О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 2462 Година 2019, 13.12 град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско
отделение, V-ти въззивен състав
На тринадесети декември, две хиляди и
деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. Галя БЕЛЕВА
2. мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1574 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод две въззивни
жалби, срещу Решение №1457/10.06.2019г., постановено по гр.д.№ 8430/2018г. по
описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение е
прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че в полза на ищеца „Би Ар Мениджмънт“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Стоян
Михайловски“ № 26, ет.2, представлявано от управителя Румен Първанов, в
качеството му на управител на Етажната собственост на жилищно-търговски
рекреативен комплекс „Марина сити“, гр.Балчик, ул.“Приморска“ №8, съдебен
адрес:***, чрез адв.С., съществува парично вземане срещу ответника „Имобайл
Кънсалтинг Сървисез“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ул.“Княз Борис I“ № 41, представлявано от
управителя Петя Янева, съдебен адрес:***, чрез адв.В.К., в размер на 553,15
лева с включен ДДС – фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016 г., в размер на 553,15
лева с включен ДДС – фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г. и в размер на 553,15
лева с включен ДДС – фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2018 г. и сумата от 108,80 лева - лихва върху дължима вноска за
фонд „РИО” за 2016 г. за периода 01.03.2016 г. – 26.06.2018 г., сумата от 61,97
лева - лихва върху дължима вноска за фонд „РИО” за 2017 г. за периода
01.03.2017 г. – 26.06.2018 г., сумата от 15,14 лева - лихва върху дължима
вноска за фонд „РИО” за 2018 г. за периода 01.03.2018 г. – 26.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху сборната главница от 1659,45 лева, считано от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК на 20.07.2018 г., за които суми има издадена
Заповед №3011/09.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5479/2018 г. по описа на РС-Бургас, като в останалата част искът е отхвърлен, а именно за сумата от
2765,82 лева с ДДС – вноска управление и поддръжка на общи части за 2016 г.,
2765,82 лева с ДДС – вноска управление и поддръжка на общи части за 2017 г. и
2765,82 лева с ДДС – вноска управление и поддръжка на общи части за 2018 г., ведно
със законната лихва върху сборната им главница, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното му изплащане.
С посоченото решение
страните са осъдени да заплатят и разноски в исковото и заповедното
производство, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Въззивна жалба
вх.№28084/27.06.2019г. по описа на БРС, е подадена от адв.П.С. като пълномощник
на „Би Ар Мениджмънт“ ООД, в качеството му на управител на Етажната собственост
на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, гр.Балчик,
ул.“Приморска“ №8. С нея решението се обжалва в отхвърлителната част за сума в
общ размер от 8297,46 лв., представляваща вноски управление и поддръжка на общи
части за 2016г., 2017г., 2018г., както и за заплащане на законната лихва върху
сборната главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане. С уточняваща молба, по повод указанията на съда за отстраняване
нередовности на исковата молба и въззивната жалба, е посочено, че ищец,
съответно въззивник- ищец по делото е Етажната собственост, която по делото се
представлява от управителя „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД.
Жалбоподателят счита, че
решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и и
необосновано.
Изразява се становище, че в
решаващите мотиви на съда не се съдържат изводи, основани на преценката на
фактите и доказателствата, няма произнасяне по същество на възраженията на
ищеца за неоснователност на доводите на ответника, че не дължи сумите за
поддръжка и управление на общите части съгласно чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Допуснати
били съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл.236, ал.2 ГПК,
а решението противоречало на задължителната практика на ВКС и на ППВС №
1/1953г. , ППВС № 7/1965г. и ППВС № 1/1985г.
Анализирани са
доказателствата по делото, при което е направен извод за необоснованост на
извода на съда, че имотът не бил ползван през процесния период.
На следващо място са
въведени доводи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, без да са налице предпоставките за това, а именно: писмено уведомление от
ответника до управителя на етажната собственост, че имотът няма да се ползва.
Цитира съдебна практика в подкрепа на изложеното.
Счита, че предвид данните
по делото за наличието на договор за наем на процесния имот за 10 години, то не
са ангажирани доказателства от ответната страна, чиято е доказателствената
тежест, че наемателят не е ползвал имота.
Иска се, решението да бъде отменено в атакуваната част
и исковите претенции да бъдат уважени като основателни.
Претендират се разноски.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от
първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ищеца лице- адв.С. на
20.06.2019г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 27.06.2019г,
следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради
което принципно жалбата е допустима.
Съдът констатира, че предявените
искове са по реда на чл.422 вр.чл.415 ГПК, и дължимата такса се определя по
размер, като от него се приспадне вече платената такса в заповедното
производство. В процесния случай, държавната такса за производството пред
Районен съд Несебър е правилно определен, но администриращият съд е дал
указания на жалбоподателя да внесе сумата от 113,41 лв. по сметка на БОС, което
е половината от платената такса за първоинстанционното производство, без да
съобрази факта, че там е налице приспадане с таксата платена в заповедното
производство. Предвид обжалваемия интерес пред въззивната инстанция – 8297,46
лв., на основание чл.18, ал.1 от Тарифата,
дължимата държавна такса във въззивното производство възлиза на сума в
размер от 165,95 лв. Пред настоящата инстанция са заплатени 113,41 лева от
страна на жалбоподателя, поради което той следва да внесе по сметка на БОС допълнително държавна такса в размер на
52,54 лв. в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение и да представи квитанцията. На същия
следва да бъдат дадени указания за отстраняване констатираната нередовност.
Препис от постъпилата
въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ответника на 09.09.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответника–„Имобайл Кънсалтинг Сървисез“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Княз Борис I“ №
41, представлявано от управителя Петя Янева, съдебен адрес:***, чрез адв.В.К..
С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Ответното дружество намира решението
в атакуваната от въззивника-ищец част за правилен и законосъобразен.
Сочи, че изводът на съда
относно ползването на процесния имот е обоснован и въз основа подробен и
изчерпателен анализ на доказателствата
по делото. Намира за безспорно установено по делото, че имотът никога не е бил
привеждан в състояние годно за ползване, нито е ползван. Акцентира, че
сключването на сделки с имота, включая процесния договор за наем не попада във
фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗУЕС, която визира фактическото ползване на
имота. Развити са подробни съображения.
Счита за неоснователно
оплакването във въззивната жалба, че собственикът на имота не е уведомил
управителя на етажната собственост, че ще ползва имота по-малко от 30 дни през
годината, както и че същото е преклудирано на основание чл.266, ал.1 ГПК, тъй
като не е релевирано в първоинстанционното производство.
Намира за неприложима към
процесния случай цитираната от въззивника съдебна практика. Сочи относимо към
казуса решение № 1069/09.11.2015г. по в.гр.д.№ 1135/2015г. на БОС.
Иска от съда решението в атакуваната от ищеца част да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С въззивна жалба
вх.№30692/16.07.2019г. по описа на БРС, подадена от „Имобайл Кънсалтинг
Сървисез“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Петя Янева, съдебен
адрес:***, чрез адв.В.К. се обжалва постановеното решение в частта, с която е
уважена претенцията на ищеца, че в негова полза съществува вземане в размер на
553,15 лева за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016 г., 553,15 лева– за фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2017 г. и 553,15 лева – за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018 г.,
както и присъдените лихви върху горепосочените главници, ведно със законната
лихва върху сборната главница от 1659,45 лева, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 20.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
Счита, че в обжалваната от
него част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано.
Изразява становище за липса
на активна материалноправна легитимация на ищцовото дружество, тъй като дори същото
да е управител на етажната собственост, няма как то да предяви исковите
претенции от свое име, цитира съдебна практика в този смисъл. В тази връзка акцентира,
че в представената по делото проформа фактура, ищцовото дружество е посочено
като доставчик и съответно е начислен ДДС, което не кореспондира с отношенията
в етажната собственост.
На следващо място са
изложени оплаквания, че качеството на „Би Ар Мениджмънт“ ООД като управител на
етажната собственост не е доказано по категоричен начин, а изводът на съда е
обоснован единствено върху представената регистрационна карта.
Изразява несъгласие с
извода на съда, че таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ е в размер на 1
евро/кв.м. и е приета с решението на проведеното на 27.04.2011г. общо събрание,
тъй като според него в този протокол не се съдържа решение в този смисъл.
Въпросните вноски се съдържат единствено в представената от ищеца проформа
фактура, в която обаче неоснователно е начислен и ДДС върху сумите.
Излага твърдения за нищожност на решението на ОС от 27.04.2011г.,
тъй като по делото не е установено действително провеждане на това събрание.
Сочи, че в първоинстанционното производство, датата на въпросния протокол е
оспорена от „Имобайл Кънсалтинг Сървисез“ ЕООД, но съдът е неглижирал
възраженията в тази насока.
Иска се, решението да бъде отменено в атакуваната част
и исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се разноски пред двете инстанции.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от
първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ответника лице- адв.К.
на 02.07.2019г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 16.07.2019г,
следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Жалбата е
редовна и допустима.
Препис от постъпилата
въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ответната страна на 19.08.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от ответната страна.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадените
въззивни жалби и отговори, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
С
оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1574/2019г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 13.01.2020г. от 10,00 ч., за която дата и час на
страните са изпратени призовки.
УКАЗВА на въззивника-ищец Етажна собственост на
жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, с адрес: гр.Балчик,
ул.“Приморска“ №8, представлявана от управителя „Би Ар Мениджмънт“ ООД, чрез
адв.П.С., съдебен адрес:***, В ЕДНОСЕДМИЧЕН
СРОК от получаването на настоящото определение да довнесе по сметка на БОС
държавна такса по подадената жалба в
размер на 52,54 лв, като в същия срок представи по делото платежен документ за
това, в който е посочено основанието за внасяне и номера на делото.
На
ответника да се връчи препис от уточняващата молба и доказателствата към нея за
становище най-късно в съдебното заседание на 13.01.2020г.
На
страните да се връчи препис от настоящото
определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.