Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260000
гр. Севлиево,
04.01.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на втори
декември
през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря
Рефузе Османова
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова
АНД № 321 по описа
за 2020
година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят К.Ж.Я. *** е обжалвал наказателно постановление /НП/ № **********
от 30.07.2020 година на Директора на РДГ гр. В. Търново, с което за извършено
нарушение по чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на основание
чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД му е наложено наказание глоба в размер на 1000.00лв. В
жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, в подкрепа на което
се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени
изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата – РДГ гр. В.Търново, редовно призован, се явява
представител при разглеждане на делото, който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е установено и доказано по
несъмнен начин, поради което моли наказателното постановление да се потвърди
изцяло.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 09.02.2020 година през нощта имало пълнолуние и свидетелят Б.Б. – горски
стражар, бил излязъл на двора в дома си в село Б., община Севлиево. Около 02:00
часа чул два последователни изстрела и предположил, че имало бракониери в
гората. Тъй като знаел обичайните места, където хората бракониерствали,
свидетелят Б. отишъл в горния край на една голяма поляна в близост до асфалтов
път между селата Б. и К.и намерил там една отстреляна кошута. След това се
върнал в дома си и заедно със сина си – свид. Н.Б. отишли отново на мястото,
където била отстреляна кошутата. Двамата се скрили в крайпътните храсти и
застанали в прикритие, като преди това се обадили на свидетеля И.Н. ***, за да
го уведомят за случилото се. Около един час след това по пътя минала кола,
която отишла нагоре. След това обърнала и спряла на около 20 метра пред тях. От
колата слезли двама мъже с раници на гърба, като единият от тях носел и
карабина. Същите отишли директно при отстреляната кошута. Колата потеглила. В рамките
на един час свидетелите ясно чували как двамата мъже обработват животното,
секат и си говорят. Разстоянието между свидетелите и тях било около 80 метра
през пътя. След около час двамата мъже, които на гърбовете си имали две големи
туристически раници, излезли на пътя и единият от тях се обадил по телефона,
като казал: „Хайде идвай“. След няколко минути откъм село Б. дошла колата,
която преди час ги била оставила, и спряла пред мъжете. Тъй като горските още
не били дошли, свидетелят Н.К. тръгнал към двамата мъже, за да ги спре, като
светнал с носения от него фенер. Мъжът с пушката вдигнал същата срещу него, но
след като видял, че свидетелят Б. идва след Н., избягал в гората. Другият мъж
се опитал да натовари раницата в колата и да се качи на шофьорското място, за
да си тръгне. Двамата свидетели обаче осуетили това негово намерение, при което
видели, че на шофьорското място била седнала жена, която се прехвърлила на
задната седалка. Мъжът се опитвал да постави раницата в колата, но свидетелите
му попречили, при което тя паднала на земята до колата. В това време дошли
свидетелите И.Н. и П.П., както и полицейски служители. След това била отворена
раницата, в която имало ясно различими части от благороден елен – бут, плешка,
рибица и части от дроб. По кървавите следи горските и полицейски служители
отишли до кошутата, която била одрана и месото от нея било взето. По следите на
избягалия човек проверяващите стигнали до другата раница, в която също имало
разпознаваеми части от елен. В раницата на жалбоподателя били намерени кървави
ножове. Жалбоподателят не представил разрешително за лов и твърдял, че бил
купил месото.
Тези обстоятелства били вписани от свид. И.Н. в съставения Констативен
протокол Серия В № 005947 от 09.02.2020 година. В него е записано, че на
09.02.2020 година жалбоподателят К.Я. пренасял извън населено място в раница
разпознаваеми части от дивеч – 1 брой заден бут, една предна плешка, сърце,
черен дроб, бял дроб и рибица, без да има разрешително за лов. В констативния
протокол е отразено още, че Я. не е ловец, както и това че видът на дивеча бил
женска кошута, който бил установен при извършения оглед от разследващ полицай
при РУ на МВР – Севлиево, при който били намерени кожа от кошута, глава
/неодрана/ и гръбначен стълб с ребрата.
Въз основа на този констативен протокол свидетелят И.Н., в присъствието на
свидетелите П.П. и Н.Б.К., съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № ********** от 09.02.2020 година за това, че
на 09.02.2020 година в РДГ – Велико Търново, община Севлиево, с. Б., асфалтов
път № 60-72 между селата Б. и Карамичевци, извън населено място, пренасял с
раница разпознаваеми части от дивеч – един брой заден бут, един брой предна
плешка, сърце, черен дроб, бял дроб и рибица от кошута без разрешително за лов.
Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 85
от ЗЛОД. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се
запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива.
Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят записал, че не пренасял
раницата и че същата била там.
Жалбоподателят не е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на издадения АУАН и писмените
доказателства, събрани в хода на административното производство, е издадено
обжалваното НП № ********** от 30.07.2020 година на Директора на РДГ гр. Велико
Търново, в обстоятелствената
част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна
страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД е наложил
на жалбоподателя наказание глоба в размер на 1000,00 лева за извършено
нарушение на чл. 85 от ЗЛОД. В наказателното постановление са изложени и мотиви
за неквалифицирането на извършеното деяние като маловажен случай.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът установи от писмените доказателства - Констативен протокол
серия В, № 005947 от 09.02.2020 г.; преписи от документи по ДП № 32/2020 година
по описа на ОСО при ОП – Габрово, образувано по случая, както и от гласните доказателства –
показанията на свидетелите И.Н., П.П., Н.К. и Б.Б..
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните изводи:
По делото липсват данни за връчване на наказателното постановление, но видно
от пощенското клеймо жалбата срещу него е изпратена по пощата на 05.08.2020
година, поради което и предвид обстоятелството, че наказателното постановление
е издадено на 30.07.2020 година следва да се приеме, че жалбата е депозирана в
законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се
разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на Министъра на
земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по
силата на чл. 96, ал.1 от ЗЛОД, предвид заеманото от него длъжностно качество.
Жалбоподателят не се яви в провелите се съдебни заседания, но процесуалният
му представител изтъкна съображенията си за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Актосъставителят и наказващият орган са приели, че жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на
чл. 85 от ЗЛОД. Съгласно тази разпоредба на закона с глоба от 200 до 1000 лв. се наказва
този, който взема, пренася,
превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части
от него без писмено разрешително за лов.
В хода на производството бяха разпитани свидетелите И.Н. и П.П., както и
очевидците на деянието Н.К. и Б.Б.. Техните показания бяха безпротиворечиви,
ясни, конкретни и напълно подкрепящи описаните по – горе фактически
обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че свидетелите Н.К. и Б.Б.
са наблюдавали жалбоподателя и съучастника му в продължение на повече от един
час, като същите са видели пристигането им на мястото, където преди това
свидетелят Б.Б. е намерил убитата кошута, отиването им до там с раници на
гърба, чували са дрането и разфасоването на животното, както и са видели
жалбоподателят да излиза от гората на асфалтовия път, носейки голяма раница на
гърба си, в която в последствие са намерени различни части от убитата кошута.
Тези обстоятелства според съда доказват по несъмнен начин осъществяването на
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 85 от ЗЛОД – пренасяне на
разпознаваеми части от дивеч. От събраните по делото доказателства безспорно се
установяват мястото и датата на извършване на деянието, пренасянето на месото
от мястото, където е убита кошутата до асфалтовия път, където е дошъл
автомобилът, с който жалбоподателят и съучастникът му са имали намерение да
напуснат местопроизшествието, както и вида на пренасяния дивеч. Тези
обстоятелства оборват твърдяното от жалбоподателя, че раницата била на мястото,
където я намерили проверяващите и че не я е пренасял изобщо. По делото е
установено и че жалбоподателят е нямал разрешително за лов. Същият дори не е и
ловец. Нелогично звучи и обяснението на жалбоподателя, дадено от него по време
на проверката, че е отишъл на мястото, за да си купи месо, поради което съдът
няма да го коментира предвид обстоятелството, че деянието е извършено много
късно през нощта и извън населено място.
Съдът счита, че в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като деянието е описано ясно, като са
посочени всички елементи от състава на нарушението по чл. 85 от ЗЛОД. Описанието
на нарушението е направено по начин, по който за жалбоподателя не съществува
пречка да разбере какво нарушение му се вменява във вина, поради което това
възражение на жалбоподателя съдът намира за несъстоятелно. В наказателното
постановление и в АУАН са посочени изчерпателно всички елевенти от състава на
нарушението, както и обстоятелствата, при които същото е извършено. Налице е
единство не само между правната квалификация на деянието, но и между текстовото
описание на нарушението в АУАН и НП, поради което и това възражение на
жалбоподателя, отразено в жалбата, се явява неоснователно. Деянието е доказано
по несъмнен начин, поради което съдът намира, че наказващият орган е издал едно
правилно и законосъобразно наказателно постановление.
Със същото е наложена глоба на жалбоподателя в размер на 1000 лева. Глобата
е определена от наказващия орган в нейния максимален размер, като съдът намира,
че предвид тежестта на нарушението, вида и количеството на пренасяните
разпознаваеми части от дивеч, обстоятелството, че кошутата е била бременна 4
месец, както и характера на нарушението, глобата е определена правилно в
максимален размер.
Предвид изхода на делото
жалбоподателят следва да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 30.07.2020
г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с
което на К.Ж.Я., ЕГН: **********,***, за извършено нарушение по чл. 85 от ЗЛОД
и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000.00 (хиляда) лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
К.Ж.Я., ЕГН: **********,***, да заплати на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО сумата от 120,00лв. /сто и двадесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: