Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 15.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св., в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д № 1193
по описа за 2019г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Правното
основание на спора е чл.422 ГПК вр.чл.415 вр.чл.124 ГПК, и чл.86 ЗЗД като обективно съединените
искове са предявени от О.Б.Б. АД ЕИК ******** СРЕЩУ „К.“
ЕООД ЕИК********.
Ищецът
твърди, че е правоприемник на С.Б.ЕАД и последната е сключила с ответното
дружество договор за банков кредит – овърдрафт „ Малки и средни предприятия“ № MS 16 – 00262 от 28.11.2016г. , по силата на който банката праводател е предоставила на ответното дружество кредит в
размер на 85 000 евро. Твърди, че поради неизпълнение
задълженията по кредита – неплащане на падеж на 1 месечна вноска и неизпълнение
на задължение на кредитополучателя за насочване на 50 % от своите постъпления
по сметката в банката, но не по-малко от 200 000 лв. е направил договора
предсрочно изискуем. Изявлението за предсрочната изискуемост е връчено на ответното
дружество и неговия собственик на дата 12.12.2018г.
За вземанията по кредита е проведено заповедно производство, като съдът е
уважил заявлението и е издал заповед за незабавно изпълнение. Поради подадено
възражение от длъжника кредитополучател, банката предявява установителния
иск и моли съдът да установи размерите на вземанията на ищеца, а именно че
ответникът му дължи следните суми :
-
Неиздължена главница – 84 000 евро
-
Неиздължена договорна лихва – 293.12 евро за периода
21.11.2018г. – 11.12.2018г., а след допуснатото увеличение – 499.95 евро.
-
Неиздължена наказателна лихва от 133.07 евро за
периода 21.11.2018г. – 17.12.2018г.
-
Разноски в размер на 3 352.47лв. за
заповедното производство.
Претендира
разноските за настоящото производство
ОТВЕТНИКА
не
взема становище по исковата молба.
Съдът,
като взе в предвид становищата на страните, както и събраните в хода на
съдебното производство доказателства намира следното :
Видно от приложените писмени
доказателства и документи съдържащи се в заповедно производство по ч.гр.д. 79 734
от 2018г., СРС , 66 св. постъпило в
заверено копие от СРС се установяват твърденията на ищеца в исковата молба, че въз
основа на искане с правно основание чл.417,т.2 от ГПК ищецът е поискал издаване
заповед за незабавно изпълнение въз основа на договор за кредит – овърдрафт , извлечение
от счетоводните книги за задълженията на ответното дружество и неговия
солидарен съдлъжник . СРС , 66 св. е намерил заявлението за основателно и е
издал заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК относно претендираните
суми. С оглед подадено възражение в срока по чл.415 от страна на фирмата
кредитополучател съдът е указал предявяване на установителен
иск спрямо него за вземанията и същите са предмет на настоящото дело. Исковете
като подадени в 1 месечния срок са допустими. Разгледани по същество са
основателни.
От представените с исковата молба
договор за кредит овърдрафт, общи условия, покана и приета неоспорана
от страните и кредитирана от съда ССЕ, по делото се установиха по безспорен
начин същите задължения на ответната фирма към банката молител, за които е
издадена в заповедното производство заповед за незабавно изпълнение. Разлика
има само в договорните лихви, по
отношение на това, което е изчислено от вещото лице. Тази разлика обаче е
резултат от по-големия период, който е изследвало вещото лице. По заповедта по
чл.417 ГПК от 12.02.2019г. присъдената договорна лихва е в размер на 293.12
евро, за периода 21.11.2018г. до
11.12.2018г.. Вещото лице е констатирало непогасена договорна лихва в размер на
499.95 евро , но тя е дължима за периода 09.12.2016г.-12.12.2018г..
Съдът е допуснал увеличение размера на претенцията за договорна лихва по размер
съобразно установеното от експертизата по искането на ищеца. Не е правено искане
и съдът не е допускал изменение периода на претенцията.
Налице е редовно връчена покана
на кредитополучателя и на съдлъжника, с което банката
правопримник и ищец е направила кредита предсрочно
изискуем считано от 12.12.2018г.
Ответникът не е установил по
делото да е издължил суми извън установеното с приетата по делото
експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Ответникът е кредитополучател по
договор сключен с праводателя на ищеца. Установи се,
че кредитополучателя не е издължил една
месечна вноска и банката е направила законосъобразно кредита предсрочно
изискуем, чрез редовно връчено уведомление. Към настоящия момент от приетата
експертиза се установи, че задълженията на кредитополучателя по договора както
за главница така и за лихви – договорни и наказателни, съществуват както са
предявени със заявлението и за които е издадена заповед по чл.417,т.2 по ГПК от СРС . Следва извода, че установителните искове следва да се уважат, както са
предявени. Искът за договорна лихва следва да се отхвърли за разликата над
сумата от 293.12 евро, тъй като е неоснователна. От една страна не е заявена и съдът не може да излиза извън
пределите на заповедното производство. От друга страна периодът за който
експертизата установява по-големия размер, до който е допуснато увеличението е
различен от заявения. По големия размер установен от ССЕ е за срок от около две години, докато предмет на заявлението е
само лихва за период от около 1 месец. Съдът не е допуснал, а и не би могъл да
допусне изменение, чрез прибавяне на нов период.
Предвид изходът по спора, на
ищеца се следват разноските, така както са направени в настоящото производство,
така и в заповедното. За настоящото производство обаче не се следва ДТ за
увеличената част от лихвата, тъй като в тази част претенцията се отхвърля. За
заповедното се следва сумата от 3 352.47 лв. а за настоящото сумата от 4 302.47 лв..
Доколкото в рамките на заповедното е издаден изпълнителен лист и за разноските,
като въз основа на него е образувано изпълнително дело видно от възражението,
то съответно разноските в заповедното следва да се установят като дължими.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПО ИСКЪТ ПРЕДЯВЕН ОТ О.Б.Б. АД *** срещу „К.“
ЕООД ***:
На осн.чл.124 вр.чл.422 ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „К.“ ЕООД
*** дължи на О.Б.Б. АД *** присъдените вземания със
заповед за незабавно изпълнение чл.417 ГПК от 12.02.2019г. ,издадена по
ч.гр.д.№79734 / 2018г., СРС , 66 св., а именно :
-
Неиздължена главница – 84 000 евро /
осемдесет и четири хиляди евро/ по договор за банков кредит – овърдрафт „ Малки
и средни предприятия“ № MS 16 – 00262 от
28.11.2016г.
-
Неиздължена договорна лихва – 293.12 евро за
периода 21.11.2018г. – 11.12.2018г., по горепосочения договор
-
Неиздължена наказателна лихва от 133.07 евро за
периода 21.11.2018г. – 17.12.2018г., по горепосочения договор.
-
разноски за заповедното производство в размер на 3 352.47 лв. / три хиляди триста
петдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/
ОТХВЪРЛЯ установителния иск за разликата до
пълния претендиран размер в частта на договорната
лихва, като неоснователен.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД *** да заплати на О.Б.Б. АД *** разноски
за настоящото съдебно производство пред
Софийски градски съд в размер от
4 302.47 лв./ четири хиляди триста и два лева и четиридесет и седем
стотинки/ на осн.чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :