№ 465
гр. София, 14.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Яна Ем. В.а
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно
наказателно дело № 20231100600258 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във връзка с ал. 6 от НПК.
Образувано е по постъпила в СРС жалба от адвокат З.Л. при САК, в качеството му на
защитник на обв. Р. В. Ш., по досъдебно производство № 1922/2018г. по описа на 09 РУ –
СДВР, пр. пр. № 42702/2018г. по описа на СРП. Жалбата е депозирана срещу Определение
№ 3518 от 21.11.2022г. по ЧНД № 4168/2022г. по описа на СРС, НО, 106-ти състав, с което
са оставени без разглеждане като процесуално недопустими жалби на обвиняемия и
отделно на неговия защитник срещу Постановление от 14.07.2021г. на прокурор при СРП. А
с цитирания прокурорски акт е прекратено наказателното производство по № 1922/2018г. по
описа на 09 РУ – СДВР на правно основание член 243, ал. 1, точка първа, във връзка с член
24, ал.1, т.1 от НПК.
Жалбоподателят твърди, че съдебния акт на СРС е неправилен, незаконосъобразен и
необоснован като моли въззивната инстанция да го отмени и наказателното производство
спрямо подзащитния му да продължи с ново произнасяне от страна на държавното
обвинение. В тази връзка се твърди, че наказателното производство е прекратено по текст от
НК, за който не е било повдигнато обвинение на обвиняемия Ш. и към настоящия мемонт е
налице висящност на производството по действително повдигнатото обвинение. Отделно от
това се сочи на неяснота на прокурорския акт относно хипотезата по чл. 24 ал. 1 т. 1 от НК,
съгласно която е прекратено наказателното производство. И в този смисъл, като не се е
занимал служебно с посочените въпроси, садебният састав от първоинстанционния съд е
постановил назеконен и неправилен акт.
Относно така подадената жалба настоящият съдебен състав намира следното:
1
Видно от приложените по делото материали по отношение на връчването на
първоинстанционния съдебен акт, жалбата е подадена в рамките на законоустановения
седемдневен срок, уреден в член 243, ал. 7 от НПК. В допълнение, Съдът е сезиран от лице,
притежаващо качество защитник на обвиняем, а в този смисъл той е процесуално
легитимиран да инициира въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. Жалбата е
ДОПУСТИМА, а след проверка на първоинстанционния съдебния акт и приложените по
делото материали Съдът намира, че същата е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена
без уважение.
След запознаване с материалите по делото, Съдът намери за установена следната фактическа
обстановка:
Досъдебно производство № 1922/2018г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 42702/2018г.
по описа на СРП е образувано с постановление на прокурор при СРП през 2018г. по реда на
член 212, ал. 1 от НПК за престъпление по член 144, ал.3, във връзка с ал. 1 от НК. На по –
късен етап от разследване по делото, а именно на 17,04,2019г., е изготвен проект за
постановление за привличане на качеството му на обвиняем на Р. В. Ш. за престъпление по
член 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК. Същото, обаче, е останало невръчено на
жалбоподателя Ш..
На 16,10,2019г. с нарочно постановление Р. В. Ш. е привлечен в качеството му на обвиняем
за престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК при същите факти на твърдяното деяние. За същото
престъпление е предявено разследването на жалбоподателя и неговия защитник с
постановление от 14,06,2021г.
След извършване на множество действия по разследване, наказателното производство е
прекратено с прокурорски акт от 14.07.2021г. на правно основание член 243, ал. 1, т. 1, във
вр. с чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК.
Действително, в цифровото изписване на законовите разпоредби не е изрично отразено, че
досъдебното производство е прекратено на основание член 24, ал. 1, точка първа,
предложение второ от НПК, а именно хипотезата при която деянието е извършено, но не
съставлява престъпление, но това е ясно и екслплицитно уточнено в обстоятелствената част
на прокурорското постановление. Прокурорът в мотивите си многократно е посочил, че
инкриминираното деяние е несъставомерно поради липса на субективния елемент на
престъплението, а именно умисъла. Още повече, съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от
Указ № 883/1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове, „членът може да се
състои от алинеи, алинеята от точки, а точката от букви“. Тоест, за прокурора не е било
налично задължение да посочва конкретното „изречение“, фигуриращо в посоченото от него
правно основание за прекратяване, доколкото подобно подразделение на законовия член не
е предвиден в цитирания Указ.
На следващо място, процесната жалба е депозирана от защитника на обвиняемия, който е
сред изброените лица, активно легитимирани с право на жалба съгласно член 243, ал. 7 от
НПК, в условията на въззивна проверка. Защитника все пак не фигурира сред лицата, имащи
2
право на жалба срещу постановлението за прекратяване на прокурора съобразно ал. 4 от
същия член от НПК. Въпреки това правилно СРС е приел, че и защитника е оправомощен да
обжалва постановлението, а отсъствието му в законовата разпоредба му се корени в
законодателен пропуск и законов дефицит.
В производството по реда на член 243, ал. 7 от НПК, правомощията на проверяващия съд
не са изрично упоменати. То е особено въззивно производство / в този смисъл Решение №
457/2011г. на ВКС, III-то н.о./ и втората инстанция действа, както при класическото
въззивно производство по същество, като втора – първа инстанция, и е оправомощена да
извърши всички действия, по които и първоинстанционния съд е компетентен, а по
конкретно уредените в член 243, ал. 6 от НПК. Предмет на проверка е определението на
първоинстанционния съд. Доказателства в производствата пред съд по член 243, ал. 6 и ал. 7
от НПК не се събират от съда, тъй като се касае за досъдебна фаза на наказателния процес,
където прокурорът е dominus litis.
Постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство не притежава
материална законна сила, то не води до непререшаемост на спора, тъй като не е неотменимо.
Това е така поради предвидения вътрешноинституционен контрол по реда на член 243, ал. 9
от НПК в рамките на ПРБ, който гласи, че „ постановлението може да бъде служебно
отменено от прокурор от по – горестояща прокуратура“. Определението на въззивния съд,
от друга страна, е окончателно съгласно член 243, ал. 8 от НПК и се отличава с материална
законна сила. Наличието на обвиняемия сред лицата, притежаващи законова възможност за
обжалване на постановлението в член 243, ал. 4 от НПК не води винаги до правен интерес
от обжалване, а именно правният интерес поражда правото на обжалване. Същият възниква,
когато актът / в случая постановление / накърнява правата и законните интереси на
обвиняемия. В този смисъл е и Определение № 8/17.01.2019г. по ч.н.д. № 1219/2018г. на
ВКС, гласящо, че „ преценката за допустимост на жалбата е обвързана с наличието на
правен интерес от обжалване“. В случай, че правата и интересите на обвиняемия не са
засегнати, то право на жалба не възниква, тъй като реализирането на обжалване се явява
безпредметно и ако жалба все пак е подадена, то тя следва да се остави без разглеждане, до
което заключение е стигнал и първоинстанционния съд и с което настоящия въззивен състав
напълно се солидализира. При това за правен интерес от обжалване съдът следи служебно.
Поначало и първоинстанционният, и въззивният съд могат да изменят правното основание,
на което досъдебното производство е прекратено. Въпреки това, съществува ограничение и
се отнася до вида на основанието, а именно дали то е реабилитиращо или не. Конкуренция
между основанията за прекратяване, по която Съдът би могъл да се произнесе е възможна,
но само между основанията по член 243, ал.1, т. 2 от НПК, когато обвинението не е
доказано, и по член 243, ал. 1, т.1, във връзка с член 24, ал. 1, т.1 от НПК и то когато се иска
приложение на второто. Прекратителното основание по член 24, ал.1, т. първа, предложение
първо и второ от НПК, гласящо, че „наказателното производство се прекратява, ако
деянието не е извършено или не съставлява престъпление“, в най – висока степен запазва
правата на обвиняемия по член 55 от НПК, неговото добро име в обществото и то се явява
3
най – благоприятно за него поради присъщото му реабилитиращо свойство.
Поначало обвиняемият би могъл да обжалва прекратяване само на нереабилитиращо
основание, на което условие член 24, ал.1, т.1 от НПК не отговаря. Такава жалба е
недопустима поради липса на правен интерес.
До отсъствие на правен интерес и процесуална недопустимост на жалбата води и
депозирането на жалба и с оглед единствено на получаване на стабилитет на прокурорския
акт, с който спорът. т.е. наказателното производство, следва да придобие непререшаемост.
Въззивният съдебен състав е съгласен и с извода на СРС, че визираните в жалбата
процесуални нарушения от страна на държавното обвинение са санирани с прекратяването
на досъдебното производство, поради което връщането на делото на стадий „разследване“ за
отстраняването им се явява безпредметно. Още повече, биха могли да доведат до отегчаване
положението на обвиняемия, което е недопустимо.
Настоящия въззивен състав при СГС се солидализира изцяло с мотивите и изложената
фактология в Определение № 3518 от 21.11.2022г. по ЧНД № 4168/2022г. по описа на СРС,
НО, 106-ти състав, с което жалбите на Р. В. Ш. и на неговия защитник, адв. З.Л. срещу
Постановление от 14.07.2021г. са оставени без разглеждане като процесуално недопустими.
Определението отговаря на изискванията за правилност, законосъобразност и обоснованост,
поради което следва да бъде потвърдено. На този фундамент изложеното във жалбата
срещу определението на СРС искане не следва да бъде удовлетворено, а същата ще бъде
оставена без уважение като неоснователна.
За пълнота следва да се отбележи, че въпреки, че в диспозитива на прокурорския акт е
посочено прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление по чл. 144
ал. 3 вр.ал. 1 от НК, в мотивите на същото постановление е обсъдена липсата на
престъпление както по чл. 144 ал. 3 вр.ал. 1 от НК, за каквото престъпление е образувано
прекратеното ДП, така и по чл.143 ал. 1 от НК, за което в качеството му на обвиняем е
привлечен Р. Ш.. При това положение е видно, че се касае за очевидна техническа грешка
при изписване на правната квалификация на прекратеното наказателно производство в
диспозитива на прокурорското постановление и е несъмнена волята на прокурора за
прекратяване изцяло на воденото наказателно производство. Тоест, неоснователни са
притесненията на жалбоподателя за съмнение за висящност на наказателното производство.
Воден от гореизложеното и на правно основание член 243, ал. 8, във връзка с ал. 6 от НПК,
Съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРДЖАВА Определение № 3518 от 21.11.2022г. по ЧНД № 4168/2022г. по описа на
СРС, НО, 106-ти състав, с което жалбата на обв. Р. В. Ш., както и жалбата на неговия
защитник, адв. З.Л. срещу Постановление от 14.07.2021г. по досъдебно производство №
4
1922/2018г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 42702/2018г. по описа на СРП са оставени
без разглеждане като процесуално недопустими.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от определението да се изпрати на страните, за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5