Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260001, 14 август 2020 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на четиринадесети юли през две хиляди
и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Савка Панова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 84 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното :
В
условията на обективно кумулативно съединяване са предявени два иска – по
чл.266, ал.1 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД. Ищец в производството е сдружение с нестопанска цел „Агенция за регионално
икономическо развитие-Стара Загора“, а ответник е Община Котел. Твърди се, че
на 02.12.2014г. между ищеца и ответника бил сключен договор, по силата на който
ответникът възложил, а ищецът приел да разработи „Интегриран план за обновяване
на град Котел“ срещу заплащане на възнаграждение в размер на 23640 лева с ДДС и
срок на изпълнение до 15.07.2015г. Твърди се, че възложената работа била
изпълнена от ищеца в срок и приета без забележки от ответника. В чл.7, ал.5 вр. чл.2, ал.2 било уговорено заплащане на възнаграждението
след получаване на средствата от ДФ „Земеделие“, но ищецът счита, че
неплащането на тези средства не освобождава ответника от задължението му да плати
възнаграждението. Двете страни се споразумели договорът от 02.12.2014г. да бъде
прекратен, независимо от изпълнението, и да се сключи нов договор със същия
предмет, но ответникът не подписал последващия
договор. Ищецът изпълнил и задълженията си, произтичащи от втория договор.
Ищецът бил осчетоводил издадената фактура № 54/01.12.2015г, независимо от
липсата на извършено плащане. Между страните била разменяна обемна
кореспонденция, вкл. и по електронен път. Тъй като ответникът продължавал да не
изпълнява задължението си да плати, ищецът моли съда да постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да му плати сумата 23640 лева главница по
договора, както и сумата 7369.40 лева, представляващи мораторна
лихва за периода от 02.12.2015г. до 27.12.2018г. Заявява претенция за
присъждане на разноските.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор срещу исковата молба. Признава твърдението на ищеца, че договорът
от 02.12.2014г. е прекратен, поради което ответникът не дължал никакви
плащания. Противопоставя възражение за пълно неизпълнение на поетите от ищеца с
договора задължения, тъй като изготвеният план бил негоден, поради което не бил
и приет. Освен това бил безполезен за ищеца. Противопоставя и възражение за
обективна невъзможност за плащане, тъй като плащането по договора било
поставено в зависимост от получаване на финансиране от ДФ „Земеделие“, каквото
било изрично отказано. Противопоставя се възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ищецът се представлява по пълномощие от адв.
К.М. ***, който поддържат предявените искове, както и претенцията за разноски,
съобразно представения списък.
Ответникът
се представлява по пълномощие от адв. С.Р. ***, който
поддържа отговора и направените с него оспорвания и възражения и моли
предявения иск да бъдат отхвърлен. Поддържа претенцията за разноски, съобразно
представения списък.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 03.07.2012г. Община Котел
подала Заявление за подпомагане по мярка 322 „Обновяване и развитие на
населените места“ по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. на
проект с наименование „Подобряване на средата за живот в Община Котел чрез
разработване на Интегриран план за обновяване на град Котел и рехабилитация на
обществени зелени площи в град Котел, село Малко село, село
Тича, село Филаретово и село Ябланово“. В т.1.6 „Описание на дейностите“,
подточка 1.6.1 „Обособени части от инвестицията и дейности по изпълнението на
проекта“, „Дейност 1: Изготвяне на интегриран план за обновяване на град Котел“
е обоснована необходимостта от финансиране на такъв план : да се постигне
подобряване на стандарта на живот, облика на града, икономическата му
жизненост, екологичната устойчивост и социалната активност. Очертани са три
специфични цели : да се разработи актуален анализ на града и да се установят
приоритетните проблеми и възможности за развитие; да се разработи визия и статегия за развитие на град Котел за периода до 2020г.; да
се идентифицират интегрираните пакети от инвестиционни проекти за реализация
през периода 2014-2020г. Съдържанието на плана е сведено до следното : целеви и
проблемен анализ на град Котел; визия за развитието на града до 2020;
териториален обхват на интегрирания план за обновяване (ИПО); цели и стратегия
на ИПО; проектни идеи и инвестиционни проекти за реализация на ИПО;
идентифициране на потенциални инвеститори и партньори; предпроектни
проучвания за проекти, включени в ИПО; план-график и програма за реализация
(бизнес план) на ИПО; бюджет на ИПО; индикатори за наблюдение и оценка на ИПО.
С
решение, предхождащо подаване на заявлението, взето на 29.06.2012г., Общински
съвет Котел е дал съгласие Община Котел да кандидатства за финансиране с
описания по-горе проект и е потвърдено, че всички дейности по проекта отговарят
на приоритетите на Общинския план за развитие 2007-2013г.
Проектното
предложение е било изготвено от настоящия ищец на основание договор за
консултант от 12.06.2012г.
Със заповед № 03-РД-/3281 от
23.11.2012г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ заявлението
било одобрено. Проектът бил на стойност 1,373,894.21 лева, а одобрените разходи
– 1,187,096.00 лева. Под т.7 е одобрено финансиране на разходи в размер на
19700.00 лева за изработване на Интегриран план.
На
27.11.2012г. между ДФ „Земеделие“ и Община Котел бил сключен договор № 20/322/00868
за отпускане на финансова помощ по мярка 322 „Обновяване и развитие на
населените места“ по Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013г, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, по силата на който ДФ предоставила на Община Котел, наречена ползвател,
безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, посочени в
заявлението за подпомагане на проект № 20/322/00868. Помощта е 100% от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването
на проекта. Първоначално одобрената помощ е в размер на 1,187,096.00 лева.
Плащането е поставено под условие – ако бъде получено положително решение на
Европейската комисия. В чл.1.3. са посочени условията, при които ДФ изплаща
помощта: ползвателят да избере изпълнител чрез процедура за възлагане на
обществена поръчка за изпълнение на инвестиционния проект в съответствие със
ЗОП и свързаните с него подзаконови нормативни актове; да сключи договор с
избран чрез процедура за възлагане на обществена поръчка изпълнител на
инвестиционния проект; ДФ да е осъществил предварителна проверка и последващ контрол върху процедурата по обществена поръчка;
инвестицията да е извършена, съобразно условията. Срокът за ползвателя на
извършване на инвестицията е 30 месец, но не по-късно от 15.07.2015г.
Договорът
бил изменян и допълван с два анекса, съдържанието на които не е относимо към настоящия спор.
На
02.12.2014г. между Община Котел, като възложител, и СНЦ „Агенция за регионално
икономическо развитие-Стара Загора“, като изпълнител, бил сключен договор за
услуга № 170, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да
разработи „Интегриран план за обновяване на град Котел“, срещу плащане на
възнаграждение в размер на 19700.00 лева без ДДС. В чл.2, ал.2 страните са
уговорили изплащане възнаграждението след получаване на средствата от ДФ
„Земеделие“ за разработването на Интегриран план, съгласно одобрения бюджет по
договора за безвъзмездна фиансова помощ и след
представя от изпълнителя на проформа-фактура. В ал.4
е описана подробно информацията, която следва да съдържа фактурата. Уговорен е
срок на изпълнение до 15.07.2015г. Уговорени са правата и задълженията на
страните, свеждащи се основно до взаимно предоставяне на вярна и достоверна информация,
конфиденциалност, авторските права. Уговорени са и
възможните начини за прекратяване на договора.
На
23.01.2015г. договорът бил изпратен на ДФ „Земеделие“ за извършване на последващ контрол.
На
20.02.2015 г. ответникът изпратил писмо до ищеца с покана за среща, тъй като
били възникнали обстоятелства, налагащи прекратяване на договора
На
25.02.2015г. договорът бил прекратен по взаимно съгласие на страните, считано
от същата дата. Съгласието е изразено под форма на допълнително споразумение.
На
05.03.2015г. ищецът и ответникът сключили нов договор за услуга № 101 при
същите условия, описани по-горе. В чл.2 е уговорено възнаграждение в размер на
19700.00 лева, като изрично в ал.2 е уточнено, че в цената не е включен ДДС,
който следвало да се начисли допълнително и да се заплати от възложителя при
извършване на плащанията по договора.
На
03.04.2015г. от ДФ „Земеделие“ е изпратено уведомително писмо, в което Община
Котел била уведомена, че ДФ не е съгласувал проведената обществена поръчка за
избор на изпълнител, тъй като изпълнителят по договора № 170 бил избран
директно по реда на чл.14, ал.5 от ЗОП (отм.). Община Котел била стартира
публична покана на основание чл.14, ал.4, т.2 от ЗОП (отм.) с предмет :
Обществена поръчка за услуга с предмет по Обособена позиция 1: Разработване на
общински план за развитие за период 2014-2020г. и разработване и въвеждане на
правила и методики за мониторинг, контрол и последваща
оценка при изпълнение на конкретни политики и по Обособена позиция 2:
Предварителна оценка на проекта на общински план“ с прогнозна стойност 60200.00
лв без ДДС. Разходите за извършване на услугите
възлизали общо на 79900.00 лв без ДДС, а съгласно
чл.14, ал.1, т.2 от ЗОП (отм.), възложителите прилагат задължително процедурите
по закона при възлагане на обществени поръчки на стойност без ДДС за доставки,
услуги и конкурс за проект по – високи от 66 000.00 лв. Община Котел била
уведомена, че в рамките на срока на договора с ДФ има възможност да проведе
нова обществена поръчка за избор на изпълнител за същата дейност, която да бъде
съобразена с изискванията на ЗОП (отм.). Писмото било получено в Община Котел
на 08.04.2015г.
През
месец април 2015г. бил изготвен Интегрираният план за обновяване на град Котел
и на 27.04.2015г. ищецът издал проформа фактура №
********** за сумата 19700.00 лева без ДДС (23640.00 лева с ДДС), платима по
банков път. Като основание за издаване на фактурата е посочено следното :
„Услуга за изработване на интегриран план за обновяване на град Котел
2014-2020. Разходът е по договор за БФП № 20/322/00868 от 27.11.2012г. по ПРСР
2007-2013, мярка 322“. Фактурата била изпратена изпратена
с известие за доставяне, получено в Община Котел на 28.04.2015г.
На
19.05.2015г. Община Котел изпратила до ДФ заявка за окончателните плащания и
под № 1 в таблицата на разходите е посочен разход в размер 19700.00 лева – за
интегриран план, за който разход е издадена фактура № 1/27.04.2015г.
На
10.08.2015г. било инициирано платежно нареждане за 19700.00 лева, които да
преведат в полза на ищаца.
На
14.08.2015г. Кметът на Община Котел подписал декларация за упражняване правото
на данъчен кредит, в която декларирал, че към момента на подаване на заявката
за плащане Община Котел не е регистрирана оп ЗДДС.
Към декларацията е приложена таблица, в който е описана проформа
фактурата, издадена от ищеца и е посочено, че стойността на ДДС е 3940.00 лв.
На
14.08.2015г. до ДФ било подадено искане за плащане към заявка № 1, към което е
приложена проформа фактурата.
На
същата дата е подадена заявка за плащане на безлихвен заем № 20/322/00868/301
по реда на чл.36, ал.3 от Наредба № 25/29.07.2008г.
Тъй
като Община Котел не платила задължението си по фактурата, от страна на ищеца
били изпратени няколко покани за решаване на проблема с плащането на
възнаграждението по процесния договор.
С
писмо от 26.10.2015г. ДФ изпратил уведомително писмо до Община Котел, че са
оторизирани суми за окончателно плащане по сключения договор за финансиране от
27.11.2012г., като са посочени авансово преведените суми и дължимия остатък.
Община Котел била уведомена, че „недопустими за финансиране са разходите в
размер 19700.00 лева, представляващи неодобрени разходи за Интегриран план,
поради неодобрение на тръжната процедура“. Писмото било получено в Община Котел
на 29.10.2015г.
Планът
бил обсъждан на две заседания на Общински експертен съвет по устройство на
територията на Община Котел, съответно на 01.09.2015г. и на 15.10.2015г.,
когато се взело решение планът да се подложи на екологична оценка и на
обществено обсъждане, както и да се съгласува с РИОСВ. Обсъждането било
инициирано по заявление на Кмета на общината вх. № 08-16-307/07.08.2015г.
На
10.11.2015г. били оторизирани окончателните плащания на разходите по проекта –
548,767.54 лв, вкл. и на ДДС в размер на 112,695.16
лв.
На
01.12.2015г. ищецът издал оригинал на фактура № 10054 за същата сума със същите
реквизити.
С
уведомително писмо за одобрение № 1099/322 от 21.01.2016г. ДФ уведомил Община
Котел за извършено плащане по договора в размер общо на 1,142,315.04 лв и наложена редукция 19700.00 лева с мотивите, изложени в
предходните писма. Писмото било получено в Община Котел на 26.01.2016г. и заведено с вх. № 38-08-2.
Ищецът
изпратил до Община Котел няколко писма с предложения за плащане на сумата по
фактурата. От писмата става ясно, че оригиналната фактурата била изпратена за
плащане, но е била връщана обратно на ищеца, а след това ищецът я пращал пак на
общината.
С
писмо от 24.03.2016г. Община Котел, връщайки за пореден път фактурата, е
мотивирала отказа си за плащане, като е заявила, че след като ДФ е отказал
плащане на този разход, то съгласно чл.4, т.4 от договора № 101/05.03.2015г.
възложителят не дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение.
От
съдебносчетоводната експертиза, изготвена от Б.Б., се установява, че фактурата от 01.12.2015г. била
осчетоводена на същата дата в счетоводството на ищеца по партидата на клиент
Община Котел за периодите от 01.01.2015г. до
31.12.2018г. Включена било и в дневника на продажбите за месец 12.2015г.
Фактурата не била осчетоводена в счетоводството на ответника, тъй като не била
приета и била връщана обратно на издателя ù, поради което по нея не са
били извършвани плащания. Вещото лице сочи, че размерът на мораторната
лихва върху главницата за периода от 02.12.2015г. до 31.12.2018г. е 7395.67 лв.
От
съдебнотехническата експертиза, изготвена от Л.Б., се
установява, че Ингегрираният план се базира и
доразвива Общинския план за развитие на Община Котел за 2014-2020г., Областната
стратегия за развитие на Област Сливен и Регионалния план за развитие на
Югоизточния район за периода 2014-2020г, като изведените визия, стратегия,
приоритети, цели и мерки за тяхното постигане са на основата на заложените
такива в Интегрирания план. Преценката
за качеството на плана е изведена на основата на заложените в него практически
мерки и възможностите за практическото им приложение. Програмата за реализация
и план-графикът, както и възможностите за осигуряване на нужния бюджет са
крайният резултат от плана, като чрез тях се очаква постигане на
стратегическите цели и приоритети, дефинирани в плана на база вече изведените в
Общинския план за развитие. Поддържа се, че друг критерий е приносът, надграждането и детайлизирането на проекти/дейности в
общинския план за развитие. Третият критерий е дали програмата за реализация
съдържа посочените в Наредба № 25 от 29.07.2008 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие
на селските райони за периода
2007 - 2013 г., инвестиционни
дейности. Вещото лице поддържа експертен извод, че изброените критерии са били
спазени при изготвяне на плана, поради което е приело, че планът може да намери
реално практическо приложение и в него са предвидени мерки, които могат да
постигнат поставените в плана цели, а изпълнението му би довело до постигане на
координация в пространствените, секторни и времеви аспекти на основни области
от градското развитие и синергийни ефекти,
концентрация на ресурсите и оползотворяване на местния потенциал – главни
принципи на интегрираното планиране.
Горната
фактическа обстановка съдът установи след анализ на относимите
към спора писмени доказателства, съобразно доказателствената
сила, която им придава ГПК. Съдът изцяло възприе двете приобщени към делото
експертни заключения, след като го прецени за професионално изготвени и даващи
екзактни отговори на поставените им въпроси.
Въз
основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Въз
основа на очертаната в исковата молба фактическа обстановка, съдът е
квалифицирал предявения иск по чл.266, ал.1 вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД. Разгледан по същество, този иск е изцяло основателен.
Сключеният на 02.12.2014г. между ищеца и ответника договор за услуга под №
170 бил прекратен на 25.02.2015г. по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено и оформено под форма на допълнително споразумение № 100, съгласно чл.7,
ал.1 от договора. Допълнителното споразумение било подписано от кмета на Община
Котел и от Р. Г. – като представител на ищеца и подпечатано с печатите на
договарящите страни.
Страните са се обвързали със същите клаузи по силата на договор, сключен на
05.03.2015г. Първият договор бил прекратен заради отказа на ДФ „Земеделие“ да
го съгласува и така по силата на сключения втори договор страните са разделни
плащанията на уговореното възнаграждение и на дължимото ДДС с цел сумата по
договора да е под праговете за провеждане на процедура по ЗОП.
Въз основа на договора от 05.03.2015г. ищецът изготвил и представил в
Община Котел Интегриран план за обновяване на град Котел.
Независимо от липсата на протокол за предаване на плана, подписан и от
двете страни по договора, съдът приема, че най-късно на 07.08.2015г. планът е
бил изпратен на възложителя, когато Кметът на Община Котел го внесъл за
обсъждане на Общинския експертен съвет.
Договорът за изработка
представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, който поражда за изпълнителя облигаторни задължения, състоящи се в това да извърши възложеното – да изготви ИПО, съобразно поръчката, в срок и без отклонение
от нея и недостатъци, както и да предаде
работата на възложителя, а за възложителя - да приеме (одобри)
извършената работа и да заплати уговореното
възнаграждение на изпълнителя.
Изпълнителят по договора за изработка е длъжен да извърши възложената му
работа, съгласно договора така, че тя да бъде годна за обикновеното или
предвидено в договора предназначение – чл.261, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът противопостави възражение за некачествено изпълнение на
възложената работа, което съдът е приел да разгледа, независимо от вече възприетото, че
възложителят е приел работата без възражения. В решение № 94/02.03.2012г. на
ВКС по търг. дело № 133/2010г., ІІ т.о., е дадено тълкуване за приложимостта на
презумпцията по чл.264, ал.3 от ЗЗД в следния смисъл, което настоящият съдебен
състав изцяло споделя : разпоредбата на чл.264, ал.3 от ЗЗД установява
необорима презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение
работата се счита за приета, но пропускът да бъдат своевременно направени
такива преклудира единствено възможността на
изпълнителя за недостатъци по реда на чл.265 от ЗЗД. Неправилното, според
закона, е некачественото изпълнение, което може да се изрази в отклонение от
поръчаното или в недостатъци. Възражението за неправилно изпълнение може да се
противопостави като защитно средство при предявен иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД,
както е в случая.
Възражението
е неоснователно по аргументи, извлечени от съдебнотехническата
експертиза. В договора не са очертани изискванията, на които да отговоря
планът, поради което вещото лице е разсъждавало в насока дали процесният план е „интегриран план за обновяване на
населено място“ по смисъла на §1, т.24 от ДР на Наредба № 24 от 29.07.2008 г., където е дадено легално
определение, както следва : план за физическото обновление на селищната
среда, който включва и елементи, свързани с подобряване на средата на
живот съобразно местните характеристики и специфичните особености на конкретните населени места. Според вещото лице, процесният план отговаря на заложените в очертаната
разпоредба критерии, но същевременно посочва, че няма установени критерии за
оценка на качеството на интегрираните планове тогава когато разходът за тяхното
изготвяне е заявен за подпомагане по мярка 322. За периода, когато е изготвен
планът, бил налице своеобразен методологически вакуум
(от декември 2014г. до 30.06.2015г.), през който Методическите насоки за
разработване и прилагане на интегрирани планове за градско развитие за
градовете от вино 4, издадени от МРРБ през месец октомври 2012г, се превръщат в
прерогативни и дават по-голяма свобода на авторите на планове за обновление,
но, от друга страна, са единственото възможно методологическо
ръководство, към което се придържат разработците на
ИПО, но без задължение буквално да ги следват.
Правейки анализ на цялата структура
на плана, вещото лице, както вече се посочи по-горе, е стигнало до извод, че
ИПО може да намери реално плактическо приложение и в
него са предвидени реални практически мерки, които са в състояние да постигнат
поставените в плана цели.
Изложеното води до извод за
неоснователност на възражението за неправилно изпълнение на възложеното, а ще
се отнася до целесъобразността на разхода и изобщо от необходимостта от такъв
план, много подробна аргументация в тази връзка е изложила Община Котел в Заявлението
за подпомагане по мярка 322, подадено на 03.07.2012г., без обаче такава
аргументация да е относима към спора за плащане на
дължимото възнаграждение.
Ответникът
противопоставя и възражение за недължимост на
възнаграждението, тъй като клаузата на чл.2 го освобождавала от задължението да
плати, щом средствата от ДФ „Земеделие“ по договора от 27.11.2012г. не били
получени.
В решение №
48/09.07.2020г. на ВКС, постановено по търговско дело № 1072/2019г., ІІ т.о., е
даден отговора на касационния въпрос дали е приложима разпоредбата на чл.25 от ЗЗД по отношение на задължението на възложителя по договор за изработка да
заплати възнаграждение за приетата работа и дали е действителна клаузата,
поставяща изпълнението на задължението на възложителя за заплащане на
възнаграждение на изпълнителя за извършена и приета работа в зависимост от
изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето за договорното
правоотношение лица. Анализирана е постановената досега практика на ВКС по тези
въпроси. Прието е, че поставянето на задължението на възложителя за плащане на
възнаграждение за извършената и приета работа в зависимост от настъпването на
бъдещо несигурно събитие е възможно и допустимо само при съблюдаване на
принципа за равнопоставеност, а той би бил спазен,
ако и задължението на изпълнителя е обусловено от настъпването на бъдещо
несигурно събитие, каквото в процесния случай не е
налице. Прието е, че такава уговорка не може да се приравни на уговорка за
отлагателно условие, чието несбъдване има за последица освобождаване на
възложителя от изпълнение на основното му договорно задължение да заплати
възнаграждение за извършена и приета работа. Такава уговорка следва да се
тълкува като отсрочване на задължението за плащане с цел възнаграждението да се
плати със средствата по договора от 27.11.2012г., но не и като съгласие за
безвъзмездно престиране на дължимия по договора
резултат, в случай че уговорените обстоятелства не настъпят, а като съгласие
плащането на възнаграждението да бъде отсрочено с оглед на обичайния или на
максимално допустимия краен срок, в който възложителят е следвало да получи
отговор на заявлението за предоставяне на средства за реализиране на проекта.
В контекста
на изложеното настоящият съдебен състав приема, че с последното уведомително
писмо от 21.01.2016г. за наложена корекция по проекта в размер на 19700.00
лева, Община Котел била уведомена за невъзможността да получи тези средства, за
да ги плати на ищеца. Доколкото липсват доказателства за друго, съдът приема,
че 14-дневният срок за обжалване на уведомителното писмо за налагане на
корекции е изтекъл на 09.02.2016г., с което окончателно е отпаднала
възможността за получаване на средствата по проекта. Уведомителното писмо е
влязло в сила на 10.02.2016г., с който момент се свързва изискуемостта на
задължението за плащане на възнаграждението и за общината се поражда
задължението за плати възнаграждението, осигурявайки средства от друг източник.
Вместо това обаче, оригиналната фактура е върната на издателя ù с отказ
за плащане.
Тъй като не
се твърди плащане по фактурата, което се установява и от съдебносчетоводната
експертиза, съдът приема, че задължението по фактурата, възлизащо в общ размер
23640.00 лв не е платено.
За
неоснователно съдът преценява възражението на ответника за липса на
необходимите реквизити в издадената фактура. Както проформа
фактурата, така и оригинилната фактура носят всички
необходими данни, съобразно чл.2, ал.6 от договора и след като ответникът е
получил проформа фактурата, е предприел спрямо ДФ
„Земеделие“ действия за извършване на плащания по нея, които са били отказани
не защото фактурата страда от липси на реквизити, а защото от страна на Община
Котел са допуснати нарушения при избор на изпълнител по ЗОП.
Неоснователно
се явява възражението за изтекла погасителна давност, началният момент на която
съвпада с момента на изискуемостта на задължението – чл.114, ал.1 от ЗЗД.
Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110
от ЗЗД, тъй като плащането не попада в изключенията по чл.111 от ЗЗД. С
подаване на исковата молба на 31.12.2018г. ищецът е прекъснал давността, като
към този момент не е бил изтекъл петгодишният срок, за да е било вземането
погасено по давност.
По иска по
чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва : Претенцията е за мораторна лихва в размер на 7369.40 лв,
изтекла за периода от 02.12.2015г. до 27.12.2018г., като началният момент се
свързва с момента на издаване на оригиналната фактура. Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. По делото няма данни кога ищецът е поканил
ответника да плати. Съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ, ако не е уговорен срок
за плащане, паричното задължение трябва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана
за плащане. Когато денят на
получаване на фактурата или поканата
за плащане не може да
се установи или когато фактурата
или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата,
срокът започва да тече от
деня, следващ деня на получаване
на стоката или услугата, независимо
че фактурата или поканата за
плащане са отпреди това.
В случая не може да се установи кога
оригиналната фактура е била получена в Община Котел, но е установено, че ИПО е
бил получен не по-късно от 07.08.2015г., когато е бил
внесен за обсъждане на Експертен съвет.
Забавата обаче не може да предшества изискумемостта,
поради което съдът приема, че с настъпване на изискуемостта ответникът е
изпаднал и в забава и мораторната лихва следва да се
присъди с начален момент 10.02.2016г. Изчислен чрез он
лайн calculator.bg, размерът на мораторната
лихва е 6909.08 лв. Допустимостта на такова изчисленение
е санкционирано отдавна в практиката (напр. решение № 83 от 25.06.2020 г. на
ВКС по т. д. № 496/2019 г., II т. о.). По изложените причини искът по
чл.86 от ЗЗД подлежи на отхвърляне за сумата над 6909.08 лв,
претендирана за периода от 02.12.2015г. до
09.02.2016г.
По исканията за присъждане на
направените по делото разноски :
Ищецът претендира разноски по
списък, както следва : 1200.00 лв адвокатско възнаграждание, 1241.00лв – 3.00лв + 5лв - държавни такси,
220.00+1200.00 лева депозити за възнаграждение на експертите.
Внесената държавна такса е формирана
като сбор от дължимите държавни такси върху двата предявени иска – за
главницата и за лихвите. За главницата дължимата такса е била в размер на
945.60 лева, а за мораторната лихва – 294.78 лева,
общо 1240.38 лв, поради което внесените 0.62 лв в повече подлежат на връщане. Таксата за мораторната лихва следва да се възложи в тежест на
ответника съразмерно на уважената част от иска, а именно 276.36 лв.
Така общият размер на таксите, които
ответникът следва да плати на ищеца, е 1221.96 лв.
При останалите плащания не е
направено разграничение за кой от исковете за отнасят, вкл. и за адвокатското
възнаграждение, поради което за изчисляване на отхвърлената част от иска, съдът
ще отнесе отхвърлената част от иска към сбора на цената на двата предявени
иска.
Адвокатското възнаграждение е
платено на адв. М., поради което подлежи на
присъждане в размер на 1182.24 лева.
Платени са две държавни такса за издаване
на съдебни удостоверения в размер на 10.00 лева, от които в полза на ищеца
следва да се присъдят 9.85 лв.
От платеното за вещото лице Б.
възнаграждение в размер на 220.00 лева следва да се присъди 216.74 лв.
Платеното за вещото лице Б.
възнаграждение в размер на 1200.00 лева следва да се присъди изцяло, тъй като с
експертизата са установени факти, относими само към
главния иск, който е изцяло уважен.
В обобщение, в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в общ размер 3830.79 лв, като
претенцията за разноски за разликата до 3869.00 лв
подлежи на отхвърляне.
Ответникът също претендира разноски
по списък : 1800.00 лв адвокатско възнаграждение и
2400.00 лв платено възнаграждение за вещото лице Б..
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК разноски се присъждат, съразмерно на отхвърлената
част от предявения иск. Платеното възнаграждение за вещото лице Б. следва да
остане в тежест на ответника, тъй като главният иск беше уважен изцяло.
Адвокатското възнаграждение е изцяло платено по банков път. Тъй като в договора
за правна помощ не е посочено за кой иск какво възнаграждение е уговорено, по
механизма, описан по-горе, в полза на ответника следва да се присъди сумата 26.64 лева. Претенцията за
разноски за разликата до пълния ù предявен размер 4200.00 лв следва да бъде отхвърлена.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.266, ал.1 от вр. чл.79, ал.1 ЗЗД Община Котел, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ
на Сдружение с нестопанска цел „Агенция за регионално икономическо развитие –
Стара Загора“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град Стара Загора,
ул. Генерал Столетов 127, сумата 23640.00 лева
(двадесет и три хиляди шестстотин и четиридесет лева), представляващи неплатено
възнаграждение за изготвяне на Интегриран план за обновяване на град Котел
2014-2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
Община Котел, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение с нестопанска цел
„Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора“, с посочени данни,
сумата 6909.08 лева (шест хиляди деветстотин и девет лева и осем стот), представляващи мораторна
лихва за периода от 10.02.2016г. до 27.12.2018г., както и законната лихва върху
главницата от 31.12.2018г. до окончателното изпълнение на задължението, като
претенцията за мораторна лихва за разликата до
предявения ù размер от 7369.40 лева, дължима за периода от 02.12.2015г.
до 09.02.2016г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Община Котел, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение с нестопанска цел
„Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора“, с посочени данни,
сумата 3830.79 лева (три хиляди осемстотин
и тридесет лева и седемдесет и девет стот), като
претенцията за разноски за разликата до 3869.00 лв
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК
Сдружение с нестопанска цел „Агенция за регионално икономическо развитие –
Стара Загора“, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на Община Котел, с посочени данни,
сумата 26.64 лева (двадесет и шест лева и
шестдесет и четири стот) лева, като претенцията за
разноски за разликата до пълния ù предявен размер 4200.00 лв. ОТХВЪРЛЯ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС
Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
С
Ъ Д И Я :