№ 1302
гр. София, 17.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501105 по описа за 2022 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463 ГПК, във вр. с чл.274 и сл. от с.к. и се развива по
частна жалба на „Гея-Дек“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.М. Х. от САК насочена против
Решение № 272/11.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 992/2022 г. по описа на СГС, с което
е оставена без уважение жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу разпределение,
обективирано в протокол от 02.11.2021 г. по изп.д. № 1655/2020 г. по описа на ЧСИ У. Д. -
№ *** от РКЧСИ, с район на действие – СГС.
В частната жалба се правят оплаквания за постановяване на атакуваното решение при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.456 – чл.457 ГПК, както и
чл.460 ГПК/и в нарушение на материалния закон - чл.136 ЗЗД, за които се навеждат
конкретни доводи, а като правен резултат от същите се иска отмяната му.
Поддържа се, че дружеството частен жалбоподател е сторило разноски, които се
ползват с привилегията по чл.136, т.1 ЗЗД, т.к- повторната оценка ползва всички страни в
изп.производство, защото е в общ интерес на взискателите и длъжника имотът да бъде
реализиран на цена, най-близка до действителната пазарна стойност.
Освен това и независимо, че частният жалбоподател има качеството на присъединен
взискател, направените от него разноски са пряко относими към приложения изпълнителен
способ, от който е постъпила сумата по разпределението и същите не биха могли да се
удовлетворят по друг начин в друго производство.
По подробно изложените оплаквания в горната насока се иска от настоящата
инстанция да постанови решение, с което са отмени обжалваното такова и да разреши
въпроса по същество, съобразно изложеното по-горе.
1
Останалите страни в производството, както и ЧСИ Д. не са взели становище по
жалбата.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като взе предвид оплакванията на
частния жалбоподател и съобрази данните по първоинстанционното дело, приема че частна
жалба е процесуално допустима, като депозирани в срока по чл.275, ал.1 ГПК, във вр. с
чл.463, ал.2 ГПК, от надлежно процесуално легитимирано лице – присъединен кредитор в
изпълнителното производство, срещу акт, подлежащ на последващ съдебен контрол.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната форма.
За да се произнесе по основателността на наведените оплаквания за неговата
неправилност, въззивната инстанция съобрази от фактическа и правна страна следното:
Нормата на чл.463 ГПК, уреждаща съдебния контрол по отношение извършеното от
съдебния изпълнител /СИ/ разпределение е специална спрямо общата такава на чл.435 ГПК,
с оглед специалния предмет на производството, определящ се от спецификата на акта на СИ
по чл.460 ГПК, по отношение на който се упражнява настоящия съдебен контрол.
Т.к. разпределението не е изпълнително действие и чрез него не се упражнява
принуда, а се определя кои притезания подлежат на удовлетворение, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за изплащане на всяко от тях, активно
легитимирани да обжалват разпределението са всички взискатели и длъжника, което
процесуално правило е в отклонение на установените от нормата на чл.435 ГПК
изчерпателно посочени действия по принудителното изпълнение, по отношение на които е
допустим съдебен контрол по жалба на различните страни в изп.производство.
Именно с оглед специфичния му характер, в производството по чл.463 ГПК по
проверка правилността на извършеното разпределение от СИ на постъпили в резултат на
принудително изпълнение суми съдът действа в режим на пълен въззив, а не като
контролно-отменителна инстанция, каквато е останалите случаи на защита срещу
изпълнението /чл.435 ГПК/.
В това производство съдът служебно проверява законосъобразността на
разпределението, предвид спецификата на акта на СИ, по отношение на който осъществява
съдебен контрол, който е акт по приложение на императивната норма на чл.136 ЗЗД.
При съобразяване на тези постановки, както и на задължителното тълкуване по
приложението на нормата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, направено в т.6 от ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК решаващият въззивен състав приема, че обжалваното
решение е и правилно.
По делото не е имало спор, че изп.производство по изп.д. № 1655/2020 г. по описа на
ЧСИ У. Д. - № *** от РКЧСИ е образувано по молба на „Адессо Кредит България“ЕООД
против „Тиар Инвест“ЕООД за събиране на парично вземане, присъдено по гр.д. №
40843/2020 г. по описа на РС София, в която като способ за принудително изпълнение
взискателят е посочил изнасянето на публична продан на общо седем недвижими имота,
2
собственост на длъжника.
За осъществяване на последния ЧСИ е предприел действия веднага след образуването
на делото, вкл. чрез налагането на възбрана на имотите, извършването на опис и оценка на
същите.
Настоящият частен жалбоподател е поискал да бъде присъединен като взискател по
изп.дело с молба от 21.10.2020 г. и въз основа на удостоверение по чл.456 ГПК, която е била
удовлетворена.
Няма спор и се установява от данните по делото, че именно в това му качество
същият е оспорил изготвената от вещото лице оценка на недвижимите имоти, предмет на
принудително изпълнение и е поискал нова такава, в резултат на което по делото е
допусната и извършена повторна експертиза, за която присъединеният взискател е направил
разноски в размер на 1 000 лв. Следва да се отбележи обаче, че същата е извършена само по
отношение на един от имотите – този с идентификатор 68134.4338.110.2.8, с предназначение
– жилище, за което е дадена оценка от 331 000 лв.
Видно е също от данните по изп.д., че сумата, предмет на разпределението от
02.11.2021 г., е постъпила от проведената публична продан на общо три от недвижимите
имоти, посочени още с молбата на образуване на изп.д. от първоначалния взискател „Адессо
Кредит България“ЕООД, като сред тях е и този с идентификатор 68134.4338.110.2.8.
Реализираната при проданта на същия сума е в размер 259 544 лв. за апартамента и
по 38 880 лв. за гаражите, или общо 337 304 лв. – т.е. цената на апартамента е по-ниска от
тази на повторната експертиза.
При така установените релевантни за предмета на настоящето производство факти
правилен, като изведен въз основа на тях и на задължителното тълкуване, дадено с
цитираното ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК се явява изводът на
първоинстанционния съд относно неоснователността на жалбата на „Гея – Дек“ЕООД.
Посоченото дружество безсъмнено има качеството на „присъединен взискател“ по
отношение на приложения изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят,
предвид че качеството на първочален такъв в случая следва да се признае на „Адессо Кредит
България“ЕООД, по чийто почин е образувано самото изп.производство, вкл. е поискана и
реализирана публичната продан за трите недвижими имота.
В това му качество и съобразно разясненията на т.6 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС -
ОСГТК „Гея-дек“ЕООД не може да се ползва с право на предпочтително удовлетворение за
сторените от него разноски по изпълнението за реализиране на способа, постъпленията от
който се разпределят, защото в първия ред на това удовлетворение се включват само
разноските, относими към реализирането на способа на първоначалния взискател или на
ЧСИ по осъществяване на изпълнителния способ, както и разноските на първоначалния
взискател за образуване на изп. дело и за възнаграждение за един адвокат.
За тези разноски задължителната практика приема, че са относими към всеки от
3
приложените изпълнителни способи.
В случая претендираните разноски от частния жалбоподател не попадат в този ред,
т.к. не са извършени от първоначален взискател.
Нещо повече – в цитираното тълкувателно решение изрично е акцентирано, че не се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви
разноски на присъединените взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135
ЗЗД, когато са направени от тях.
И т.к. в случая претендираните разноски не се установи да са такива, направени по
искове по чл.134 и чл.135 ЗЗД, частният жалбоподател не може да бъде удовлетворен
предпочтително за тях от сумата от реализираната публичната продан, постъпленията от
която са предмет на процесното разпределение.
Като е стигнал до този правен извод, първоинстанционният съд е приложил точно
относимия към спора материален закон и като правилно, решението му следва да се
потвърди.
Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Софийският апелативен съд,
ТО, пети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 272/11.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 992/2022 г.
по описа на СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4