
на Началник сектор към ОД на МВР Шумен, сектор ПП Шумен, с което на КР. ХР. ИВ., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул. „Млада гвардия“ №35 е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.6,
т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5