Р Е Ш Е Н И
Е
№688, 16.03.2009 година,
град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, БРАЧНО ОТДЕЛЕНИЕ, двадесет и пети състав, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди и девета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.А.
Секретар: В.М.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №5149 по описа за 2007
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.99, ал.1 от , вр. с чл.103 и чл.107 от .
В исковата си молба М.Д.Т. с ЕГН **********,***, ул.”**.*******
********” №*, със съдебен адрес: гр.*****, ул.”*.********” №*, чрез адв.З.И., против А.Т., с настоящ адрес:***, със съдебен
адрес: гр.*****, ул.”********” №**, чрез адв.И.И., твърди, че с ответника са сключили втори
поред, граждански брак на **.**.****г. в гр******, за
което е съставен Акт за граждански брак №****/**.**.****г. Твърди, че от брака има родено едно дете-******
Т., роден на **.*******г. Твърди, че от няколко години съпрузите не живеят
заедно, тъй като ответника започнал да злоупотребява с алкохол, в следствие от
което предизвиквал скандали и да прави опити за физическа саморазправа. Твърди,
че поведението на ответника създало обстановка на непоносимост в семейството,
което я накарало да го напусне. Подържа, че брака е изчерпан от съдържание и
неговото запазване е невъзможно.
Моли след доказване на горните твърдения съдът да
приеме, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника и да
допусне развод между страните. Предявява небрачни
искове за предоставяне на упражняването на родителските права над роденото от
брака дете и определяне на ответника на режим на лични контакти, както и за
осъждане на същия да заплаща ежемесечна издръжка в полза на детето в размер на 80лв. Претендира да й бъде предоставено ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.*****, кв.”******”, ул.”**. ******* ********”
№*. Предявява претенция за запазване на брачната фамилия-Т..
В съдебно заседание ищеца, чрез изричен пълномощник,
поддържа предявените искове.
Ответника, чрез изричен пълномощник, поддържа
становище, че нежелае прекратяване на брака, тъй като
счита, че същия може да бъде запазен. Оспорва наведените от ищцата фактически
твърдения и брачни проведения. Твърди, че причината за инициира не
настоящото производство не са влошените
отношения между съпрузите, а се дължи на вмешателство от страна на трети лица,
свързано с имуществени претенции. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен
и недоказан. Наред с това подържа искане за прекратяване на делото поради
наличие на хипотезата на чл.259, ал.1 от /отм./.
В хода на производството роденото от брака дете е
навършило пълнолетие, ищцата е оттеглила изковете си по чл.82 и чл.106 от , съответно производството по делото в тази му част е
било прекратено.
По искането на ответника за прекратяване на
производството на основание чл.259, ал.1 от :
Съда намира същото за неоснователно като приема, че
за ищцата са били налице уважителни причини за неявяването й в проведените на **.**.****г.
и **.**.****г. съд. заседания, явяващи се помирителни заседания. Това е така
защото видно от представеното по делото Удостоверение издадено от Директора на
Дом за стари хора ”********* ********” на **.**.****г. /датата на 1-во п.з./, ведно с легализиран превод, е че ищцата работи по
безсрочен договор в социална институция, находяща се в *********, считано **.**.****г.,
както и че присъствието й на работното място е наложително. Изложеното важи и
по отношение на п.з. проведено на **.**.****г. като изводите на съда за това се
обосновават от представеното Удостоверение издадено от Директора на Дом за
стари хора ”********* ********” на **.**.****г. /датата на 2-ро п.з./, ведно с легализиран превод. Наред с това ищцата е
представлявана от лице, което е упълномощено изрично, с нотариална заверка на
подписа, да декларира волята й за прекратяване на брака. Ето защо искането за
прекратяване на производството се явява неоснователно, съответно следа да се
премине към разглеждане на делото по същество.
Съдът, след преценка на събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото Удостоверение за
граждански брак издадено от общ.Варна въз основа на Акт за граждански брак №****/**.**.****г.
е, че М.Д. ********* с ЕГН ********** и А.Т.,***, ***** са сключили граждански
брак на **.**.****г. в гр.*****, като съпругата е приела да носи брачно фамилно
име-Т..
От приетия по делото заверен препис от Препис-Извлечение от регистъра за
раждане на рег.област ********, **** издадено въз основа на вписване под №***/****г.,
ведно с легализиран превод, се установява, че от брака на страните има родено
дете: ***** *****, който към момента е навършил
пълнолетие.
По делото е представен заверен препис от НА за
собственост върху недвижим имот №***, том **, дело №*****/****. на *********
нотариус, с който по време на брака ищцата е призната за собственик на жилищна
сграда, находящ се в гр.*****, кв.”******”, ул.”**.******* ********” №*.
Представените преписи от Разрешение за строеж №**/**.**.****г. и Разрешение за
ползване №***/**.**.****г., удостоверяват, че в последствие жилищната сграда е
преустроена и модернизирана и към момента представлява жилищна сграда с два
магазина и гараж.
От приетото по делото Удостоверение №****/** от **.**.****г.
издадено от ОС-гр.*****, се установява, че страните са имали сключен предходен
брак, който е бил прекратен с решение, влязло в сила на *.**.****г.
Представените по делото заверени преписи от Искова
молба и уточняваща такава, удостоверяват, че ищцата в настоящото производство в
инициирала пред ВРС производство за прекратяване на
семейната имуществена общност при условията на чл.26, ал.2 от , при равни квоти на съпрузите.
По делото на страната на ищцата са разпитани
свидетелите ******** ********* ************ /първа братовчедка на ищцата/ ******** ******* И. /без родство със страните/, и на страната на ответника свидетеля ******* ******
******* /без родство със страните/. Показанията и на двете групи свидетели,
съдът възприема в частта, в която съдържат данни за наведените от страните
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, при отчитане на възможната им заинтересованост.
Свидетелката Трендафилова, в показанията си сочи, че
съпрузите от дълго време пребивават в *********, гр.*****, като от зимата на 2006г. не живеят съвместно. Сочи, че ответника е с тежък
характер и трудно може да поддържа контакт с него. Сочи още, че ответника
системно злоупотребява с алкохол. Свидетелката установява, че преди година, по
време на Коледните празници, е била на гости на ищцата за около десет
дни, като по време на престоя й там, ответника непрекъснато ”досаждал”
по телефона на съпругата си. Установява, че ищцата е полагала грижи за роденото
от брака дете, което е живеело съвместно с нея. Установява още, че когато
страните си идват в България, те винаги си идват поотделно и не съвпадат
престоя си, с изключение на лятото на 2008г., но дори
тогава те не били заедно и всеки спял в отделна стая. По думите на свидетелката,
ответника непрекъснато се опитвал да влиза в контакт с ищцата, но тя го
отбягвала за да не се стига до конфликти. Свидетелката сочи, че ответника
опитвал да контактува и с нея, но тя също го отбягвала, тъй като той постоянно
бил пиян. Сочи още, че преди няколко години чула заплаха от страна на
ответника, че ще подпали ищцата, ако се разведе с него.
Свидетелката И. в показанията си сочи, че познава
съпрузите от сключване на брака им, както и че от време на време полага грижи
за баща на ищцата, който живее във кв.”******”. Сочи, че съпрузите не се
прибират заедно в България, както и че през лятото на 2008г.
престоя им тук съвпаднал, но те контактували помежду си. По думите на
свидетелката ответника непрекъснато
злоупотребява с алкохол и под въздействието му става агресивен, тормози бащата
на ищцата, обижда го и отправя заплахи по адрес на съпругата си. Свидетелката
установява, че не й е известно съпрузите да имат спорове за къщата, която се
намира в кв.”******”.
Свидетеля *******, в показанията си сочи, че се е
запознал със съпрузите в ********* през м.май на 2002г.,
с който за около една година живеели в една и съща кооперация-те на първия
етаж, а той на третия. Сочи още, че страните правели впечатление на добро
семейство, като и че не бил очевидец на конфликти между тях. По думите на
свидетеля, ответника не злоупотребява с алкохол, не е агресивен и не
предизвиква конфликти, напротив проявявал се е като грижовен съпруг и баща.
Свидетеля установява, че наблюденията му за семейния живот на страните са само
от ********* и за периода от средата на 2001г. до
средата на 2002г. Установява още, че никога не е
присъствал на конфликти между страните и не знае да имат проблеми в отношенията
си.
По делото е представен заверен препис
от Решение от **.**.****г. на Граждански съд-гр.*****,*******
съд, ведно с легализиран превод, от съдържанието на което се налага еднозначния
извод, че решението представлява акт на
съдебно администриране /спорна администрация/ на текущите отношения между
съпрузите по повод на съвместното им
живеене, техните доходи и издръжката на детето им, и възможното ползване
на семейното жилище. Този извод се подкрепа и от обстоятелството, че никъде в
цитираното решение не се третира въпроса за прекратяване на брака на страните,
като същевременно изрично е посочено, че същото не представлява предварително
решение, което да важи за следващи дела. Ето защо на първо място съда намира,
че представения документ е годно доказателство, което удостоверява наличието на
проблеми и влошени отношения между съпрузите и на следващо, че не е налице сила
на присъдено нещо, респективно пречка за произнасяне по въпроса за прекратяване
на брака на страните в настоящото. Що се касае до оспорванията
на ответника по отношение на решението, то същите като цяло са неоснователни,
като се има предвид вида на документа, а именно официален удостоверителен
документ.
Представените по делото
преписи, ведно с преводи от 2 бр. Писма от **.**.****г., Покана от **.**.****г.
и Покана от **.**.****г., не следва да бъдат коментирани, тъй като по същество
представляват свидетелки показания в писмен вид.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
В брачните отношения на съпрузите е настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство. Бракът не съдържа минимална наличност на
изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка. Настъпилата
фактическа раздала между съпрузите е основание съдът да приеме, че бракът
съществува формално, без да е налице възможност за възстановяване на нормални
брачни отношения. Липсата на физическа и духовна взаимност между страните е
довела до разкъсване на семейната общност по необратим и непреодолим начин,
като брачната връзка съществува само формално и не е полезна нито за съпрузите,
нито за обществото.
Изложеното обуславя извода, че бракът следва да бъде
прекратен на основание чл.99, ал.1 от .
По въпроса за вината за разстройството на брака:
Съдът намира, че вина за квалифицираното по горе
състояния на брака се носи от ответника, като съображенията за това са
следните:
От кореспондиращите показания на свидетелките ************
и И. се налагат
извода, че съпруга е нарушил задълженията си предвидени в Семейния кодекс за
изграждане на семейните отношения на базата на уважение и разбирателство между
съпрузите. Установения модел на поведение от ответника сочи, че същия е имал
склонност да злоупотребява с алкохол, в следствие от което ставал раздразнителен
и предизвиквал конфликти в семейството. С поведението ответника не само е
демонстрирал неуважение към съпругата си, но и е създал обстановка на
нетърпимост между съпрузите, съответно е предизвикал фактическата им раздяла.
Ето защо съда намира, че описаното поведение на ответника е станало причина за прекъсване на духовната
и физическата връзка между съпрузите, респективно за разрушаване на брачната
връзка.
Показаният на свидетеля ********не разколебават
горния извод на съда, тъй като същите останаха изолирани от останалите
доказателства по делото и са в противоречие с показаният на другите свидетели.
Ето защо съда приема, че показанията на св. ******* не следва да бъдат
кредитирани. Наред с това, твърденията на ответника за временно влошаване на
семейните отношения, поради наличие на неуредени имуществени претенции,
останаха недоказани. В показания на свидетелите не се съдържат данни в тази
насока, а представените преписи от искова и уточняваща молби, потвърждават
тезата за разстройство на брачната връзка и не сочат на опит за злоупотреба
от страна на ищцата със семейно
имущество.
С оглед липсата на непълнолетни деца от брака, съда
не следва да се произнася по въпросите за родителските права и издръжката им.
По въпроса за ползване на семейното жилище:
Въз основа на кореспондиращите твърдение на страните
и доказателствата по делото съда намира, че последното съвместно обитавано
жилище, предназначено да задоволява жилищните им нужди е квартира,
находяща се в *********, гр.***** ****, ул.”************” №***, представляваща
тристаен апартамент. Ето защо съда приема, че семейното жилище е именно
посочената картира, а не това, находящо се в гр.*****, кв.”******”, ул.”**.********
********” №**
Претенция за ползване на жилището в ********* не е предявена,
а в случая поради липса на родени от брака деца служебно произнасяне е
недопустимо. Наред с това семейното жилище се намира на територията на друга
държава, което поставя по въпрос компетентността на съда да се произнесе по
ползването на същото.
Водим от горното съда намира, че иска на ищцата за
предоставяне на ползването на семейното жилище, находящо се в гр.*****, кв.”******”,
ул.”**. ******* ********” №** следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По въпроса за фамилното име на съпругата след
прекратяване на брака:
С оглед обстоятелството, че съпругата носи брачното
фамилно име повече от 20г. и предвид сферата, в която
работи, съда намира, че тя е станала известна в обществото с това име. Ето защо
и въпреки липсата на съгласие на съпруга, ищцата следва да продължи да носи
брачното фамилно име-Т..
Относно разноските в производството:
При този изход на делото и съгласно чл.270, ал.1, изр.1 от ГПК /отм./ съдебните
разноски следва да се възложат на ищеца. Съответно окончателната държавна такса
за развода, която съда определя на основание чл.55, ал.2 от ,
във връзка с чл.6, т.2 от ТДТКССГПК, в размер на 50лв. следва да се заплати от него.
Поради липса на искане от ищцата за деловодни
разноски, такива в нейна полза не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с
развод брака между М.Д.Т. с ЕГН **********
и А.Т.,***, ***** сключен на **.**.****г.
в гр.*****, за което е съставен с Акт
за граждански брак №**** от **.**.****г., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА,
че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има мъжа.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, жената да носи брачното
си фамилно име-Т..
ОТХВЪРЛЯ
иска на М.Д.Т. с ЕГН **********, за предоставяне на ползването на семейното жилище-находящо се в гр.*****, кв.”******”,
ул.”**.******* ********” №* като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Т.,***, ***** с настоящ адрес: *********, гр.***** ****,
ул.”************” №***, да
заплати в полза на Държавата, по
сметка на ВСС, окончателна държавна такса по иска развод в размер на 50лв.
и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в
14-дневен срок от съобщаването му на страните с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: