Решение по дело №813/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 260019
Дата: 13 януари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Гергана Любчева Антонова Попова
Дело: 20204210100813
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                           

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                        №446

                                        гр. Габрово, 13.01.2021г.

                                      

                               В  И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание  на петнадесети декември през две хиляди  и двадесета година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА  и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№813 по  описа  за  2020г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

 

         

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание  чл.422,ал.1 от ГПК.

          Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е предявил против  ответника С.И.К., иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответника дължи следните  суми: сумата от  509.83 лв. – главница, договорна лихва в размер на 43.45 лв. за периода 14.05.2016 г. – 19.11.2016г. и обезщетение за забава за периода 14.05.2016г. – 14.02.2020г. в  размер  на 209.80лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –14.02.2020г. до окончателното й погасяване, които суми са присъдени по ч.гр.д. №254/20г. по описа на РС-Габрово. 

           В исковата молба се твърди, че на 24.09.2015г. между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответникът  е  сключен договор за потребителски кредит №*********, по силата на който била предоставена парична сума в размер на 1000 лева, като била уговорена договорна лихва в размер на 197.24 лева, платими на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 19.95лева. Общата стойност  на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в  размер на 1197.24лв.

          Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 19.11.2016г..

          На 01.07.2017г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България” ООД и „Изи Асет  Мениджмънт” АД, с което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения.

         На 03.07.2018г. е подписано Приложение 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 30.01.2017г. по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило вземането произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/24.09.2015 г.. сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и С.И.К. в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,/понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД/ ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. От своя страна "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на -Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ********* по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 03.05.2019г. Договора потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от името на „Провидент Файненшъл България" ООД, „Изи Асет Мениджмънт" АД и съответно  от името нето  "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД с Уведомителни писма с изх. № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* от дата 03.06.2019г. изпратени с известия за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството й на пълномощник на  цедентите.

         Предвид  гореизложеното   от  страна на ищеца, като кредитор   е начислено обезщетение  за  забава    върху  дължимите  суми в  размер  на  законната  лихва за забава, за периода  от 14.05.2016г. до датата на постъпване  на  заявлението   в  съда, която е в  размер  на 209.80лв..

         Ответникът  в  отговора  и  във възражението  по  чл.414  от  ГПК прави  възражение за изтекла тригодишна  погасителна  давност  относно вземането. Излага възражение за нарушение на буква „Д”  от  договора   за изплащане на седмичните   вноски  по  кредита  в  дома  на потребителя, за  което същият е заплатил  такса  кредит  у дома.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          От приложеното ч.гр.д. №254 по описа за 2020г. на РС-Габрово, се установява, че на  ищеца е издадена  заповед за изпълнение по чл. 410  ГПК за следните суми: сумата  от  509.83 лв. – главница, договорна лихва в размер на 43.45 лв. за периода 14.05.2016г. – 19.11.2016г. и обезщетение за забава за периода 14.05.2016г.–14.02.2020г. в  размер  на 209.80лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –14.02.2020г. до окончателното й погасяване

         Заповедта за изпълнение е била връчена  лично на ответника.

         Постъпило е писмено  възражение от ответника  с  вх.№2437/20.03.2020г.  в  едномесечния срок  по реда  на  чл.414 от ГПК, поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

          От представените писмени доказателства по делото, а именно: Договор за потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Изи Acer Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения "ООД ЕИК ********* /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД/ от 30.01.2017 г.; Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.З от ЗЗД от .Лзи Асет Мениджмънт" АД; Приложение № 1/03.07.2018 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), от което се удостоверява, че вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕАД е предмет на Договора за цесия, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия / между ,. Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД/ и „Агенция за събиране на вземания ., ЕАД от дата 03.05.2019 г.; Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.З от ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени задължения", Приложение № 1/03.05.2019 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия /, от което се удостоверява, че вземането на „ Агенция за събиране на вземания" ЕАД спрямо ответника е предмет на Договор за цесия; Пълномощно за уведомяване в полза на „Агенция за събиране на вземания'' ЕАД; Потвърждение от „Файнешъл България” ЕООД за извършена цесия, уведомления за извършена цесия, както и  експертно решение № 1844 от 31.05.2018г. на ТЕЛК,  се установяват изложените в исковата молба твърдения относно сключването на Договор за потребителски кредит*********/24.09.2015г. между „Провидент Файненшъл България" ООД  и  ответникът  С.  И.К..

        По силата на договора заемодателят се е съгласил да предостави на ответника заем в размер  на 1000 лева, като била уговорена договорна лихва в размер на 197.24 лева, платими на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 19.95лева. Общата стойност  на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в  размер на 1197.24лв.

         По делото  не  е представен договор за цесия за цесия  и приложението към него сключен между „Файнейшъл България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД. Представено е единствено Потвърждение  за сключена цесия на осн. чл. 99 ал.3 от ЗЗД, издадено от Файненшъл България" ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, в което  е посочено, че по договор за потребителски кредит № *********/24.09.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и С.И.К. в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД се прехвърля вземането за  остатъка  от  дължимата сума  за главницата  към  01.07.2017г.  в  размер  на  985.21лв..

         По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол  на просрочени задължения" ООД от 30.01.2017г., по силата на който първото дружество се задължава да прехвърли на второто ликвидни и изискуеми вземания в пълния им размер, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях. Към  договора не е представено приложението, в  което са индивидуализирани задълженията, и което е следвало да е  неразделна  част  от  същия.

          По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД  и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от 03.05.2019г., по силата на който първото дружество се задължава да прехвърли на второто ликвидни и изискуеми вземания в пълния им размер, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение №1, което  е представено, като неразделна част от договора, срещу заплащането на определена цена.

         Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България" ЕООД и съответно от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД по втората цесия с Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне.

В писмо, адресирано до ответника, ищецът, действайки като пълномощник на „Агенция за контрол  на просрочени задължения” ЕООД , е направило изявление, че въз основа на договор за цесия от 03.05.2019г.  сключен между „Агенция за контрол  на просрочени задължения” ЕООД  и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, на „Агенция за събиране на вземания“ АД са прехвърлени всички вземания по договор за потребителски кредит № *********/24.09.2015г., като  е посочено, че към 29.05.2019г. задължението на  ответника  възлиза  в  размер  на  1332.98лв.. Същият е поканен да го заплати в 7-дневен срок от получаването на поканата  по посочена сметка. По делото  няма  данни за изпращане и връчване на  писмото  на  ответника.

          При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна, че предявените искове по чл. 422, ал.1 от ГПК са изцяло неоснователни, тъй като ищецът не е установил по  делото, че  „Изи Асет Мениджмънт“ АД е придобил процесното вземане срещу ответника С.  И.К. от „Провидент Файненшъл България" ООД. По  делото не е представен договор за цесия между тези две дружества. Представено е единствено Потвърждение  за сключена цесия на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД, издадено от „Файненшъл България" ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, в което е посочено, че по договор за потребителски кредит № *********/24.09.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и С.И.К., в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД се прехвърля   остатъка  на  дължимата сума  за главницата  към  01.07.2017г.  в  размер  на  985.21лв..Това потвърждение не е достатъчно, за да удостовери факта на сключването на договор за цесия между първоначалния кредитор „Провидент Файненшъл България" ООД  и „Изи Асет Мениджмънт" АД.

         Тъй като посоченото основание е достатъчно  за  отхвърляне  на предявените  искове, съдът не обсъжда възражението на  ответника  за недължимост на вземането, поради  изтекла  погасителна  давност.

         По изложените съображения, предявените установителни  искове с правно  основание  чл.422,ал.1 от ГПК  за   признаване за установено  между страните, че ответникът  дължи на ищеца  следните  суми: сумата от  509.83 лв. – главница, договорна лихва в размер на 43.45 лв. за периода 14.05.2016 г. – 19.11.2016г. и обезщетение за забава за периода 14.05.2016г. – 14.02.2020г. в  размер  на  209.80лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –14.02.2020г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена  Заповед №1027/19.02.2020г. за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК по  ч.гр.д.№254/2020г. на  Габровски районен съд,  следва  да  бъдат отхвърлени  изцяло, като  неоснователни и недоказани.

       Воден  от  горното,  съдът 

     

                       Р      Е      Ш      И:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

      

         

          ОТХВЪРЛЯ  ИЗЦЯЛО  предявените искове по  чл.422,ал.1 от  ГПК, с които се претендира да бъде признато за установено, че С.И.  К., ЕГН**********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от  Димитър   Бориславов Бончев-Изпълнителен  директор, с пълномощник: юрисконсулт Ц.  П.  П., следните  суми: сумата от  509.83лв./петстотин и девет  лева и осемдесет и три ст./ – главница, договорна лихва в размер на 43.45лв./четиридесет и три лева и четиридесет  и пет ст./ за периода 14.05.2016г. – 19.11.2016г. и обезщетение за забава  в размер на 209.80лв./двеста и девет лева и осемдесет ст./за периода 14.05.2016г.–14.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –14.02.2020г. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена  Заповед №1027/19.02.2020г. за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК по  ч.гр.д.№254/2020г. на  Габровски районен съд, като неоснователни  и  недоказани.

          Решението  подлежи  на въззивно обжалване  пред Габровски окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.

                                                                                                       

                                                                               

                                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: