Определение по дело №2233/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2425
Дата: 17 юни 2019 г. (в сила от 5 юли 2019 г.)
Съдия: Ралица Велимирова Манолова
Дело: 20191100202233
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

Гр. София, 17.06.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 14-ти състав в публично съдебно заседание на седемнадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЛИЦА МАНОЛОВА

 

Секретар

Таня МИТОВА

Прокурор

Георги МИРЧЕВ

сложи за разглеждане докладваното от съдия МАНОЛОВА НЧД № 2233 по описа за 2019 година.

 

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

 

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ В.И.П. се явява лично, доведен от СЦЗ и с адв. А.А. – упълномощен защитник.

Адв. Д. А. – упълномощен защитник на подсъдимия П., не се явява, редовно уведомен.

Адв. А.А. - Другият адвокат няма да се яви в днешното съдебно заседание.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ П. - Не държа на присъствието на другия адвокат.

 

За Началника на Затвора – гр. София се явява М. Г. – инспектор „Режимна дейност“ при СЦЗ.

ИНСПЕКТОР Г. – Представям Ви и моля да приемете 1 бр. заповед, с която съм упълномощена от Началника на Затвора – гр. София по настоящото дело.

 

ПРОКУРОРЪТ – Запознах се.

АДВ. А. – Запознах се.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

 

СТРАНИТЕ/поотделно/ - Да се даде ход на делото, не са налице процесуални пречки.

 

СЪДЪТ след като намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СНЕМА самоличност на лишения от свобода:

В.И.П. - роден на *** г. в гр. Враца, българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, осъждан, ЕГН **********.

 

На лишения от свобода се разясниха правата в настоящото производство, включително и правото на отводи.

 

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ – Разбрах правата си. Няма да правя отводи.

 

СТРАНИТЕ/поотделно/ - Нямаме искания за отводи.

 

СЪДЪТ докладва постъпила молба от лишения от свобода В.П., с която моли да бъде условно предсрочно освободен.

 

ЗАЩИТАТА - Поддържаме молбата.

Представям и моля да приемете като писмени доказателства: - удостоверение за раждане на детето на моя подзащитен, удостоверение за граждански брак и декларация, в случай, че бъде предсрочно условно освободен ще започне работа в „М.К.– 2“ ЕООД.

 

ПРОКУРОРЪТ - Да се приемат представените писмени доказателства от защитата.

ИНСПЕКТОР Г. - Не възразявам да бъдат приети писмените доказателства представени от защитата, по които ще взема отношение в хода по същество.

 

СЪДЪТ като съобрази становищата на страните и като намери представените писмени доказателства за относими към предмета на делото,

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА и ПРИЛАГА същите.

ИНСПЕКТОР Г. – Представям Ви и моля да приемете актуална справка за изтърпяната част от наказанието на ЛС П. към днешна дата.

 

ПРОКУРОРЪТ - Да се приеме представената справка.

ЗАЩИТАТА - Да се приеме представената справка.

 

СЪДЪТ като намери представената справка за лишения от свобода П. за изтърпяната част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за относима към предмета на делото,

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА и ПРИЛАГА същата.

 

СТРАНИТЕ/поотделно/ - Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ като съобрази становищата на страните и като намери, че делото е изяснено от фактическа страна,

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА и ПРИЕМА протоколите и материалите, съдържащи факти, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

Адв. А. – Ще ви моля да уважите молбата за условно предсрочно освобождаване на подзащитния ми за остатъка от наложеното му наказание. Смятам, че са налице и двете предпоставки, визирани в чл.70 от НК, а именно, че подзащитният ми е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание от Областен съд - гр.Айзенщадт, Р. Австрия. Той е изтърпял към момента повече от 3 г. и 8 мес., видно и от представената актуалната справка.

По отношение на тази предпоставка, предполагам, че няма да има спор и обструкции от страна на прокуратурата и представителя на затворническата администрация, тъй като тя е формална и не бихме могли да дискутираме по нея.

По скоро искам да се спра на втората кумулативно дадена предпоставка или изискване на законодателя в чл.70 от НК, а именно, че са налице данни за пълното поправяне и ресоциализиране в рамките на пенитенциарното заведение на подзащитния ми, както и че е осъзнал грешката си, подчертал съм го в молбата, критично се отнася към деянието си и е готов да се впише в социалния живот, при евентуално положително решение от Ваша страна.

Осъждайки въпросите свързани с неговото поправяне, превъзпитание и течащият корекционен процес, който е в положителна насока, искам да обърна внимание на два от документите, които са в кориците на делото:

Първо – това е становището на главен инспектор А.С., който се явява и началник на ЗО „Кремиковци“. Това становище е положително, подчертано е с курсив, че становището на началника на това пенитенциарно заведение е позитивно и той смята, че са налице и двете кумулативно дадени предпоставки по чл.70 от НК. Изрично е подчертано, че оценката от риск на рецидив от 32 точки е снижена на 26. Много важно е това, че у подзащитния ми е налице промяна в нагласите отнасящи се до начин на живот, обкръжение и уменията за мислене в екстремни ситуации. Специално за уменията за мислене той е изкарал специален курс, за който има и сертификат в делото. Смята се, че П. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне от г-н С. и е цитирана разпоредбата на чл.439а от НПК, където законодателят сочи всички критерии, които следва да бъдат взети предвид, когато решаващия орган, какъвто сте Вие, да прецени дали на подзащитния ми може да се гласува доверие и той да бъде условно предсрочно освободен от остатъка на изтърпяване на наложеното му наказание - добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, за които има доказателства, че подзащитният ми се е включвал активно, специализирани програми за въздействие, каквато е „Умения за мислене“ и в обществено-полезни прояви.

Смятам, че са налице доказателства за поправянето му, както се твърди в това подробно становище, в което се установява оценка по чл.155 от ЗИНЗС, както и работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата.

Изследвано е цялостно поведението на моя подзащитен и изводът е, че той се е повлиял положително, каквато е била целта на наложеното наказание и е налице позитивна промяна в неговото поведение. Наблегнато е на критичното му отношение към грешките, които е направил, същият желае да работи, както в затвора, и го прави, като е назначен на длъжност „чистач“, а също така е работил и по време на престоя си в затвора в гр. Кремс. По време на този престой, както и в нашите пенитенциарни заведения – СЦЗ и ЗО „Кремиковци“ той има много положителни изяви, които според автора на това становище свидетелстват за трайно поправяне.

Прогнозата за неговата ресоциализация също е позитивна. Отчетени са ресурсите – образователен ценз, запазени семейни контакти, желание за трудова дейност и най-важното нагласа за бъдещ законосъобразен начин на живот, липса на психологически проблеми и липса на зависимост към алкохол и наркотици.

Заключението на г-н С. е, че преценявайки всички фактори, които са относими към тази предпоставка, а именно поправяне и превъзпитаване, положителна корекционна дейност в рамките на пенитенциарното заведение, следва да се направи извода от всички тези анализи, че В.П. следва да бъде условно предсрочно освободен от остатъка на изтърпяване на наложеното му наказание, като се препоръчва налагане на пробационна мярка по чл.42 от НК.

Това становище за мен е важно и за това обсъдих най-подробно него, като според мен последните дни, които подзащитният ми е пребивавал в пенитенциарно заведение, а именно в ЗО „Кремиковци“ са дали основание на г-н С. и неговите подчинени да получи пряк непосредствен контакт от поведението на П., от неговата личност, от неговия характер, от неговите нагласи. Освен това той е награждаван многократно, без да е наказван.

В доклада от г-н Б., инспектор СДВР към ЗО „Кремиковци“, е всеобхватен, обхваща въпроси като личността на осъдения, за която стана дума, за която сте запознати, говори се за добри интелектуални възможности и за добри комуникативни качества, освен че е инициативен и предприемчив, има гъвкав ролеви репертоар и разнообразни комуникационни умения.

Същият към служителите на затворническата администрация има дължимото поведение и не само към тях, но е толерантен и към другите лишени от свобода, без дискриминационни нагласи. Споменато е в този доклад за неговото семейно положение, споменах, т.е. представих доказателства, че е семеен, повече от 11 години с г-жа Т.П.в съпружески отношения и има дъщеря В.В.П.,  която е на 10-11 г.

Поведението му в затвора е много добро, четем от доклада, режимът му е сменен от строг на общ, което пак е свързано с неговото добро поведение, работи като чистач с неплатен труд, избран е за председател на 8-ма група и това, което споменах от обобщаващото становище, че той е инициативен. По негова инициатива са проведени много мероприятия в групата, а именно турнир по футбол, табла, шах, карти и успешно е завършил специализираната корекционна програма за въздействие „Умения за мислене“.

Всичко това и наградите, които са изброени в този доклад, сочат на една положителна тенденция в поведението на П. и това че той наистина е готов да навлезе в живота след неговото освобождаване, ако Вие така прецените и да се ресоциализира напълно.

За рискът от рецидив споменах, че е снижен от 32 на 26 точки.

Отношението му към правонарушението категорично той поема отговорността за своето деяние. Налице е у него мотивация за промяна. Не омаловажава степента на това, което е направил, не се оправдава.

Тук има противоречие с другите доклади на служителите от СЦЗ. Аз ще Ви моля да имате предвид именно заключенията на С. и на на Б., които са темпорално разположени във времето по-назад, тъй като в този период, за който те дават оценка В.П. е пребивавал именно на територията на ЗО „Кремиковци“ и всички тези положителни промени, които са настъпили и се наблюдават при него, и които продължават своята положителна тенденция са настъпили именно там. Споменавам го това, тъй като има известно противоречие между тези две становищата и становището на служителите в СЦЗ. Вие сте в правото си да прецените, кои бихте ценили с по-голяма тежест и кои с по-малка. Тъй като в тези негативните становища се твърди, че при подзащитния ми П. е дефицит проблемна зона „Умения за мислене“, а тук установяваме че той вече е завършил такъв курс и е получил сертификат за успешно завършена специализирана групова работа „Умения за мислене.“

Накрая на доклада е дадено мотивирано становище, което на практика е залегнало и в становището на г-н С., като е споменато, че в затвора гр. К.подзащитният ми е назначаван на няколко длъжности, и там е работил, справял се е добре с поставените му задачи, не е нарушавал режимните изисквания, адаптацията му е протекла безпроблемно. Т.е. аз смятам, че той безпроблемно би се адаптирал в обществото, ако му гласувате доверие и го освободите от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Награждаван е многократно, за което са налице данни в затворническото му досие. У него има изградена нагласа за позитивна промяна на поведението. Показал е критично отношение към извършеното и е декларирал нагласа за промяна на криминалното си минало. Това отново е извод на Б., който е изготвил доклада. Предвид всички отчетени резултати той също определя В.П. да бъде освободен предсрочно от остатъка на наложеното му наказание, с налагане на пробационна мярка по чл.42 от НК.

Смятам, че всичко това което споменах и което е залегнало в доклада и в становището на служителите от затворническата администрация в ЗО „Кремиковци“, наред че има дете и съпруга, за които има нужда да се грижи при евентуално условно предсрочно освобождаване, смятам че това му поведение кореспондира с изложеното в Резолюция № 76 на Комитета на министрите към Съвета на Европа, където изрично е указано, че условното освобождаване се дава веднага щом се появи благоприятна прогноза, генералната превенция не следва да оправдава отказ от условно предсрочно освобождаване. Това е цитат, който си позволих да изложа пред Вас именно на фона на прекрасните данни за В.П., които са на Вашето внимание от ЗО „Кремиковци“ и дисонанса, противоречието което е изразено в писмото до Вас от Началника на затвора, от становището на Д.Т.от СЦЗ и Д. Г. от СЦЗ. Интересното е, че и двамата са с отрицателно становище по отношение на нашето желание, т.е. на депозираната молба за условно предсрочно освобождаване на моя подзащитен.

Моята молба към Вас госпожо съдия е да прецените внимателно тежестта на тези данни и тяхната доказателствена стойност, и да приемете че данните, които са от ЗО „Кремиковци“ са много по-пълни, много по-подробни, много по аналитично е подходено към поведението на П. и отношението му към всички пенитенциарни заведения, отколкото тези становища, които са макар и обобщаващи, според мен, с предварителна негативна нагласа. Това, с което не мога да се съглася, че след промяната на режима от общ в лек е минал съвсем кратък период. В закона никъде не се изисква продължителност на периода, през който подзащитният ми ще изтърпява наказанието си с по-лекия режим.

Освен това, споменава се изключително кратък бил периода на престоя му след пристигане от Р. Австрия в България и той не бил достатъчен, за да се коригира поведението на подзащитния ми, той е повече от година, като достатъчно дълго време е бил в затвора гр. Кремс и оттам данните за него са абсолютно позитивни и не виждам кое е мотивирало г-н Т.от СЦЗ да даде отрицателно становище. Това, че е осъждан за тежки умишлени престъпления и корекционният и възпитателен процес не е завършен, според мен това е несериозно, тъй като се твърди, че той е осъждан условно и изпитателния срок за това наказание е изтекъл. Също за мен е необяснимо и становището на г-жа Д. Г., която отново е дала отрицателно становище, в което има вътрешно противоречие. На първо място се приема, че наказанието „лишаване от свобода“ има своя коригиращ ефект и е отчетено това, че оценката от риска е сведен от 32 на 26 точки и въпреки тази устойчива линия на поведение П. не бил дал достатъчно доказателства за своето поправяне и е нужно поведението му да се проследи в условията на открит тип. За мен това е един извод, който не кореспондира с всичко казано до тук и с изводите, които са направени от двамата служители от ЗО „Кремиковци“.

Ето защо, предвид всичко изложено аз съм убеден, че Вие ще анализирате внимателно всички позитивни и негативни твърдения в представените пред Вас писмени доказателства.

Моля Ви да приемете, че подзащитният ми е дал неоспорими категорични доказателства за своето поправяне - за желанието си за ресоцализиране, за желанието си да се впише и в семейния живот, който го очаква след изтърпяване на неговото наказание, тъй като от доказателствата по делото се вижда, че той е правил свиждания със своите близки, телефонни разговори е имал, т.е. държи и на семейното си положение.

Предвид всичко и най-вече предвид двете становища на г-н А.С. и на г-н Б., аз Ви моля да постановите решение, с което да освободите подзащитния ми от остатъка от изтърпяване на наложеното му наказание, тъй като смятам, че са налице всички законови предпоставки и доказателства в тази насока.

Благодаря Ви за вниманието!

 

ИНСПЕКТОР Г. - Становището на Началник на затвора, съобразно нормата на чл.437 от НПК е, че е наличната първата изискуема от закона предпоставка, доколкото осъденият П. е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание, което е такова за извършени престъпления по чл.321, ал.3  и чл.354 от НК.

Така определеното му наказание е прието за изпълнение с присъда на Областен съд в Р. Австрия и е прието за изпълнение от СГС по НЧД № 2815/2018 г. Осъденият П. е с постановен първоначален „Строг“ режим, считано от 18.07.2018 г., като останалото време,  през което същият е пребивавал на територията на Република Австрия е зачетено съобразно действащите норми на НК и НПК.

По отношение на втората, изискуема от закона предпоставка, касателно данни за поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение, следва да се изследват  обстойно обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а, ал.1 до 3, като наред с участието в трудово-обучителни квалификационни курсове, следва да се изследва оценката на осъдения съобразно нормата на чл.155 и чл.156, а именно оценката на риска от рецидив и оценката на риска от вреди. Следва да се отчете и обстоятелството какво е поведението на осъденото лице по време на цялостното изтърпяване на наложеното наказание. Тук следва да се подчертае, че по отношение на тези лица, които са с приети за изпълнение присъди, се привежда и е валидна конвенцията за трансфер на осъдени лица, според която т.9 от същата гласи, че при приемане на присъдата оттук-нататък изцяло се изпълнява наказанието по правото на приемащата държава.

Безспорно осъденият е награждаван 3 пъти, не множество пъти. Последната му награда е от м. март 2019 г., не е наказван. Но това, че не е наказван не може да бъде единствено в негов бонус, тъй като лишените от свобода имат такова задължение да спазват установените правила, съобразно нормата на чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС.

Няма да се съглася с изготвения доклад от страна на ИСДВР Б., който преповтаря буквално пунктуационно и стилистично изготвеното становище от гл.инспектор С.. Считам, че следва да бъдат кредитирани изготвените и компетентни становища на зам.началника на Затвора – гр. София и на началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, които също имат пряка комуникация с осъдените лица.

Именно тези обстоятелства, които са посочили и съответните компетентни служители, че все още не са налице доказателства за поправяне на осъдения и че е нужно поведението му да бъде проследено в условията от „Открит тип“.

Считам, че не е необходимо да обяснявам що е то прогресивна система, именно това обстоятелство е предвидено и от затворническата администрация, с оглед плавната ресоциализация на П. в мястото за лишаване от свобода.

Наред с това планът на присъдата, който е изготвен с дата 08.08.2018 г. към настоящия момент все още е действащ и има цели и задачи, които към настоящият момент не са постигнати. Това е отразено подробно и в становището на г-жа Г., приложено към материалите по делото.

Считам, че следва да се отчете и обстоятелството, посочено от г-н  Трайков, че осъдения има и предходно осъждане, което е било отложено на основание чл.66 от НК.

В заключение само ще подчертая, че обстоятелството  че осъдения е семеен и с дете се установява и от затворническото досие, а фактът, че същият е извършил престъпление на територията на Р. Австрия, не го е възпряло да извърши това престъпление, а именно неговия социален живот, и с оглед всички тези мотиви, както и с оглед становищата на началника на Затвора и на ръководството на Затвора – София, считаме, че целите на наложеното наказание както на генерална, така и на специална превенция към настоящия момент не са изпълнени и моля да оставите молбата без уважение.

 

ПРОКУРОРЪТ – Намирам за неоснователна молбата на В.И.П. за условно предсрочно освобождаване, предвид  наличието  само на първата предпоставка по чл.70 от НК, а именно същият е изтърпял повече от половината на наложеното му наказание, в  размер на 6 години и 6 месеца по приспособена присъда на Областен съд – гр. Айзенщадт, Р. Австрия за деяние, квалифицирано по чл.321, ал.3 и чл.354а от НК.

На първо място по делото са налице противоречиви становища на специализираната администрация, като отрицателни са становищата на началника на Затвора г-н П.П., на инспектор Т.и на г-жа Г., според които корекционния процес по отношение на П. не е завършил и не са постигнати целите по чл.36 от НК. Не е изпълнен в цялост първоначалния план на присъдата, който е заложен от 08.08.2018 г. Освен това са констатирани дефицитни зони, върху които следва да се работи. Рискът от рецидив е в средните граници на ниските стойности. Същият е постъпил в Затвора – гр. София на 30.05.2018 г.

Какво е било неговото поведение в затвора в гр. Кремс, Р. Австрия по делото няма никакви писмени доказателства. Затова моля да цените единствено доказателствата от специализираната администрация при Затвора – гр. София.

На следващо място, не е приложен принципа на прогресивната пенитенциарна система. Към настоящия момент същият изтърпява наказанието в условията на „Закрит“ тип, а именно в  ЗО „Кремиковци“, като режим му съвсем скоро е бил заменен от „Строг“ на „Общ“. Т.е. следва да се замени освен типът заведение от „Закрит“, на „Открит“, а така също на лицето следва да бъде заменен режима от „Общ“ на „Лек“.

Корекционната работа дава добри резултати до настоящият момент, но предвид характера и тежестта на извършеното престъпление, а именно участието в ОПГ свързано с наркотични вещества, работата с лицето следва да продължи за изпълнение плана на присъдата.

 

ЗАЩИТАТА /реплика/ – Ще започна от последните думи на прокурора. Смяната на общежитието от такова, каквото е в „Открит“ тип, според мен, никъде не се изисква в закона. Това са твърдения, които не почиват на законодателни разпоредби. Никъде не се споменава, че режимът трябва да е „Лек“, а не „Общ“ за да може да поискаме това нещо. Всички тези противоречия, които споменах, бяха изтъкнати като аргумент за това, да не бъде уважавана молбата ни и в подкрепа на отрицателното становище. Но виждате, че то е в крайно противоречие с данните, които се дават от ЗО „Кремиковци“. Ето защо, това, че не е завършен корекционния процес, че планът на присъдата не бил изпълнен, за мен не е пречка Вие да постановите един позитивен съдебен акт.

Още веднъж повтарям тази Резолюция № 76, в която се казва, че генералната превенция не следва да оправдава отказ от условно предсрочно освобождаване.

Твърди се, че не са изпълнени целите на наказанието, според мен те са изпълнени в пълна мяра и съм сигурен, че ако Вие постановите един позитивен съдебен акт за В.П., той ще оправдае доверието и ще се ресоциализира, ще се впише по най-добрият начин в обществото.

 

ОСЪДЕНИЯТ П./в своя защита/ - Поддържам казаното от своя защитник.

Искам само да кажа, че след ареста ми през 2015 г., като видях какви поражения нанесох на моето семейство и на моите близки, сам на себе си казах, че си променям живота. От тогава са минали 4 години, нямам наказание нито в Австрия, нито в България. Два пъти от Австрия дойдох с „общ“ режим, тук ми я дигнаха на „Строг“. За една и съща присъда 2 пъти карам по 1 година и половина почти на „Строг“ режим и нищо, никакви жалби не съм пускал, никъде нищо. През 2018 г. на 10.12. получих право за предсрочно. Не исках да го пусна, само защото исках да остана още 6 – 7 месеца и да видя какъв човек съм, и след всичкото това нещо чувам становища от хора, които никога не са ме виждали, нито аз тях, нито те мен. Някак си не мога да намеря отговора на въпроса „Защо?“.

 

ОСЪДЕНИЯТ П. /последна дума/- Моля да ме освободите.

 

СЪДЪТ, след като изслуша страните, след като изслуша осъденото лице и след анализ на представените по делото доказателства намира, че молбата на осъдения В.П. следва да бъде оставена без уважение, при следните съображения:

Видно от представеното затворническо досие, както и представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства, осъденият В.П. е постъпил в затвора за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ по НЧД № 2815/18 г. на СГС, по което е приета за изпълнение присъда на Областен съд Айзенщадт, Република Австрия за срок от 6 години и 6 месеца, за извършено престъпление по чл.321, ал.3 и чл.354, ал.1 от НК.

Към днешна дата 17.06.2019 г. лишеният от свобода П. е изтърпял фактически 3 години, 9 месеца и 7 дни, т.е. към настоящия момент осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, поради което е налице първата формална предпоставка, визирана в чл.70, ал.1 от НК.

На следващо място, видно от приложената по делото справка от МП ГДИН при СЦЗ, становището на затвора е, че е налице само първата предпоставка на чл.70, ал.1 от НК и не са налице данни за поправяне на лишения от свобода.

Излагат се доводи, че осъденият е постъпил в затвора – гр. София на 30.05.2018 г., за който период не е било възможно провеждането и завършването на корекционен процес, поради котето все още са налице проблемни зони, по които работата не е приключила, като са посочени – умение на мислене, начин на живот и обкръжение.

Към молбата са приложени становище от главен инспектор при НЗО „Кремиковци“ А.С. и доклад от ИСДВР Б. за наличие на всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Посочено е, че П. е постъпил на 30.05.2018 г. като част от присъдата, около 2 години, е изтърпяна в Република Австрия, като последно е бил с общ режим лишаване от свобода за добро поведение.

В ЗО „Кремиковци“ е от 30.08.2018 г. От месец септември полага доброволен труд като чистач. Посочено е, че се справя много добре с възложената му работа, като проявява отговорност и изпълнителност. През посочения период е наблюдавано положителна тенденция в развитието му, както в поведенчески така и в личен план - активно се е включвал в организираните дейности, като по негова инициатива са били организирани и редица спортни мероприятия. През месец април успешно е завършил специализирана квалификационна програма за въздействие „Умения за мислене“.

Награждаван е и не са му налагани наказания. Както в становището, така и в доклада е изразено мнение, че целите на наказанието са изпълнени и следва да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване.

Приложено е и становище на Д.Т., от което се установява, че наказанието е дало своя коригиращ ефект в известна степен, но са констатирани дефицитни зони, които са заложени в изпълнението на плана на присъдата, като начин на живот и обкръжение, умения за мислене, които продължават да са гранични зони и е индикатор за незавършен в цялост корекционен процес.

Изразено е отрицателно становище за условно предсрочно освобождаване и доколкото лишеният от свобода не разбирал мотивите за криминалното си поведение, както и вредите които би причинил с действията си, а също така отричал виновно поведение по отношение на извършените престъпления. Посочва се още, че от съществено значение е обстоятелството, че лишеният от свобода не е проследяван в условията на смекчен надзор и охрана, като изтърпява наказанието си при общ режим едва от месец май 2019 г.

Относно изводите по отношение на основателността на молбата за условно предсрочно освобождаване, СЪДЪТ отчете именно последните данни, заложени в становището на Д.Т., като счете, че проследяването при смекчен надзор и охрана е необходимо, с оглед преценката относно категоричност на изводите за поправяне на лишения от свобода, в смисъла визиран в закона.

На следващо място, но не по значение, основен факт, въз основа на който СЪДЪТ намери, че не е налице втората предпоставка, е обстоятелството, че при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ повече от 3 години и 9 месеца рискът от рецидив е намалял едва с 6 точки, а именно от 32 на 26 точки.

СЪДЪТ намери, че така намалелият риск е прекалено малко за такава голяма част от изтърпяване на наказанието, поради което счете, че макар и да е налице положителна тенденция в поведението и отношението на лишения от свобода към извършеното престъпно деяние, не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че лицето се е поправило.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице В.И.П. за условно предсрочно освобождаване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Началника на Затвора – София.

Адв. А. - Моля да ми бъде издаден препис от протокола.

 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

Да се издаде препис от протокола на защитника на осъденото лице.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:50 часа.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               СЕКРЕТАР: