РЕШЕНИЕ
№260029
гр.Добрич, 08.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на девети септември през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №362 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№2895/13.08.2019г. от И.М.- К., срещу решение №92/11.07.2019г. по
гр.д.№727/2018г. на Каварненски районен съд, с което е отменено наложеното на Д.Й.
*** със заповед № 868/14.08.2017 г. на Кмета на О. К. дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”.
Въззивникът намира решението за
неправилно, незаконосъобразно, немотивирано. С неясна и нелогична аргументация
съдът пиел, че не е налице злоупотреба с доверието на работодателя в смисъла
вложен в разпоредбата на чл.187, т.8 от КТ, по причина, че изложените факти не
осъществяват състава на това дисциплинарно нарушение, тъй като няма данни
да е извлечена имуществена облага за
дееца или трето лице, както и, че наличието на умисъл и получена облага са
определящи признаци на правонарушението. Трайната съдебна практика се
придържала към виждането, че деянието, представляващо „злоупотреба с
доверието“може да има много различни проявни форми, като във всеки случай
трябва да е накърнена връзката на доверие без да е необходимо от нарушението да
са настъпили вреди за работодателя или ползи за нарушителя или трети лица. В
тази връзка се позовава на решения на ВКС по гр.д.№932/2011г. и по
гр.д.№313/2012г., които счита за относими. Счита и, че дори деянието да не
съставлява злоупотреба с доверие , а следва да се квалифицира като „уронване на
доброто име“, неправилната правна квалификация не се отразява върху законността
на уволнението, както било прието в решение по гр.д.№120/2009г.на ВКС. Излага
доводи за провеждане на дисциплинарно производство съобразно изискванията на
закона- чл.193, 194, 195 от ГПК. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска
с присъждане на разноски.
В писмен отговор по въззивната
жалба насрещната страна е изразила становище за нейната неоснователност и
правилност на решението. Съдът подробно и аргументирано обосновал липсата на
провонарушение в хипотезата на чл.187, ал.1, т.8, пр.1 от КТ-„злоупотреба с
доверие“. Цитира практиката на ВКС по въпроси за приложимостта на фактическия
състав на чл.187, ал.1 т.8 от КТ. Излага доводи относно мотивирането на
заповедта, излагани и в първоинстанционното производство. Иска потвърждаване на
решението.
По повод жалбата Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Жалбата е депозирана в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК с начало 25.07.2019г. и край 08.08.2019г., при данни за
изпращането и по пощата на 03.08.2020г., от страна-ответник в
първоинстанционното производство с право и интерес да обжалват неизгодното за
нея решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
основателна по следните съображения:
Атакуваното решение е постановено
по предявен от Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** ***, срещу И.М.-К.,
иск на основание чл.357 ал.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед №868/14.08.2017 г. на кмета на О.
К. за налагане в качеството й на директор на И.М.-К. на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” на основание чл.187 ал.1 т.8 предл.1 от КТ-„злоупотреба с доверието на работодателя”.
Според твърденията в исковата
молба, ищцата заема длъжността Директор на И.М.К.,
на която длъжност е назначена със заповед № 55/13.12.2005 г. и подписано
допълнително споразумение № 35/30.06.2015 г. Със заповед № 868/14.08.2017 г. на Кмета на О.
К. и е наложено наказание „предупреждение за уволнение” на осн. чл. 188, т. 2
от КТ, за извършено нарушение на трудовата дисциплина изразяващо се в
„злоупотреба с доверието на работодателя”. Дисциплинарното наказание и било
наложено за това, че с поведението и репликите си демонстрирала недопустимо,
неуважително отношение към служителя А.Я.П.-уредник в И.М.-К.. Счита, че при
преценка на поведението и наказващият орган е действал тенденциозно,
необективно и при превратно интерпретиране на действителните обстоятелства, в
нарушение на принципа за безпристрастност. Наложеното наказание било второ
по-ред в рамките на по-малко от месец, след като отказала да напусне заеманата
длъжност. Повече от 10 години не е имало повод за отправяне на забележки или
претенции за качеството и на работа. Конкретния повод, използван за налагането
на наказанието била ситуация, в която повишила
тон на служителка в М.. Неоснователно било посочването в заповедта, че е
използвала „обидни квалификации“,“нападки“ и „отправени закани“ спрямо А.П.. В
заповедта липсвало посочване на обстоятелства, касаещи нарушение на трудовата
дисциплина ищцата , изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя. Всички
нейни действия били насочени към спазване на установената организация при
осъществяване на дейността на М.. От оспорваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание не ставало ясно какво точно „непозволено съгласно КТ,
ПВТР в ИМ К., Етичния кодекс на служителите на ИМ К. и Длъжностната си
характеристика” поведение спрямо конкретната служителка – А.П. е имала ищцата и
защо работодателят е приел, че това поведение съставлява „злоупотреба с
доверието на работодателя”.
Ответникът е оспорил иска като
неоснователен с твърдения, че заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание "предупреждение за уволнение" е законосъобразна, тъй като е
издадена при спазване на императивните разпоредби на КТ и при правилно
подвеждане на нарушението под правната норма на чл. 187, т. 8 от КТ –
„злоупотреба с доверието на работодателя”. Спазен е срока за налагане на
наказанието по чл. 194 КТ, поискани са обяснения от служителя, съгласно чл. 193
от КТ и са спазени реквизитите на чл. 195 КТ, в заповедта подробно е описана
ситуацията, в която ищцата в качеството си на директор на ИМ К. е обидила
служителя на М. А.П. и с това я е поставила в стресова ситуация, и е нарушила
етичния кодекс на служителите в М.. С деянието си ищцата злоупотребил с
очакването в качеството и на директор на М. да осъществява управление на личния
състав посредством правилата на доброто възпитание, морала и закона,
съобразявайки се и опазвайки личното достойнство на всеки гражданин.
Извличането на облага не е било задължителен елемент на дисциплинарното
нарушение „злоупотреба с доверие“, но дори и да се приеме , че квалификацията е
неправилна, това не се отразявало върху законността на дисциплинарното
наказание. Всяко поведение на директора на М. , несъобразено с моралните и
етични стандарти създавало лош имидж на управлението на М., което следвало да
намери и съответното санкционно отражение върху самия директор.
С
атакуваното решение предявеният иск по чл.357 ал.1 от КТ е уважен по
съображения на районния съд, че описаното
в заповедта поведение на ищцата, не може да се подведе под хипотезата на т. 8
от чл. 187 КТ - "злоупотреба с
доверието и уронване доброто име на предприятието”.
Подадената жалба подлежи на
разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на
настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в
жалбата. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск.
При проверка на решението във
връзка с релевираните в жалбата пороци, съобразявайки се с правомощията си по
чл.269, ал.1 от ГПК ,въззивният съд намира същото за неправилно по следните
съображения.
Обосноваващите
претенцията на ищцата по чл.357 ал.1 от КТ обстоятелства, изложени в исковата
молба, дават основание да се приеме, че правото си на отмяна на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” същата извежда от
липсата на извършено дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверие“, както и с
допуснати от работодателя процесуални нарушение по чл.195, ал.1 от КТ-немотивиране
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, с оглед твърденията в исковата молба за липса
на посочени в заповедта обстоятелства в какво със състои злоупотребата с
доверието на работодателя, както и за неправилна квалификация на поведението и
като злоупотреба с доверие.
Не е имало спор, и във въззивната
жалба няма оплаквания във връзка с установените от районния съд фактическите
обстоятелства относно възникването и съществуването между страните на трудово
правоотношение, датиращо от 2005г., когато ищцата е назначена за директор на И.М.-К.
от кмета на О.-К. и с него като горестоящ орган е сключен трудовият договор №
55/13.12.2005г.
Със Заповед № 868/14.08.2017 г. на
кмета на О.-К. на Д.Й.М.-Й. е наложено дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение". Като фактическо основание за налагане
на наказанието в заповедта е посочено, че ищцата в качеството си на директор на
И.М.К., на 27.07.2017 г. е проявила непозволено съгласно Кодекса на труда, Правилника
за вътрешния трудов ред в ИМ-К., Етичния кодекс на служителите на ИМ-К. и
длъжностната си характеристика, поведение спрямо А.Я.П. - уредник в ИМ К., в
коридора на Централната експозиция на М., пред свидетелите П.В.-уредник в ИМ К.
и Т.Т.- уредник в ИМ К., като с това си поведение е демонстрирала недопустимо
неуважително отношение към А.П., използвайки обидни квалификации и нападки към
подчинената си служителка, с изразите: „за нищо не ставаш”, „ти ще си тръгнеш
преди мен”, както и отправени закани за отстраняването й от длъжност.
Неоснователни са твърденията на
ищцата, относими към допуснато от наказващия по-горестоящ от работодателя орган
нарушение на чл.195, ал.1 от КТ. Текстът на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ
съдържа изисквания за формата/писмена/ и
съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. За да има
писмената заповед адекватно на законовите изисквания съдържание, в нея трябва
да е описано с обективни и субективни признаци конкретното нарушение, да е
посочено времето на извършването му, вида на наложеното наказание и правното му основание. В случая заповедта има адекватно на
законовите изисквания съдържание, защото съдържа подробно изложение на фактите,
представляващи уволнително основание, с оглед на които е дадена правната
квалификацията по чл. 187, ал.1, т. 8, пр.1 от КТ, т.е.поради"злоупотреба
с доверието и уронване доброто име на предприятието”. Мотивирана е по начин, че са ясни съществените
признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му -
кога, какви конкретни действия са извършени от служителя, даващ възможност за проверка
за законосъобразност -имал ли е наказания служител трудово поведение, адекватно
на изискуемото или не.
Не е било спорно и се установява,
че заповедта е връчена на ищцата на 14.08.2017 г., от когато наказанието се
счита наложено/чл.195 ал.3 КТ/, като преди това работодателят е изпълнил
задължението си по чл. 193 , ал.1 от ГПК/няма и твърдения в обратния смисъл/
като с покана от 01.08.2017г. са поискани обяснения от ищцата за нейни
действия/поведение на 27.07.2017г. по отношение на служителя Анастасия
Янакиева, подала жалба до кмета на О. К., че е обиждана, заплашвана и унижавана
при изпълнение на служебните си задължения от ищцата . Приложени са такива от
03.08.2017г. в писмена форма , съдържащи твърдения на ищцата за поведение на
служителя А.Я.по повод отчитане на оборотните средства от предния ден. Повторно
са искани обяснения на 08.08.2017г. за уточняване на ситуацията от 27.07.2017г.
и дадени такива в писмена форма на 10.08.2017г. В този смисъл, не се твърди, не
се и установява да е налице абсолютното отменително процесуално основание по
чл.193, ал.1 от КТ - неизпълнение на задължението на работодателя преди
налагане на дисциплинарно наказание да поиска писмени или устни обяснения за
конкретното нарушение, мотивирало налагането на наказание.
Събраните по делото гласни и
писмени доказателства, установяват и наличието на релевираното в заповед
нарушение, т.е. наличието на
посочената в заповедта правно значима причина за санкционирането на ищцата с
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Съвпадащи са показанията на
разпитаните по делото свидетелите С.Н.М./касиер в М. към 2017г./, М.Л.М./шофьор
в М. към 2017г. и понастоящем/ и П.В.В./към 2017г.уредник в М./, че на 27.07.2017
г. между директора на М. Д.М. и служителя А.П. е възникнал конфликт. Повод за
конфликта станала забележка от св.М. към св. В., относно отчитането на
средствата от предходния ден. Според св.М.
приходите от предходния ден следвало да се отчитат от отговорника на
експозицията –А.П., а не от уредника. През предходната седмица вместо П. приходите
били отчитани от уредника. След забележката на св.М. А.П. отишла да отчете
парите. Свидетелката казала на директора Д.М. за това, когато същата посетила
счетоводството. Директорката се „качила“ в М.. М.т и счетоводството били две
отделни сгради, една до друга. Малко по късно свидетелката чула говорене на
висок тон, караница. Лятно време прозорците били отворени и се чувало. Различила
гласовете на ищцата Д.М. и на А.П.. Не се чувало за какво се карат.
Караницата между двете чул и св.М.М.,
който по него време бил в стаята си , защото бил и домакин. Чул, че се говори
на висок глас, но не може да каже какво се е говорило.След скандала видял и
двете изнервени.
Св.П.В. споделя, че на
27.07.2017г. бил помолен от А.П. да отчете приходите от предходния ден, тъй
като знаела, че директора М. е в счетоводството. Искала да избегне контакта си
с нея заради влошените между двете отношения по повод отказа на П. да се
разпише в подписка в подкрепа на директора М.. Когато свидетелят влязъл в
стаята на счетоводството, там били директора М., счетоводителя Е.Н.и касиера С.
М.. Директорът М., а не касиера, го попитала защо той идва да отчита оборота.
Свидетелят се изненадал, защото до този момент не е имало проблем с това кой ще
отчете оборота от предходния ден. Въпреки това приели отчета и му казали да се
придържа към правилата. Като се върнал в стаята на уредниците в сградата на М.,
казал на А.П. за отправената забележка. Тя решила да попита М. защо само тя трябва
да отчита генерирания оборот. Излязла от стаята и тръгнала по коридора . По
това време М. била вече в коридора. Започнали разговор на висок тон. П.
попитала защо само тя трябва да отчита оборота, апарата не е зачислен на нея. М.
и отговорила, че след като тя е отговорник на експозицията, тя трябва да го
отчита. В последствие се пренесли в стаята, започнали разговор на малко
по-висок тон в присъствие на свидетеля и на г-н Т.. Свидетелят чул М. да казва
„аз ще си отида, но ти ще си отидеш преди мен“, „от тебе нищо не става“. П. на
свой ред се защитила, но не била използвала обидни квалификации. Тонът на М.
бил провокативен, П. била провокирана да се защити.
Съвпадащи с показанията на св.В.
са показанията на св.А.П. относно време,
място, повод на конфликта, отправените от ищцата към нея фрази. Отношенията
им с директорката били влошени по повод отказа на свидетелката да се подпише в
инициираната от самата директорка подписка в собствена подкрепа във връзка с
поисканата и от кмета оставка. На 27.07.2017г. свидетелката отишла в М. преди
другите двама уредници, подготвила касовия апарат, попълнила касовата книга и
помолила св.В. да отчете парите. М. постоянно стояла в счетоводството, а
свидетелката избягвала всякакви контакти с нея заради лошото и държание към нея,
не пропускала случай да се заяде с нея. Като се върнал св.В. споделил, че М. му
направила забележка, защо той отчита оборота. Решила да я попита защо само тя
трябва да отчита оборота. Срещнали се в коридора където повели разговора. М.
започнала да и крещи „от теб нищо не става“, „аз съм го доказала вече, толкова
години те търпя на работа“, „бъди благодарна на колегите си , че те носеха на
гръб толкова време“. Свидетелката не и премълчала, не я обиждала, просто и
подчертала нейните грешки в годините. Тя
крещяла и викала в коридора. Вървейки, влизала от кабинет в кабинет и
нареждала. Свидетели били П. /св.В./ и Т./другия уредник/.
Страните не спорят относно факта за
възникнал между ищцата в качеството и на директор и служителя А.П. на
27.07.2017г. конфликт по повод отчета на оборота от предишния ден, извършен от
св.В., вместо от А.П.. Твърденията на ищцата за липса на описаното в
атакуваната заповед поведение - нападки към подчинената и служителка, с
изразите: „за нищо не ставаш”, „ти ще си тръгнеш преди мен”, се установя от показанията на св.В., споделил
непосредствени и лични възприятия за конфликта, и св.П., непосредствен участник
в него. Показанията на св.П. следва да се ценят, дори с оглед нейната
евентуална пристрастност, тъй като логично и закономерно е именно участникът в
изследваните събития да има най-непосредствени, своевременни и лични
впечатления, така и предвид това, че в действителност другите източници на
аналогична информация/показанията на свидетелите М. и М./ не ги опровергават, а
показанията на св.В. потвърждават
изявленията на св.П..
Събраните по делото доказателства налагат
извод, че материалните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание в
случая са налице. Налице е съставът на
нарушението по смисъла на чл. 187, ал.
1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието.
Злоупотребата с доверието и
уронването на доброто име на предприятието като дисциплинарни нарушения по чл.
187, ал.1, т. 8 КТ не са обусловени от наличието на умисъл, нито от наличието
на вреда/извличане на определена облага за работника или за трето лице за
сметка на работодателя/. Ако нарушенията са извършени умишлено, това ги
утежнява и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но те са
нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на
дължимата грижа. Липсата или наличието на имуществена вреда също има значение
за тежестта на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, но в никакъв
случай не изключва дисциплинарната отговорност. Ако нарушенията са причинили
такава вреда, работникът освен дисциплинарната отговорност, носи и отговорност
за обезщетение по чл. 203 до чл. 212 КТ. В този смисъл злоупотреба с доверието
на работодателя е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага,
работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие, независимо дали действията са извършени
умишлено. Съгласно чл. 126, т.
9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си,
като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Когато работникът или служителят
е натоварен с управленчески функции, то изискванията за лоялност към работодателя
са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на
работодателя. Възлагането на управленчески функции предпоставя една по-висока
степен на оказано от работодателя доверие, поради което изпълняващия ги
работник или служител е длъжен да се въздържа от действия, които биха
злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица, така и пред
работниците и служителите на предприятието/така Решение № 86 от 25.05.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о./.
В случаят, ищцата на общо
основание има задължението по чл. 126, т. 9 от КТ. Приложимо по отношение на
нея е и правилото на чл.2, ал.6/изпълнение на служебните задължения от
служителя като се отнася любезно,
възпитано и с уважение към всеки/, чл.21/лоялност, уважение и сътрудничество в
отношенията с колегите, да не уронва имиджа и професионалната им дейност/,
чл.24/заемащия ръководен пост да служи за пример на другите служители със
своето професионално поведение, отговорност и лоялност/ от Етичният кодекс на
музейния служител, утвърден със заповед №21/13.06.2007г. на директора, чл.23,
т.7 от Правилник за вътрешния трудов ред, регламентиращ задължение за лоялност
към институцията. Независимо дали
служителят А.П. е допуснала неизпълнение на възложени трудови функции във
връзка с отчета на приходи от М., несъвместимо с тези правила е установеното от
събраните доказателства поведение на ищцата, позволила си отправяне на нападки
и заплахи на висок тон по отношение на служител на М.. Служебното и положение и
дава възможност да санкционира всяко неизпълнение на трудови задължения, което
съставлява дисциплинарно нарушение с налагане на дисциплинарно наказание, но не
и да пренебрегва етичните правила и норми, с което обективно накърнява престижа,
авторитета и доверието във възможностите на работодателя, от чието име
осъществява управленчески функции, да организира и ръководи работния процес.
Нарушението, извършено от ищцата
правилно е квалифицирано по чл. 187, ал.
1, т. 8 КТ. Следва да се отбележи и, че неправилната правна квалификация сама
по себе си не обуславя незаконност на наложеното наказание, тъй като меродавно
за ангажиране на дисциплинарната отговорност е установяването на
дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени
в заповедта за дисциплинарно уволнение.
След като описаните в съобразителната част на
заповедта обстоятелства, формиращи фактическия състав на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ са установени, респ.налице е нарушение на трудовата дисциплина, за което
следва да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата, предявеният
иск по чл.357 ал.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна заповед № 868/14.08.2017 г. на Кмета на О. К.,
с което и е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение” е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и
постановено ново съобразно установеното.
Съобразно изхода от спора, право
на разноски, ако е сторил такива, има въззивника-ответник в първоинстанционното
производство. В случая същият е удостоверил/л.113 и сл. от делото на КРС/
реално сторени разходи
за първоинстанционното производство в размер на 540лева/с ДДС/ за адвокатско
възнаграждение. Удостоверил е/л.29 и сл./и реалното извършване на разходи за
въззивното производство - държавна такса 25лева и 540лева/с ДДС/ адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция. Удостоверените разходи следва да му се
присъдят изцяло. Съгласно разпоредбите на
чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ, ищците - работници и
служители са освободени и не заплащат такси и разноски по трудови дела. С тези
разпоредби те са освободени от заплащането на такси и разноски, които се дължат
към бюджета на съответния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат заплащането
на всички разноски, направени от насрещната страна по делото - работодателя,
включително за заплатени от него държавни такси по делото.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение №92/11.07.2019г. по гр.д.№727/2018г.
на Каварненски районен съд, с което е отменено наложеното на Д.Й. *** със
заповед № 868/14.08.2017 г. на Кмета на О. К. дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение”, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** ***, срещу И.М.-К.,
иск на основание чл.357 ал.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед
№868/14.08.2017 г. на кмета на О. К. за налагане в качеството й на директор на И.М.-К.
на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на основание чл.187
ал.1 т.8 предл.1 от КТ-„злоупотреба с доверието на работодателя”.
ОСЪЖДА Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.-К.
съдебно-деловодни разноски в размер на 540лева/с ДДС/адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, 25лева държавна такса за въззивно обжалване и
540лева/с ДДС/адвокатско възнаграждение за въззивното прозводство.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал.3 , т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.