Р Е Ш Е Н И Е № 27
Гр. Кула 13.09.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в
открито заседание на дванадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дияна Дамянова -
Цанкова
с участието на секретаря Лозана Петкова като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова НАХД № 56 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от Л.Н.И., ЕГН **********,
с адрес: *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автотехническо средство – серия К, № 1251696 на ОД на МВР- Видин,
с което му е наложено административно наказание по Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, а именно: глоба в размер на 150,00 лева на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21,
ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска електронният фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен, тъй като не е спазен срокът на чл. 34 ЗАНН за образуване на
административнонаказантелно производство.
В съдебното заседаниe, жалбоподателят, редовно призован се явява лична,
поддържа жалбата и моли съда да отмени електронния фиш на посочените в жалбата
основания. Въззиваемата страна–ОД на МВР Видин не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно
приложимия Наказателно-процесуален
кодекс, съобразно с вътрешното си
убеждение, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2
от ЗАНН, от лице, имащо интерес от
обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което констатира следното:
От фактическа старана се установи
следното:
На 24.05.2016г. в 11,40 часа е
извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо
средство № 623 на движещ се на път I – 1/Е79/, км.
32+727, на отклонението за с. Макреш, лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ” с
регистрационен номер ВН..ВМ. Техническото средство отчело, че автомобилът се
движи със скорост от 100 км/ч в участък с въведено ограничение на скоростта от
60 км/ч. От приетото по делото справка за собствеността на автомобила се
установява, че посоченият лек автомобил е собственост на жалбоподателя. При
тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Видин е издаден Електронен фиш серия К
№1251696, в който горното нарушение е квалифицирано като нарушение на чл.21
ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП. С електронния фиш
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лв. на основание
чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на
03.07.2019г. видно от приложената и приета по делото разписка, върху която е
отбелязана датата на връчване и е подписано от жалбоподателя. Същият не се
възползвал от правото си на възражения по него по чл.189 ал.6 от ЗДВП, а
обжалва същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДВП пред съответния местно компетентен
съд – Районен съд - Кула.
Изложената
дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото
писмени доказателства.
В административнонаказателната
преписка, приета от съда са приложени електронния фиш/лист 4/, удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835/лист 5/, Протокол № 6.10.15 от 17.02.2016 г. от проверката на
мобилна система за видеонаблюдение „ TFR – 1М“ от последваща проверка на отдел
"Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол
в дъха“ на TFR -1М с идент. № 623/13,
което е преминало проверка за точността на измерване на 17.02.2016 г./лист 6/;
справка за собствеността на автомобила /лист 7/; снимка от заснет клип № 1518 с техническо
средство радар № 623/лист 8/; Докладна
записка с № УРИ 291р-4334/03.06.2016г. до Началника на РУ – Кула за заснетите
нарушения от TFR -1М с идент. № 623/13 на 24.05.2016г./лист 10/, Протокол за
извършени сервизно – ремонтни дейности на система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение на
TFR -1М с идент. № 623/13 изх. № 369/28.10.2014г./лист 11/; протокол за използване
на АТСС TFR -1М с идент. № 623/13 по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата/ лист 9/. Така приложения снимков
материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвените с технически средства и система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и в този смисъл, независимо от факта, че в съдебно
заседание е приет като писмено доказателство, се явява годно доказателствено
средство за фактите и обстоятелствата, отразени в него.
От посочените писмени доказателства, които са
непротиворечиви се установи по безспорен начин, отразената в електронния фиш
фактическа обстановка, че на 24.05.2016г., посоченият лек автомобил,
собственост на жалбоподателя в 11.40 часа, е управляван по път I – 1/Е79/, км. 32+727, на отклонението за с. Макреш,
със скорост от 100 км./ч. при максимално разрешена скорост от 60 км./ч.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените
стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория Б
за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по
автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В случая е сигнализирана с пътен знак, указващ максимално
разрешената скорост от 60 км.ч. По силата на чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДвП, в
редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на
електронния фиш, за превишаване на разрешената максимална скорост извън
населено място от 31 до 40 км/ч, водачът се наказва с глоба от 150 лева.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно
наказание е обявено от закона за наказуемо. В процесния фиш е вписана, както
установената скорост на движение, така и разрешената , а и превишената такава.
Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП,
при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи . Безспорно, разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП е
специална спрямо общите разпоредби на ЗАНН, касаещи съдържанието на
наказателното постановление, поради което процесният електронен фиш съдържа предвидените
от закона реквизити. От доказателствата по делото, които са приети от
съда, се установява, че именно такова административно нарушение е извършено в
настоящия случай. В обжалвания електронен фиш е посочено, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано (т.е. без човешка намеса в лицето на
контролен орган) техническо средство № 623. Представени са
снимката, която е изготвена на клипа от това техническо средство, както и
протокол от проверката на същото, като в протокола за използване на автоматизираното
средство е описано мястото на което е монтирано – път I – 1/Е79/, кръстовището с път IV 10012, разклон за с. Макреш, км. 32+727, посока на измерване
– в двете посоки. В настоящия случай са спазени законовите изисквания.
Електронният фиш съдържа необходимите реквизити, като нарушението и нарушителя
са установени по несъмнен начин, правилно е определена нарушената и
санкционната норма, а определеното наказание е в предвидения от закона фиксиран
размер от 150 лева.
Оспореният електронен фиш съдържа предвидените в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, вкл. датата – 24.05.2016г. и точният
час – 11.40ч. на извършване на нарушението и е издаден по утвърдения образец от
министъра на вътрешните работи. Това са единствените изисквания към неговата
форма и те са спазени. Няма нормативно изискване за посочване на органа, който
го е издал, а е необходимо да се посочи териториалната структура на МВР, която
е ОД на МВР-Видин, което е сторено. В случая разпоредбите на ЗАНН и по-точно
изискванията за съдържание на актовете за установяване на административни
нарушения и наказателните постановления, не намират приложение, доколкото в
ЗДвП е предвиден специален ред за ангажиране административно-наказателната
отговорност на водачите на МПС посредством електронен фиш, при нарушение
установено и заснето с техническо средство.
Законът за движението по пътищата, с
разпоредбата на чл. 189, ал. 11 предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление, но това приравняване следва да се приеме, че
е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни
постановление и електронни фишове, но не и относно правилата относно
процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в
разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и
електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и
връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната
законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както
и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на електронния фиш.
На практика няма изискване електронният фиш да има реквизитите на наказателно
постановление по чл.57 от ЗАНН. Тези реквизити както вече бе отбелязано по-горе
са уредени в специалния закон – ЗДвП – в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. С
изменението на ЗДвП –ДВ бр. 19 от 2015 г., е дадена легална дефиниция на
понятието АТС. Съгласно т.65 от пар.6
на ДР на ЗДвП "Автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат както стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, така и
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес, каквато без съмнение е и посочената
мобилна система за видеоконтрол.
Нарушението е установено с
одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, прието по делото
като писмено доказателство. Съгласно протокол № 6.10.15 от 17.02.2016 г. от проверката на
мобилна система за видеонаблюдение „ TFR – 1М“ от последваща проверка на отдел "Лаборатория за проверка на
радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха“ TFR -1М с идент. № 623/13 е преминало проверка за
точността на измерване на 17.02.2016 г.
Следователно измерената с него скорост отговаря на тази с което се е движел
жалбоподетеля. Тук следва да се отбележи факта,
че отразеното в описателната част на електронния фиш относно конкретната
скорост на движение на лекия автомобил не отговаря на отразеното в приложения
към материалите по административната преписка снимков материал от заснет с
техническо средство радар № 623 клип № 3668. Това се преценя от настоящия
съдебен състав като допуснато процесуално нарушение, което обаче не засяга
правото на защита на жалбоподателя в конкретната хипотеза, доколкото е
установен по – благоприятен за него режим с оглед представеният по делото и
цитиран по- горе Протокол от проверка № 6-10-15 от 17.02.2016г., в който е
отразено, че грешката при измерване на скоростта с горният радар е плюс минус
3км/ч, тоест от скоростта в клипа АНО е извадил тези 3 км/ч, в полза на
нарушителя, поради което и процесуалното нарушение не се явява съществено,
откъдето пък да може да се приеме, че съставлява самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.
На следващо място, съгласно чл. 10 от
Наредбата за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол.
Такъв протокол е приложен по делото -
л.11. По делото е приложена и докладна записка – л. 12, в която подробно са
посочени заснетите нарушения от посоченото АТСС между които е и процесното
такова.
В достатъчна степен е направено
описание на самото нарушение, както и неговите реквизити, ясно е поведението на
нарушителя, както и съответно каква е точната установена, разрешена и превишена скорост в
случая на водача. Описана е и датата на самото нарушение , която е 24.05.2016 г. съвпадаща като дата, час, регистрационен номер и на
приложения по делото снимков материал от клип № 1518, в който са отразени
посочените по-горе реквизити. Макар обективирано в снимковия материал под формата на
GPS кординати, мястото на извършване на нарушението е идентифицируемо, като в
случай на повдигнато възражение относно съответствието между посоченото в
електронния фиш географското място и обективираните в снимковия материал GPS
координати, е напълно възможно координатните данни да се разчетат по надлежния
процесуален ред и да се направи съпоставката за съответствие. В настоящият
случай обаче наказаното лице не въвежда чрез жалбата си спор за несъответствие
между посоченото в електронния фиш географското място и обективираните в
снимковия материал GPS координати, поради което съдът приема, че мястото на нарушението е именно това, което се сочи в
електронния фиш и това е безспорно доказано.
Видно от посочения вече от съда протокол за
използване на АТСС, в графата „ посока на движение на контролираните МПС” е
посочено „двете посоки” , следователно е осъществяване на контрол на
преминаващите автомобили и в двете посоки, поради което, с оглед стационарното
положение на камерата, автомобилите, движещи се в едната посока биват заснемани
в задната им част, при отминаване, а приближаващите, какъвто е и настоящия
случай – в предната част. В приложения снимков материал от клипа също е
посочена със стрелка, посоката на движение на автомобила, който е заснет, от
което се вижда, че същият е прибилижаващ в тази посока, фронтално на
устройството, а не в посока на отминаване.
От
приложената по делото справка за регистрация на посочения автомобил, по безспорен
начин се доказва, че същият е собственост на жалбоподателя. В чл. 189, ал.5 от
е регламентирано, че „ В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш
се анулира.” Жалбоподателят е имал възможност след връчването на електронния
фиш в изрична декларация да посочи, ако някой друг е управлявал автомобила на
въпросната дата и час, отбелязани в клипа, но същият не е сторил това.
По отношение на наложеното наказание:
Предвиденото наказание
в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП - в редакцията й относима към датата на извършване
на деянието и издаване на електронния фиш, за превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч, водачът се наказва с
глоба от 150 лева.
Наложеното
от административнонаказващия орган наказание е глоба в размер на 150 лв. Съдът
намери, че при индивидуализацията на административното наказание, наложено на
жалбоподателя, административно-наказващия орган се е съобразил с
обстоятелството, че размера на наказанието е посочен императивно в закона.В
тази връзка съдът намира, че определеното наказание е справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя
Л.Н.И. административно
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (вж.
ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС), тъй като не се
отличава с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи /не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства/
или, с оглед постигане на посочените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание, съдът намира, че резонно АНО е санкционирал
същия за извършените от него административни нарушения. В конкретния случай
съдът намира, че конкретното нарушение по нищо не се отличава от останалите от
същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение
за спазване на разпоредбите на ЗДвП и по – конкретно, при управление на
автомобила си да избира скорост, която да не превишава законоустановената за
движение скорост в този участък, а именно 60 км. ч.
Съдът не споделя
възражението на жалбоподателя, че електронният фиш е незаконосъобраден, тъй
като не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При издаването на електронния
фиш липсват изисквания за съставяне на два отделни акта: АУАН, служещ за
слагане началото на производството и имащ характер на предявено административно
обвинение, както и на наказателно постановление, имащо характер на
правораздавателен акт, с който се налага предвиденото за конкретното нарушение
административно наказание. В този смисъл не може да се приложи разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН, тъй като при издаване на електронния фиш установяване на
нарушението става с автоматизирано техническо средство - т.е. в производството
по издаването на електронен фиш не се издава акт аналогичен на АУАН и не се
връчва такъв, поради което и не се изисква да се съобразяват сроковете, посочени
в ЗАНН.
Съдът намира обаче, жалбата срещу атакувания
електронен фиш за основателна, макар и не на посоченото в нея основание. Съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. постановено по
т.д. № 1/2014г на ОСНК
на ВКС и ОСВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането
на който, титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да
го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си
право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание,
като се погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното
производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично
е прието, че разпоредбата на чл.11
от Закона за
административните нарушения и наказания препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
С
оглед изложеното, следва изводът, че макар при издаването на електронни фишове
да не се прилагат сроковете по чл. 34 ЗАНН, намират приложение разпоредбите на
НК относно погасяването на наказателното преследване по давност. Давностният
срок се изчислява от момента на извършване на деянието, който в случая е
24.05.2016 г., и зависи от предвиденото за нарушението наказание. За извършване
на визираното в електронния фиш нарушение, както към момента на довършването
му, така и към настоящия момент, законодателят предвижда налагане на
административно наказание "глоба". Съгласно приложимата към настоящия
случай разпоредба на чл. 80, ал.1,
т.5 от НК,
наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-голям от три години, а според
чл. 81, ал.3 от същия нормативен акт, независимо от спирането или прекъсването
на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира,
когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването
на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка
предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на
предвидената от законодателя абсолютна погасителна се следи само когато се установи, че не е
изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1
от НК (т. нар.
обикновена давност).
Видно от приетата
по делото разписка, обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя едва
на 03.07.2019г. По делото не са налице каквито и да е доказателства давността да е била
спирана или прекъсвана, поради което обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т.
5 НК е изтекла на 24.05.2019 г.
По тези
съображения, електронният фиш, следва да бъде отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автотехническо средство – серия К, № 1251696
на ОД на МВР- Видин, с което на Л.Н.И., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание по Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: глоба в размер на 150,00 лева на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението
му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: