РЕШЕНИЕ

 

№ 21

гр.Червен бряг, 25.02.2014 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на  трети февруари през две хиляди и четиринадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№468 по описа за 2013 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

По делото е постъпила молба  от  А.А.Б. с ЕГН **********,***, чрез адв.Ц.Ц.-*** против Ю.С.Б. с ЕГН **********,***. Посочва се в исковата молба, че на 31.07.1992г. в с.Ставерци, обл.Плевен, страните сключили граждански брак. От брака си имат две деца , пълнолетни към датата на подаване на исковата молба. Твърди се, че от средата на 2006г. отношенията между съпрузите се влошили . Ищцата  заминала на работа в чужбина за да осигурява парични средства за семейството си, а съпругът и останал в България.  В период от 6 години ищцата работела и живеела в чужбина като подпомагала финансово семейството си и престоявала в България всяка година по един два месеца. Посочва се от ищцата, че съпруга и злоупотребява с алкохол и се дезинтересирал се от съпругата си. Твърди се, че отношенията между съпрузите са влошени и изпразнени от съдържание . Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между А.А.Б. и Ю.С.Б. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство  на брака по вина на ответника или алтернативно по вина на двамата, както и семейното жилище , находящо се в село Глава, ул.”Г.Димитров” №33, собственост на двамата съпрузи, да бъде предоставено за ползване  на ищцата. След прекратяване на брака се иска  от ищцата възстановяване на предбрачното й фамилно име- А..  Иска се разглеждане на делото при закрити врати. Претендират се направените съдебно деловодни разноски в настоящето производство.

На основание чл.131 ГПК на   ответника е изпратен препис от исковата молба и приложенията към нея.   Видно от уведомленията по делото, Ю.С.Б. не е открит на посочения в исковата молба адрес, както и на постоянния и настоящ адрес на лицето, отбелязани в системата ГРАО към РС-Червен бряг. С разпореждане №1645 от 10.12.2013г.  по гр.д.№ 468/2013г. по описа на РС-Червен бряг съдът е взел решение да бъде назначен особен представител на ответника по делото, който да осъществява процесуалната му защита в производството. С определение № 8 от 02.01.2014г. РС-Червен бряг е назначил на основание чл.47, ал.6 ГПК  за процесуален представител на ответника определения от АК Плевен защитник.На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на назначения на С.Б. особен представител. В законовия едномесечен срок е постъпил отговор  от адв.Цв.А.-*** който изразява становище за допустимост и основателност на предявените искове.

В съдебното заседание ищцата, редовно призована, не се явява. Представлява се от пълномощник адв. Ц.Ц. ***, който моли съда да уважи изцяло предявените искове.

Ответника, представляван от особения представител - адв.Ц.А. *** , изразява становище за допустимост и основателност на предявените искове.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

            Безспорно по делото е и се установява от представеното удостоверение за граждански брак, че на 31.07.1992г.  Ю.С.Б. с ЕГН ********** и А.А. А.  с ЕГН ********** са сключили граждански брак в село Ставерци, общ.Долна Митрополия, като съпругата приела фамилното име на съпруга си.

            Безспорно по делото е и се установява от заверено копие от нотариално заверено копие на удостоверение за раждане с рег.№014828; заверено копие на удостоверение за раждане с рег.№ 073507, че от брака си страните имат две деца – З.Ю.С. / 19г./ и А.Ю. С. / 21г./.

            Спорно е дали настъпилото разстройство на брака е дълбоко и непоправимо, както и чия е вината за него.

В хода на производството по делото с оглед установяване твърдените от ищцата и ответника  факти са ангажирани  гласни доказателства.

Видно от показанията на свидетелката Зоя А.Б.  /сестра на ищцата/ се установява, че  страните са сключили граждански брак през 1992 г. Първоначално отношенията между съпрузите били добри, като живеели в село Ставерци 1-2 години, а след това в София, където работили като строителни работници.  Посочва се от свидетелката, че А.А.Б. работи в чужбина, а ответника от една година е в Германия.

 От показанията на свидетелката се установява, че  Ю.С.Б. злоупотребявал с алкохол, в резултат на което често заплашвал съпругата си със саморазправа вкл. убийство, както и физически и нанасял травматични увреждания.

Съдът кредитира с доверие показанията на двете свидетелки в частта относно фактическата раздяла между страните и относно обстоятелството, че страните живеят и работят от продължителен период от време в чужбина. В  тази им част съдът приема показанията за обективни и безпристрастни. В останалата им част / относно  причинено от ответника физическо и психическо насилие/ съдът не кредитира с доверие показанията  на двете свидетелки предвид наличието на родствена връзка с ищцата.  Показанията им   относно факта на причинено насилие на ищцата не се подкрепят от други доказателства /писмени и/ или гласни/, поради което не се приемат от съда за годно доказателство по делото.  Нещо повече в тази си част показанията  на свидетелките не се изграждат на лични възприятия, а възпроизвеждат споделено от Б.. Същевременно всяка от тях е заинтересована от изхода на делото, поради което съдът не кредитира с доверие изложените от тях факти относно насилието, упражнявано по време на брака по отношение на съпругата.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото се установи, и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в хода на делото доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че между страните са се създали отчуждение в брачните отношения. Налице е и фактическа раздяла между съпрузите, която датира от няколко години. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Относно вината за разстройство на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В конкретния случай  ищцата е поискала от съда да определи, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на ответника.

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. В тази насока, за да се произнесе на основание чл. 49, ал. 3 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази следното:

В настоящото производство се установи от събраните свидетелски показания, които кредитира като достоверни, че страните са във фактическа раздяла  от няколко години, като поради липса на безспорни доказателства за вината на някой от съпрузите, същата  се явява следствие поведението и на двамата съпрузи един към друг.  

Ето защо, съдът намира, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина  и на двамата съпрузи. Последните очевидно не са положили необходимите усилия за изграждането на спокойни и стабилни съпружески отношения, проявявайки толерантност един към друг, грижа и заинтересованост към семейните задължения. С това си поведение двамата съпрузи са изпразнили брачната връзка от необходимото й съдържание, поради което и съдът приема, че с поведението си и двамата са допринесли за разстройството на брака. Затова и двамата съпрузи следва да понесат отговорността за разтрогването на брака. При изложеното съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двете страни.

Относно имуществените отношения:

Съпрузите не са посочили, че имат неуредени имуществени отношения относно придобитото през време на брака им недвижимо и движимо имущество , нито посочват, че   са постигнали  споразумение относно същото имущество  , като делбата на същото може да  бъде извършена след прекратяването на гражданския им брак , което е тяхно право съгласно разпоредбата на чл. 51 ал.1 от СК .

 Относно издръжката на съпрузите:

След прекратяването на брака страните няма да си дължат издръжка един на друг. Поради липса на искане в тази насока, съдът не следва да се произнася  по този въпрос.

По иска с правно основание чл. 53 от СК:

Предвид искането на ищцата за възстановяване на предбрачното  си фамилно име, съдът намира, че  искането е основателно и ищцата следва да възстанови предбрачното си фамилно име А..

По иска с пр.основание чл. 56 СК

 Семейното жилище, находящо се в в с.Глава, ул.” Г.Димитров” № 33 , е собственост на А.А.Б. и Ю.С.Б..

По делото не са представени доказателства за невъзможност жилището да се ползва и от двете страни по делото. Не са налице такива и за наличие на жилищна нужда у А.А.Б.. Семейството няма ненавършили пълнолетие деца.   Същевременно не се установи по делото семейното жилище да е делимо вкл. неговите размери, брой на помещенията и др. Ето защо, семейното жилище, представляващо съпружеска имуществена общност следва да се предостави на страната, която е предявила искането по чл.56 СК. При изменение на обстоятелствата, които са от значение за ползването, на основание чл. 56, ал.6 от СК всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.

По разноските:

 С оглед разпоредбата на чл.6 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г. и предвид внесената първоначално от ищцата държавна такса в размер на 50 лв.,  съдът счита, че не следва да определя окончателна държавна такса по делото.

По отношение на направените съдебно деловодни разноски,   съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 изр.2-ро същите следва да останат в тежест на страната по делото, която ги е направила, предвид  установената вина и на двете страни по делото.

Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд- Червен бряг :

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА  на основание чл.49, ал.1 СК брака между А.А.Б. с ЕГН **********,***,   и Ю.С.Б. с ЕГН **********,***, за което е съставен  Акт за граждански брак №6 от 31.07.1992г. от длъжностното лице по гражданско състояние към Община Долна Митрополия, Кметство Ставерци, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака,  като обявява, че вина  за настъпилото разстройство на брака имат и двете страни.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след развода  А.А.Б. с ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име А..

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 56 СК,  ползването на семейното жилище, находящо се  в с.Глава, ул.” Г.Димитров” № 33,  на  А.А.Б. с ЕГН **********.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- гр.Плевен  в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: