Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260042
Гр.Н.,14.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
.
Районен съд Н. в публичното съдебно
заседание,проведено на първи септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Районен
съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:БОЙКА АНГЕЛОВА
Като разгледа
докладваното от съдия Радева гр.дело №19 по описа за 2020 година,за да се
произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по иск с правно основание чл.500,ал-.1 т.1 от КЗ във
вр.чл.60 от ЗН
чл.86 от ЗЗД,с цена на иска 12 500 лв./главница/,частично предявен за
5 000.00лв./пет хиляди лева –главница/,ведно със законната лихва върху
нея, от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр-.София,пл.4Позитано“№5,чрез
*** Д.Й.Д. и ***ско дружество „***“,представлявано от
Д.Й.Д. срещу Ж.П.С.,ЕГН:**********,с адрес:г***,в качеството й на наследник на Л.И.С.с
ЕГН:**********.
В исковата молба се твърди,че на ***.около 07.50часа,на път I-2,км.131+196,общ.К.,обл.Ш.,по вина на Л.И.С.,водач на МПС „***“ с рег.№***,след
употреба на алкохол ,настъпило пътно-транспортно произшествие,при което ,на
возещия се в катастрофилия автомобил пътник Д.В.Г.
били причинени травматични увреждания,изразяващи се в *** и ***.
В резултат на произшествието,виновният водач Л.И.С.починал.
Д.Г. предявил извънсъдебна
претенция до ЗАД „Булстрад ВИГ“,като претендирал
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на
65 000.00лв.С договор за спогодба от ***.,ищецът се задължил да заплати на
Г. неимуществени вреди в размер на 25 000.00лв.,включително лихви за
забава.,коетто застрахователно обезщетение му било
изплатено .
За ищеца възникнал правен интерес да получи от наследниците на виновния
водач ,които са приели наследството,платеното обезщетение,заедно с платените
лихви и разноски,поради което моли да бъдат призовани на съд с ответника Ж.П.С.-наследник
на Л.И.С.и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата
молба,съдът постанови решение,с което на основание чл.500 ал.1 т.1 от КЗ във вр.чл.60 от ЗН я осъди да му заплати сумата от
5 000.00лв.,представляваща частично предявен
иск от 12 500,от общо
25 000лв..,представляваща платено застрахователно обезщетение,съгласно
договор за спогодба от ***.,изплатено на ***.на Д.В.Г.
по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Булстрад
ВИГ“ валидна от ***.до ***.,за нанесени неимуществени вреди на Д. В.Г. от настъпило ПТП на ***.по вина на Л.И.С.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата,както направените по делото разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на
ответника,като в законоустановения срок,ответникът Ж.С.,чрез
пълномощника си адв.Г.Г.
депозира писмен отговор на предявения иск.Оспорва същия по основание и по
размер.Излага следните съображения: доколкото ПТП е настъпило на ***. и водачът е починал
тогава,а ищецът е извършил плащане на третото увредено лице на ***.,то
задължението за репариране на извършеното плащане не е съществувало към момента
на откриване на наследството не е преминало върху ответника –наследник и същият
не е материално легитимиран да отговаря за задължението,претендирано
с предявения срещу него регресен иск.Ответникът
възразява,че ищецът не е представил доказателства за извършеното плащане на
третото увредено лице,а на лице,по отношение на което липсват доказателсттва за надлежна представителна власт да получи
от негово име и за негова сметка застрахователното обезщетение.Счита ,че
сключената между ищеца и увреденото лице
спогодба не го ангажира,тъй като той не е страна по нея.Оспорва иска и по
размер.Прави възражение за съпричиняване на
неимуществените вреди от страна а пострадалия,поради неизползване на обезопасителен колан при ПТП.С оглед съпричиняването
и допринасянето за вредите от пострадалия,счита ,че размерът на вредите следва
да бъде коригиран от 5 000лв.на 2500.00лв.
В съдебно заседание ищецът,чрез пълномощникът си адв.Д.Д. поддържа изцяло предявения иск.
Ответницата се явява лично и с повереника си адв.Г.Г.-*АК.Оспорва иска по
основание и по размер.Поддържа възраженията си,изложени в писмения отговор.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа
страна следното:
Ответницата Ж.П.С. е един от двамата
законни наследници /съпруга/на Л.И.С.с ЕГН:**********,б.ж.на гр.Н.,починал на ***./удостоверение
за наследници с изх.№***.,издадено от Община Н./.
С. е направила отказ от наследството,останало й след смъртта на Л.С.,който
отказ е вписан под №***.,по ч.гр.д.№***.по описа на Районен съд –Н..
Гражданско дело №***г-.по описа на НПРС е образувано на ***.,а съдебните
книжа са връчени на ответницата на ***.
Ищецът е представил по делото копие от вносна бележка от ***./л.79/,о
която е видно,че ответницата Ж.С. е заплатила по сметка на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
сумата от 2 627.09лв. с посочено основание –по ГД ***/въз.щета.От извършената
служебна справка от съда се установява,че горепосоченото гражданско дело е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
,с основание :причинени материални щети на ограничителна система за пътища
/ОСП/-мантинела на път I-2 км.131+296,собственост на ОПУ гр.Ш.
от наследодателя на длъжника,като в обстоятелствената част на заявлението е
посочено,че причинения вредоносен резултат е настъпил вследствие на ПТП на ***.,около
07.50часа,по вина на Л.С..
Видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП
№***.по описа на ОД на МВР Ш. от ***.е,че същото е започнато на ***.срещу
неизвестен извършител ,за това,че на ***.на път I-2 ,километър
131+296/Варна- Ш./ ,при управление на моторно превозно средство/лек автомобил „***
премаци“ с рег.№***/,по непредпазливост причинил
смъртта на Л.И.С.от гр.Н. –престъпление по чл.343 ал.1 б“в“ във вр.чл.342 ал.1 от НК.
В горецитираното постановление прокурорът е
посочил,че при претърпяното на ***.ПТП,на
единият от двамата пътници в автомобила- Д.В.Г. е причинено *** ,за срок
по-голям от един месец,в резултат на получените травматични увреждания.
Прието е също,че водача Л.С.,нарушавайки правилата за движение по
пътищата и след употреба на алкохол е предизвикал ПТП с изключително тежък
резултат ,като сам е причинил смъртта си,средна телесна повреда на Д.В.Г. и
имуществени вреди.
Тъй като се касае за нещастен случай,причинен от деецът,който в
следствие на същия е починал,образуваното ДП
за деяние по чл.343 ал.1 б“а“ „б“ и „в“ във вр.чл.342
ал.1 от НК е прекратено.
За възникналото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №*** /***.от Р.А.М.-дежурен ПТП при ОД на МВР Ш..
Пострадалият Д.Г. е бил прегледан в Спешно отделение при МБАЛ –Ш.,за
което е издаден амбулаторен лист №***.от КДБ/СО.След преглед и изследвания е
освободен в 12.00 часа на същата дата.Имобилизиран е
/поставен му е гипс за 25 дни/.
На 17.10.2017г. е посетил специалист-***
във връзка с оплакване за ***От ***.бил с болки в ***в
ляво,които се засилвали при хранене.Издаден му е амбулаторен лист №***.от д-р М.Г.
А..назначена му е терапия.
Към датата на възникналото пътно-транспортно произшествие,управлявания
от С. лек автомобил е бил застрахован
при ищеца „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ,за което по делото е приложена застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № ***,валидна от ***.до ***.
Представената застрахователна полица е извлечение от електронната
система на ищеца и представлява застрахователен сертификат за сключения
застрахователен договор.
Представена е справка от системата INSIS на ЗАД „Булстрад“
,от която е видно,че по посочената застрахователна полица е била уговорена
годишна премия в общ размер на 159.18лв.,платима разсрочено,на четири
вноски,три от които –на ***.,на 14.06.2017г. и на
14.09.2017г.са платени,а последната, дължима на 14.12.2017г.не заплатена,поради
което застрахователното покритие е продължило до 30.12.2017г.в 00.00 часа.
При застрахователя е образувана преписка по доклад за щета №***по молба
от пострадалото лице Д.В.Г. ,чрез пълномощника му адв.М.К.–*АК
Представена е искова молба до Окръжен съд гр.Ш.,като не може да се
установи дали там е било образувано гражданско дело по иска с правно основание
чл.432 ал.1 от КТ във вр.чл.409 от КЗ във вр.чл.45 и чл.86 от ЗЗД,с цена на иска
65 000лв.,съответно няма данни как е приключило същото.Доколкото никоя от
страните не навежда доводи/респ.не прави възражение за влязло в законна сила
съдебно решение,имащо сила на присъдено нещо/,съдът счита,че вероятно се касае
за проект на искова молба.
На ***. в гр.С.е сключена извънсъдебна спогодба между застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“/застраховател/ и Д.В.Г./бенефециент/,по
силата на която застрахователят се е задължил да заплати на бенефециента сумата общо в размер на 25 000лв.,която
представлява претърпени от него неимуществени вреди и свързаните с тях
имуществени вреди до момента,възникнали от посоченото ПТП или по повод на него
включително такива за лихва за забава.
Застрахователят се е задължил да изплати уговореното застрахователно
обезщетение в 10-дневен срок от постигане на спогодбата,като сумата в размер на
25 000 лева е преведена по сметка на пълномощника на бенефециента
–*** М.К.,с платежно нареждане при Банка ДСК от ***.
Разпитан като свидетел,под страх от наказателна отговорност при
лъжесвидетелстване,пострадалият Д.Г. заявява пред съда,че е получил уговореното
обезщетение по банковата си сметка,като дори посочва и по-висок размер
-30 000лв.Доколкото пострадалото лице заявява с нужната категоричност,че
сумата,предмет на извънсъдебната спогодба му е била заплатена, предвид липсата
на доказателства,които да го опровергават,съдът приема този правнорелевантен
факт за доказан от страна на ищеца.
В показанията си пред съда,свидетелят Г. твърди,че тръгвайки за
работа,св.М. отишъл да го вземе с личния си автомобил,който после оставил на
ремонт,на сервиз и по пътя срещнали Л.,който ги поканил да пътуват с неговата
кола и те се качили.Срещнали го при майстора на сервиза.С. не е слизал от
автомобила,когато се качили при него нямал никакви признаци да е употребил
алкохол,като обратното,свидетелят сочи,че би забелязал,тъй като двамата били
колеги и го познавал .
От своя страна ,св.М. твърд,че тъй като с Г. закъснявали за работа
въпросния ден,се обадил на Л. да мине да ги вземе с колата и той ги взел от дома му. Както от показанията на пострадалото лице Д.Г.,така
и на другия пътник в автомобила -свидетелят
И.М. ,а и от останалите материали ,съдържащи се по воденото досъдебно
наказателно производство се установява,че И.М. е бил седнал на първата
седалка,до водача,а свидетелят Г. –на задните седалки,първоначално в средата,после
преминал в дясната страна и останал там,без поставен предпазен колан,прегърнал
с дясната си ръка седалката пред него/т.е.на седящия пред него Г./,а лявата си
ръка поставил пред лицето си,с цел да се предпази,тъй като възприел ясно
движението на автомобила.Св.М. твърди,че докато се движели ,на кръстовището на
пътя,с този за град П.,той видял,че водачът управлява автомобила със 140 км/ч и
си сложил колана.Като стигнали завоя,видял,че скоростомера
показва 160 км/ч.Влезли в завоя и се блъснали първо в единия знак,после в мантинелата и тя пробила купето на автомобила.Според св.М.,поставения
от него предпазен колан му спасил живота,за да не изхвърчи.Нямал рани по себе
си,но го усещал цяла седмица по тялото.
Посетилият автопроизшествието служител на РУ Н. –св.Р.М.,който е
съставил протокола за ПТП описва местоположението на водача и свидетелите,както
и на самото произшествие.Заявява,че мантинелата е
преминала през капака и през самото купе,по средата между двете седалки,както и
отзад на задната седалка и пак по средата между двете седалки,излизайки от
автомобила.По негово мнение мантинелата би трябвало
да е закривена и завита към земята в
единия си край,но тази очевидно е била повредена,не може да прецени защо се
е получило така.Имало доста колове на
земята изкривени.
Съдът цени с доверие заключението на назначената по ДП съдебна-автотехническа експертиза,изготвена от вещото лице П.П.,според която ,скоростта на лек автомобил „*** Премаци“ рег.№*** е била около 160 км/ч. ,а причината за
станалото автопроизшествие е движение на автомобила със скорост над критичната
за преодоляване на конкретния участък /десен завой/.
От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза,изготвена от вещото лице В.Б.
/на л.136-153/,което съдът също цени с нужното доверие като добросъвестно ,
компетентно и безпристрастно изготвено
,се сочи,че механизмът на настъпване на ПТП е следния:на ***.около 8.00часа,при
мрачно време,мокра пътна настилка,пътното платно е с наклон на изкачване по
посока на движението на автомобила.Преминавайки през околовръстен път на гр.К.,към
км.131+296,управлявания от С. автомобил е навлязъл в десен завой.Поради
движение с висока скорост,която превишава и критичната скорост на приплъзване ,автомобила поднася на ляво,като навлиза с
левите си колела в левия банкет.Водачът прави опит да овладее автомобила,но в
този момент,намиращата се в ляво мантинела навлиза в
купето на автомобила през предната част,преминава през цялото купе между
седалките и излиза през задното обзорно стъкло.В продължение на около 40 метра
автомобила продължава своето движение,като е разрушавал закрепването на мантинелата ,която е преминавала през него.Лекият автомобил
е бил с фабрично монтирани колани на задните седалки-три на брой,за всяка
седалка поотделно.
След напускане на пътното платно вляво,лекият автомобил е изминал
разстояние от около 128 метра,преди да преустанови своето движение.Ударът е в мантинела,която преминава свободно през купето му.В
конкретния случай няма условия за рязко увеличаване на отрицателното
ускорение,което означава,че е възможно въобще да не са се задействали
предпазните колани. Според вещото лице Б.,по делото няма данни дали предпазните
колани са сработили или не.
Поставянето на предпазен колан ограничава движението на тялото в посока
„напред-назад“.При конкретното ПТП,травмите на пътника са от ляво,което
означава,че най-вероятно ,не била били предотвратими при поставен предпазен
колан,съответно,не би повлияло върху уврежданията,които би получило лицето.
На поставения му в съдебно заседание
въпрос :какви щяха да са последиците за пострадалото лице ,както се е намирало
на средна задна седалка,ако беше с поставен предпазен колан,експертът
отговаря,че изходът е щял да бъде фатален,тъй като мантинелата
е щяла да премине през главата /тялото му и той щеше да бъде мъртъв.
Съдът цени с нужното доверие и заключението на вещото лице П.П.,изготвило повторната съдебно-автотехническа
експертиза,който на поставените му задания отговаря,че според действащата
нормативна база ,съществува изискване ,в началото и в своя край ,мантинелите да бъдат завити /закривени/ към пътното
платно,да не се повлиява при удар в тях същите да пронижат пътното превозно
средство.При наличие на наклонена част на мантинелата,достигаща
до нивото на банкета ,автомобилът би се
покачил с лявата си част на мантинелата и би се отхвърли/рекуширал
/ напред и нагоре,като в последствие не може да се предвиди дали би се
преобърнал или паднал на колела на платното или извън него.При всички случаи мантинелата не би навлязла в купето.В този случай,за
пострадалото лице на задната седалка не
е възможно да се предвиди какви биха били последствията.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза,изготвена от вещото лице д-р В.В.,която
цени с пълно доверие като всеобхватна,компетентна и добросъвестно изготвена /на
л.120-128 по делото/, се установява,че
при възникналото ПТП на ***.при което е загинал водачът на лек автомобил „*** Премаци“ Л.С.,при проведената аутопсия и взетите проби кръв
и урина ,след проведения им анализ по газхроматографски
метод в специализирана химическа лаборатория е показано наличие на алкохол в
кръвта 2.48 промила,а в урината -3 промила.
Установените алкохолни концентрации са в стойности гранични между средна
и тежка степен на алкохолно опиване в стадии на елиминация.Обикновено същата се
проявява със значителни нарушения на мисловната дейност,речта,отслабване на
концентрацията,вниманието и съобразителността,забавени реакции,афекти,понякога
сънливост,значителни координационни нарушения,вегетативни смущения и др.
При ПТП-то ,пътникът в автомобила Д.В.Г. е получил следните травматични
увреждания:***.***.***.***.Причинено му е *** за срок,по-голям от един
месец,обусловено от фрактурата на ***и временно разстройство на
здравето,неопасно за живота –за останалите установени травматични увреждания.
Установените травматични увреждания съответстват на определения в автотехническата експертиза механизъм на ПТП.
При липса по делото на регистрирани усложнения,според вещото
лице,оздравителният процес по отношение на фрактурата на ***/***на лявата мишнична кост/би
следвало да приключи за 2 ½ -3 месеца,а за другите установени рани- до
2-3 седмици.
Съдебният медик заявява,че абсолютна корелация между използването на
предпазния колан и предотвратяването на тежки травми и/или смъртен изход не
съществува.При поставен предпазен колан и при по-ниска скорост на сблъсъка /до 60
км/ч/ травматичните увреждания обикновено са леки и повърхностно разположени,но
при висока скорост/в случая около 160 км/ч/,са възможни тежки травми в гръдната
и коремната област,причинени от самия колан.Анализирайки вида,тежестта и
анатомичното разположение на получените травматични увреждания,СМЕ приема,че
към момента на удара,пострадалият Г. би следвало да се е намирал на задната
дясна седалка и поставянето на предпазен колан не би се отразило съществено
върху тежестта на получените травми.Ако пострадалият се е намирал на задната
седалка в средата,при сработил предпазен колан,който да го фиксира към нея,в
условията на конкретния казус,шансовете му за оцеляване биха били нищожни.
ПТП е станало на ***.в 7.50 часа,,когато
Д.В.Г.,И.М.М. и Л.И.С.са пътували от основното място
за живеене до работното място,поради което е налице „трудова злополука“по
смисъла на чл.200 от КТ,за което е съставен Протокол №***.за резултатите от
извършеното разследване на злополуката,станала на ***.с Д.В.Г.,Л.И.С.и
осигурител/техният работодател/ -„***“АД.
Съдът цени с нужното доверие удостоверение с изх.№***г.,издадено от „ДЗИ
Общо застраховане“АД,обективиращо,че на Д.Г.,в
качеството му на застрахован и на основание предявена претенция от ***. е
получил от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД по посочената от него банкова сметка ***:46.22лв.-на
05.12.2017г и 23.11лв.-на 22.01.2018г.,които представляват плащания за риск
„Временна неработоспособност от трудова злополука“по полица №***,Задължителна
застраховка „Трудова злополука“/групова застраховка/и са процент от
договорената застрахователна сума за посочения риск.и водача,поради което
същото
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният частичен иск е процесуално допустим,а разгледан по същество-основателен
и доказан,поради следните съображения:
На първо място –искът е подаден от надлежно легитимиран ищец срещу
надлежно легитимиран ответник,при наличие на правен интерес.
Ответницата Ж.С. е един от двамата законни наследници на Л. С./съпруга/
и на основание чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН го е наследила по размер на ½
идеална част.Съгласно чл.60 ал.1 от ЗН,наследниците приели
наследството,отговарят за задълженията ,с които то е обременено,съобразно
дяловете,които получават.
Ответницата Ж.С. е направила отказ от наследството на покойния си съпруг
Л.С.около три години след откриване на наследството му,в срока за отговор по
предявения в настоящото производство осъдителен иск.
Процесуалната легитимация,като имплицитна част от правото на иск е
предпоставка от кръга на абсолютните за валидно провеждане на гражданския
процес.По принцип,с отказа от наследство,наследникът се лишава от включените в
наследството права и не приема включените в него задължения.Той не само
престава да бъде наследник,но се счита,че не е бил такъв,тъй като отказа от
наследство поражда действие от откриване на наследството –в този смисъл е
разрешението,дадено с т.1 в ТРОСГК на ВС на НРБ №148/86г.
В конкретния случай обаче,за да бъде зачетен отказа от наследство,следва
същото изобщо да не е било приемано –изрично,мълчаливо или с конклудентни действия/по арг.на
чл-49 от Закона за наследството/.
Доколкото в този промеждутък от откриване на наследството до изявлението
за отказ от същото,ответницата е заплатила присъдената сума по ЧГД ***.по описа на НПРС,представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от застрахователно
събитие,настъпило по вина на наследодателя й,то следва да се приеме,че чрез
тези си конклудентни действия ,тя мълчаливо е приела
неговото наследство.,преди вписване на отказа й в книгите при съда на ***.А
отказът,извършен след като е прието наследството ,е недействителен .
Ето защо,съдът приема,че ответницата е приела наследството на своя наследодател
и отговаря на задълженията в него до размера на собствената си ½ идеална
част.
С оглед правното основание на предявения иск ,при условията на главно и
пълно доказване,ищецът следваше да докаже да докаже наличието на следните правно-релевантни факти: валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобила,който е управляван от виновния водач,в
срока на договора е настъпило застрахователното събитие,което се покрива от
застраховката,изплатено от застрахователя обезщетение на увреденото лице в
размер на действителните вреди,претърпени от поведението на виновния
водач,както и,че при ПТП виновният водач е управлявал автомобила след употреба
на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над допустимата по закон норма Ответникът следва да докаже,че пострадалото
лице с поведението си допринесло за причиняване на вредоносния резултат.
От доказателствата по делото съдът прие за
установено по несъмнен начин,че между ищцовото
дружество –ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ и наследодателя на ответницата,към момента на настъпване на вредоносното
събитие /***./ е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил „*** Премаци“ с рег.№***.като неоснователни счита възраженията
на ответницата,че не са спазени изискванията на чл.344 ал.1 от КТ,чл.345 от КЗ,чл.348 от ТЗ,доколкото представените от ищеца писмени доказателства по
несъмнен начин сочат на валидно сключен договор ,обективиран
в посочената по-горе полица,както и коректно заплащане на дължимите
застрахователни вноски от страна на застрахованото лице,до настъпване на деликта..
Съдът прие,че по делото се установи по
несъмнен начин,че застрахователят е заплатил на увреденото лице сумата в размер
на 25 000лв.по повод на настъпилото застрахователно събитие,предмет на
застраховката „Гражданска отговорност“./паричната сума е преведена по банкова
сметка ***,а той от своя страна го е превел по сметката на пострадалия/.
Безспорно се установи,че деликтът
е причинен от наследодателя на ответницата –Л. С.,при управление на лекия му
автомобил/застрахован при ищеца/,при неспазване на съответните правила по
Закона за движение по пътищата и след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над допустимата по
закон норма - 2.48 промила.
Застрахователното обезщетение,което
застрахователят е заплатил на увреденото лице е определено на основание
извънсъдебна спогодба.Съдът споделя довода на ответницата,че предвидената в
чл.434 ал.1 от КЗ /респ.чл.228 от ЗК/отм/спогодба
между увредения и застрахования,има
действие за застрахователя ,само ако я одобри,но не и спрямо третото лице/деликвента/,което не е страна по нея.Нито в Кодекса на
застраховането,нито в който и да е закон,не е предвидено процесната
спогодба да поражда действие за лица,които не са страни по нея,поради което
размерът на извършеното плащане не обвързва ответницата.не е обвързващ и
доклада за щета,представляващ частен документ,изготвен от самия ищец .
Ето защо,съдът следва да се произнесе по
всички въпроси за вината на наследодателя на ответницата за настъпилото ПТП и
вредоносния резултат за пострадалия Д.В.Г.,дали има съпричиняване
от негова страна и в каква степен,какви неимуществени вреди са му били
причинени в резултат на противоправното поведение от
страна на водача на лекия автомобил и в какъв размер следва да бъдат покрити
тези вреди от деликвента.
Категорично се доказа по делото ,че
пострадалият Д.Г. е бил без поставен предпазен колан,с което е нарушил
правилата за движение по пътищата,но този факт, не следва да се третира като съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна,тъй
като,видно от заключенията на вещите лица д-р В. и инж.Б.,в случай,че ако той
си е бил поставил такъв и не е предприел преместване от задна средна на задна
дясна седалка, пронизалата лекия автомобил мантинела
е щяла да го нарани смъртоносно.Не се установи,той или другия пътник в
автомобила –св.М.,да са възприели някакво състояние на опиянение у водача,което
да ги възпре да се возят в лекия автомобил.Не се установи по какъвто и да е
начин,с поведението си,пострадалият Г. да е попречил по някакъв начин на водача
да шофира разумно ,да е отклонявал вниманието ми и изобщо ,с поведението си да
е съдействал за настъпването на пътно-транспортното произшествие,а оттам и на
вредоносния за него резултат –причинените му телесни повреди.
Предвид на това,съдът намира възражението на
ответницата ,за съпричиняване на крайния вредоносен
резултат от страна на самия пострадал
,за неоснователно,поради и което го оставя без уважение.
Съгласно чл.492 ал.1 от КЗ/съгласно датата
на събитието -***-./,минималната застрахователна сума/лимит на отговорност/ по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност/ на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди ,вследствие на телесно увреждане или смърт за
всяко събитие е 10 000.00лв.,независимо от броя на пострадалите лица.
За основателността на иска ,следва да са
налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –застрахован /в
случая неговия законен наследник/,спрямо увредения за обезщетение за
причинените вреди.Налице са всички елементи за носенето на деликтна
отговорност :противоправно деяние,извършено виновно
при условията на непредпазливост,в резултат на което ,на пострадалия Д.Г. са
били причинени средна и лека телесни
повреди.
Въпреки,че не е елемент от състава на деликта,следва да се отчете,че значителна роля за
уврежданията на пострадалия Д.Г. е
обстоятелството,че ограднотото съоръжение на пътя
,където е настъпило ПТП-то /мантинела/е било
поставено в нарушение на нормативните изисквания ,което е позволило до да се
вреже в автомобила,да удари Г. по ръката ,с което му е била причинна фрактурата
на левия горен крайник /лакътната става/.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде определено от съда по справедливост ,на основание чл.52 от ЗЗД.
Обезщетението за неимуществени вреди цели
да репарира болките,страданията и другите нематериални последици,възникнали от деликта.Видно от съдебно-медицинската експертиза е,че на Д.Г.
са били причинени следните
травматични увреждания:***.***.***.***.Причинено му е *** за срок,по-голям от
един месец,обусловено от фрактурата на ***и временно разстройство на
здравето,неопасно за живота –за останалите установени травматични увреждания.
При липса по делото на регистрирани
усложнения,според вещото лице,оздравителният процес по отношение на фрактурата
на ***/***на лявата мишнична
кост/би следвало да приключи за 2 ½ -3 месеца,а за другите установени
рани- до 2-3 седмици.
От ангажираните от ищеца доказателства ,не
се установи,периодът на възстановяване на пострадалото лице да е продължил
повече от прогнозните три месеца.Няма
данни Г. да е претърпял хирургични интервенции,да е имал проблеми със
самообслужването,да е посещавал физиотерапии,да е преживял или да продължава да
преживява стрес,най-вече по време на пътуване,да е изпитвал или да продължава
да изпитва силен психически стрес,да не е в състояние да полага пълноценен труд
и да се чувства пълноценен.
Предвид гореизложеното и съобразно преживяните от пострадалия Г. болки и страдания/които са
субективни преживявания/,но доколкото са обвързани с прогнозируемия
възстановителен процес,с оглед житейски оправданото,съдът намира,че на
основание чл.45 от ЗЗД му се дължи обезщетение за причинените у неимуществени
вреди в резултат на
противоправното
деяние,извършено виновно при условията на непредпазливост от наследодателя на
ответницата от страна на неговите законни наследници ,в размер на
15 000.00лв./главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от деня на поканата /предявяване на исковата
молба/-***.до окончателното й изплащане.
Съобразно чл.60 ал.1 от Закона за
наследството,отговорността на ответницата Ж.С. следва да бъде ангажирана до
½ идеална част от този размер,а именно до размер на
7 500.00лв./главница/,ведно със законната лихва върху нея.
.Съгласно
Тълкувателно решение №3/2019г.по тълк.дело
№3/2016г.на ОСГТК,в хипотезата на уважен изцяло частичен иск,останалата част от
вземането също може да съществува,но е възможно и да не съществува.Обективните
предели на СПН на положително съдебно решение по частичния иск се изчерпват с
предмета на делото ,а по останалата част може да се формира нова-различна
СПН.При уважаване на частичния иск,обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска-правопораждащите факти,страните
по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право.Поради това,че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи,както за частичния иск,така и за останалата
част от вземането,те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска
за останалата част от вземането ./при евентуален бъдещ съдебен процес/. Предвид гореизложеното,доколкото искът
е предявен като частичен,в размер на 5 000.00лв./главница/,ведно със
законната лихва върху нея до окончателното изплащане,съдът намира,че той следва
да бъде уважен в пълния му размер.,ведно със законната лихва до окончателното
изплащане.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК,с оглед изхода на делото,ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
1 625.00лв./съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК/.
Водим от гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА ответника Ж.П.С.,ЕГН:**********,с адрес:г***,в
качеството й на законен наследник на Л.И.С.с ЕГН:********** ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр-.София,пл.“Позитано“№5,представляван от ***Т.И.И.СУМАТА в размер на 5000.00лв./пет хиляди
лева-главница/- представляваща частично
предявен иск от целия в размер на 12 500 лева ,,представляваща
съответната част от платено застрахователно обезщетение в размер на
25 000лв.,съгласно договор за спогодба от ***.,изплатено на ***.на Д.В.Г. по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Булстрад ВИГ“,със застрахователна полица №***, валидна от ***.до ***.,по щета №***за
нанесени неимуществени вреди на Д. В.Г.
от настъпило ПТП на ***.по вина на Л.И.С.,,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от завеждане на исковата молба-***. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Ж.П.С.,ЕГН:**********,с адрес:г***,в
качеството й на законен наследник на Л.И.С.с ЕГН:********** ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр-.София,пл.“Позитано“№5,представляван от ***Т.И.И.направените
по делото разноски в размер на 1 625.00лв./хиляда шестстотин двадесет и
пет лева/.
Банковата сметка,по която може да бъдат
заплатени дължимите суми е:
IBAN:***:ДСК ЕАД BIC:***о пред Окръжен
съд –Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: