Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря
Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Силвиян И , като разгледа
докладваното от съдия Д. Недева КНАХД №926 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от „АЛТЕРОН“ АДСИЦ чрез адв.К.Г. срещу решение
№ 260547 от 11.12.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 1994/2020 г., по описа
на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-10-179 от
22.04.2020год. на председателя на КФН, с което на „АЛТЕРОН“ АДСЦИ **********със
седалище в гр. Варна, за нарушение на чл.4, ал. 2 от ЗДСИЦ, на основание чл.31,
ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2 от ЗДСИЦ е наложена имуществена санкция в размер на
10 000 /десет хиляди/лева. С решението са присъдени разноски в полза на
Комисия за финансов надзор в размер на 100 лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на материалния
закон, поради което се отправя искане за
неговата отмяна.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си
представител адв.Г. поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя
искане за отмяна решението на ВРС като неправилно и постановяване на ново по
съществото на спора, с което се отмени процесното НП. Сочи, че следва да се
вземе предвид обстоятелството, че с наказателното постановление на дружеството
жалбоподател е забранена дейност, която му е разрешена по закон. Сделката е
свързана с неговата дейност. Не претендира разноски по делото.
Ответникът, редовно призован не изпраща
представител. С писмени бележки вх. № 8450/07.06.2021г.,
чрез пълномощник оспорва касационната жалба. По същество счита същата
неоснователна, а постановеното решение за правилно и подробно мотивирано.
Позовава се на практика на Върховен административен съд, ВРС и Административен
съд-Варна. Отправя искане решението на ВРС да бъде оставено в сила, с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред ВРС е образувано
по жалба на „АЛТЕРОН“ АДСИЦ, против Наказателно постановление № Р-10-179 от
22.04.2020г. на председателя на КФН, с което на „АЛТЕРОН“ АДСЦИ **********със
седалище в гр. Варна, за нарушение на чл.4, ал. 2 от ЗДСИЦ, на основание чл.31, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2
от ЗДСИЦ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
За
да потвърди процесното НП, ВРС приел, че е издадено от компетентен орган, при
липсата на процесуални нарушения и такива на материалния закон.
Настоящия състав на
съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
както и след извършената на основание чл.218,
ал.2 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Правилен е извода на ВРС за липсата на
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на
АУАН и издаване на процесното НП.
Решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на доказателствата, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства. При правилно установената фактическа обстановка,
настоящата инстанция приема за правилни изводите на районния съд, че в хода
административнаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В мотивите си въззивната инстанция е изложила правните
съображения за взетото решение. Същите са резултат от правилно приложение на
материалния закон, като е даден отговор на всички възражения, релевирани във
въззивното производство. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите
на районния съд от фактическа страна, както и крайния извод за
законосъобразност на наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от
ЗДСИЦ забранява на дружествата със специална инвестиционна цел да извършват
други търговски сделки извън посочените в ал. 1 и пряко свързаните с тяхното
осъществяване, освен ако са позволени от този закон. Разпоредбата на ал.1 от
същата норма регламентира, че дружеството със специална инвестиционна цел
може да извършва следните сделки: 1. набиране на средства чрез издаване на
ценни книжа; 2. покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти,
извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление,
отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им, или покупко-продажба на
вземания. В разпоредбата чл. 4, ал. 6 ЗДСИС е предвидено задължение за дружествата
със специална инвестиционна цел да секюритизират или само недвижими имоти, или
само вземания.
Правилно ВРС е приел, че дружеството е извършило
дейност, която е извън обхвата на издадения от КФН лиценз, тъй като извършената
сделка по покупко-продажба на вземане, съгласно която „Алтерон“ АДСИЦ придобива
от „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД
вземане на последното от „Нипет“ЕАД е извън обхвана на сделките,
включени в специалния предмет на дейност на „Алтерон“ АДСИЦ и не е пряко
свързана със сделките попадащи в предмета му на дейност. Дружеството касатор е осъществило от обективна страна състав на
нарушението по чл. 4, ал. 2 от ЗДСИЦ. ВРС е изложил подробни мотиви
за неоснователност на възраженията на дружеството, които се споделят
и от настоящия състав на съда и не следва да бъдат преповтаряни.
Изложеното обосновава извод за
осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно
нарушение, като правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия
орган. Настоящият състав на съда намира за правилни изводите на ВРС и
досежно липсата на предпоставките за приложението на чл.28 ЗАНН. Нарушението не се отличава от останалите такива от този вид, за да
се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. Деянието не е
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като с извършването му се
застрашава имуществената сфера на дружеството, както и интересите на
акционерите.
При индивидуализацията на размера на наложеното
наказание административнонаказващият орган се е съобразил с всички
обстоятелства, визирани в чл.
27, ал.2 от ЗАНН, поради това и правилно е
наложил на касатора "имуществена санкция", определена в минималния размер,
предвиден в закона, а съобразно разпоредбата на чл.
27 ал.5 от ЗАНН за съдът не е налице
правна възможност да намали нейния размер, както правилно е приел и ВРС.
С оглед горното, настоящият състав на съда приема,
че ВРС е приложил правилно материалния закон и решението не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При
извършената служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци
във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
С оглед изхода на настоящия спор и своевременно
направеното искане от ответника по касация на основание чл.
63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Съдът приема, че настоящото производство не е с фактическа или правна
сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
По
изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на
Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260547 от 11.12.2020г. на ВРС, постановено по НАХД №
1994/2020 г., по описа на ВРС за 2020г.
ОСЪЖДА „Алтерон“ АДСИЦ, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление --------------да заплати в полза на Комисия за финансов надзор, сумата в размер на
80,00/осемдесет/ лева, представляваща разноски
по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: