Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил,
22.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар И.
С., като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№208/2020г. по
описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
ЕТ „ Г. В.“ ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***, съдебен адрес ***, адвокат М.С. оспорва Акт за
установяване на публично държавно вземане №01/6500/8587 от 11.03.2020г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - София. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се
разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въз основа на заявление за
подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“
№10/312/02939 от 31.05.2013г. и одобрен бизнес план “Реконструкция и
обзавеждане на съществуваща сграда в къща за гости“ между ЕТ „ГГ. В.“
с.В. Мо. /ползвател/ и ДФ „Земеделие“ /фондът/ е сключен договор №10/312/02939
от 02.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони. Съгласно таблица за одобрени разходи по проекта са одобрени както следва:
СМР на стойност 148 950.80 лв., размер на частичното финансиране
44 685.24 лв., размер на одобрената субсидия 104 265.56 лв. С Анекс
ІІІ към договор №10/312/02939
от 02.10.2014г. първоначално одобрената сума е променена на 103 755.15 лв.
В одобрения бизнес план са заложени
финансови показатели, на базата на които проекта е определен като допустим,
както е и залегнало разкриването на 2 работни места – 1 бр. управленски и 1 бр.
производствен персонал.
При извършени извънредна
проверка на място след плащане в периода 26.06.2019г. – 28.06.2019г.,
обективирана в контролен лист и допълнителни административни проверки, е
установено за три пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г. и за периода
01.01.-31.05.2019г. изпълнение на бизнес плана средно аритметично от 25.79% от
заложените приходи, както следва: за 2016г.
- 9.60% /общ размер на приходи от нощувки в размер на 2 281.20 лв. при
заложен приход в бизнес плана 23 760 лв./, за 2017г. - 25.90% /общ размер
на приходи от нощувки в размер на 7 273.50 лв. при заложен приход в бизнес
плана 28 080 лв./, за 2018г. – 37.57%
/общ размер на приходи от нощувки в размер на 12 173.58 лв. при заложен
приход в бизнес плана 32 400 лв./ и за периода
01.01.2019г.-31.05.2019г. – 19.05% /общ размер на приходи от нощувки в
размер на 2 914.81 лв. при заложен приход за 5 месеца от бизнес плана/.
Чрез проверка в електронния регистър на НАП „Брой
осигурени лица по осигурител“ е установено, че за периода 01.01.2016г. –
26.06.2019г. в ЕТ „ГЕАС – 94 – Георги Величков“ няма осигурявани лица. Прието
е, че управленските функции са осъществявани от управителя на търговеца, при
което е признато 50% изпълнение на
заложения бизнес план по работни места.
С писмо изх.№01-6500/8587 30.10.2019г. ДФЗ е уведомила
жалбоподателя за откриване на административно производство за издаване на
АУПДВ, като му е дадена възможност за представяне на допълнителна информация в
съответствие с чл.34, ал.3 от АПК и възражение. Депозирано е възражение от
кандидата с вх.№01-6500/8587/26.11.2019г.
Издаден е оспорения Акт за установяване на публично
държавно вземане №01/6500/8587 от 11.03.2020г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ - София на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП, чл.162,
ал.2, т.8 и 9 от ДОПК във вр. чл.46, ал.1 и ал.2 и чл.16, ал.2 от Наредба №29/11.08.2008г.
за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г. С него е установено задължение на ЕТ за
неизпълнение на финансовите показатели в бизнес плана в размер на
15 561.17 лв. /определено на основание т.30 от Приложение към раздел І
„Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013г./ и за неизпълнение на показателите за
устойчива заетост в бизнес плана в размер на 10 374.11 лв. /определено на
основание т.18 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата/, като
на основание чл.3, ал.1 от Правилата е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 15 561.17
лв., което като най-голямо по размер представлява окончателната подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Основните мотиви на органа са
свързани с неизпълнение на поети от ползвателя нормативни и договорни
задължения съгласно т.4.12 и т.4.18 от договор №10/312/02939 от 02.10.2015г., а
на чл.46, ал.1 от Наредба №29/11.08.2008г. се е позовал за правото си да иска
връщане на вече изплатените суми.
По делото е изготвено и прието като неоспорено
заключение вх.№4705/23.10.2020г. на в.л. М.В.. В него се сочи, че в бизнес
плана на търговеца са залегнали финансови показатели, на базата на които
проектът е определен като допустим, сключен е договор и е изплатена субсидия по
него. На контрол подлежат финансовите параметри, които доказват
жизненоспособността на инвестицията, в случая реализираните приходи от
предлаганите услуги, в следствие на предоставената безвъзмездна финансова помощ
и осигуряване на устойчива заетост. При
изчисляване на финансовите показател са взети предвид сумата на инвестицията и
броя на годините, за които е изготвен бизнес плана, поради което не може да се
изчислят финансовите показатели за част от годините, залегнали в бизнес плана.
Посочен е размерът на заложените приходи
от субсидираната дейност и размерът на реализираните приходи, както следва: за
2016г. - заложени приходи 23 760 лв. и реализирани 2 281.20 лв. или
9.60% изпълнение; за 2017г. - заложени приходи 28 080 лв. и реализирани
7 273.50 лв. или 25.90% изпълнение; за 2018г. – заложени приходи
32 400 лв. и реализирани 12 173.58 лв. или 37.57%; за периода
01.01.2019г. – 31.05.2019г. - заложени приходи за 5 месеца 15 300 лв. и
реализирани 2 914.81 лв. или 19.50% изпълнение за 5 месеца. По отношение
на работните места вещото лице е посочило, че в бизнес плана са предвидени за
разкриване 2 работни места – 1 бр. управленски и 1 бр. производствен персонал,
реално осигурени лица няма, но доколкото управлението на фирмата е извършвано
от управителя му е прието, че е налице 50% изпълнение на проекта в тази му
част. Размерът на подлежащата на възстановяване сума е определен от експерта на
103 741.15 лв. х 15% = 15 561.17 лв. /реализираните приходи,
изчислени средноаритметично за всички проверени пълни финансови години са под
50% и над 20% от предвидените приходи, съгласно бизнес плана, изчислени
средноаритметично за същия период и нарушението е за над две финансови години,
се налага санкция в размер на 15% от изплатената финансова помощ/.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок /актът е връчен на 20.03.2020г., а жалбата е депозирана на
31.03.2020г./, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално
легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка
законосъобразността на АУПДВ на основанията по чл.146 от АПК и по реда на
чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия съгласно чл.27, ал.3 от ЗПЗП и при спазване административно
производствените правила. Спазени са и изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК
относно формата на акта, тъй като изложените фактически и правни основания се
намират в корелация и обективират волята на административния орган ясно и
безпротиворечиво. Актът е мотивиран, съгласно изискването на закона, като
мотиви могат да се съдържат и в представените по административната преписка
доказателства /ТР №16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ/. В своята съвкупност те изчерпват
фактическите основания, мотивирали административния орган да вземе решението
си, като се явяват съответни и на цитираните в акта правни основания.
ДФ „Земеделие“ е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска
политика /ОСП/ на ЕС и по силата на §1, т.13 от ДР ЗПЗП е специализирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на ЕС. И доколкото производството в случая е започнало по
реда на ЗПЗП във връзка с Наредба №29/11.08.2008г., издадена на основание §35,
ал.3 от ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния §3 от ПЗР, то по арг. от §4, ал.3 от ДР
ЗУСЕСИФ правилно административният акт е основан на ЗПЗП и на чл.46, ал.1 и
ал.2 от Наредбата. Съгласно разпоредбите на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, РА е
длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на РА, които възникват
въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират
по реда на ДОПК.
След анализ на нормативната уредба и доказателствата
съдът счита, че административния орган правилно е приел, че ЕТ „Г.– Г. В.“
е допуснал нарушение на разпоредби
на Наредба №29/11.08.2008г. и договора за отпускане на финансова помощ №10/312/02939
от 02.10.2014г., с оглед на:
1. неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана и 2. неизпълнение на
заложените параметри за устойчивата заетост също от бизнес плана. Безспорно е, че между ДФЗ и ЕТ е сключен договор за
отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ за “Реконструкция и обзавеждане на съществуваща сграда в къща
за гости“, като фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ,
представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с
осъществяването на проект №02/312/02939 от 31.05.2013г. Съгласно §1, т.19 от ДР
на Наредба №29/11.08.2008г. „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с
всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални
активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР,
като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на
фонда по място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане по
образец приложение №5 и прилагат документите, указани в него. Един от
задължителните реквизити на заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план,
който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за
период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10-годишен
период, водещи до реализиране на целите по чл.2 /чл.16, ал.2/. В ДР към
Наредбата в §1, т.6 е дадено легалното определение на понятието „икономическа
жизнеспособност“, а именно генериране на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, а в §1, т.26 е
посочено що е „устойчива заетост“ - запазване на съществуващите работни места
и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.
В чл.46, ал.1 от Наредба №29/11.08.2008г. е предвидена
възможността в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни
или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В ал.2 е уредено,
че в случаите по ал.1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат
възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект
зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността
за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
Съгласно т.4.12
от договора ползвателят е длъжен да извършва изцяло одобрената инвестиция в
срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблица за одобрените
инвестиционни разходи, а съгласно т.4.18 – ползвателят е длъжен да спазва
одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Изхождайки от
понятието „проект“ /посочено по-горе в съдебното решение/ един от
задължителните реквизити към заявлението е изготвения бизнес план, който трябва
да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до
реализиране на целите по чл.2 от Наредбата. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него
данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при
произнасяне по проектите за финансиране, да преценят изпълнението на
нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно
от бизнес плана на ЕТ в настоящия случай са заложени приходи, както следва: за
2016г. - 23 760 лв.; за 2017г. - 28 080 лв.; за 2018г. - 32 400
лв., за периода 01.01.2019г. – 31.05.2019г. - за 5 месеца 15 300 лв. По
отношение на работните места е посочено в бизнес плана разкриване на 2 работни
места – създаване на 1 работно място и осигуряване заетост на собственика.
Същевременно от заключението на вещото лице М.В. с вх.№4705/23.10.2020г. се
установява, че изпълнението на бизнес плана от заложените приходи е както
следва: за 2016г. - 9.60%, за 2017г. -
25.90%, за 2018г. – 37.57%
и за периода 01.01.2019г.-31.05.2019г. –
19.05%. По отношение на работните места – 50% изпълнение, тъй като управленските функции са осъществявани от
управителя на фирмата, а други осигурени лица не са регистрирани в НАП. В този
смисъл съдът намира за доказано неизпълнението на бизнес плана в аспекта, който
е посочен в оспорения акт, тъй като не са генерирани доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и не са създадени
работните места според бизнес плана. Тук съдът отбелязва, с оглед релевираното
възражение в жалбата, че докато разходите са относими към реализирането на
инвестицията, то реализирането на планираните приходи доказва осъществяване на
целите по чл.2 от Наредбата. Именно затова в заключението и вещото лице
посочва, че на контрол подлежат
финансовите параметри, които доказват жизненоспособността на инвестицията, в
случая реализираните приходи от предлаганите услуги и осигуряването на
устойчива заетост. Анализът на установеното обуславя извода, че ЕТ „Г– Г. В.“
не е изпълнил поетите задължения по т.4.12 и т.4.18 от договора, поради което е
налице основанието по чл.46, ал.1 от Наредба №29/11.08.2008г. за връщане на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях.
Съдът намира, че правилно е определен и размерът на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Приложими към
определянето му са Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013г. Неоснователно е възражението в жалбата, че на Правилата е придадено
обратно действие спрямо юридически факти настъпили преди влизането им в сила.
Приетите от изпълнителния директор на ДФЗ-РА правила не извършват преценка на
юридически факти - нарушения на задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР
и не променят техните правни последици - възстановяване на неправомерно
получена финансова помощ. Преди приемане на Правилата, с Наредби по мерките от
ПРСР /в случая с Наредба №29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007
- 2013г./ се установяват видовете нарушения и правните последици от тях,
представляващи основания за възстановяване на неправомерно изплатена финансова
помощ. Именно с Наредбата се дава яснота за дължимото от ползвателя по договора
поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ. В Наредбата
и в договора са уредени задълженията на бенефициера и е установена
отговорността му при неизпълнение на тези задължения. Правилата определят
единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения /срав. решение №3618/10.03.2020г. на ВАС по адм.д. №14154/2019г.,
I о./. В случая правилно органът е приложил т.30 от Приложението за непостигане
нивата на финансовите показатели по бизнес плана, като отчитайки
средноаритметично изчисления процент на реализираните приходи за всички пълни проверявани
години от 25.79% и че времетраенето на нарушението е над две финансови години,
е определил размер за възстановяване от 15% от изплатената финансова помощ по
договора или 103 741.15 лв. х 15% = 15 561.17 лв. Към неразкриването
на нови работни места правилно е приложена т.18 от Приложението. Отчитайки 50%
изпълнение на бизнес плана в този аспект и времетраене на нарушението повече от
две години, органът правилно е определил размер за възстановяване от 10% от
изплатената финансова помощ по договора или 103 741.15 лв. х 10% =
10 374.11 лв. Съобразявайки разпоредбата на чл.3, ал.1 от Правилата, а
именно че когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за
допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова
помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена
заявка за плащане след 1 януари 2015г., размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се
кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на
решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ,
законосъобразно е определил сумата от 15 561.17
лв. за окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ.
Предвид гореизложеното съдът намира оспорения АУПДВ на
изпълнителния директор на ДФЗ за правилен, постановен при спазване на
материалния и процесуалния закон, обоснован
и съобразен с целта на закона, т.е. при отсъствие на основанията по
чл.146 от АПК. Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът присъжда на ответника разноски на основание
чл.143, ал.4 от АПК в размер на 996.83 лв. адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /същото е в минималния размер по
наредбата/ и 183 лв. възнаграждение за вещо лице или общо 1 179.83 лв.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на ЕТ „Г Г. .В.“ ЕИК *** със седалище и
адрес на управление *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
№01/6500/8587 от 11.03.2020г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ -
София.
ОСЪЖДА ЕТ „Г.Г. В.“
ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ с адрес
гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 съдебни разноски в размер на 1 179.83 лв. /хиляда сто седемдесет и девет лв. и
осемдесет и три ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: