№ 385
гр. Перник, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200510 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4769350 на ОД на МВР
Перник, с който на КР. ЕМ. ЛЮБ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на
12.11.2020г. в 13:13 часа, в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”, до
бензиностанция „Шел”, когато с автоматизирано техническо средство №
11743d0 е установено, че при общо валидно ограничение на скоростта за
населено място от 50 км/ч е управлявал лек автомобил „Ауди А 4 ” с рег. №
******** със скорост от 77 км/ч, при което превишението е 27 км/ч.
По изложени в жалбата доводи КР. ЕМ. ЛЮБ., чрез пълномощника си
адв. Б.В. от КАК, моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Иска
присъждане на направени разноски по делото.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство,
за което е редовно призован. В същото не се явява и неговия пълномощник.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
1
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 12.11.2020г. на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано
техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0, в стационарен
режим, бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се в
посока към кв. „Тева” моторни превозни средства (МПС). Мястото се
намирало до бензиностанция „Шел”, където за пътните превозни средства
важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч. В 13:13 часа през обсега
на радарното устройство преминал лек автомобил „Ауди А 4 ” с рег. №
********, като същото фиксирало скорост на движение от 80 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р. А.
изготвили протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 01.12.2020г. с рег. № 1158р-11074. В същия било
удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от
време, през който същото е работело - от 11:15 часа до 13:45 часа, посоката на
задействане (отдалечаващ трафик) при стационарен режим на измерване,
ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на
монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на В.В.Р., ЕГН **********. За
констатираното нарушение против лицето е издаден от ОД на МВР Перник
ЕФ серия К, № 4157190, като при неговото връчване лицето подало на
28.04.2021г. декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочило, че лекият
автомобил на процесната дата е бил във владението на КР. ЕМ. ЛЮБ., като
приложил и копие на свидетелството му за управление на МПС. Издаденият
на името на В.Р. ЕФ серия К, № 4157190 бил анулиран, като за
гореописаното нарушение против КР. ЕМ. ЛЮБ. бил издаден от ОД на МВР
Перник, по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, процесния ЕФ серия К, № 4769350,
в който след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била
редуцирана на 77 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата
скоростта на движение било с 27 км/ч, с оглед на което на жалбоподателя е
наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) за нарушение
на чл.21, ал.1 от същия закон. Жалбоподателят не се възползвал по
надлежния ред от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от НПК, а
2
обжалвал фиша пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства,
декларация от 28.04.2021г. по чл.189, ал.5 от ЗДвП, разпечатка от
показанията на системата за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение - снимка № 11743D0/0314940 от 12.11.2020г., протокол с рег. №
1158р-11074 от 01.12.2020г. за използване на автоматизираното техническо
средство съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, ведно с
приложение за техническите и метрологични характеристика на същата и
протокол за проверка № 59-С-ИСИС от 28.09.2020г. на отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди” на Български институт по метрология за техническата изправност на
средството за измерване, заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на
ОД на МВР Перник и писмо изх. № 22/слу-2623-(1) от 26.04.2022г. на
Община Перник, ведно с извадка за съществуващата организация на
движението в процесния участък.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта
на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение.
В конкретния случай е било оспорено обстоятелството, че В.В.Р.,
който е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението го е
управлявал, с оглед кредитираната по делото писмена декларация
регистрирана с № 115800-7100 от 28.04.2021г., в която е декларирал, че на
12.11.2020г. в 13:13 часа превозното средство е било във владение на КР. ЕМ.
ЛЮБ., на който го е предоставил за ползване, като е приложено и копие на
свидетелство за управление на МПС. При това положение следва да се зачете
презюмираният от закона факт, че извършител на деянието е жалбоподателя,
който не е ангажирал надлежни доказателства пред АНО, които да изключват
административнонаказателната му отговорност, а е подал жалба до съда
именно срещу процесния ЕФ, поради което съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано. Все в този
ред на мисли следва да се отбележи, че попълването на декларация по чл. 189,
ал.5 от ЗДвП е единствения начин за установяване на водача, тъй като
законодателят не е предвидил правна възможност впоследствие да се
опровергава авторството на нарушението. Същевременно от съдържанието на
жалбата категорично се установява, че на Л. е бил връчен издадения срещу
него ЕФ, срещу който именно е иницирал съдебния контрол по настоящето
съдебно производство.
В процесния ЕФ недвусмислено е записано, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е
3
посочен неговия идентификационния номер 11743d0. В протокола по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., освен тези белези надлежно е
документиран и типа на АТСС, предвид направеното вписване на
наименование ARH CAM S1, т.е. налице са еднопосочни данните както за
типа, така и за индивидуалния номер на автоматизираното техническо
средство, заснело процесното нарушение.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на
техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по
смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, поради което и след като в обжалвания ЕФ изрично е посочен номера
на техническото средство, който е индивидуален за всяко автоматизирано
техническо средство, то същият дава надлежна информация за неговия вид.
В случая се касае за техническо средство, което е било стационарно
разположено временно на пътния участък.
Същевременно от приложеното удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български
институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на
одобрените за за използване типове следства за измерване под № 5126, като
удостоверението е със срок на валидност 07.09.2027г. От приложения
протокол за проверка № 59-С-ИСИС от 28.09.2020г. на отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди” на Български институт по метрология се установява, че на
24.09.2020г. е извършена периодична проверка на описаната преносима
система и че същата съответства на изискванията на одобрения тип.
Следователно налице са достатъчно доказателства относно типа на
автоматизираната техническа система и нейната техническа годност, което
води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на
чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От съдържанието на приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е видно, че той е изготвен надлежно, по
утвърдения образец, като в него са попълнени необходимите реквизити.
Същият е изготвен от Р. А., който го е подписал. Не е спорно, че
полицейският служител е преминал обучение за работа със системата за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, с която именно е
извършено заснемането на автомобила на жалбоподателя, тъй като е включен
в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са определени със
заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник да
осъществяват дейност по заснемане на нарушения с процесната система,
последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради
което и не може да бъде поставено под каквото и да е съмнение, че е бил
осъществен контрол по отношение на установеното нарушение съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
Некоректни са изложените в жалбата съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с приемането, съответно
свалянето и съхранението на установените с автоматизираното техническо
4
средство изображения, и с извършването на последваща проверка, тъй като
отнасящите се за тези обстоятелства части в протокола по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. са попълнени в цялост от съответното
длъжностно лице - инсп. В. Б. от АСКПД, която чрез вписване на името си и
със своя подпис е удостоверила, че данните за установените 70 броя статични
изображения се съхраняват по надлежния ред и във вида, изготвен от АТСС
на компютърна конфигурация.
Съдът намира за безспорно установено, че посочената в създаденото
статично изображение № 11743D0/0314940 от 12.11.2020г., (което
представлява веществено доказателствено средство от категорията на
визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП) скорост от 80 км/ч, с която се е движел
автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 77 км/ч, като е конкретизирана и разликата между
установената и разрешената скорост - 27 км/ч. Следователно е изпълнено
изискването на чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., поради
което и възраженията в тази насока са неоснователни.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на
нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е
посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място – ул.
„Юрий Гагарин” в гр. Перник, до бензиностанция „Шел”, което е напълно
достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ
твърдяното нарушение, поради което съдът не споделя като основателно
възражението на защитата на жалбоподателя за липса на яснота относно
мястото на извършване на деянието, водеща до съществено процесуално
нарушение при издаването на ЕФ. Това е така, тъй като в процесния случай не
е ограничена възможността да се извърши преценка за точното приложение
на материалния закон, въпреки съществуването на ул. „Юрий Гагарин” в гр.
Перник на два търговски обекта на компанията „Шел”, защото от приетото
като писмено доказателства писмо с изх. № 22/слу-2623-(1) от 26.04.2022г. на
Община Перник се установява, че разстоянието межу двете бензиностанции е
2500м, като и в двата участъки не е наличен знак В26 с ограничение на
скоростта, различно от общо валидното за населено място. При това
положение съдът намира, че описанието на нарушението в ЕФ напълно
отговаря на изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП и дава възможност на
жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да
организира в пълен обем защитата си по него, защото нарушителят се е
защитавал срещу ясно предявени му с ЕФ факти, които са напълно
достатъчни за установяване и доказване на действащия скоростен режим –
нарушението е извършено на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник, където е
действало „ограничение от 50 км/ч валидно за населено място”. Ето защо и
описанието на мястото на нарушението е повече от достатъчно, с оглед
императивното изискване за означаването му в ЕФ.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е
5
установена в разпоредбата на чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1 от ЗДвП.
Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер, в
зависимост от превишената стойност на скоростта, в шест отделни точки.
Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189 ал.4, вр. чл.
182, ал.1 т.3 от ЗДвП (за превишаване от 21 до 30 kм/ч), която предвижда
точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 100 лева, каквато е
била и наложена на К.Л.. Посочената разпоредба обвързва наказващия орган
при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му
за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Относно маловажност на нарушението:
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от
Наказателния кодекс (относими към датата на неговото извършване), тъй като
деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от
този вид. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключителен характер на някое от тях, които в своята съвкупност да
обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид
деятелност, още повече че към настоящия момент законодателят с
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключил приложението на чл.
28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и същата е
неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за
възнаграждение са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 4769350 на ОД на МВР
Перник, с който на КР. ЕМ. ЛЮБ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 12.11.2020г. в 13:13
часа, в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”, до бензиностанция „Шел”, когато с
автоматизирано техническо средство № 11743d0 е установено, че при общо
валидно ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч е управлявал
лек автомобил „Ауди А 4 ” с рег. № ******** със скорост от 77 км/ч, при
което превишението е 27 км/ч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
6
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7